Дни преди 10 ноември си отиде поредният партиен лидер - Мустафа Карадайъ подаде оставка и напусна парламента. Какво наложи смяната му, кой може да го замени, ще има ли промяна в политиката на ДПС след завръщането на Ахмед Доган като оперативен лидер? А какво ще реши ГЕРБ в събота след почти едноседмично умуване дали да продължава да подкрепя сглобката, наречена правителство? Стана ли Ваня Григорова нова звезда на политическия небосклон или ще танцува само едно лято? По тези и други въпроси разговаряме с доц. Стойчо Стойчев.

- Дойде ли изневиделица оставката на председателя на ДПС Мустафа Карадайъ, доцент Стойчев? Имаше ли той някакви прегрешения?
- Може да се търсят всякакви мотиви. Той винаги е бил внимателен в това какво прави и никога не си е позволявал някакви своеволия и да върши нещо на своя глава, без да го е съгласувал с когото трябва. Той дойде след гафа с Лютви Местан, дойде като контрапункт на самоволно вземане на решения в ДПС. Не че нещо осезаемо е свършил Карадайъ, просто в един момент са решили, че трябва да се търси развитие на ДПС по посока на Хасан Азис. Изчака се да му изтече мандатът като кмет, да предаде щафетата на другия, Доган си стисна ръцете и с двамата, за да няма объркване.

- Има обаче спекулации, че лидер на ДПС може да стане Делян Пеевски?
- Надали. Според мен той самият си има друг проект за себе си, вижда се като премиер примерно, а не като партиен лидер, в тази позиция трудно би могъл да се впише. Той ще си остане в парламента, дали като бъдещ мандатоносител или като усмирител, ще се види. Самото ДПС не би могло да го приеме за лидер така, както биха възприели Хасан Азис. С него продължава линията да се търси някакъв мост към хората от Родопите, тъй като при тях има отчуждение и отдръпване в последните години. Много от тях са на гурбет в чужбина и трудно могат да бъдат организирани. Самото ДПС е създадено в Североизточна България и в повечето случаи елитът му е оттам. А хората там са по-различни. И за да приобщи обратно хората от Родопите, Доган винаги е търсел лидер от Южна България, от Родопите.

- Да, оттам са и Лютви Местан, и Мустафа Карадайъ. Затова ли сте толкова сигурен, че Хасан Азис може да стане следващият лидер на движението?
- Не съм писал аз сценария, но такива са индикациите, такова е и мнението на хора от ДПС, с които съм разговарял. Хасан Азис е достатъчно уважаван, има амбицията и опита. Бил е няколко пъти в Турция, познат е там, познат е и в региона. Някакъв такъв мост се търси. Сега им трябва някой по-деен, който заради авторитета си да раздвижи ДПС към някакви нови хоризонти.

- Какви биха могли да бъдат тези хоризонти?
- Най-малкото до се върне доверието на хората от Родопите и второ - да се търси начин за укрепването на влиянието на ДПС в изселническите организации. Много хора у нас погрешно мислят, че ДПС е проводник на турските интереси в България. Точно обратното - ДПС е много влиятелно в селските изселнически организации в Турция, които живеят в компактни групи в Бурса, Измир, Чорлу и те са определящи на местното самоуправление при сегашното разделение на турското общество. Като беше посланик на САЩ у нас, Ерик Рубин отиде на крака в ДПС да се срещне с Доган да търси подкрепата на ДПС за опозицията в Турция, защото тогава администрацията на Тръмп беше в конфликт с Ердоган по линията на Гюлен и се опитваше да намери лостове за влияние в Турция. ДПС винаги са били неутрални по отношение на влиянието на Турция у нас. Доган винаги се е дърпал от всякакви асоциации с Ердоган. В регионалното противопоставяне ДПС са се чувствали добре, когато руските и турските интереси съвпадат. Но онова посещение на посланик Рубин показа, че се прехвърлят от проруски на проамерикански позиции.

- С връщането на Ахмед Доган като оперативен лидер на ДПС според вас ще има ли някаква промяна в политиката на движението?
- Не. Той не се и връща осезаемо. Според мен той символично застава оперативно начело докато дойде конференцията им, за да бъде ясно на всички, че по негова воля и с негово съгласие става всичко, че няма някаква извънредна ситуация, че няма преврат в партията. По-скоро ще бъде мост между единия председател и другия.

- ГЕРБ заседава три дни за това дали да подкрепя сглобката. Какво решение да очакваме от националното съвещание на ГЕРБ в събота според Вас?
- Според мен няма какво да решават, те вече имат решение да продължават да подкрепят това управление, защото това е най-добрата възможност за управление в момента и за ГЕРБ, и за гласоподавателите им. Всякакво друго управление ще е по-зле за тях. Но са толкова активни да говорят по темата, защото обикновено когато човек говори за едно нещо, вероятно избягва да говори за друго. Докато се говори за сглобката, за управлението, за бюджета, никой не пита Борисов какво става в София. В момента, в който се спре да се говори за другите неща, първо това ще го питат: Защо вашият кандидат е на трето място, защо ГЕРБ го няма в районите и загуби повечето балотажи и за районни кметове без Банкя, Панчарево и Надежда. В балотажите „Продължаваме промяната“ успяха, а те бяха конкуренти на ГЕРБ, но беше ясно, че ще вземат тези райони. Ясно е, че има умора от всяко едно управление, от всеки един модел. Изморяват се хората, изморяват се политиците и се стига до момент, в който идеите, които предлагат, не се възприемат толкова добре, колкото е било преди. И има нужда от някакъв вид смяна и промяна. Това са нормални процеси, но Борисов не иска да го питат за това в момента и затова върти рефрена „Сега ще съборим правителството, ще премислим какво ще правим“. Създават се всякакви новини около този въпрос, за да се избегне другия - за резултатите от изборите в София.

- Борисов призова ГЕРБ да се върне към идеологията и физиономията си...
- Зависи какво има предвид. В самото начало ГЕРБ имаше лице на една съвременна центристка и по-скоро либерална партия. Говоря за периода 2007, 2009 до 2013 година почти. Около 2015 година дали под влияние на съветници или Борисов сам така го усещаше, но започна изместване на идеологическия център по посока на някакъв консерватизъм. Така по-късно бяха обяснени коалициите с патриотите, тогава ГЕРБ почна да се припознава и като по-тъмносиня формация, да одобрява политиката на Тръмп и т. н. Но това не е автентичният ГЕРБ. В началото ГЕРБ дойде, говорейки за либерални ценности - Граждани за европеско развитие на България - асоциацията беше с немските фондации. Те са десни, но са либерално-десни, а не някакъв вид „тръмписти“. А цялата тази асоциация с Орбан дойде по-късно, защото вероятно им се е виждала по-популярна. Сега къде ще се връща Борисов предстои да видим. В крайна сметка при него въпросът не е толкова идеологията и образа на ГЕРБ. Факт е, че за това младо поколение, което в момента е активно и което гласува за „Продължаваме промяната“, през целия му активен живот Бойко Борисов е бил управляващ. То го възприема като Тодор Живков. Каквото и да направи, Борисов няма да се хареса на това поколение, няма да им стане симпатичен. Както на тези хора, които избираха него, Иван Костов им беше омразен. Така че, ако Борисов иска да даде ново превъплащение и идеологическо възкресение на ГЕРБ, трябва да изчака да се смени още едно поколение. Ще минат 5-6-10 години и ще дойдат новите, които пък ще критикуват „Продължаваме промяната“. Но трябва да се изчака, не може да си вечно на вълната. Всяко поколение се бори със старото и иска промени, иска да промени нещата не защото не работят, а защото са стари.

- ГЕРБ решиха, че сглобката трябва да се предоговори или да се изпълнява. Кое ще следва?
- Според мен те имат основание да искат изпълняване на ангажиментите, ако такива са поети. Или съгласуване на определени решения, което е необходимо да се прави. Но това не означава, че трябва да се събаря сглобката или че тя има алтернатива. Просто трябва да се оправи комуникацията. Щом иска да има активна роля, парламентът е мястото, където минават всичките политики - може да се задават въпроси, може да се искат оставки на министри, може да се искат отчети, промяна на закони - много неща могат да се правят без да му се налага да сваля доверие от правителството. Освен това, каквото и да говори Борисов за сглобката, до момента в който не почне да говори за разклатено доверие към Денков като премиер, до тогава той просто подкрепя правителството. Отделни министри може да не му харесват, политическите лидери още по-малко. Но въпросът е какво е отношението към премиера, защото като си лидер на най-голямата парламентарна група и кажеш, че нямаш доверие на министър-председателя, тогава вече идва въпросът какво правиш нататък или защо го подкрепяш. Но до момента Борисов не е казал „Денков не става“ или „Денков се провали“ - напротив, за Денков се изказва умерено, не го прехвалва, но и не го критикува или изказва недоволство.

- Какъв е коментарът ви за резултата на Ваня Григорова, ако го погледнем през заглавията на два филма - „Роди се звезда“ и „Тя танцува само едно лято“?
- Че Ваня Григорова имаше потенциал - да, аз съм u го казвал дори в частни разговори преди година, че има нужда от ново ляво, модерно, което да се отърси от дъртите муцуни. Въпросът е, че тя тръгна с дъртите муцуни да прави това. И пак въпросът е кой стои зад всичко това и има съмнения, че е Румен Радев, но дали тя ще изиграе някаква по-решаваща роля в бъдещ президентски проект, предстои да видим. Предполагам, че няма да чакаме дълго. Факт е, че тя има малко над 115 000 гласа не означава, че на следващи избори ще изкара отново тези гласове. Защото същата Ваня на европейските избори имаше доста по-малко. Така че, в конкретната ситуация трябва да отчетем местен избор, липса на кандидати, натрупан протестен вот, но тези фактори много трудно може да се пренесат в национален мащаб в някаква нова партия, която Ваня ще я поведе към светли върхове. Но младите леви очевидно ще трябва да почакат за нов ляв проект.

- Ще се успокои ли политическото напрежение след местните избори?
- Лека полека ще дойде май месец с кампанията за европейските избори. Като се види резултатът на националните партии на европейския вот, какво е представителството им, тогава вече ще се мисли как се продължава. Разбира се, преди европейските избори трябва да се случи ротацията. Но ако Борисов влезе с пет министри сега, след една година ГЕРБ няма да го има. Както изчезна наполовина в София, така ще стане и в цялата страна. Това е много хубава позиция - да си опозиция в управлението, да подкрепяш без да имаш министри и ако съм на мястото на Борисов, няма да настоявам за по-голяма експозиция на ГЕРБ във властта сега. Полезно е ГЕРБ да остане в тази позиция. Трябва да минат 5-6 години, хората да мирясат, защото иначе след година ще започнат пак протести и ГЕРБ може и да я няма.

Нашият гост
Стойчо Стойчев е роден е в Шумен на 7 януари 1983 г. Завършва Софийския университет (бакалавър, 2001-2005 и магистър, 2005-2006. През 2010 г. защитава дисертация на тема “Европеизация на представителния елит в България: измерения и ефекти”. Доцент в Софийския университет от 2018 г. Началник на кабинета на министъра на образованието и науката (2014). Съветник на вицепремиера и министър на вътрешните работи на Република България.
Доц. Стойчев е ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра “Политология” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Интересите му са в областта на организираната престъпност, криминални пазари, анализ на политическия риск, избори и прогнозиране.