Някак си ми се струва дълбоко неуместно днес, понеделник, 8 август да пиша за това дали в Македония се вслушват в разумните гласове от близо и далеч да приемат европейските ценности и да се откажат да крайния национализъм, който води до международна изолация.

Не са минали дори 48 часа от катастрофалното наводнение, което заля североизточните квартали и села близо до столицата Скопие. Все още няма пълна идентификация на жертвите, които загинаха в събота вечерта от поройния дъжд и от водите от Скопска Църна гора. Бройката засега е 21 души, но търсенията продължават, та знае ли човек. Понеделник е обявен за ден на траур в цялата република, бившият премиер Никола Груевски и лидер на управляващата ВМРО-ДПМНЕ прекъсна комфортната си и луксозна почивка в Анталия и се върна в Скопие, за да поеме командването на държавата, без да има формално право на това. Нали подаде оставка на 15 януари тази година. Но човекът командва сегашния премиер, негова апаратна креатура, та цялата работа отдалече мирише на пи ар кампания за сметка на трагедията. Президентът Георге Иванов направи публично обръщение, в което пое обещание да се помогне на хората, пострадали от потопа. Общината в Скопие, която би трябвало да чувства най-голяма вина за пораженията от водата се дистанцира от отговорност чрез своя кмет Коце Траяновски. Е, обеща да даде на семействата на пострадалите по 3000 евро, на толкова бе оценен всеки загубен човешки живот. Всички съседни държави, в това число и България, изразиха съболезнования за скопската трагедия и обещаха помощ, София дори вече изпрати свои екипи да помогнат в разчистването на наносите от водите. Премиерът ни Бойко Борисов като добър комшия изпрати съболезнователна телеграма, в която изрази „нашата болка за загубените човешки животи и съпричастността ни към македонския народ в тази тежка ситуация“. Към македонския „народ“, казваш, нали все още нямаме официално и изрично признание на македонците като отделен „народ“, та се чудя дали тези, които са писали телеграмата, са наясно по въпроса. Или вече имаме нова „интифа“ (указание) да преосмислим позициите си към съседната държава. Колкото и да е протоколна, текстът на телеграмата в този й вид ще предизвика вниманието на скопските бдителни защитници на македонистката идетичност и отделна неповторимост на македонците като съвсем различна от българите „нация“ и „народ“. Такива ми ти работи.

Иначе основният спор, който избухна в Скопие след трагедията, е някак си традиционен - дали още сега трябва да се установи отговорността за щетите и жертвите, или най-напред да се ликвидират щетите и да се върне нормалният живот по пострадалите райони, пък после вече да се види кой е виновен и с какво. Управляващите, които контролират скопската община, както и кметът Траяновски от ВМРО-ДПМНЕ, заявиха ясно, че не е сега времето за посочване с пръст на виновните и че единствената причина за нещастието е природата. Припомнят се и други две трагедии отпреди десетилетия - голямото наводнение през 1962 г., когато и река Вардар даде своя „принос“, и земетресението от юли следващата година, превърнало Скопие в руини. Значи, каквото и да сме правили, срещу природата не можем да се борим. Другата страна настоява още сега да се посочи с пръст режимът на Никола Груевски, който хвърли милиони евро за проекта „Скопие-2014“ за да придаде блясък на столицата, вместо да инвестира в превантивни мерки за подобряване на инфраструктура в районите, които пострадаха. Пък и в цяло Скопие, разбира се.

Ще търсим отговорност ПОСЛЕ ли? Я, не ме разсмивайте, става дума за Македония.

„Наши“ хора на високи постове

Партизирането на администрацията, характерно за управлението на Груевски (и не само за него!) има своя нов герой - шефът на Института по хидрометеорология в Скопие Оливер Ромевски, чисто партийно кадрово решение, без човекът хабер да си има от хидрология. Та, затова и специализираната институция не е предупредила за възможния проливен дъжд над Скопие. Нещо като онзи шеф на Капитанията в Охрид, длъжен да контролира трафика по водните басейни в Македония, който също си нямаше хабер от тази работа, ама беше братовчед на депутат от ВМРО-ДПМНЕ. И затова на 5 септември 2009 г. корабчето на Сотирчо Филевски от Охрид тръгна по езерото и след 15 минути 15 българи загубиха живота си във водите.