Европа на много скорости - последният пирон в ковчега на бавния разпад?

Днес Евросъюзът отбелязва 60-годишен юбилей - на 25 март 1957 г. Белгия, Западна Германия, Италия, Люксембург, Холандия и Франция подписват Римските договори, с които се създава Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (Евратом), положили основите на съюза.

ЕС няма много причини да празнува на фона на предстоящ развод с Великобритания и други кризи на средната възраст. Юбилеят идва, докато съюзът е на кръстопът заради продължаващия от години дебат за Европа на няколко скорости. Мигрантският наплив, неясните отношения със САЩ, влошените връзки с Русия, загубата на интерес към евроинтеграция на Западните Балкани, хибридни, кибер- и терористични заплахи са само част от многото главоболия на ЕС. Освен всичко това един нов или по-скоро забравен стар призрак надига глава в Европа - засилващите се националистически, крайнодесни, евроскептични настроения и тенденции допълват списъка със заплахи

Още в началото на мандата си през 2014 г. шефът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер повдигна и друг отдавна наболял въпрос - за обща армия. Никога в историята не е имало подобна организация, империя или съюз, който да не е имал свои въоръжени сили. Има НАТО, която е с все по-неясни функции, а президентът Доналд Тръмп не закъсня да се оплаче от липсата на европейско финансиране за пакта.

Днес в Рим лидерите на ЕС ще дадат зелена светлина за т.нар. Европа на много скорости, което за мнозина е последният пирон в ковчега на бавния разпад. Така вероятно ще се задълбочи и съществуващото сега разслоение чрез Шенген, еврозоната, Изток - Запад и т.н.

Кризи е имало и преди - френското “не” на британската заявка за членство, петролният шок през 70-те години, многобройните референдуми за договорите, включително за Лисабонския. Всички те бяха огромно предизвикателство за единството на ЕС. Но Европа излезе триумфално от студената война и светкавично се разшири в първото десетилетие на века. И след това пак започнаха проблеми - глобалната финансова криза и затъването на Гърция оставиха горчив вкус в устата на успешния проект. И доведоха до взаимни обвинения.

Сирийският конфликт, довел до над 1 млн. търсещи убежище, бе поредният удар по солидарността на Европа. “Никога преди не съм виждал такова раздробяване и толкова малко сближаване в нашия съюз”, заяви неотдавна Юнкер.

По-рано вината за проблемите бе хвърляна върху липсата на възможности и желание за интеграция на Европа (и на Балканите). Но днес е ясно, че причините за сегашните най-тежки предизвикателства в историята на ЕС са много повече и далеч по-сложни.

“Вината и отговорността са на всички. Евроинституциите, Брюксел, но и правителствата на страните членки”, казва ирландската експертка по европолитики Бригид Лафан. “А към това се добавя и възходът на популизма и партии, комбиниращи анти-ЕС и антимигрантска риторика, която е много мощна.”

В същото време мнозина се надяват, че единството пред лицето на Брекзит и ключовите избори във Франция и Германия ще успокоят ситуацията до края на годината.

И въпреки всички мрачни прогнози за бъдещето ЕС има повод да празнува днес. 60 години след създаването си блокът е втората по големина икономика в света и се нарежда сред най-добрите места за живот. А продължителният период на мир след двете световни войни, падането на желязната завеса и на границите между страните членки са едни от най-големите му успехи.

ЗА ЕВРОСЪЮЗА

Да градим Съединени европейски щати

Ако Европа веднъж се обедини в споделянето на общото наследство, не би имало граница на щастието, на просперитета и славата, на които нейните 300 или 400 милиона души биха се наслаждавали... Трябва да изградим Съединени европейски щати.

Уинстън Чърчил,

19 септември 1946 г.

Обединението няма да стане изведнъж

Обединението на Европа няма да стане изведнъж или според някакъв специален план. То ще бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават солидарност.

Робер Шуман,

министър, 9 май 1950 г.

Национализмът е война

Национализмът е война, а войната е минало. Но не само минало, защото може да стане нашето бъдеще. Вие сте гарантите за нашия мир и за нашата сигурност.

Франсоа Митеран,

пред Европарламента

Мой дълг

е общият път на ЕС

Нали не вярвате, че всички европейски страни, които миналата година се бориха да задържат Гърция в еврозоната, могат една година по-късно да позволят на Гърция да изпадне в хаос (заради бежанската криза - б.а.). Мой проклет дълг и задължение е да направя всичко възможно Европа да открие общ път.

Ангела Меркел,