Паметникът пред НДК не трябва да бъде разрушаван, смята големият български художник

Преди десетина дни кметът на София г-жа Фандъкова уведоми българската общественост така, като че ли ставаше дума за смяна на плочките пред градската тоалетна: „Още през лятото ще премахнем спорния паметник пред НДК. Там няма паметник. Ценните неща ще запазим в музея...“ Мъчно ми стана за г-жа Фандъкова, но това си е мой сантиментален проблем. Веднага, за кой ли път, Съюзът на художниците изпрати аргументирано възражение срещу разрушаването на паметника до всички отговорни институции и лично до техните ръководитeли. Досега единствено от президентската институция са изпратили писмо до Елен Герджиков - да бъдат запознати с оказаните действия на Столичен общински съвет!!! Любопитна е следващата реакция след „запознаването“! Разбира се, и Столична община в лицето на главния кръстоносец на „гласа народен“ за спасяване на историческата памет зам.-кмета доц. д-р Чобанов не закъсня с реакцията си - предложи на Валентин Старчев чрез писмо до Съюза на художниците красиво, уважително, благородно и великодушно самоубийство! И срок! Една седмица! Достатъчно време за размисъл да станеш не само самоубиец, но и сам да изкопаеш гроба на собственото си съзидание!

Ще си позволя да цитирам този исторически документ на властовия цинизъм:

Уважаеми професор Старчев,

С уважение: доц. д-р Тодор Чобанов, заместник-кмет на Столична община

След като много пъти, особено след безумното решение на Столичния общински съвет от 18 декември 2014 г. паметникът пред НДК „1300 години“ да бъде демонтиран и преместен, изразявах и по-кратко, и по-нашироко позицията си - днес отново си позволявам като човек, който много пъти е спасявал и връщал разрушени паметници и произведения на изкуството, жертва и на след 9-то септемврийските погроми, и на след 10-то ноемврийските изстъпления, който сам е преживял унищожаването на собствени произведения (справка новата софийска ж.п. гара) да призова софийските съветници да се стреснат и проумеят, че не са далече от историческите и съвременни примери на културните погроми.

Ако не ги знаят, мога да им ги напомня. За паметника няма да говоря - аз съм го защитавал, още когато новите патриоти не бяха се родили и осъзнали историческата си мисия и когато Тодор Живков се вбеси от думите ми за качествата му (свидетелите все още са живи)! Но в случая не за паметника става дума, а за грубо манипулативното противопоставяне на загиналите войници и офицери от 1-ви и 6-ти пехотен полк с тези, на които костите лежат в основата на нашата 1300-годишнина. Историческата памет не е привилегия на едно или друго общинско решение! Защо тези реаниматори на националната ни памет забравят, че след бомбардировките на София, Старите казарми бяха руини - защо не желаят да си спомнят за прекрасния проект на арх. Агура за възстановяване на войнишкия мемориал?! Министър Москова и Иван Костов дори направиха тогава първата копка! Защо?! Нека ме извини г-жа Фандъкова, но ако е вярно, че е казала: „Там няма паметник!“ - бих си позволил да попитам - къде е този паметник, от който се възхищаваха световни културни дейци и когото плюеха родни партийни величия! Къде? От самото създаване на паметника до ден днешен, съзнателно, по различни причини, той беше оставен на силите на саморазрушението, на обществената немара и държавническа безотговорност. Има нещо безсрамно в нежеланието да се върнем към отговорността за собствените си дела, а вместо това спекулативно замитаме следите с възмущението на „глас народен“. Бих искал да чуя този глас, от този народ, но който знае какво е съзидание! Бих искал да чуя гласа на Величко Минеков, на Павел Койчев, на Крум Дамянов, на Емил Попов и Ангел Станев, на Вежди и Иван Русев, на Георги Чапкънов, Христо Харалампиев, Иван Вукадинов, Стоян Цанев, Николай Майсторов и Милко Божков, Станислав Памукчиев…!

Защо тези съветници - амбициозни нероновци, облечени във власт, не се запитат защо толкова различни властимащи и преди тях, които се ритаха, където сварят за спечелване на народната любов и за място в историята, оставиха с бездушието и безхаберието си ерозията и разрухата да преобразят този изключителен паметник..., оглозган до кости? Защо тези любители на „гласа народен“ не желаят да чуят и пренебрегват „гласа на народа“ - на професионалната общност на Съюза на художниците, на Съюза на архитектите...? Претендирам, че те не са по-малко отговорни от тях.

Двама млади български архитекти в Лондон Цветелина Димитрова и Росен Пецев, в желанието си да участват в кампанията против разрушаване на паметника, са направили анкета с 10-15 архитекти за тяхната независима позиция. Ние обикновено подтичваме след чуждите мнения отвън, когато ни изнасят, но едва ли софийските общинари и любители на фейсбук ще стигат до позицията им - затова накратко ще спомена само някои от тях, а всички са против разрушаване на паметника:

Дан Славински: „Аз мисля, че град или народ, който е наясно със своето минало, би вървял по-уверено към своето бъдеще. Подкрепям идеята за запазване на паметника.“

Крис Мулхоланд: Събарянето на този красив мемориал няма да е само отнемане на силното му физическо присъствие, но и изтриване важна част от българската история, а заедно с това и брилянтното й представяне от скулптора.“

Даниел Родригес: „Паметникът „1300 години България“ е част от историята на София и България. Той е част от градската тъкан и притежава художествени и архитектонични стойности, които преминават отвъд неговата историческа символика.“

Фредерико Франческо: Предложение към правителството: „Не пилейте пари за разрушаването му, а го реновирайте.“

Джовани Патаня: „Когато видях този паметник за първи път, не можах да повярвам, че е проектиран в началото на 80-те години. Ясно е, че Валентин Старчев е имал визия и тази визия е отразена в ясно изразени архитектурни форми, играещи заедно красива игра на сила и баланс.“

Касанг Каджанк: „Премахването му или демонтирането му ще бъде премахване на ключов аспект от историческата и културна памет.“

Лука Карате: „Не можем да създадем по-добро бъдеще, опитвайки се да изтрием нашето минало.“

Сонг Минг: „По мое мнение паметникът „1300години“ е велика и вечна съвременна скулптура... Безспорно, че той трябва да бъде защитен по най-добрия начин.“

Кристина Гресер: „Да разрушиш скулптурата би било акт на насилие срещу българското културно наследство и престъпление срещу добре известно произведение на изкуството.“

Позволявам си към това да прибавя и част от едно послание на достойната Васка Емануилова:

„Нека шепа хора да не бъдат съдници от името на всички … Кой ви дава правото да лишавате родени утре от нашия труд!“

Уважаеми адресанти на писмото на Съюза на художниците!

Как и по какъв начин ще отговорите на нашата тревога - така и ще бъдете запомнени, особено когато заедно сме изправени пред избор - спасение и съзидание или разруха! Следващата година Европа посвещава на запазване на европейското културно наследство. С какво и по какъв начин ще оправдаем безумното решение на Общинския съвет на София?! Само смяната на плочките пред НДК едва ли ще е най-добрият принос и пример към опазване и съхраняване на европейското културно наследство, но това е друга тема, по-скоро за размисъл!

С основание държавата хвърля милиони за запазване на нашата европейска граница. Но има и една друга, не по-малко важна граница - също на нашата държава - границата на духа!

Уважаеми държавници,

не допускайте през нея политически и псевдопатриотични комплексари, невежествени исторически и административни терористи, неграмотни и агресивни нашественици! Утре ще бъде късно!

Преди няколко дни по един колкото достоен, толкова и трагичен повод в Еврейския дом си припомнихме старозаветната мъдрост: „Който спасява един живот, спасява цяла вселена!“ Не като банална перифраза, а като дълбоко убеждение - вярвам, че спасението на живота на едно произведение е духовно спасение и за неговите противници, и за цялата ни духовност.

Господа общински съветници, моля, събудете се! Не противопоставяйте трагичните знаци на нашата история - тя е една и не е нито моя, нито Ваша - а на България!