Експертът по антитерор Христо Смоленов пред „Труд“: Европарламентът се превръща в инструмент за психотерор

Истанбулската конвенция не е разменна монета срещу еврофинансиране

От два дни сме свидетели на груб натиск срещу България от определени среди в Европарламента. Опитват се в резолюцията за борба с корупцията и върховенството на закона у нас да бъде вкарана и т. нар. Истанбулска конвенция, която българското общество и Конституционният съд категорично отхвърлиха. С Христо Смоленов разговаряме за опитите за намеса и кой стои зад тях. Както и за аналогии в по-новата история на страната.

- Г-н Смоленов, каква е връзката между борбата с корупцията в България и Истанбулската конвенция. Имам предвид последната проекторезолюция на Европейския парламент?
- Поздравявам ви за духовито поставения сериозен въпрос. Веднага ми идва наум една мисъл на великия Хегел - „Всичко в процеса на развитието преминава в собствената си противоположност“. Когато преекспонираме темата за корупцията в глобален мащаб, попадаме в тематиката от последния кандидат-президентски диспут в САЩ между Тръмп и Байдън. Тема, поставена от Тръмп, но замазана от хитроумния водещ, който явно симпатизираше на една от двете страни и това не беше Тръмп. За мен борбата с корупцията е борба за истинска просветена демокрация. Само че през годините съм се убедил, че понятието корупция много често служи за диверсия. Т. е. за отклоняване на вниманието от съществени проблеми, включително борбата за яснота, за повече честност, справедливост в обществените дела. Получава се една гротескна картина на доброто и лошото ченге. Така непросветената демокрация се представя като доброто ченге, а корупцията като лошото ченге, на което трябва да струпваме всички негативи - общо взето да го мразим и да оставаме възторжено наивни по отношение на непросветената демокрация. Получава се сериозно объркване. В сила е казаното от адвоката Теразини в първа серия на великия филм „Октопод“ - „Корупцията е смазочното масло на демокрацията“. Веднага казвам - на непросветената демокрация, която се представя като връх на всички копнежи на човечеството за обществен строй. За съжаление просветената демокрация е отвъд хоризонта на сегашните политически практики. А непросветената се натрапва с всички възможни средства, включително с едно системно отчуждаване на електоратите от мисловността и от ценностите на голямото просвещение. Да се манипулират неуки гласоподаватели е много по-лесно, отколкото критично мислещи, добре образовани и използващи знанията си по същество, хора.

- Да се върнем на въпроса - не ни ли се подиграха директно с отново пробутаната Истанбулска конвенция?
- Ще отговоря като специалист по национална сигурност и антитерор. Става дума за една жестока диверсия, по силата на която проблематиката с корупцията, която е глобална и засяга и всички нива на Европейския съюз, ни е вменявана като грях, за да се стигне до омаломощаване на нашата национална държава. На нас не ни се подиграват. Нас се опитват да ни накажат, да наказват България за достойната позиция, която зае българската общественост по въпроса за Истанбулската конвенция. Над 85 процента от населението у нас е против тази конвенция. Двете основни вероизповедания - християнското и ислямското, чрез своите легитимни национални организации - Светия синод и мюфтийството, се обявиха против Истанбулската конвенция. Против нея се изказаха водещи интелектуалци. Конституционният съд се произнесе, че тя е несъвместима с Конституцията. Тук вече идва не подигравката, идва перверзията, на която сме свидетели. В една резолюция, в която се говори за върховенство на закона, се опитват за елиминират и да принизят решението на българския конституционен съд. Опитват се в крайна сметка да се подиграят с българската правна мисъл и с българската съвест, за да прокарат една теза, която странно защо се е превърнала във фикс идея на сегашното странно ляво. България не просто е взета на мушката от сили, които са много добре финансирани, много добре позиционирани и много демонично менажирани в световен мащаб. България се опитват да я наказват затова, че имаше собствено мнение и че остана вярна на традиционните си ценности, които в крайна сметка са общочовешки и са представени и в християнството, и в исляма и във всички основни аспекти на човешката духовност. Става дума за един тектоничен процес в световната динамика на обществените нагласи. Някой се опитва с добре платени мръсни ръце да манипулира не просто съзнанието на масите, а да програмира разпад на традиционните човешки ценности. Това се е превърнало в лайтмотив на една цяла многогодишно продължаваща кампания по света и у нас. У нас обществеността даде отпор на тази тенденция към перверзия.

- Какво трябва да направим в отговор на всичко това?
- За съжаление някой не просто се опитва да отмъсти на България, да я накаже, но използва тема като корупцията. На нас ще се наложи да се самоорганизираме след време в рамките на едно националноосвободително движение срещу заробващите сили, които подменят не просто дневния ред на обществото, те подменят характера на общочовешките ценности. Притеснява ме, че е в ход процес на подмяна фундаментален договор на Европейския съюз. Когато ние влизахме, изобщо не ставаше дума за такива неща. Ние влизахме като суверенна държава в съюз на други суверенни национални държави. На някой му се иска да използва като средство за денационализация на тези общества. За превръщането им в общества в насипно състояние. Някой казват, че това е идеалът за Отворено общество, но всъщност то е Отровено общество, бих казал с тенденция да стане Разпорено общество. В този смисъл мога да кажа: Боят настана!

- Факт е обаче, че рязко се увеличиха антиевропейските настроения сред хората у нас. Критиките са срещу евродепутатите, срещу цялата брюкселска чиновническа кохорта за открита намеса в вътрешните дела на една суверенна държава...
- Не само се намесват, но демонтират с действията си върховенството на закона, изразено от най-авторитетните институции на правораздаването и на правдата в обществото. Стига се до парадоксално положение, което още римляните са усетили. И с цялата ирония на латинския израз Fiat iustitia, et pereat mundus - Да победи правораздаването, пък ако ще и светът да загине, някои се опитват да насочат нещата към доминация на криворазбраното правораздаване - такова каквото може да се роди в съзнанието на еврочиновници, денационализирани, денатурирани по същество хора. Искам да направя една сериозна забележка - абсолютен фен съм на Европейския съюз като тенденция. За България е спасително и суперважно да е член на този съюз. Но точно защото е важно за България, защото е въпрос на оцеляване на нашата култура, на нашата цивилизация, ние трябва да се борим, за да не допуснем подмяната на същността на Европейския съюз. Виждаме, че много европейски държави реагират срещу опитите за такава подмяна. Започвам да разбирам с пълна сила добрата стара Англия, която се измъкна от ЕС не просто и не само по икономически причини. А най-вече заради посегателството върху суверенитета и цивилизационната традиция. Ние може да сме малка, но уморена от древност нация. Нима ще се поддадем на този злокобен и мощно финансиран натиск. Да имат да вземат! България не само е просъществувала поне хилядолетие и половина на европейската карта. България има традиция, която я прави империя на духа.

- Как да отстояваме собствените си интереси?
- Самочувствието, което имаме, би трябвало да ни накара с гордост да отстояваме собствените си ценности и с презрение да се отнасяме към тези предатели, които клеветят собствената си страна, които се опитват да отнемат залъка на тези деца и старци, които също разчитат на същото това европейско финансиране, което някои се опитват да представят като разменната монета срещу Истанбулската конвенция. Има нещо за което трябва да бием тревога - обръщам се към вашия вестник с призив - заслужава си да се организира общонационално обсъждане, а може би и концептуално осъждане на опитите за груба намеса не само във вътрешните работи на нашата страна, но и в манталитета, в душевността на българския народ. Което се подклажда с клевети и доноси на тукашни неправителствени организации, което не са НПО-та, а ЧПО-та - чуждоплатени организации. Убеден съм, че една общонационална кампания ще мобилизира здравите сили. Такава кампания е достойно да бъде координирана от вашия вестник.

- Благодаря за идеята, г-н Смоленов. В предишни интервюта често сте давали примери с т. нар. Стокхолмски синдром. Има ли опасност и в сегашната ситуация да станем заложници и на кого? За да си го харесаме, вероятно...
- На територията на свободата, която вие представлявате във вестник „Труд“, аз съм се опитал да изградя позиция - Стокхолмският синдром на пръв поглед е случайно стечение на обстоятелства, когато взети за заложници хора почват да си внушават, че харесват своите похитители. В дълбочина, както терористите, така и странномислещите евробюрократи, използват една психологическа техника, която е много коварна. А именно - Стокхолмският синдром се оказва начин за внушаване на псевдоценности, които иначе в нормални условия един свободен човек, който е с всичкия си, по никакъв начин не би приел терористичните ценности, включително доминацията на религиозна омраза. По същия начин действат сега хора, по отношение на неща, нехаресвани и неприемани от обществото. Използват същите психотерористични методи. Затова реагирам много остро на превръщането на Европейския парламент в инструмент за психотерор - постепенно неусетно натрапване на чужди за народ ценности, посредством усещането, че народът ни - видите ли - е заложник на евробюрокрацията.

- Имаме няколко фактора, които движат политиката в България сега. Протести, срещи и дебати в Евросъюза, гонене на руски дипломати, совалки във Вашингтон, проблеми със Северна република Македония. Не станаха ли много фронтовете?
- Всъщност фронтът е един и същ. Оцеляването и достойнството на нашата нация, на нашия народ, с уважение и към достойнството и на други народи. Но най-важното - с разбирането, че има народи, които са наши братя-близнаци, ако не и нещо повече. В крайна сметка опитите да ни наказват заради Истанбулската конвенция, продължават с опити да ни наказват с опити да ни наказват, че в крайна сметка сме оцелели като българи и сме дали на света цивилизационен пример от първа звездна величина. Живеем в момента в един побъркан свят. Нямайте илюзии - всичко, което става сега, са белези за ошашавянето на човечеството и превръщането му в тълпа зяпачи или участници в нещо, което не си и представят докъде отиват. Свидетели сме на вампирясване на глобалния троцкизъм и опит да се вкара човечеството за пореден път в месомелачката на една перманентна революция, сега наречено пераманентен протест, или нещо от този род. Дълбоко уважавам инстинкта на младите хора да протестират. Дълбоко уважавам различните гледни точки, които трябва да се стиковат без да се сблъскат „на нож“, като по времето на т. нар. Велика октомврийска социалистическа революция. Знам силите, които са финансирали навремето Ленин и Троцки, за да направят тази жестока братоубийствена касапница в Русия. Същото може да се каже и за предхождащата я Първа световна война. Изобщо връзката между войната, революцията, казвам го с цялата възможна ирония, и човекоубийството е факт.

- Свидетели сме на някакво повторение на историята, така ли е?
- В момента в света назряват подобни събития, катализирани от жестоката криза за енергоносители. Светът е вече доста неуютно място за живеене. На този фон всякакви опити да се възкресяват стари конфликти изглежда значат много за тези, които искат да потриват ръце - както се казва - когато по улиците се лее кръв, да купуват имоти. На българския народ някои се опитват да му държат сметка защо навремето чрез своята достойна организация ВМРО отказа на Троцки и троцкистите да започнат тук на Балканите кръвопролитна война, която да бъде началото перманентната революция в стил Троцки. Всички основни удари срещу ВМРО от една или друга страна - по линия на Антантата и по линия на Коминтерна, са продиктувани от желанието да се отмъсти на тази организация заради отказа u да следва стратегията на Троцки. Ето такива неща се случват и е хубаво да се напомни на нашите братя по кръв - македонците, че ние ги уважаваме и обичаме и им даваме толеранс, колкото им е необходимо, за да нормализират собствените си представи за историята. Не им натрапваме нашата гледна точка, но не бихме искали те да „лъжливи уста слушат с вяра“. Да не слушат старите Коминтерновски лакърдии. Имаме още много хляб да изядем заедно, имаме много вода да изпием. Но България не бива да прави крачка назад от позицията си в защита на собствената си автентична история. И на гените, защото предателството спрямо гените и предателството спрямо родината са еднопорядкови гнусни явления.

Нашият гост
Христо Смоленов е експерт по антитероризъм. Инициатор е за създаването на “Екогласност” и на Русенския комитет през 1988 година. Бил е парламентарен секретар на Министерството на отбраната през 1995-1997 г. и народен представител в 38-ото Народно събрание. Специалист е по логика и евристика. Завършил е Московския държавен университет “Ломоносов”. През 1991 г. е стипендиант на фондация “Александър фон Хумболт” в Германия, а преди това гост-професор в Университета на Монреал (Канада). Почетен професор във Висшето военно-морско училище “Н. Й. Вапцаров” във Варна.

Коментари

Задължително поле