На 20 август 2018 да почерпят

Филип избра да е дете на природата След екзотичния остров Реюнион - живот назад към дивото

В Царските конюшни живели 27 семейства Режисьорката от БНТ Иванка Андонова гледала в комуната едномесечно бебе

Джон Болтън: САЩ, Израел и Русия искат Иран извън Сирия

Спасиха британка, паднала от борда на кораб край хърватския град Пула

Борисов отказа на Меркел България да приема бежанци от Германия (обзор) Хотспотове – да, но връщане - не

Президентът на Афганистан обяви прекратяване на огъня във войната срещу талибаните

Дензъл раздава шамари и куршуми Филмът направи солидни приходи в САЩ

11 часа обсада след разстрел за велосипед (обзор) Убиецът се скарал с жертвата заради кражба на колелото

Иранският външен министър обвини САЩ, че подготвят преврат в Ислямската република

Българските тамплиери приеха петима македонци Честването събра 120 дами и рицари край меча на Аспарух

Мазутът от разлива изчезна Предстои източване на резервоарите на кораба

Стоянович тръгна с победа на „Герена“, „Левски“ се скъса да пропуска

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 20 август 2018

Предупредиха Кристиано: Серия А не е Примера дивисион

Експертът по антитерор Христо Смоленов пред „Труд“: Срещата в Хелзинки е израз на политическо мъжество ЕС е длъжник на своето многомилионно гражданство по въпроса за сигурността

В понеделник в Хелзинки ще има среща между лидерите на САЩ и Русия – Доналд Тръмп и Владимир Путин. Да очакваме ли ново разведряване, или новата Студена война ще продължи. Какво е днес съотношението на силите в света и какво му пречи да бъде единен. На тези и други въпроси търсим отговор от експерта по антитероризъм Христо Смоленов.

– Г-н Смоленов, усеща се голямо раздвижване на силите в световен мащаб… Как си го обяснявате?
– Има нещо ново – глобално развихряне на ненормалниците, които сякаш са решили да прекроят света по свой образ и подобие. И разполагат с финансова мощ, вездесъщи лобисти и разклонена суперорганизация. Тя е таен многоцветен интернационал, който действа срещу националните държави – включително и против онези, които са го подкрепяли, предоставили са му гостоприемство и отдавна пропагандират неговата версия за новия световен ред. Наблюдаваме шизофренно раздвоение на идентичността – объркан стар свят и побъркан нов свят – вкопчили се един в друг, докато уж се опитват да се отърват един от друг. Борба за надмощие, която отива далеч отвъд границите на нормалността! И заплашва самата ни цивилизация, формирала се хиляди години не по прищевки, а по природните норми. А защо извращаването на света се е превърнало в идея-фикс за някои свъхбогати и много влиятелни фактори? Защото от перверзиите те печелят неизмеримо повече, отколкото от нормалните ценности на обществото. Все едно дали става дума за междуконтинентален трафик на наркотици или на мигранти.

– Дали е само бизнес? Или има и нещо повече?
– Това се върши от структури с огромна власт и финансов ресурс. Трябва ли да приемем, че този бизнес е неизменна част от новия световен ред? И че заложници на тази глобална далавера ще бъдат цели поколения млади хора. А чрез тях и семействата им, и обществото, което не може да се справи с наркокрацията. Десетилетия наред тя усилва влиянието си дори в държави с демократични традиции. И контролира положението чрез своите подставени лица по върховете на властта, както чрез клиентелата си на всички нива на обществото. Наркотиците вземат повече жертви сред младите, отколкото огнестрелните оръжия в училища и университети на САЩ. Срещу оръжията имаше многохилядни протести; но да сте чули някъде за организиран масов протест срещу нарко-естаблишмънта?!

– Това ли е новото „международно положение“?
– Ето това е един нов аспект на „международното положение“, което визирате с въпроса си. Но е важно да се разбере, че външно- и вътрешно-политическите промени са обвързани. Стремежът за освобождение от това заложничество е мотив за нова редакция на новия световен ред. Надявам се след срещата между Доналд Тръмп и Владимир Путин това да стане част от едно по-далновидно сътрудничество между САЩ и Русия. То ще е продължение и на усилията за съвместна борба срещу тероризма, който според мен ще бъде в центъра на общото им внимание. Срещата в Хелзинки не е жест на политическа коректност, а израз на политическо мъжество. Гледам на събитието като среща на мъжки момчета, които са оценили по достойнство качествата и позициите на другия. А и трудностите, които всеки е трябвало да преодолее, за да стане възможно самото събитие. Държавниците несъмнено ще прокарват националните интереси на собствените им страни. Но те имат и отговорности към глобалната обстановка. Тръмп и Путин са лидерите, които могат да насочат света най-после към нормализация. Което никак няма да е лесно, като се има предвид колко далече е отишъл заговорът за извращаване на глобализацията. Важно е двамата суперлидери да дадат отпор на онези сили, които заради истерията на студената война са готови да провокират дори ядрен конфликт.

– Ще посочите ли конкретен пример?
– Спомнете си например как още преди встъпване в длъжност на новия американски президент му бе устроена провокация. На командващия Тихоокеанския флот на САЩ по време на важна пресконференция му бе зададен въпрос: „ако президентът нареди термоядрен удар по Китай, то дали командващият ще изпълни тази заповед“. Известно е, че Тръмп е последовател на стратегическите виждания на Никсън, на когото се дължи подобряването на американо-китайските отношения. А съветник на Никсън по националната сигурност е великият Хенри Кисинджър, специалист по Китай, готов да продължи с подхода си при Тръмп. Приоритетите на този подход са противоположни на онова, което характеризираше политиката на Обама и Хилари Клинтън. Разведряване, вместо нагнетяваната от Хилъри истерия в духа на студената война. Стратегически реализъм, който търси баланс на силите вместо глобализаторския фанатизъм в стил Бжежински. И като стана дума за глобализация, подходът на Тръмп и Кисинджър в крайна сметка се фокусира върху вътрешните проблеми на САЩ, вместо да жертва класическите ценности на американците заради световната революция (т.е. заради силов износ на демокрация).

– Кои са днес големите световни играчи?
– В стратегическа триада с оглед на военния и интелектуален потенциал са САЩ, Русия и Китай. За Китай трябва да добавим, че започна да се изявява като втората по сила икономика на света. А в много отношения дори държи палмата на първенството. В това пространство на световни суперсили впечатлява и четвъртото измерение: вечно мистериозната Индия. С населението си от 1,3 милиарда, тази велика страна има винаги с какво да ни изненада. Още повече, че разполага с интелектуален капитал. Но спецификата на индийското присъствие на световната арена е пацифизмът – отказ от военно утвърждаване в заредения с напрежение международен живот. Наред с тези четири суперсили има още една, чиято роля на световен играч е несъмнена. Става дума за държавата Израел. За механизмите и силата на нейното влияние не се шуми, но реалната енергия на присъствието й обяснява много от текущите събития. И естествено, не на последно място, са европейските субекти на мощ и влияние. В Европейския съюз Франция остана единствената ядрена сила. В съчетание с германската икономическа мощ това е необходимото, но не достатъчно условие за членство в клуба на суперсилите. Необходима е още и единна целенасочена външна политика, както и действена политика по сигурността. Смятам, че ЕС е длъжник на своето многомилионно гражданство по въпроса за сигурността и противодействието на пълзящата радикализация. Странно е, че не се предприемат сериозни действия, като например да се създаде Европейска агенция за борба с тероризма, което би било суверенно решение на един голям световен играч. Засега ЕС демонстрира всички проблеми на една коалиция и суверенитетът му предстои да се закалява в критични ситуации. След Брекзит и излизането на Обединеното кралство от ЕС реалностите там подлежат на избистряне. Но наследниците на Британската империя си остават ядрена сила, както изброените по-горе суперсили.

– Какво бихте казали на всички лидерите на тези страни, ако имахте шанс да им отправите послание?
– Това наистина е интересен мисловен експеримент. Да се изпрати едновременно послание към лидерите. Без значение дали ще им се хареса, това трябва да е аргумент за отказ от хегемонизма. В миналото всяка от изброените по-горе сили се е стремяла към хегемония. Но, както казваше баща ми – винаги има по-силен и от най-силния. А пък математическата теория на коалиционните игри показва, че в крайна сметка всички се обединяват именно срещу най-силния. Може би това е послание, което бих отправил: хегемонизмът в крайна сметка е недалновидна политика. Но отказът от него не е лесна работа: нужна е мъдрост, която не се цени на пазара. Точно пазарните амбиции са двигател на стремежите към хегемония. А, както е известно, пазарът е добър слуга, но лош господар. Рискът за човечеството нараства, защото оставяме пазарите да решават вместо нас. А те – въпреки всички дитирамби – си остават доста примитивни форми на изкуствен интелект. Но кой ли пък търси интелект, щом става дума за келепир…

– България е хем малка, хем относително бедна…
– Страната ни не е нито толкова малка по европейски мащаби, нито толкова бедна – преди да беше ограбена… За съжаление, беден стана българският народ. И това е още по-осезаемо и тъжно, защото пречи на един интелигентен и образован народ да се изяви като суверен в родината си. В чужбина той прави чудеса, работи яко, и получава много повече, отколкото в собствената си страна. Един ден това ще се промени, но за да стане – трябва да използваме суверенитета си. Той е позанемарен, частично отстъпен, ръждясал от това, че рядко го употребяваме. А вижте чудото на Орбан в Унгария. Помислете за този щастлив милион нови деца, родени в резултат на забележителната му демографска политика. И всичко това в условията на членство в ЕС, което за нас с право е съдбовно важно. Орбан използва в пълна мяра фактора суверенитет – ето откъде идва мощната подкрепа и енергията за промени. Без да броим многото други примери за разумни управленски решения и без да се стряскаме от кампанията, която храненици на Сорос водят срещу Орбан. Като стана дума за Сорос, има нещо общо между него, Ленин и Троцки. Сходно е отношението и на тримата към националните държави. И Троцки, и Сорос се стремят да ги жертват пред олтара на световната революция (пардон – демокрация). И Троцки иска светът да е отворено общество – територия без граници, където да тече перманентната революция. Само че в резултат от експеримента отвореното общество се превръща в разпорено общество.

– Преди две седмици официално населението на страната ни падна под 7 милиона. Как ще се оправим?
– Това е наистина съдбовен проблем пред българите. И за да се намери вярното решение, е нужно отново да използваме в пълна мяра своя суверенитет. Наше право е да дадем гостоприемството на България на стотиците хиляди наши сънародници, българи по произход, които живеят в Украйна, Молдова и други съседни нам държави. Част от тези достойни хора искат да работят и живеят в родината на своите прадеди. България е длъжна да ги подпомогне в усилието да се завръщат. Голямото завръщане може би предстои. Абсурдно е да ни карат да приемаме мигранти от къде ли не, но да ни пречат да интегрираме собствените си сънародници, част от културната и народностна цялост на българската цивилизация. А с точно такива пречки се сблъскваме от десетилетия. Заедно с големия родолюбец и интелектуалец – архитект Христо Генчев – сме поели тази инициатива още през 1990 г.

– Правителството като че ли се стресна и взе да приема програми за повишаване на раждаемостта…
– Пожелавам успех – най-после успех с тези програми. Важно е те да са добре прицелени („таргетирани“). Целта е да се развива и качеството, а не само бройката. Целта е да се раждат и изграждат личности, а не просто демографски единици. Мисля, че опитът на Орбан в Унгария заслужава да се приеме като най-добра практика. Отношенията между българския премиер и унгарския му колега са изключително добри и радващи. Ето защо не мисля, че трябва да откриваме топлата вода – моделът на Унгария просто трябва да се следва.

– Как си обяснявате цикличността на скандалите у нас, а и в чужбина?
– По принцип в света се води психотронна война. И фалшивите новини, и скандалите са част от арсенала на тази война, страните в която са много повече от официално съществуващите държави. В психотронните операции участва и рекламната индустрия, а също така и целият развлекателен комплекс, в който винаги се прокарват и политически внушения. И накрая – в океана от музика или по-скоро развихрени ритми има и психотронни компоненти. Те биват по-елементарни или многопластови, но така или иначе си играят с подсъзнанието на публиката. Нещата тук са много страшни (нищо, че изглеждат забавни). Зад случващото се в този вихър от привидно несвързани събития стои същата сила – глобалните ненормалници, решили да прекроят света по свой образ и подобие. Ето че се върнахме към самото начало на нашето интервю. Затова и започнах отговорите си с предупреждение: съществува заговор за психо-генен контрол над човешките общества. Той е в ход и „реперите“ за процеси под повърхността на общественото внимание се появяват често, но не винаги се осмислят адекватно. В сила е шеговитият Първи закон на Смоленов в квантовата информатика: от всяка информация става дезинформация, но обратното не е вярно!

Нашият гост
Христо Смоленов е експерт по антитероризъм. Инициатор е за създаването на “Екогласност” и на Русенския комитет през 1988 година. Бил е парламентарен секретар на Министерството на отбраната през 1995-1997 г. и народен представител в 38-ото Народно събрание. Специалист е по логика и евристика. Доцент, доктор в Института по металознание, съоръжения и технологии към БАН. Завършил е Московски държавен университет “Ломоносов”. През 1991 г. е стипендиант на фондация “Александър фон Хумболт” в Германия, а преди това гост-професор в Университета на Монреал (Канада) и в Католическия университет на Америка във Вашингтон. Бил е треньор по карате на първите групи за борба с тероризма.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. Не ставайте съпричастни към делата на ДС, давайки думата на техни креатури!!!

  2. Въпреки, че голяма част от казаното от Смоленов си е чиста глупост, има и някакви зрънца рационалност. Нелепа е надеждата му, че Тръмп и Путин ще направят нещо в полза на световното „добруване“. В очите на Путин, Тръмп е някаква еднодневка, с която сериозни разговори не биха могли да се водят. А на самия Путин не може да се вярва на една негова сричка, не дума. Двамата „големи“ само ще разтегнат едни локуми и ще направят малко „пиар“ на собствените си нелепи особи. Жалко е, че това са в момента двамата световни „лидери“ на най-мощните по военна сила държави. Очакват ни пак „интересни времена“, но според китайската люта клетва.

  3. Христо Смоленов е един от малцината автентични мъже, носители на интелектуалната сила и смелост да изложат открито това, което другите, дори и да знаят, не смеят да произнесат на глас. Това, което е посочено в края на интервюто е самата истина, но повечето персони в мъжки одежди изпитват страх да го четат и слушат дори, камо ли да го изкажат публично.

  4. Този „опетков“ е ясновидец, но само така изглежда. В същност е платено ченге от зверилницата на Соросовите НПО. Пробутва като коментар с автентични истини собствените си мераци и надежди, ама авторитетно, с патос, с менторски тон. Аман от нафукани келеши с НПО произход!

  5. Този „опетков“ е анонимен ясновидец, но само така изглежда. В същност е платено ченге от зверилницата на Соросовите НПО. Пробутва като коментар с автентични истини собствените си мераци и надежди, ама авторитетно, с патос, с менторски тон. Аман от нафукани келеши с НПО произход!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.