Половината българи не харесват демокрацията

Втори бронз за Бонева

Съдят мъж за четири средни телесни повреди, причинени с пиратки

За да отслабнете след 50-годишна възраст, намалете порциите Здравословните храни не винаги водят до загуба на килограми

Община Търговище с награда за социална отговорност

Вход свободен в бургаския авиомузей

Самолет на израелските авиолинии кацна аварийно на Летище София

Шефът на строителния контрол в Столична община подаде оставка

ЦИК: Увеличаването на секциите с машинно гласуване вероятно ще доведе до повече грешки в протоколите и може да повлияе на резултата

56-годишен мъж е открит мъртъв в дома си в Пловдив, има следи от насилие

Увеличиха с 1 година наказанието на шофьора, прегазил балетист

МОК извади бокса от програмата на Олимпиадата Международният олимпийски комитет отне лиценза на АИБА

Охранител открадна близо 5 млн. евро от банка в Турция

Премиерът Борисов: Гоце Делчев е български герой, жертвал се за свободата на Македония

Брадли и Ирина в битка за попечителство

Експертът по антитерор Христо Смоленов пред „Труд“: Троцкизмът вампиряса, удря автентичните патриоти в България След обявяването на резултатите, арията на клеветата зазвуча с неистова сила във фалцет

Нещата в т. нар. малка коалиция на Патриотичния фронт започнаха да загрубяват. В сряда лидерът на „Атака“ Волен Сидеров отправи остри критики срещу лидера на ВМРО Красимир Каракачанов. Думите му излязоха извън добрия тон. Какво всъщност се случва при патриотите? И какви са тенденциите оттук нататък. По тези и други въпроси разговаряме с Христо Смоленов, който е изтъкнат специалист по антитерор и по световна история. Смоленов бе в листата на ВМРО на последните избори за Европейски парламент.

– Господин Смоленов, коментираме току-що проведените избори за Европарламент. Поздравления за успешната кампания на ВМРО и за постигнатите резултати. Как си обяснявате продължаващите нападки срещу организацията и дали те се дължат само на накърненото самолюбие на опонентите ви?
– Не е просто лидерско самолюбие – ако беше само това, реакциите на засегнатите щяха да са по-достойни и не така откровено лъжовни. По време на кампанията бяха изречени много лъжи от битово-интригантски характер. Но след обявяването на резултатите арията на клеветата зазвуча с неистова сила във фалцет. Оставям настрана личните нападки, които не правят чест на изричащите ги в национален ефир. Но има внушения, които не просто клеветят достойни лидери като Каракачанов и Джамбазки. Тези манипулативни внушения подронват позициите на страната ни във важни и трудни международни преговори. Освен всичко друго те са неверни – изопачават истината в Гьобелсов стил… Днес с горчивина слушах телевизионното интервю на Волен Сидеров, в което той се опита да обвърже изборните резултати със сделката за изтребителите Ф-16 (блок 70). Казаното от Сидеров не отговаря на истината, нещо повече – то е в разрез със самата логика. И понеже моята научна област е именно логиката, ще изясня следното:

1. Преговорите за придобиване на тези изтребители са междудържавни, а не стават между военното ни ведомство и някаква чуждестранна частна фирма (пък била тя и самата корпорация, която произвежда изтребителите).

2. Българският парламент упълномощи не един, а четирима министри да водят тези трудни преговори. Министърът на отбраната Каракачанов отговаря за военно-политическите и военно-техническите аспекти на сделката. Той трябва да гарантира технологичните предимства на новите машини и оперативната им съвместимост в системата на нашите въоръжени сили. Но по въпросите за цената на самолетите отговорност има и Министерството на икономиката, както и други институции на Република България. Известно е, че министърът на икономиката е г-н Караниколов, който е от квотата на г-н Волен Сидеров!

3. Следователно има всички основания г-н Сидеров да приеме, че излъченият от него министър на икономиката носи отговорност за сделката с изтребителите, и то точно в тази нейна част, която се отнася до цената и условията на придобиването им.

– Не очаквах,че науката „Логика“ може да има пряко приложение и в политическите „баталии“. Често ли се случва да я използват в наши дни?
– За съжаление не толкова често, колкото би било здравословно за хората. Всъщност има една обезпокоителна тенденция: на политическата сцена се изявяват дейци, които в най-добрия случай могат да се нарекат манипулатори, брокери на съмнителни идеи, подстрекатели. Зад тяхното размножаване се крие фактът, че в политическото пространство вилнеят модерни технологии за тиражиране на лъжи, фалшиви новини, „отровни полуистини“, които прикриват интересите на вампирясващото минало. В него господстваха човекоубийствени идеологии, представени от вождове, за които животът и на противниците, и на последователите им нямаше никакъв собствен смисъл. Последователите живееха в подчинение – уж на „идеята“, а всъщност на ритуала, чрез който властта на вожда се укрепваше ежедневно. Технологията на властта включваше два фактора – репресии за противниците и масова лъжа за последователите. Лъжата се превърна в средство за масово поразяване на мозъци… Стана така, че способността на хората да мислят критично беше взета на мушка – тази способност не може да съществува без ефективното разграничение между истина и лъжа. Ето това е проблемът на съвременната политика. Истината се чувства все по-некомфортно във всички формати на политическа агитация. Защото в самото общество има потоп от неистини, има високотехнологични мрежи за тиражиране на лъжи, но няма достатъчно средства за трансфер на истината. Заблудите по-лесно си проправят път – и в пазарната стихия, и в новия световен ред. Добре, че напоследък този глобализаторски формат забуксува. Хората започват да осъзнават, че пазарният концлагер, в който са натикани, все пак има някаква алтернатива.

– За пръв път ли се случва това в глобален мащаб, или го е имало и през други епохи?
– Разбира се, че го е имало и преди. Нещо повече – съществувало е в много по-драстични форми, гарнирани винаги с имперски амбиции. Колониализмът, болшевизмът, фашизмът са кървавите формати, които са въплъщавали претенциите за нов световен ред. Така че, когато преди три десетилетия глашатаи на неолиберализма започнаха да превъзнасят поредния нов световен ред, усетихме, че предстои поредната глобална измама. Далаверата на неолиберализма се състоя и погуби няколко поколения. Днес има всички основания да се съгласим с Нобеловия лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц, който твърди: „Неолиберализмът трябва да бъде обявен за мъртъв и погребан!“ Бавният икономически растеж, увеличаващото се неравенство, финансовата нестабилност и деградацията на околната среда според Стиглиц са проблеми, родени от пазара. Заради това те не могат и няма да бъдат преодолени от самия пазар. Самата система на неолиберализма е пред глобален срив. Затова е гротеска, дори политическа порнография, че заинтересованите от световната далавера продължават да превъзнасят системата и т.нар. системни партии. И обратно – заклеймяват като популизъм всеки опит да се вкара здрав разум в оборота на идеи, в търсенето на решения. В Европа, както и в Туин Пийкс, „совите не са това, което са“. И нещата не са такива, каквито изглеждат. В морето на европейските политически страсти в настоящия момент цари мъртво вълнение. Но всеки опитен плувец знае какво значи това. В България, за радост, политическите процеси донесоха избистряне. Мнозина се питат на какво се дължи неочаквания, но впечатляващ успех на ВМРО. Смятам, че особено важно за този успех беше следното исторически защитено обстоятелство: мотото на организацията „Браним България!“ бе разпознато от избирателите като ИСТИНА. Факт е уникалният път на ВМРО и закаленият в безбройни трудности НАРОДОЗАЩИТЕН ХАРАКТЕР НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ. Затова и избирателите, и дори някои умни опоненти, разбраха, че стратегията на ВМРО не е агресивна, а защитна и държавотворна. Че усилието е да запазим националния дух и цивилизацията на българите, да им дадем справедливост и самочувствие с европейски измерения. Пак ще повторя, идеологията на ВМРО не е популистки национализъм, а е народозащитна мисия за доброто на всички съотечественици! Европа на отечествата не значи сбор от национални егоизми, а правото на народите да следват традициите си, да пазят своята идентичност, да развиват своите общества и Родина, оставайки единни в многообразието! Ако такава Европа изглежда невъзможна за някои, то това е само заради либералната алчност.

– Откъде трябва да започне движението към такава нова Европа?
– От възстановяване на стратегическото равновесие. Националните държави не са само част от миналото на Европа. Те имат органични функции в Европейския съюз – както по отношение на отбраната и културата, така и прогресивно-икономически контекст. Балансът между пазари и държавно целеполагане е нарушен. Това създава структурни диспропорции и в икономиката, и в гражданското общество. Те дестабилизират дори психиката на отделните хора, които стават податливи на повече или по-малко завоалирани лъжи. С появата си в публичното пространство те потвърждават едно мое предупреждение: забелязва се мрачна тенденция към вампирясване на троцкизма и в лявата, и в дясната политическа полусфера.

– Спомням си тези ваши предупреждения от ваши предишни интервюта в „Труд“. Какво по-специално имате предвид?
– Лео Троцки има „демонично присъствие“ в кървавите събития, които наричаме Октомврийска революция. Всъщност той е теоретикът на така наречената перманентна революция – постоянни насилствени действия, чрез които да се въдвори нов световен ред. Странното е, че освен поста си като глава на Революционния военен съвет, Троцки е заемал едновременно с това и поста на Върховен комисар по концесиите. С други думи, контролът върху несметните природни богатства на Русия е бил съсредоточен в окървавените му ръце. Троцкизмът е идеология за износ на революция по всички възможни (и невъзможни) направления и начини. Няма значение колко ще бъдат жертвите на тази авантюристична политика – важното било да се „запали световен пожар“. И в глобалната суматоха да се сложи ръка на природните ресурси и националните богатства на народите. Не намирате ли нещо общо с глобалните „бизнес-стратегии“ на неолиберализма? Има епизод от историята на Балканите, който е свързан с провокациите на т.нар. „перманентна революция“. През двадесетте години на двадесети век емисари на Троцки се опитват да предизвикат именно тук такъв перманентен конфликт. Но удрят на камък точно по линия на ВМРО, чието ръководство отклонява опасното за Европа развитие на нещата. Оттогава и чак до наши дни стари и нови троцкисти таят ненавист към българското национално движение. Името му остава ВМРО, организацията която никога не е изневерила на своята народозащитна мисия.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (8)

  1. Хайде сега, ВМРО – спасителка на отечеството! Прекаленво е, твърде прекалено.Истински родолюбци при либдемокрацията въобще не се допускат до власт. За министър на отбраната в НАТО въобще не се допуска лице, което не е одобрено от Вашингтон срещу поети определени ангажименти.Родолюбива партия въобще не се сношава политически с атакисти и сидерчета, не крепи на власт СДС или ГЕРБ.

  2. ся раз6рах, че о6амата 6ил троцкист 🙂

  3. ся раз6рах, че о6амата 6ил троцкист 🙂

  4. Троцкист е. По майка е юдей. Троцкистки са не само Демократическата партия в САЩ, но и всички социалистически в ЕС, повечето в ЕНП, либералната „демосрация“ е творение от рода на троцкисткия комунизъм, първъта форма на глобализъм в полза на десетина милиона свърхбогати бандити и срещу човечеството.

  5. Свързването на троцкизма с неолиберализма е
    свещенна глупост. То е резултат на омразата
    на руските комунисти към Троцки . Либерализмът
    е също ляво течение. То е по близко до анархизма.
    Анархизмacсъщо е трън в очите на оттодоксалните марксисти и ленинисти . Неолиберализма е симбиоза на богатите сациал демократи с
    комунистически средства в управлението.
    Демагогия и търсене на онеправдани среди
    в обществото ,които да бъдат имагинерно
    задоволени..Основата на неолиберализма
    е икономическите успехи в Китай и липсата
    на протести в тъй наречените соц страни.
    Липсата на протести в Китай и соцстраните
    бе постигната с жестока диктатура Диктатура
    в свободните страни е невъзможна. неолиберализма осигури спокоен живот на
    богатея елит в западния свят така както
    диктатурата осигури спокоен живот на
    елита в Китай , Русия и Иран и арабския
    свят. В България най голямите неолиберали
    са мутрите и комунистите . За съжаление
    те предпочитат демагогията съвместима с
    вечния комунистически приом насилието…

    1. либерализмът може да бъде и десен, крайнодесен…. и няма нищо общо с анархизма, а с диктатурата… и троцкизмът е средство на либерализма да постигне целите си за световно господство 🙂
      режи вени.

  6. ,,TZENZOR,-E,,BLIZNATZI,,SA!AKO,IMPERSKIJT REZIM NE BESHE OBESIL BRAT MU NIKOLAI,DNES
    LENIN SHTESHE DA SE OPREDELJ KATO ANARXIST!PRICHINA ZA SMARTA MU E,NE SAMO BOLES
    TA I VATRESHNO PARTIINITE BORBI ZA VLAST,NO I VALNENIETO OT DALGOOCHAKVANOTO IZBU
    XVANE NA REVOLJUTZIJ V GRAMANIJ OT NEGO I TROTZKI!

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.