На 17 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за неделя, 17.11.2019

Жена е била ранена при въоръжен обир на газстанция в София

Хиляди се събраха на протест срещу Николас Мадуро във Венецуела

Зловещият Какамо – между легендите и историята Каменното орлово гнездо сякаш е обитавано от призраци

Конят, който предизвика катастрофа със 7 ранени, е безстопанствен

Родителите на починалото 3-годишно дете: Лекарите виждаха, че умира

Към „историята си” добавяме истерия След Паисий, комай нищо

Над 200 000 протестират в Прага срещу чешкия премиер Андрей Бабиш

Над 100 души са арестувани по време на протест на „жълтите жилетки“ в Париж (СНИМКИ и ВИДЕО)

Куфарът, стреснал търновци, се оказа празен

Ивелин Попов слага край на кариерата си в националния отбор по футбол

Кола се удари в полицейски джип в Ямбол

Вицепремиерът Каракачанов: Предложението ни е първият ден от болничните да не се плаща, парламентът ще решава

Соня Йончева – свръхестествен глас в човешко тяло

Експертът по международна сигурност Симеон Николов пред „Труд“: Ако Путин и Ердоган не се договорят, войната в Сирия ще излезе от контрол

В обозримо бъдеще Анкара би могла да опита да създаде един вид „тюркска конфедерация“, обединяваща максимален брой турски народи, където кюрдите отново да са малцинство

С изключителна решимост и след години настояване пред международната общност за изграждане на зона за сигурност в Сирия, президентът Ердоган заповяда настъпление на своя генерален щаб и турската армия навлезе в територията на южната си съседка за трети път от началото на войната. Не просто навлезе, а започна изграждането на 30-километров пояс на сигурност. Тази инвазия променя хода на войната в Сирия и ще има сериозни последици в бъдеще. За това какви са те, разговаряме със Симеон Николов.

– Г-н Николов, постига ли Ердоган целите си в първите десетина дни от военната операция в Сирия?
– Във военно-оперативен план може да се каже, че двата механизирани корпуса и придружаващите ги наемници от местни ислямистки организации, с които на девети октомври бе стартирана операцията, напредваха относително бавно и постигнаха пробив само на две-три места – например при приграничните селища Тел Абяд и Рас-ал Айн, от които си осигуриха достъп до стратегически важната магистрала М-4, преминаваща от Мамбидж до иракската граница. Задействани бяха обаче и местни протурски ислямистки групировки в дълбокия тил, което може да се окаже важно за по-нататъшното успешно настъпление на основните сили. Неочаквано бързо кюрдите постигнаха споразумение с централната власт в Дамаск, при посредничеството на Русия. Вследствие на това сирийските въоръжени сили се придвижиха на север и заеха позиции до Тал Тамър, близо до границата с Турция, а руски полицейски сили заеха позиции между турските и сирийските войски и най-вече поставиха под свой контрол ключовия град Манбидж и лежащия по-на югоизток гр. Ракка, което проваля плановете на турската армия.

– В Турция спешно пристигнаха държавният секретар и вицепрезидентът на САЩ. Как оценявате тяхното посещение?
– Постигнатото по време на посещението на вицепрезидента на САЩ и външния министър в Анкара прекратяване на огъня, е ограничен успех, който не може да бъде повод за еуфоричната реакция на Тръмп, че това било „историческа сделка“. Освен че прекъсването е само за 120 часа, чийто край неслучайно съвпада с предстоящата среща между Путин и Ердоган на 22 октомври, кюрдите се съгласиха да се изтеглят само от един район, а спорадичните боеве продължават. Но и турските ВВС и артилерия още на следващия ден продължиха нападенията си.

– Европа и много други страни извън Стария континент посрещнаха военните действия с гняв. Защо?
– В политически план тази офанзива предизвика негативни реакции в целия свят, което изолира Турция, изправи я пред риска от санкции и само въздържането на САЩ и ЕС засега я спасява от катастрофални последици за турската икономика. Франция и Великобритания са принудени да изтеглят своите специални сили, защото не само че са зависими от американската логистика, но не желаят в тези условия да бъдат въвлечени в конфронтация с Турция.

– При такова начало на събитията, какви ще са следващите цели на Турция?
– Стратегическите цели на Турция са следните: Първо, да бъде унищожен завинаги уникалният демократичен модел, изграждан в кюрдската автономия Рожава, който би бил „заразен“ за турските кюрди. Не става дума за маниакалния страх на Анкара от Кюрдска държава, каквато кюрдите отдавна са разбрали, че не могат да постигнат и нито една държава в региона с изключение може би на Израел, не би позволила това, а за недопускане на каквато и да е държавност, дори на автономия. Второ, в сянката на геополитическите противоречия Турция счита за подходящ момента да продължи своя неоосмански експанзионистичен курс, многократно и официално подсказван от самия Ердоган чрез изразяваното недоволство от Лозанския договор от 1923 г. Третата цел е утвърждаване на водеща роля на Турция в ислямския свят и в региона, независимост от великите сили и налагане на останалите фактори в международните отношения да се съобразяват с турските интереси. Междинните цели, които си поставя Турция, се свеждат до завоюване на условия за турско участие в следвоенното устройство на Сирия, подмяна на коренното кюрдско население в приграничните райони, което вече е в ход (150 000 прогонени само от Африн) и предотвратяване на вътрешнополитически срив на позициите на Ердоган. Намерението за създаване на буферна зона, в която да бъдат настанени един до два милиона бежанци е само средство, а не цел.

– Кои се оказаха печеливши и кои губещи на сегашния етап на войната в Сирия?
– Сигурно е било изненадващо и за самия Ердоган, че печеливши от досегашната ситуация се оказаха сирийският режим и Русия. Армията на Асад си възвърна широки територии, които от седем години бяха под контрола на доминираните от кюрдите Отряди за народна защита (YPG). Русия пък се оказа единственият играч на терена, който е в контакт с всички останали, успешно посредничи между кюрдите и Дамаск и с военна полиция превантивно взе мерки за избягване на сблъсък между турски и сирийски сили. Сирийските кюрди са най-големите губещи. След като бяха изоставени от САЩ, те няма да могат да защитят и своя автономия, защото дори ограниченият u вариант, на който бе склонен Дамаск, днес категорично няма да бъде приет нито от сирийското правителство, нито от Турция. За Ердоган зелената светлина, която получи от САЩ и Русия, е успешен геополитически акт на балансиране на турското правителство. Но Турция се оказа в най-сложната ситуация. Международният u имидж се срина. Една от причините за демонстрираните жестокости към цивилното население са участващите под турско командване и финансирани от Анкара около 20 хиляди наемници от радикални ислямистки групировки. Последните видеозаписи и доказателства са за организацията Ahrar al-Sharkia.

– Тръмп се закани да унищожи напълно турската икономика, ако прекрачи определени граници. Реално ли е това?
– Турската икономика не е в добро състояние. Страната бе силно отслабена от дълбоката валутна криза и рецесията през 2018 г., което се отрази на популярността на президента. САЩ са инвеститор номер едно в Турция с 337 милиарда долара за последните 10 години. Европейските страни за същия период са инвестирали 210 милиарда долара. Обединени усилия на САЩ и Европа в санкциите неизбежно биха ударили чувствително турската икономика. Отделни страни спряха военните си доставки за Турция, но на срещата на лидерите на ЕС на 17/18 октомври, не стигнаха до общо решение за оръжейно ембарго, а формулираха само решение за общ контрол на оръжейния износ. Интересен факт е, че през последните 5 години България е изнесла за Турция оръжейна продукция за 74 483 527 евро. Интересен нов момент е, че Китай обмисля помощен пакет от 3,6 милиарда долара за спасяване на Турция, с което и да я обвърже с Пекин и изолира от САЩ. Наложените от САЩ санкции срещу Турция бяха сравнително леки и не бяха приложени до временното спиране на военното настъпление на Турция в Сирия. Но ако след 22 октомври Ердоган продължи офанзивата си, те могат да се превърнат и в оръжие за такова усложняване на положението му, че то да предначертае пътя към неговото отстраняване от властта. След влошаване на отношенията по повод опита за преврат през 2016 г. и играта на лошото и доброто ченге от САЩ и НАТО, Вашингтон не крие позицията си, че за да запази стратегически важното партньорство с Турция и военното си присъствие в нея, е по-добре да бъде сменена властта в Анкара. В момента обаче, като че ли е по-важно сближаването с Ердоган.

– Излиза, че Тръмп може би не е толкова импулсивен, а играе добре премислена игра?
– Тръмп трябваше да избира между кюрдите и Турция. Прие да предаде кюрдите и да поеме критиките срещу себе си в САЩ, за да изтръгне тактическото предимство от ръцете на Русия, да забие клин в тройката Русия-Турция-Иран. Вашингтон подкрепи всъщност Турция, като не затвори въздушното пространство и осигури свободното нахлуване на турската авиация в Северна Сирия. Стратегическата цел на САЩ, след като използва кюрдите като наземна сила срещу „Ислямска държава“, но всъщност и да охраняват петролните полета, беше като ги предаде, да си осигури пътя към ново сближаване с Анкара. Изглежда, че в средносрочен план може да има относително сближаване между Турция и САЩ.

– Можеше ли да се избегне интервенцията на Турция в Сирия?
– Можеше да не се стигне до тази интервенция, ако САЩ не бяха обявили прибързано поражението на „Ислямска държава“ миналата година, защото борбата срещу нея фактически продължи да се води от кюрдските „Сирийски демократични сили“ и сирийската армия на Асад. В момента, в който Сирия бе действително пред пълно освобождаване от тази и други терористични организации, САЩ можеха да посредничат между първите си помощници – кюрдите и сирийското правителство, за да урегулират отношенията си и след стартирането на процеса по изработване на нова конституция, свободни избори, да оттеглят военните си контингенти. Този процес щеше да провали плановете на турския президент Ердоган да възвърне части от голямата Османска империя.

– Отново беше поставен въпросът за запазване членството на Турция в НАТО. Има ли разколебаване в доверието към нея?
– Меката реакция на НАТО сама по себе си показа, че въпреки всички неприятности, които създава, Турция продължава да бъде смятана за важен стратегически партньор. Доверието към нея обаче наистина ерозира. Преобладаващата оценка на Запад е, че Турция не се държи като страна-членка на НАТО. Същевременно и решението на Тръмп за частично изтегляне на силите и последвалата операция на Турция имат голямо отражение върху международната сигурност и Алианса. САЩ вече прехвърлят активността си от Турция към Гърция и с разширеното споразумение за военно сътрудничество от 4 октомври 2019 г., започват модернизация и строителство на нови военни бази, които ще имат ключово значение.

– Как ще се развият събитията оттук нататък?
– Договореностите, които бяха постигнати от вицепрезидента на САЩ Пенс и турския президент Ердоган, включват само временен контрол на Турция върху Зоната за сигурност и забрана да изселва цивилното население. Кюрдските отряди за народна защита се задължават да се изтеглят от всички градове и да предадат тежкото въоръжение, а на Турция се разрешава да влезе в тези градове. Не е посочено обаче, от кои места да се изтеглят кюрдите. Първият препъни камък е, че кюрдите възприемат споразумението за участък от 140 км, а турците за зона с дължина 444 км. Трябва да се има предвид освен това, че Дамаск не би се отказал от пълното възстановяване на суверенитета на цялата територия, а Турция не би отстъпила поне от завоюваната досега част от буферната зона и особено от започналото турцизиране на областите, завзети след предишните две военни операции – Джарабулус (2016 г.) и Африн (2018 г.). Турция никога няма да седне на една маса с кюрдите, САЩ няма да преговарят с Асад. Кюрдите едва ли ще предадат тежкото въоръжение. Тоест, има тотална липса на взаимно доверие и постигнатите договорености са трудно изпълними. Идеята на Ердоган за построяване на 200 хиляди жилища за 27,5 милиарда долара в буферната зона остава утопична. Под въпрос е предстоящият следващ кръг на Женевските преговори и работата на формиращия се Конституционен съвет за изработване на нова конституция на Сирия.

– Какво да очакваме от срещата Путин-Ердоган?
– Единствено Русия в момента може да въздейства на Турция. Ако след срещите на Ердоган с Путин и Тръмп не се стигне до балансирана сделка, военните действия могат да излязат извън досега планираната зона с дълбочина от 30 километра, което води до неизбежна пълномащабна война. Такъв сценарий подкрепя една от тезите за самата причина САЩ да вдигнат бариерата пред офанзивата на Турция, което разкрива по-скоро много опции, включително и война извън региона на Сирия.

– Каква би трябвало да бъде българската позиция?
– Българската позиция претърпя еволюция в рамките на първите седем дни – от призива на премиера Борисов към ЕС да не критикува Ердоган, до „не може да проявя солидарност към каквато и да е война, когато загиват хора“. По отношение на някои рискове и заплахи, независимо дали са бежанци, ислямизация и така нататък, трябва да се има предвид, че Ердоган винаги е поставял на първо място своите стратегически интереси и едва ли би се съобразил с добрата българска воля, ако се наложи да изпълни заканите си спрямо ЕС. Силата ни е в това, че сме част от ЕС, но външната ни политика трябва да има собствен почерк. Трябва да убедим партньорите си, че със санкции няма да спрем Ердоган, а още по-малко, ако се оставяме да ни изнудва и заплашва. България трябва да е търсеният в ЕС партньор, заради експертизата си в нашия регион. Трябва да имаме смелостта да отстояваме демократичните ценности, с които не се търгува. Да работим и с демократичните и проевропейски сили в Турция. Отношението ни към народ като кюрдския заслужава особено внимание. С по-голямата част от кюрдите българските племена са живели заедно. И до днес в някои думи е запазен коренът „булг“, има го и в наименования на селища. А западноевропейци не могат да различат техните народни хора от българските. Не можем да се отнасяме към всички тях като към терористи.

Нашият гост
Симеон Николов е директор на Центъра за стратегически изследвания на сигурността, отбраната и международните отношения. Бивш заместник-министър на отбраната, главен експерт в администрацията на президента, дългогодишен дипломат, член на УС на БДД, основател и главен редактор на издание за анализи в сигурността и международните отношения.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.