На 17 декември 2018 да почерпят

Дидо от Д2 е големият победител във Фермата Съединение

Пет станаха жертвите на стрелеца от Страсбург

Невена Коканова открива Димитър Маринов преди Спилбърг Грандамата на българското кино е първата учителка на звездата от холивудския фаворит „Зелена книга“

Звезден финал на „Фермата“, Дидо от Д2 и Ваня отвяха Росица и Роман 

Порошенко: Няма да се удължава военното положение в Украйна, освен в случай на нападение от Русия

Медицински хеликоптер се разби в Португалия, четирима души загинаха

Льо Пен бие Макрон на президентски избори Сондаж отреди на крайнодясната лидерка 27% от гласовете

Гъста мъгла отменя полети в Холандия

Миле Китич слуша Фики в дома си

Катар има намерения да увеличи дяловото си участие в Дойче Банк

Израелци искат анексия на част от Западния бряг Депутати и министри се включиха в демонстрация на заселници

Каракачанов дава на съд за клевета бившия шеф на дирекция „Българско гражданство“ Катя Матева 

БНБ съветва: Банките да затегнат кредитните условия Предупреждават, че при вдигане на лихвите ще се увеличат лошите заеми

Поръчваме по интернет стоки от столични пазари Планира се ремонт на Женския пазар и първият пазар изцяло за български стоки

ЕК може да ни постави още изисквания за еврозоната Промени в евроинституциите могат да забавят процеса

Предстои преглед на активите и стрес-тестове на банките, които ще бъдат извършени от Европейската централна банка по все още неуточнена методология

Наскоро на сайта на Министерството на финансите беше публикуван “План за действие, включващ мерки за изпълнение на намеренията на Република България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз”, приет от Министерския съвет. В него се съдържат конкретни мерки, срокове и ангажирани институции във връзка с този процес. В плана са очертани седем области – банков съюз, макропруденциален надзор, небанков надзор, несъстоятелност, борба с “изпирането” на пари, управление на държавните предприятия и вноски в Единния фонд за преструктуриране. Настоящата статия представлява кратък преглед на този план.

Какво представлява планът

Министерството на Владислав Горанов внесе „План за действие, включващ мерки за изпълнение на намеренията на Република България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз, който Министерски съвет одобри.
Министерството на Владислав Горанов внесе „План за действие, включващ мерки за изпълнение на намеренията на Република България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз, който Министерски съвет одобри.

На практика това е таблица с достатъчно конкретни действия, които българското правителство и централната банка се задължават да изпълнят до юли 2019 г. Освен това са ангажирани и други институции като Народното събрание, Комисията за финансов надзор, Висшия съдебен съвет, общините. Изпълнението може да се извърши ефективно или да бъде с подкрепата на Европейската централна банка, Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

В областите относно банковия съюз и макропруденциалния надзор се предвиждат промени в законите за Българската народна банка, за кредитните институции и за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Тоест освен подготовката за законопроектите, която ще се извърши от МФ и БНБ, тук активна роля ще играе Народното събрание. Много важна мярка представлява прегледът на качеството на активите и стрес-тестовете на банките. Тези действия ще бъдат извършени от Европейската централна банка по все още неуточнена методология. Тя обаче трябва да бъде отразена в начина на извършване на прегледа на активите, което може да изисква допълнително време за подготовка както за банките, така и най-вече за надзорния орган.

От началото на 2018 г. от банките се изисква да осчетоводяват загубите си от кредити на базата на Международен стандарт за финансова отчетност 9 Финансови инструменти, което представлява съществена промяна спрямо действащата преди това практика. Този стандарт е приет като реакция към Световната финансова криза и заменя Международен счетоводен стандарт 39 – Финансови инструменти: Признаване и оценяване. Преминава се от модел на обезценка с “възникнали загуби” към такъв с “очаквани загуби”.

В своя резолюция по въпроса обаче Европейският парламент (ЕП) отбелязва, че МСФО 9 изисква значителна степен на преценка в счетоводния процес. Поради това ЕП призовава европейските надзорни органи да разработят насоки за изпълнение, за да се избегнат злоупотреби с преценката на управленско равнище. Освен това при приемането на стандарта липсва количествена оценка на въздействието и отражението му върху финансовата стабилност, което се дължи отчасти на отсъствието на надеждни данни. ЕП изразява загриженост относно ефекта от този стандарт за намаляване на собствения капитал от първи ред и върху дългосрочните инвестиции на банките и по-специално тези за дялово финансиране. Всички тези фактори трябва да бъдат отразени при изготвянето на методологията и извършването на прегледа на качеството на активите и стрес тестовете на банките.

Основна цел на заложените мерки

е засилването както на банковия, така и на небанковия финансов надзор

При втория вид основен изпълнител ще бъде Комисията за финансов надзор. Тя трябва да извършва по-ефективно своите функции и задачи относно оценката на активите и пасивите на застрахователните и пенсионноосигурителните дружества, като прилага риск базиран надзор съгласно директивата “Платежоспособност 2”. Изборът на нов заместник-председател, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, и възможната смяна на други членове на КФН обаче могат да допринесат за забавяне на подготовката.

В тази област в плана не е предвиден преглед на качеството на активите на пенсионноосигурителните и застрахователите дружества, за разлика от този при банките. Скорошните проблеми в застрахователния сектор във връзка с фалита на клон на чуждестранна компания обаче показа недобрата координация в рамките на КФН и неефективна комуникация с икономическата публика. Освен това текущият премиен приход по застраховката “Гражданска отговорност на автомобилистите” е по-нисък в сравнение с очакваните разходи за обезщетения, като размерът на недостига е трудно да бъде оценен. Причината за това несъответствие е решение на Върховния касационен съд, което разширява кръга от хора с право на обезщетение.

Според Асоциацията на застрахователите в България той може да достигне между 800 млн. и 1,3 млрд. лв. За сравнение – според данни на КФН към края на месец май общите резерви на дружествата за общо застраховане са 2,25 млрд. лв., докато резервът за предстоящи плащания е 1,47 млрд. лв. Тези данни показват, че устойчивостта на сектора може да бъде застрашена. За да се предпазят от това, дружествата вероятно ще увеличат цената на тази застраховка. Друго последствие обаче може да бъде искане от европейските институции за задълбочен преглед на състоянието на застрахователния сектор.

Реализирането на заложените мерки по отношение на рамката по несъстоятелността не се очаква да предизвика ефекти върху средата за бизнес в кратък срок. Те са свързани с изпълнението на проект по Програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР), като основният продукт ще бъде изготвянето на пътна карта за изпълнение на модел за събиране и публикуване на данни. Практическото приложение обаче остава извън обхвата на плана.

По-конкретни са действията в областта на “прането на пари”

Предвиждат се законодателни промени, свързани с транспониране на европейски директиви. Тоест това са мерки, които по принцип са задължителни за изпълнение и без участието във ВКМ II или в Банковия съюз.

Модернизирането на рамката за управление на държавните предприятия е следващата област, където са заложени мерки. В резултат от успешното реализиране на проект по ППСР се очаква да бъде изготвен законопроект, който да бъде одобрен от Министерския съвет и приет от Народното събрание до края на юни 2019 г. Поставеният краен срок изглежда твърде оптимистичен. От друга страна резултатите от изследването не би трябвало да са известни предварително, така че да е ясно какви ще са необходимите действия след това. Твърде възможно е крайният продукт да се различава от очаквания към момента.

Последната област, където са предвидени мерки, е ратификация на споразумението относно прехвърлянето на взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране. Това е конкретно действие във връзка с присъединяването към Банковия съюз, тъй като той обхваща участието в Единния механизъм за преструктуриране. Законопроектът вече е внесен в НС, така че вероятно ще бъде приет в заложения срок до края на септември 2018 г.

Основни проблеми

От страна на местните отговорни или ангажирани държавни институции се очаква пълно съдействие. Планът представлява ангажимент на настоящото правителство, но засега липсва информация дали той е бил обсъден с опозиционните партии. Вероятно заложените мерки ще получат по-широка политическа подкрепа, но конкретните промени в нормативната уредба биха могли да предизвикат спорове, в резултат от които да възникнат забавяния. Конфликтите в рамките на управляващата коалиция също могат да допринесат за това.

Сериозен е проблемът, свързан с участието на европейските институции. Ясно е, че съставът на Европейската комисия ще бъде различен спрямо настоящия, като вече стартираха и номинациите за нов председател. Поетите ангажименти са от страна на българската държава, но не и от европейските институции. Предстоящите избори за Европейски парламент ще изискват подготовка, която може да отклони вниманието от проблемите на България, дори при наличието на най-добри намерения за присъединяването към ВКМ II и към Банковия съюз. Освен това изтича мандатът на председателя на ЕЦБ, Марио Драги. Възможно е новият председател да бъде по-взискателен към кандидатурата на България.

Фактът, че присъединяването към Банковия съюз беше изискано, въпреки че не е предвидено в официалната процедура, показва липса на доверие и всъщност е средство за отлагане на членството. След като към официалните изисквания могат да бъдат добавени допълнителни и българските власти се съгласиха да бъдат третирани по този начин, няма механизъм, който да попречи на следващ етап да бъдат поставени нови условия, които все още не са посочени.

Като цяло планът изисква конкретни действия в някои области и отговорните институции. Изпълнението на мерките вероятно ще допринесе за подобряване на средата за бизнес в страната. Спазването на поставените в него срокове обаче изглежда трудно изпълнимо, като част от евентуалните забавяния могат да се случат заради фактори, които са извън контрола на местните държавни институции. Дори всички задачи да бъдат свършени в срок това не гарантира, че няма междувременно да бъдат поставени допълнителни изисквания и присъединяването към Валутния механизъм и към Банковия съюз да се отложи.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.