Автобус на градския транспорт се удари в стълб в София

Вицепрезидентът на САЩ Майкъл Пенс поздрави България за направеното на всички нива

Къща в Търново, в която се е крил Левски, отваря врати за посетители в деня на обесването му Домакините са подготвили богата експозиция с любопитни факти

Премиерът Борисов: Цялата ми енергия отива да направя нещо добро за страната и да я представя добре

Димитър Желязков-Очите: Единственото, за което се притеснявам, е здравето ми, обвиненията към мен са несериозни

ВМРО подкрепя Ангел Джамбазки за водач на листата за евроизборите

Министър Кралев се срещна с кмета на Бургас Димитър Николов Обсъдиха възможностите за изграждане на нов стадион в морския град

Нови имена в епоса „Дюн“ Джейсън Момоа и Джош Бролин се присъединяват към проекта

Емил Радев: От днес документите за гражданско състояние ще се признават в целия ЕС, без да се налага заверка и апостил

Започна срещата на министър-председателя Борисов с вицепрезидента на САЩ Майкъл Пенс

Вицепремиерът Марияна Николова ще бъде патрон на Вазовите празници

Премиерът на Бавария Маркус Зьодер към Борисов: Изключително сме впечатлени как пазите външната граница на ЕС

ТИР и кола се удариха край Новачене, един човек загина

Каракачанов: Смятам, че колегите от ГЕРБ са съгласни, че България повече не може да си затваря очите пред проблемите с циганите

Награждават Ципрас и Заев в Мюнхен за Споразумението в Преспа

Ема Радушева, директор на СУ „Панайот Волов“ в Шумен, пред „Труд“: Образованието има нужда от млади учители Не е важна оценката, а трайността на знанията

Следпразнично и откровено за хубавото и нуждата от промяна в родното училище разговаряме с Ема Радушева, учител и директор с дълъг опит. През май тя бе един от четиримата школски шефове в страната, които заслужиха най-голямото отличие „Свети Иван Рилски“ на Министерство на образованието за принос не само за успехите на своите ученици и училище, но и за развитие на българското образование. Как учебното заведение става иновативно и любимо и как да не затваряме вратите му за младите педагози, разказва Радушева.

– Г-жо Радушева, когато ви връчваха наградата „Св. Иван Рилски“, зам.-министърът на образоването Таня Михайлова каза, че от директорите зависи нивото на образованието и желанието на учениците да постигат високи резултати. Огромна отговорност за деца, учители, родители! Какъв трябва да е школският шеф днес?
– Директорът е лицето на училището. Работата му задължително трябва да води до подобряване качеството на образованието, да предизвиква интерес у децата, те да идват с желание на училище, за да не се превръща то в задължително бреме. Това, което се случва във всяко училище, би трябвало да отговаря на съвременните изисквания, защото образованието е динамичен процес. В последните години то трябваше да се преустрои, така че да отговаря на европейските стандарти. Израз на това е новият Закон за предучилищното и училищно образование и тук ролята на директора не е малка. Задълженията, отговорностите са големи, но когато човек си върши работата с желание и любов, резултатите идват. Защото учителската професия е призвание, а директорите са на първо място учители.

– И на този 24 май чухме държавници извинително да казват, че са длъжници на българския учител. Как мислите стана ли достойно заплащането в сферата на образованието? Мисля че това имат предвид политиците.
– Действително заплащането е важен елемент, но не само. Мисля, че това, което обществото дължи на българския учител, е признанието, уважението. Не е далеч времето за моето поколение, когато на почит бяха попа, даскала и кмета, както се казва. Това признание, което учителят е имал навремето, сега не е същото. Ето това се дължи. Мисля, че с времето нещата ще си дойдат на мястото, защото и в новото законодателство основният акцент пада на учениците, но и на работата на учителя, който трябва да направи, така че децата с удоволствие да идват тук.

– Но чуваме и укори към педагозите, че не преподават атрактивно, че не успяват да грабнат вниманието в час. Доколко са основателни?
– Вярно е, че българското образование донякъде също е длъжник на младото поколение, защото ценностната система, интересите на децата не са такива, каквито бяха преди 15-20 г. Това, което ние се стремим да правим, е да вкараме технологиите във всекидневната ни работа и по този начин да предизвикаме интереса на деца. Нали се сещате, че преди време иновацията беше да вкараме белите дъски и маркерите, да махнем черните дъски, на които се пишеше с тебешир и падаше прах. Но сега вече е времето на интерактивните дъски, на които са качени електронни уроци. Прави се всичко възможно още по време на учебен час децата да са активни участници в усвояване на новите знания и да им бъде интересно. Мина времето, когато учителят влизаше, изпяваше си урока и искаше на следващия час учениците да знаят какво е преподавал.

– А това случва ли се на практика във вашето училище?
– Да, защото ние работим по такива методи. Интерактивните ни дъски съдържат много информация и дават възможност на учениците да усвоят учебното съдържание, каквото учебните програми изискват. Често играейки, забавлявайки се, децата научават много. Така се стига и до трайно овладяване на знанията. Защото, когато с всички сетива възприемеш информацията, тя остава за дълго. Не детето да седне и да прочете урока от учебника, като суха материя.

– На входа на вашето СУ „Панайот Волов“ пише иновативно училище. Какво ще рече това и как се постига такъв статут?
– Училището е иновативно още от 2014 г., когато за първи път участвахме в проект и спечелихме обучение на наш екип от специалисти към Колумбийския университет, САЩ. Един добър опит, който приложихме в пряката си работа. На един по-късен етап започнахме да прилагаме и иновативни учебни програми и планове, които не са съществували в българското образование. Наши колеги изготвиха учебен план по профил „Технологичен – Защита на информацията“, който министерството на образованието одобри. През 2014 г. бяха приети първите ученици по него и тази година завърши първият випуск – две паралелки с общо 52-ма ученици. По плана те изучаваха „Основи на правото и правовата държава“, „Криминалистика и криминология“, „Защита на националната сигурност“, „Защита на информацията в интернет“, разширено „Компютърни системи и технологии“, „Психология на престъпното поведение“.

– Нещо, което го нямаше в други училища?
– Да, нямаше го никъде допреди 3 г. Ние стартирахме преди пет и този наш авторски учебен план беше взаимстван от други училища в София, Казанлък, Велико Търново, мисля и в Кърджали. Учебните програми разработихме заедно с Шуменския университет, Националния военен университет „В. Левски“ и Международната академия за обучение по киберразследвания.

– Тогава кои педагози са повече в крак с нуждите на образователната система – тези с дълъг стаж, или току-що излезлите от университета?
– И едните, и другите. Не може без хората с опит, но пък младите са по-близо до учениците. Затова казвам, че и опитът, и младостта имат значение. За тази специалност ние привлякохме много външни преподаватели от висши заведения, както и експерти. Например, тук преподава омбудсманът на Шумен Иван Капралов, бившият началник на криминална полиция Захари Захариев, доц. Христо Христов и д-р Здравко Кузманов от Шуменския университет, водеше часове и председателят на Окръжен съд-Шумен София Радославова.

– Как ги възприеха учениците?
– Много добре, не сме имали проблеми с дисциплината. Понеже часовете им бяха в края на работния ден и често се налагаше да заключваме по-късно училището, заради интереса на учениците. Когато в училище влезе подвижната криминалистична лаборатория за вземане на отпечатъци и следи, беше толкова занимателно, че учениците стояха до 20 ч.

– Какъв е средният успех на училището ви?
– За м.г. е много добър, но мисля, че не е важен толкова цифровият резултат, по-важна е, пак казвам, трайността на знанията и да направим училището привлекателно за децата.

– Според вас, матурите дават ли реална оценка за знанията на учениците и одобрявате ли приема в университетите с резултатите от тях?
– Оценките са реални, защото се проверяват от национална комисия и се дава възможност в два или три модула учениците да изложат знанията си. Но и при държавните зрелостни изпити може да се промени нещо, защото в този вид се провеждат повече от 10 г. Споделям мнението на бившия зам.-министър на образованието Диян Стаматов, с когото сме работили заедно и сме си говорили, че матурите може да са онлайн. Така няма да има възможност за подсказване и преписване. Иначе матурите могат да са вход за висшите учебни заведения.

– Въпреки че учебният процес не е приключил, вече върви и ремонт в училището ви. Могат ли българските школа да ремонтират базата си, ако разчитат само на делегираните бюджети?
– Абсурд, това е невъзможно! Стандартите едва покриват издръжката на училището, броя на децата непрекъснато намалява. При нас цялостното обновяване на базата ще се случи с европейски средства по ОП “Региони в растеж“ с малко над 3 млн. лв. След ремонта възнамеряваме да въведем едносменно обучение, както е на Запад. Учениците ще започват сутрин учебни часове не по-рано от 8,30 – 9 ч. и ще продължават до 14 ч. Има стол, където ще се хранят. Ще бъде подновено и цялото обзавеждане. В модерните класни стаи учениците няма да са на чинове, а работните места ще са така подредени, че да се обособят различни центрове и групи за презентации. Изобщо, учениците ще се чувстват, като възпитаниците на всички европейски страни още от 15 септември. Ние имаме богат опит, защото от 2008 г. работим по международни програми за обмен на практики.

– Значи ще успеете предсрочно да въведете едносменен режим, който е голям проблем за някои гимназии? Някъде дори се говори за строеж на нови сгради, но това е финансово непостижимо.
– Не мога да кажа за другите, това е политика на самото училище, на общините. Нашият проект е спечелен със съдействието на община Шумен. Надявам се, че не е далеч времето, когато всички училища ще изглеждат, като нашето.

– Ако сте министър на просветата, какво бихте променили в българското образование?
– Мисля, че образованието ни има нужда да привлича млади учители в системата. Само така ще го има и занапред българското училище. Децата искат да имат ентусиазирани хора пред себе си. В Шумен сме облагодетелствани може би, защото имаме университет, който подготвя педагози. В нашето училище педагогическият колектив е на средна възраст под 45 г. Две от учителките ни са на по 25 г. Трима са с докторска степен и още толкова са докторанти в момента. В последните години в екипа ни влязоха много млади хора с желание за работа, които се включиха в разработването на европейски проекти и тази година сме спечелили над 15, по които получаваме финансиране. Доверявам им се, защото училището трябва да остане в сигурни ръце.

– Значи, не се чудите как да отклоните някой току-що завършил кандидат за работа при вас?
– Естествено, че не. Младите са носители на новото, те разчупват стереотипа, те са надеждата. Ние само трябва да им предаваме наученото през годините. И другото, което трябва да се промени в образованието – за да се даде равен шанс на всички ученици, би трябвало де са налеят повече средства в материалната база в цялата страна. Това трябва да е държавната политика и министърът може да го направи.

– Може би сте голямо изключение – ученичка, учителка и директор в едно и също училище. Това ли беше голямата ви мечта?
– Не бих казала, просто така се стекоха обстоятелства. Проходих, прописах и проговорих като човек в това училище. Тук бях ученичка, тук се върнах като учителка, после станах директор, това е животът ми. Много често казвам „моето училище“, не че е мое като директор, но аз тук съм се формирала като човек в истинския смисъл. В тази сграда училището е от 1968 г. и в нея се преместихме от друга, когато бях в пети клас. Няма да забравя как другарката Накева беше раздала всеки да пренесе по едно нагледно средство в новото училище и на мен се падна автентичен скелет. Плаках и не исках, но го донесох. Забавно, бяхме деца, училището изглеждаше по друг начин…

(Телефонът звъни, канят Радушева на представяне на книга на Борислав Геронтиев, също възпитаник на училището, б. а.). – Кои са именитите възпитаници на „моето училище“ и каните ли ги тук?
– В това динамично време за съжаление по-рядко е възможно, но на кръгли годишнини гостуват. Възпитаник на училището е оперната прима Александрина Милчева, магът Астор, естрадният композитор Димитър Бояджиев, изобщо от всички известни шуменци май само Тодор Колев не е учил тук. Навремето, като се тръгне от Сава Доброплодни, Добри Войников, Панайот Волов… Известни възрожденски личности са възпитаници на нашето училище, което е било единственото по онова време. Ние сме със 170-годишна история, или както ни казват, най-първото училище.

Нашият гост
Ема Радушева е директор на СУ “Панайот Волов” в Шумен. Тук е завършила основното си образование, в същото училище е учителствала, а от 1994 г. е школски шеф. Продължава да преподава “Технологии и предприемачество”. Завършила е “Инженерна педагогика” в Югозападния университет “Неофит Рилски”- Благоевград. Специализирала е “Организация и управление на образованието”. Общински и областен координатор и член на Националния управителен съвет на Съюза на работодателите в средното образование. Семейна, с едно дете и двама внуци.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.