Хотелиери затварят в пика на лятото, няма туристи

Капанчета отварят само за събота и неделя

Заведения и хотели по родното море са в колапс от непомнен срив в оборотите заради коронакризата. Гледката на хлопнати кепенци вече е обичайна на северното ни Черноморие, а на юг някои ресторантьори се радват, ако масите им се “напълнят” с десетина души дневно. От 40 до 60 процента са намалели оборотите в бургаските кръчми, в съпоставка с миналия сезон, алармираха вчера пред “Труд” собственици на ресторанти.
В 12 часа по обед, заведения за хранене в центъра на града, където друга година гъмжи от туристи, са полупразни. Едно от най- модерните кафенета в италиански стил пък на ул. “Ивайло”, което беше хит сред бургазлии, е хлопнало кепенци. “Тези, които работим, сме определено по-малко от миналото лято”, сподели собственик на пицария.

“Аз лично не пипам менюто, но знам, че има много колеги, които предлагат значително по-малък асортимент отпреди”, коментира друг ресторантьор. Най- посещаваните заведения в Бургас са така наречените “капани” - на брега на морето, такива приятни кръчмици има и вътре в града. Те предлагат рибена чорба и морски дарове от “а” до “я”. Техните обороти също са спаднали доста, включително и на един от най- предпочитаните, с гледка към морето и отплаващите корабчета към остров “Света Анастасия”. Засега обаче рибните ястия не са намалени, същите като миналото лято са и цените им, с което приликата със сезон “Лято 2019” се изчерпва.

Липсата на туристи удря сериозно и ресторантьорите във Варна. Повечето от близо 2000 заведения в морската столица са отворени, но отчитат средно между 40 и 50 процента спад в оборота, обясни Марин Сотиров, зам.-председател на Сдружението на заведенията. Той прогнозира, че през октомври ще има масови фалити в сектора.

Хотелиерите са в шок и още през август част от тях може да затворят. Половината хотели в комплексите край Варна не работят в разгара на летния сезон. “В част от отворените бази на Златни пясъци и “Св. Св. Константин и Елена”, където почиват туристи от Полша, Германия, Чехия и Румъния, заетостта е малко над 50 процента, но разчитащите само на един пазар са полупразни, съобщи пред “Труд” проф. Стоян Маринов, член на УС на Варненската туристическа камара. Според него регистрираният през последните дни ръст на заразените с COVID-19 води до нови анулации и не е изключено някои от работещите хотели да хлопнат кепенци още идния месец.

Труден е сезонът и в Албена, където над половината хотели все още не са отворени. В съседното с. Кранево детските лагери пустеят заради затворените граници с Украйна, Русия и Беларус, а в лъскавите нови комплекси до брега заетостта е около 20 процента. Затова и сезонните търговски обекти по пътя към плажа отварят само в почивните дни, когато ивицата се пълни с варненци и добричлии.

Сервитьорите пак на борсата

Сервитьорките и барманите са първите, които попадат под ударите на ниските обороти в крайморските кръчми. След пандемията, иде втора вълна от нови безработни, тъй като шефовете не могат да плащат заплати и съкращават новонает персонал.

Собствениците на заведения не си позволяват рекламни кампании като през минали години, когато отпред на по-лъскавите кръчми имаше хостеси. Тази година ремонтите и иновациите зад бара са обсолютно табу. Режат се и бройките на масите на открито.

Цацата най-народна

В капаните на Юг традиционно най-народна е цената на порция цаца или т. нар. трицона. В Бургаско тя върви по 3,50 лева. Порция попчета - пържени, се предлагат в капанчетата по 6 лева. А между 8-10 лева в менютата е указана чиния с пържен сафрид, има и на скара с цена около 10 лева. Барбунът, калмари и други морски дарове вървят от 6 до 10 лева порцията.

Най-скъп е естествено калканът. Порция от деликатеса върви над 30 лева.

Около 3,50 лева се движи и рибената чорба. При нея магията е в съставката дивисил и в това от колко риба е сварена. Според готвачите, колкото повече различни риби има в чорбата, толкова по- вкусна е тя.