Без реално да съответстват на постигнатите резултати

Нужни са реформи, включително намаляване на броя на управленските структури и на разходите за тях

Правителството редовно публикува доклади за състоянието на държавната администрация, в които представя данни за числения състав, разходите, броя структури, техническото обезпечение, което да позволи изпълнението на поставените задачи и т. н. Това, което липсва в тези доклади, е какъв е резултатът от извършването на определените функции, дали за частния сектор се генерират нетни ползи или напротив - възникват допълнителни разходи. Държавната администрация за разлика от други бюджетни структури създава услуги, чиято целесъобразност трябва непрекъснато да се доказва. При здравеопазването, образованието и културата, например е ясно какво се прави, макар че ефективността също е под въпрос. При администрацията обаче няма някакъв видим резултат, той може да бъде идентифициран чрез по-агрегирани показатели, като растежа на икономиката като цяло или на отделни компоненти като инвестиционната активност.

Докладът за 2020 г. е повод за анализ на състоянието є през последните години и за предложения за промени, които да я изведат на по-различно ниво. Броят заети в държавната администрация е почти 131,5 хил.

Докладите от 2000 г. насам

Първият доклад за състоянието на администрацията се отнася за 2000 г. и всяка година след това се публикува следващата версия. Прави впечатление, че броят на структурите, които са в съответствие със Закона за държавния служител, се повишава и всъщност това е основен източник на нарастване на щатната численост на персонала. Налице е обаче и друга тенденция - освен броят на обхванатите структури се увеличава и заетостта в някои от тях, което също допринася за все по-големия брой служители през периода 2000-2010 г. Всъщност общата численост е не по-слабо значима от реално заетите бройки, тъй като бюджетните разходи се определят на базата на първия показател, а не спрямо действителния брой.

През 2008-2009 г. е направен опит за административна реформа, който временно намалява броя на заетите лица в държавната администрация, но от това не възниква трайна тенденция. Идването на ново правителство и включването на информацията относно Министерството на вътрешните работи коренно променя ситуацията, като по този начин официално общата численост и броят на реално заетите рязко се покачват. От 2011 г. нататък докладът се влошава от гледна точка на качеството на данните, тъй като повече не се оповестяват някои от наличните преди това данни и за да се получат те, са необходими допълнителни пресмятания.

Другата тенденция е, че се прави опит да се прикрие реалното състояние на броя заети в администрацията. През 2016 и 2017 г. се появява информация за допълнително щатно разписание, което трябва фактически да се добави към общата щатна численост и по този начин тя всъщност става по-голяма. Такава информация липсва за следващите години, което обаче не означава непременно, че практиката за допълнително щатно разписание е преустановена, тъй като тя се основава на няколко постановления на Министерския съвет и на програми за младежка заетост, чието действие не е прекратено.

През 2019 и 2020 г. е предприето увеличение на възнагражденията на администрацията. Максималните основни заплати на директорите на дирекция са повишени с 30%, при началниците на отдели повишението е с 51%, а при държавните експерти - 24%. Така максималната основна заплата на държавен експерт според доклада към края на 2020 г. е 3795 лв., което заедно с изискването за минимум 5 години стаж за заемането на тази длъжност означава брутно месечно възнаграждение без допълнително материално стимулиране в размер на 3984,75 лв. За началник на отдел максималната стойност на основната заплата е 4830 лв., т. е. брутното възнаграждение става 5071,5 лв. при поне 5 години стаж, докато при директор на дирекция вече става въпрос за 5616 лв. максимална основна заплата и при отчитане на поне 7-годишния необходим стаж месечното брутно възнаграждение възлиза на 6009,12 лв.

Максималните размери рядко се прилагат, но дори около 10% по-ниско възнаграждение спрямо максималното, което е обичайна практика, води до брутни месечни заплати в интервала между 3600 и 5400 лв. на месец за ръководния персонал в някои структури на администрацията. Ако се отчетат бонусите, които обичайно са по една основна заплата на тримесечие, брутната заплата на държавните експерти може да надвиши 58 хил. лв., тази на началник на отдел - е 74 хил. лв., а на директор на дирекция - над 87 хил. лв. на година.

По този начин немалка част от служителите в държавната администрация всъщност се оказват доста добре платени, особено ако се съпоставят общите разходи, които се правят за тяхната издръжка, като освен заплатите и бонусите се отчетат и осигурителните вноски, софтуер и хардуер, недвижими имоти и т. н. активи, които са необходими за обезпечаване на работата им, с ползите за обществото от нея. Освен това трябва да се има предвид и броят лица, които получават такива заплати.

Тук е мястото да се посочат някои мерки, които биха могли да подобрят ситуацията.

Създаване на център за споделени услуги

За всяка структура в държавната администрация е характерно, че са обособени две основни звена - обща и специализирана администрация. Докато вторият тип би следвало да е специфичен за съответното ведомство и да има конкретни правомощия, то т. нар. обща администрация се занимава със сходни дейности и изпълнява почти еднотипни задачи. Големите многонационални компании са намерили решение как да оптимизират разходите си за такива дейности като създават звено, което е външно за отделните им структури, но ги обслужва едновременно независимо от физическото им разположение по целия свят.

По подобен начин може да се действа и при държавната администрация. Такава политика може да се провежда по отношение на дейностите, свързани с юридическите, счетоводните и финансовите услуги, управлението на недвижимата и движимата собственост и човешките ресурси. Тези дирекции биха могли да се обединят и изпълняват в рамките на център за споделени услуги, който да обслужва цялата държавна администрация. По този начин биха могли да се спестят значителни ресурси, като се разчита на икономии от мащаба и оптимизиране на дейностите и процесите и се осигури постоянна ангажираност на заетите служители.

Такава практика ще позволи и получаването на сходни по размер заплати за извършването на една и съща дейност, независимо кое ведомство се обслужва в крайна сметка. Така различията за сходна работа между отделните ведомства - например министерства и агенции ще се премахнат, тъй като заетите в центъра за споделени услуги ще работят едновременно за всички такива структури.

Важен елемент също е споделеното използване на ресурсите между отделните структури. По този начин закупуването на служебни автомобили, например, ще се извършва от единна администрация, която ще трябва да се съобразява с изискванията на Закона за обществените поръчки и да не поставя параметри, които ограничават избора до офертата на само един кандидат. Така от една страна ще се гарантира конкурентното начало при държавните поръчки, а от друга - придобитите активи ще се използват по-ефективно през срока си на експлоатация.

Оценка и оптимизиране на дублиращи се функции

Друг важен елемент от административната реформа е функционалният анализ на дейностите, които се извършват от държавната администрация. На първо място е необходимо да се установи дали функциите и дейностите, които се извършват в момента, действително са необходими и дали допринасят за благосъстоянието на обществото и на каква цена се случва това.

Понякога се оказва, че при дадено министерство и административна структура към него част от функциите се припокриват и този факт дори би могъл да породи конфликти или в крайна сметка да доведе до липса на резултати. Всяка такава структура би могла да отрече, че отговорността пада върху нея, за сметка на другата.

За съжаление са налице и структури, чиято полезност за обществото е почти нулева, като всъщност съществуването є осигурява доходи за заетите в нея за сметка на нетните данъкоплатци. Основната идея при анализа трябва да бъде самата структура да е способна да докаже необходимостта от съществуването си и да представи сметка, която обосновава действително исканото финансиране от държавния бюджет или от други източници. Твърде вероятно е при този процес да се окаже, че всъщност голяма част от дейностите или функциите са нецелесъобразни.

Мълчаливо съгласие и дигитализация

Мълчаливото съгласие и свързаните с него промени в нормативната уредба представляват основен принцип, който трябва да се прилага при взаимодействието с администрацията и особено когато става въпрос за регулиране на определени дейности. Този принцип прехвърля отговорността за спазването на правилата и законоустановените срокове от бизнеса към администрацията, като по този начин облекчава значително започването на икономическа активност и същевременно ограничава възможността за корупционен натиск от страна на регулаторите към бизнеса.

Дигитализацията от своя страна би следвало да спести време и разходи за потребителите на административни услуги, като ги направи и по-лесно достъпни. Освен това след съответните инвестиции за изграждане на регистри и бази данни тя би следвало да намали оперативните разходи за самата администрация, тъй като ще улесни документооборота и ще позволи съвместното използване на ресурсите от различни структури.

Като цяло администрацията има нужда от реформи, които да бъдат насочени към изясняване на функциите и задачите и извършване само на действително необходимите от тях. Трябва да се намали броят на управленските структури и на разходите за тях, което може да се случи и чрез намаляване на броя на заетите лица. Практиката да се оставят свободни щатни бройки продължава да се използва и е средство за извършване на по-високи разходи. Същевременно заплатите на ръководния персонал вече са значително по-високи от средната за страната, но не съответстват на постигнатите резултати.