През 2008 година Конституционният съд на страната го премахва

Целият процес трябва да е достъпен за граждански контрол, при това да е достъпен и обясним за всеки гражданин

Българската мечта е да получаваш германски доходи, но да не работиш по германски и да не спазваш германски правила. Затова, каквото и да правим, накрая става както винаги - по нашенски. Така и за машинното гласуване - много ни се иска нашите избори да са образцови като германските, но никак не ни интересуват поуките от техния опит. Защо такава богата и развита демократична държава като Германия, която практикуваше машинен вот от 1998 до 2005 г., го премахна?

Първоначално, германците въведоха машини пилотно през 1998 г. в Кьолн. След положителни отзиви от избиратели, които намират този начин на гласуване за удобен, както и от изборната администрация, която намалява своята натовареност, използването на машини се разширява съществено. Така, през 2005 г. близо два милиона избиратели от няколко германски провинции гласуват във федералните избори машинно.

Но през 2008 г., насред нарастващи съмнения за сигурността на този начин на гласуване, двама германски граждани атакуваха пред федералната конституционна юрисдикция машинния вот, приложен в изборите за 16-я германски Бундестаг през 2005 г. В своето историческо решение конституционните магистрати припомниха някои от фундаменталните принципи на демократичния изборен процес и откроиха несъвместимостта на този етап на машинното гласуване, и въобще на всяка форма на електронно волеизявление и отчитане на волята на избирателя. На първо място, демократичните избори са всеобщи, публични и трябва да отговарят на най-високите стандарти на прозрачност във всеки етап от изборните процедури - от организацията на самото гласуване, до преброяването на резултатите. Това означава - постановява германският Конституционен съд - че целият процес трябва да е достъпен за граждански контрол, при това да е достъпен и обясним за всеки гражданин без да са необходими специални знания и умения, включително компютърна грамотност.

Това с особена сила се отнася до преброяването на резултатите, което трябва да е публично и да предоставя възможност за присъствие и контрол от страна не само на изборната администрация, но и на партийните представители, кандидатите и наблюдателите. Машинното гласуване не удовлетворява този стандарт за прозрачност и публичност, тъй като преброяването на гласовете се прави „вътре в самата машина“, чрез специализиран софтуер, а не пред очите на хората. Контрол върху софтуера и неговото функциониране може да има само ограничен кръг „вътрешни хора“, които разполагат с висока квалификация в областта на компютърните технологии. В решението обстойно се изследва начинът на функциониране на машините и се изтъква невъзможността да се контролира тяхната работа, включително изчисляването на резултатите, от широк кръг лица без специална квалификация. „Изборна процедура, в която избирателят не може по надежден начин да разбере дали гласът му е коректно отчетен, преброен и включен без промяна в крайния обобщен резултат от изборите, изключва основните елементи от изборния процес от граждански контрол и, следователно, противоречи на конституционните изисквания“.

Съдът изрично подчертава, че изискванията за прозрачност не могат да се считат за спазени с извършването на тестове и одити на всички или само на част от машините от специализирани държавни органи и експертни групи (това, с което българските власти и ЦИК се хвалят, че било гарантирало сигурността на венецуелските машини, които ни принуждават да ползваме). В германския случай машините са одитирани от авторитетния Physikalisch-Technishe Bundesanstalt. Но това не е достатъчна гаранция за тяхната неуязвимост и коректност, смятат конституционните съдии. Причината - тези проверки и одити се извършват от ограничен кръг експерти със специализирани знания и са недостъпни и неразбираеми за гражданите. Всичко това, казват германските конституционни съдии, лишава изборния процес от неговата публичност и прозрачност, и заедно с това препятства ефективния граждански контрол върху изборите. И прибавят, че големият мащаб на последствията от възможни технически грешки или злоумишлена манипулация при гласуването с машини изисква много сериозни гаранции за публичността на изборния процес. Заедно с това, подчертават, че извършените анализи и тестове на уязвимостта на машините, показват различни възможни варианти за манипулиране на софтуера на машините без да е нужна никаква връзка с интернет.

В крайна сметка Конституционният съд на Германия постановява, че използването на машини и други форми на електронно гласуване, които не позволяват гласуването и отчитането на резултатите да бъде под ефективния контрол на гражданите без да са необходими специални знания, противоречи на демократичния характер на републиката, върховенството на закона и публичността на изборите (чл. 38 във връзка с чл. 20, ал 1 и 2 от Основния закон). Прочее, идентични разпоредби има и в нашата Конституция. Впрочем, проблемът с проверката на изборните резултати у нас не се решава и чрез индивидуалните разпечатки, които по закон и според Методическите указания на ЦИК не подлежат на задължително преброяване - ползват на юнашко доверие резултатите, обобщени в машинния протокол.

В Нидерландия пък през 2006 г. се създаде цяло обществено движение за премахване на машинното гласуване, след като експертната група „Не вярваме на машините“ доказа сериозните рискове и уязвимост от манипулации на машинния вот. В национален телевизионен ефир беше излъчен видеоклип, в който се демонстрираше нагледно колко лесно хакери могат да манипулират машините. Тогавашното правителство в Хага да създаде анкетна комисия, и в резултат през 2007 г. Нидерландия се върна към традиционното гласуване с хартиени бюлетини.

Ирландия стартира през 2006 г. амбициозна програма за изцяло машинно гласуване. Официален Дъблин заяви, че е крайно време „моливите да бъда заменени с компютри“. След като похарчиха 54.6 милиона евро от държавния бюджет за машини и тяхната поддръжка и съхранение, ирландците се отказаха от тях през 2010 г. Тъжният край на тази ирландска авантюра приключи през 2012 г. с предаването на тези 7500 машинни на вторични суровини на цена от малко повече от 70 хиляди евро.

Истината е, че понастоящем в света само в четири държави се прилага машинно гласуване в общонационален мащаб - Бутан, Индия, Бразилия, Венецуела. Единайсет гласуват с машини само в отделни региони, три са го прилагали, но впоследствие го премахват, а други единадесет са го тествали само пилотно и са се отказали. Към тази горда компания ни присъединиха родните депутати от най-калпавия парламент от началото на прехода - 45-то НС. Сигурно е, че рано или късно машините ще започнат да правят проблеми, както навсякъде. И понеже, после няма да може да се вземе думата от същите тези партийци, които го въведоха сега, а после ще го отричат, като че е въведено не от тях, а от чужди нашественици, държа още сега да кажа на висок глас: Отменете машинното гласуване!