Ако този ден го нямаше, щеше ли да ги има 6 септември и 22 септември, щяхме ли да честваме и светите братя Кирил и Методий?

Защо точно сега се поставя политически и официално въпросът за националния ни празник, защо не съществуваше преди войната с Украйна? Защо евроатлантиците се надпреварват в слугинашкия си стил да бъдат „по-най“ от всички в Европа, които отстояват безспорната истина, че Русия е агресор, а Украйна е жертва? Но всички те дават основателно само материална помощ, а ето че ние единствени сме готови да принесем в жертва и националния си празник. Невероятна мерзост в ущърб на историческата истина и националното достойнство по следните съвсем очевидни причини:

Да, 24-ти май безспорно е най-светлият, най-българският празник, ден на духа и че „ний сме дали нещо на света“ (Ив. Вазов ). Той е в сърцата ни и така ще бъде за векове.

Навсякъде по света националните празници са свързани с конкретна дата, отговаряща на рождения ден на монарха - при монархиите (Великобритания), или със социална или национална революция (САЩ, Франция, Полша и т. н.) Така 4 юли е ден на независимостта в САЩ, 14 юли е ден на френската революция , т.е. имаме съчетание на конкретни дати и свързаните с тях събития. Нашият 24-ти май е ден, който дори не съвпада със съответния църковен празник, който се отбелязва на 11-и май. Защото великото дело на солунските братя се ражда не за ден-два, а за около сто години и най-вече е свързано със „Златния век“ на цар Симеон Велики.

Трети март е конкретен ден, когато възкръсва България след 500 години робство, когато се осъществява мечтата за свобода на последните защитници на „вярата на цар Шишман“ (севаст Огнян от боженишкия надпис), на въстаниците на Константин и Фружин, на тези от Чипровското и търновските въстания, на хайдутите и комитите, на мъчениците от Априлското въстание, на отец Паисий, Раковски, Левски, Ботев, на четниците на Хаджи Димитър и Стефан Караджата, за които този юли няма спомен, на Апостолите от кървавите дни през 1876 г., на опечения на огъня жив Васил Петлешков.

Договорът от 3-ти март е наистина предварителен, но точно той по идея на граф Игнатиев очертава ясно и точно етническите граници на Сан-Стефанска България. Ако тя не беше разкъсана на юридически точния Берлински договор от прадедите на сегашните европейски ръководители (Бисмарк, Дизраели) нямаше да има поне 3 от войните на Балканите (сръбско-българска, балканска и междусъюзническа) и нямаше в тях да загинат 300 000 български млади мъже. И нямаше сега в Северна Македония да сме „бугари-татари“ - точно в земите на св. Климент Охридски и св. Наум.

Казват, че на 3-ти март е създадена васална държава, но точно тази васална държава се опълчи на всички Велики сили и обяви Съединението си на 6-ти септември1885 г., а след това и защити във войната със Сърбия. Де сега да имахме държавниците от тогавашната васална държава, които да не питат посолствата и „началниците“ в Брюксел и Вашингтон какво да правят.

За да го има 3-ти март отдават живота си стотици млади опълченци и точно те на Шипка решават изхода на войната или както го е казал поетът: „На вашата сила царя повери прохода, войната и себе дори“. Сега соросоидите у нас оплюха и цар Освободител и дори Александър Невски, когото обявиха за воювал срещу Европа (?!). Доколкото знам, Тевтонския орден (Европа за тях) напада княжеството на Ал. Невски, а не обратното. Така се обръща политкоректно историята с краката нагоре. А катедралата носи името му по предложение на Петко Каравелов за почит и уважение към 70 000 хиляди паднали за свободата ни руси, румънци, украинци и финландци, като част от руската армия. И той ли е бил руски агент? Да припомня, че ние имаме трима изявени министър председатели и те са Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Константин Стоилов. Точно Петко Каравелов дава пример за гражданска доблест след побоя върху него, който отрича пред чуждите журналисти.

За да има 3-ти март като резултат на Освободителната война и за нейното обявяване решаващо значение има и гласът на Европа - Гладстон, Виктор Юго, Гарибалди, Достоевски и много други, т.е. няма противоречие между Европа и Русия по т.н. „български въпрос“. А след войната останалите живи поборници са инициатор за издигане на паметник на цар Освободител (също оплют от соросоидите) и за кръщаването на редица улици в София на генералите Гурко, Скобелев, Столетов, граф Игнатиев. Тези хора нямат нищо общо с Путин и неговата агресия, със спомена за тях на един кандидат кмет за София и на министър-председателя ни, тъй като сме имали „сантименти на изток“. Но тези „сантименти“ има почти цялата ни интелигенция през миналия век, което не й пречи да уважава и да се стреми към добродетелите и знанията на Европа. Дори цар Борис III има чудесна фраза: „Винаги с Германия, никога против Русия“, която бих перифразирал „Винаги с Европа, никога против Русия“.

По повод на развилата се у нас русофобия, а би трябвало да е само путинофобия, да припомня думите на Захари Стоянов. По повод на това, че е обвинен за русофоб той казва, че е фоб на тиранина император Александър III и му предлага: „Ние ще ви дадем всичките си предатели, а Вие ни дайте Херцен“ (за сведение на жълтопаветниците велик руски писател, демократ и философ).

И накрая, ако сменим националния си празник ние ще се приравним с великата мисъл на онази червенокоса дама, която по националната телевизия предложи от плата на националното знаме на Рожен да се направят чаршафи за болниците, без реакция от водещия. И не знам как ще го приемат в гробовете си Иван Вазов, Любен и Петко Каравелови, Петко и Пенчо Славейкови, Добри Чинтулов и много други, за които както и за мен 24 май си остава най-светлият ни празник, но не трябва и дори е грях да се противопоставя на 3-ти март. Най-малкото защото 3-ти март е изграден върху кости, много кости и те ще ни питат „Защо?“.

Ако го нямаше 3-ти март щеше ли да ги има 6 септември и 22 септември, ще имахме ли възможност да честваме както сега деня на светите братя Кирил и Методий. Мисля, че не и в най-добрия случай начело на вероятния вилает щеше да бъде Иванчо Хаджи Пенчович - подписал смъртната присъда на Левски.

Така, че поклон пред националния празник 3-ти март, заради свободата, която ни донесе чрез хилядите мъченици, паднали за нея, 24 май винаги ще в „душите грей“, както никой друг ден, защото наистина остава най-българският празник - празник на духа, а 3-ти март - на свободата.

Накрая стига с новия прочит на историята, любима мисъл на соросоидите. Тя е каквато е, и трябва почит и уважение към тези, които са били преди нас. Историята е такава, каквато са я направили те, а не както самоцелно я разбират сегашните ни политически джуджета. „Българийо, аз всичко тебе дадох“, извика Иван Вазов и ето какво й давате – промяна на националния ни празник в угода на чужди интереси.

А свободата е наистина най-висшето благо за един народ. Тя изгрява на 3 март 1878 г. Точка!