В българския Граждански процесуален кодекс е записано, че съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Твърде често обаче това съдийско убеждение служи като обикновено прикритие за порочни практики, които са толкова „юридически“, колкото би могло да бъде „юридическо“ и вътрешното убеждение на току-що записан студент първи курс на правния факултет.

Когато беше назначен на поста председател на Софийски градски съд, Калоян Топалов декларира, че най-големият окръжен съд в страната – Софийски градски съд, ще започне да работи нормално, без натиск и ще осигурява на гражданите и фирмите бързо и качествено правосъдие. Броени седмици след тези красиво звучащи думи, действията на Топалов показаха, че декларациите му нямат нищо общо с действително случващото се в СГС. Започна безпрецедентна кадрова чистка, като десетки съдии, съдебни помощници и обикновени служители бяха уволнени или преместени на друга работа. Това отвори пред Топалов пространство за нови назначения, този път на хора, „проверени“ от него и от шефа на ВКС Лозан Панов. По тази схема Търговското отделение на съда беше попълнено почти изцяло с близки на семейството на Топалов съдии, предимно от Софийски районен съд. Без какъвто и да било опит в търговските дела, но лоялни към новия председател.

Ще попитате кому обаче е нужна подобна лоялност, когато съдиите принципно, а и по закон,трябва да решават делата си по вътрешно убеждение и да са независими?Та нима няма доказани професионалисти, които не са кумове, кумици, роднини или просто близки до овладелия ръководствата на СГС и ВКС грантово зависим Съюз на съдиите? Има разбира се. Но лоялността в тези среди става крайно нужна, когато юридическите аргументи отстъпват пред повелята да се реши едно дело „правилно“ – т.е. в полза на страна, която няма нужните юридически тези в процеса, но има добре работещите лостове на влияние – парични, властови или просто приятелски. Каквато и да е конкретната причина, именно в тези зависимости се крие истинската нужда от съдебна реформа – не в личната война на един или друг провален политик или обвиняем олигарх с прокуратурата, а в нуждата от нови, подготвени и образовани хора, с нов морал в съдебната система. Те ще донесат и бързо правосъдие, и решаване на делата според смисъла и духа на закона, върху които трябва да се гради и вътрешното им убеждение. Дотогава обаче обществото трябва да бъде информирано за това какво в действителност се случва в правосъдната ни система. А понякога случващото е толкова брутално, че отговорност трябва да понесе не само конкретния съдия, а и хората от които е зависело назначението му.

На 21 февруари съдията от СГС Мариана Георгиева, постановява толкова скандален съдебен акт, че в която и да било нормална правова държава, това би послужило като повод за незабавното й отстраняване от съдебната система. Георгиева е от личните назначения на Топалов, изключително близка до съпругата му. Преди постъпването й в Търговското отделение на СГС е била заместник-председател на Районен съд – София и ръководител на Първо гражданско отделение. Т.е. има биография, която предполага поне определен минимум от правни познания и опит, макар и не в сферата на търговското право. Част от биографията й обаче е и обстоятелството, че преди да стане съдия,е работила в една от фирмите на подсъдимия за укриване на 63 млн. лева данъци олигарх Огнян Донев. Разбира се това обстоятелство не е и не може да бъде определящо за едно или друго нейно или на началника й Топалов действие, но при толкова много събрали се случайности, възниква най-малкото основателно съмнение в нейното „вътрешно убеждение“.

В началото на годината, на 5-ти януари, Мариана Георгиева спира регистърно производство по вписване на новото управление на най-големия български телекомуникационен оператор „Виваком“. Инициатор на спирането е чуждестранно юридическо лице – „Емпрено Венчърс“, което е под контрола на свързания с Цветан Василев руснак Дмитрий Косарев. Тази фирма твърди, че оспорва решение на люксембургското дружество-майка на БТК, което е взело решението за смяна на управлението. По всички правила на подсъдността, подобен иск в България е недопустим, но въпреки това Георгиева се произнася още същия ден в полза на избягалия от правосъдието олигарх Василев. Следва логичното прекратяване от българския съд на основното производство по недопустими иск на „Емпрено Венчърс“, както и надлежната отмяна на акта за спиране на Георгиева от Апелативен съд – София. Решението на САС, което е окончателно, е от 17.02.2017г. и е публично – публикувано е на страницата на съда в интернет. То трябва да се обяви и в Търговския регистър, но тъй като е пуснато по пощата, вместо да се заяви по електронен път, това дава възможност на „Емпрено Венчърс“ да подаде веднага абсолютно аналогичен иск, отново пред СГС, както и нова молба за спиране на вписването на новия управител в Търговския регистър.

От тук нататък фактите трябва да бъдат много внимателно проследени не от друг, а от Висшия съдебен съвет и Инспектората към него, защото разкриват очевидна зависимост, клиентелизъм, а може би и обикновена корупционна практика. В същия ден в който е депозирана новата молба, делото е разпределено отново на съдия Мариана Георгиева, която след броени минути постановява напълно идентично определение на вече отмененото й два дни преди това от Апелативния съд, с който съдебен акт спира повторно регистърното производство. Въпреки че много добре знае фактологията по това дело, знае за отмяната на предходното й решение и знае, че това решение на САС всеки момент ще бъде вписано по партидата на „Вива Телеком България“ в регистъра. Георгиева знае много добре и обстоятелството, че така нареченото „преюдициално“ дело, е недопустимо по българския закон, по който въпрос също има пространни мотиви от САС.

Докато обаче последици за съдиите, постановяващи „по вътрешно убеждение“ тези и подобни на тях съдебни решения няма, няма да има и истинско правораздаване, да не говорим за реформирането му. Защото погазването на основните правила на правовата държава именно от хората, призвани за осъществяват в името на народа правосъдие, както и чувството им на безнаказаност, породено от „лоялността“ им към ръководството на съда, е предпоставка за създаване на устойчив порочен модел.

А закрилата на тези действия – мълчаливо или дори открито, от председателя на съда Калоян Топалов и от стоящия над него Лозан Панов, несъмнено също е основание за незабавното им отстраняване.