Фундаментално за една демокрация е да защитава мирното изразяване на позиция

Джендър-активисти хулят християнството - било „бялото потисничество“

Преди години гледах един английски филм още от ерата на черно-белите ленти. Не помня нито заглавието, нито фабулата на филма, но пък в младежкото ми съзнание се е запечатала една сцена. Заскрежен и мрачен Лондон през зимата на 1940 г. Разярена многолюдна тълпа се опитва да разкъса полицейски кордон, хвърлят камъни, хвърчат ругатни. Полицията бие с палки и не отстъпва. А зад кордона - двадесетина младежи с черни ризи от Британския съюз на фашистите, оглавяван от сър Освалд Моузли, издигат лозунги за съюз на Велика Британия с нацистка Германия.

Скоро след това, през май 1940 г., това движение е забранено със закон от британския парламент, а ръководството е арестувано по силата на въведените военновременни правила и пред надвисналата германска агресия. Но към момента, описан във филмовата сцена, неговите привърженици са част от политическия плурализъм на Острова. И законът - респ. Полицията, охранява тяхната свобода на словото и на мирни събрания, колкото и те да са скандални и неприемливи за голямата част от обществото.

След ужасите на Втората световна война, този демократичен стандарт става фундамент на основните международни актове по правата на човека и на Европейския съд в Страбург - дори и най-скандалното и отричано от мнозинството слово трябва да бъде защитено, стига да не проповядва насилие и престъпления, да не заплашва националната сигурност, общественото здраве и морал.

Да си призная, тогава бях изумен - нацистите тропат на вратата, а лондонските „бобита“, както наричат там полицаите, пазят фашизирани англичани, които искат съюз с Хитлер, защото имали право на мнение!? Но след изумлението осъзнах още по-цялостно колко фундаментално за една демокрация е да защитава свободното слово и мирното изразяване на позиция, дори когато те са непопулярни или дори отричани от обществото или отделни социални групи. Защото - по думите на знаменития Джордж Оруел - ако свободата означава нещо, то това е свободата да кажеш това, което другите не искат да чуят.

Давам този краен пример от времето на Втората световна война, за да се очертае още по-контрастно колко драстично е в днешно време отстъплението от идеята за свобода на словото. Под агресивния натиск на всевъзможни прогресистки и джендърни теории, идеологии и фанатизирани „борци за социална справедливост“ ежечасно хора и цели общности из целия демократичен свят са тормозени, дискриминирани, хулени, уволнявани, съдени и подлагани на сатанински език на омразата, само защото са изразили мнение, което се отличава от насажданите догми на политическа коректност. Догми, според които да си християнин например, е нещо лошо и твоят Бог може да бъде хулен и осмиван, но ако си мюсюлманин, всеки е длъжен да се отнася с респект към твоя аллах и да почита религиозните ти убеждения. Догми, които забраняват да споделяш научната истина, че има само два пола и те са генетично детерминирани, а те задължават да вярваш във фантасмагорията, че има 75 джендъра и всеки сам си избира от кой джендър е. И че всички трябва да приемат мъже, които се обличат като жени, да участват в женски съзтезания и да посещават женски тоалетни. И обратно.

Вчера, в добрата стара Англия, бяха анулирани от местни власти и университети няколко лекции на американския евангелистки пастор Уйлям Греъм - син на емблематичния Били Греъм, белязал епохата на „телевизионното проповедничество“ в САЩ. Причината? Проповядвал, че християните трябва да се молят за душите на хомосексуалните и да помагат на онези от тях, които искат да изоставят хомесексуалния начин на живот. Прочее, в САЩ се появиха джендър-активисти, които искат това да бъде криминализирано. Наскоро пак в Англия някакъв съдия обяви изказването на една жена - Мая Форстатър, в Туитър, че мъжете не могат да се трансформират в жени, като „език на омразата“, който бил тормозел и унижавал трансджендърите. За това изказване, което се базира на един научен факт, Форстатър беше уволнена, а въпросният съдия потвърди уволнението. Знаменитата авторка на „Хари Потър“ Дж. Роулинс защити уволнената пак в Туитър: „Обличайте се както искате. Наричайте се както желаете. Спете с всеки пълнолетен, който е съгласен с това. Живейте щастливо в мир и сигурност. Но да гониш жени от работа, защото заявяват, че половите различия са нещо реално?“ За това изказване тя беше бомбардирана със зловещи заплахи, омраза и обиди от трансджендър и ЛГБТ-активисти. Да сте чули някой да ги е санкционирал за дискриминация и език на омразата? Новите хунвейбини са над закона.

Миналата седмица пък в Канада, някакъв мъж, който се изживява като жена, сиреч трансджендър, който даже е избран за шеф на феминистка организация в провинция Квебек, призова за изкореняване на хетеросексуалните отношения. Трябвало да се забранят отношенията между мъже и жени, защото били основани на насилие. И вместо да бъде санкциониран за това безумие, което е откровен дискриминационен призив, социалната мрежа на Марк Цукърбърг, започна да тероризира потребители, които се възмущават от изявлението на въпросния трансджендър.

Доживях и аз самият да бъда блокиран за първи път във Фейсбук, защото споделих информация по темата, публикувана в „Труд“, с коментар: „На тази лудост и омраза трябва да се сложи край.“

Със същата ярост прогресисти и джендър-активисти се отнасят към християнството. То било част от културата на „бялото потисничество“, моля ви се. Типичен пример е т. нар. „война срещу Рождество Христово“, нашумяла при предишната администрация в САЩ, а и в Европа - да се подменя отбелязването на Рождество Христово в публичния дискурс с някакви имагинерни „зимни празници“, за да се гарантирало „включване“. В тази връзка се въвежда и оруеловски новговор, според който „Честито Рождество Христово“ се заменя с „Весели празници“, коледният базар в Брюксел се преименува на „Зимни удоволствия“, а прословутия Winterval в Бирмингам заема мястото на традиционния коледен фестивал. Интересно защо никой не предлага курбан байрам или еврейската нова година „Рош ашана“, да се заменят в публичното пространство с „весели празници“, или пък гей-прайдовете, да не са само гей, а и хетеро, щом е толкова „включващо“.

В САЩ вече почти две десетилетия се водят десетки съдебни дела за премахване на военни и други паметници, изобразяващи християнски кръст. В същото време християнски пастори са подлагани на тормоз и език на омразата от ЛГБТ-активисти и различни държавни органи, защото отказват да бракосъчетават еднополови двойки, а собственици на пекарни, които поради религиозни причини отказват да правят сватбени торти за гей-бракове, са сурово наказвани с гигантски глоби. Примерите са много. И са свързани с потискане на научното разбиране на пола и неговата генетична предопределеност и на традиции и религиозни вярвания, които са същностна част от идентичността на голяма част от обществото в Европа и Америка. И понеже в началото винаги е словото - първо посягат на свободата да говорим и да изразяваме мнения, позиции и гледни точки.

Защо се води тази агресия? Какво се случи през последните години, та беше отворена тази кутия на Пандора? Краткият отговор е в дискредитирането на неолибералния модел в резултат на тежката финансово-икономическа криза от 2008 г. Това накара неолибералните глобалисти да търсят теми и идеологеми, които да отклоняват обществената енергия от злоупотребите на елита, от бедността и разрастващото се социално неравенство. И ги откриха в политиката на идентичностите и войнстващия атеизъм. Управлението на Барак Обама и Хилъри Клинтън ги превърна, особено идентичностите, в централен въпрос. Оттам това плъзна в Европа и по света. Обществената политика е сведена до перманентна война на идентичности, която набраздява обществото с нови и нови разломи. Белите по дефиниция са „потисници“ и затова трябва да бъдат приковани на позорния стълб на историята. Радикалните феминистки водят пунически войни срещу „мъжките свине“ и срещу мъжете по принцип, защото те са виновни по рождение. Трансджендърите воюват срещу „потисничеството на половата бинарност“. А пък всички „борци за социална справедливост“ - срещу християнските „традиционалисти“.

И така социално-класовият въпрос остава встрани. Всеки глас, който оспорва джендър-идеологията и защитава мястото на религиозните общности в обществената дискусия, се заглушава и подлага на тормоз. Вече ескалират и опитите да се смазва всяко мнение, което оспорва теориите за климатичните промени.

Това е пост-свобода, която ще доведе до прогресистки рай(х). Ще го позволим ли?