„Зелената сделка” на ЕК ще оскъпи стоките и услугите

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи своята “Зелена сделка” - стратегия за растеж, насочена към изграждане на въглеродно неутрална икономика до 2050 г.

Европа трябва да е първият континент с нулеви емисии на парникови газове

ЕК подготвя “Закон за климата” до март 2020 г.

Предвиждат се и промени в директивата за данъчно облагане на енергията и намаляване на субсидиите за изкопаеми горива

Глобалната криза спомогна да се разкрият редица структурни проблеми пред страните от Европейския съюз - раздут публичен сектор, неефективни социални разходи, утежнени регулации на бизнеса и трудовите отношения, подценяване на рисковете на финансовите пазари, високи публични дългове, липса на адекватна оценка на платежоспособността на държавите, недостатъчна конкурентоспособност, технологично изоставане и др. Тези проблеми трябва да намерят своето решение, което на национално ниво се затруднява от тежката им социална цена в някои случаи, както и от скъсените политически цикли, при които правителствата не могат да се задържат на власт за пълен мандат.

Европейският съюз също би трябвало да бъде полезен при идентифицирането на проблемите и препоръчването на мерки за тяхното преодоляване. Новата Европейска комисия трябва да демонстрира визия за посоката за развитие на ЕС и за изработване на решения на проблемите. Това, което предлага ЕК към момента, е “Европейската зелена сделка”, която далеч надхвърля рамките на мандата є. Целта е през 2050 г. Европа да се превърне в първия климатично-неутрален континент, с нулеви нетни емисии на парникови газове, което да се постигне с изцяло нов модел на икономически растеж, който да не е зависим от използването на природни ресурси. Този растеж трябва да включва всички държави и да не позволи някоя от тях да изостане от тези промени и темпове на развитие. Европейският съвет не успя с единодушие да подкрепи целта за климатична неутралност, като Полша към момента не поддържа подобна цел и проблемът ще бъде разгледан отново през юни 2020 г.

“Европейската зелена сделка” и пътната карта към нея се разглеждат като интегрална част от стратегията за прилагане на целите за устойчиво развитите на ООН в периода до 2030 г. ЕК ще преориентира процеса по макроикономическа координация между страните-членки в рамките на Европейския семестър, за да интегрира в националните програми и публични политики целите на ООН за устойчиво развитие. “Зелената сделка” изисква провеждане на политика за използване на чиста енергия във всички сфери на икономиката, индустрията, производството, потреблението, големите инфраструктурни проекти, транспорта, селското стопанство, хранителната промишленост, данъчното облагане и др. Това изисква нови регулации, стандартизиране, нов фокус на инвестиции и иновации.

ЕК ще предложи общоевропейски “Закон за климата” до март 2020 г., който да изисква включването в законодателството на целта за постигане на климатична неутралност през 2050 г. На тази цел ще бъдат подчинявани всички европейски политики. До лятото на 2020 г. ЕК ще извърши оценка на въздействието и ще предложи план за по-амбициозна цел за намаляване на емисиите на парникови газове към 2030 г. - поне 50%, с намерение да достигне дори 55% спрямо нивата от 1990 г. Към 2018 г. оценките са, че е постигнато намаление с 23% спрямо 1990 г.

За да осигури постигането на тези цели, до юни 2021 г. ЕК ще ревизира инструментите за прилагане на политики, отнасящи се до климата. Ще се разшири обхватът на системата за търговия с емисии, ще се включат нови сектори и нови цели за страните членки да намалят емисиите в тези нови сектори. Ще бъдат предложени нови регулации за използване на земя и гори. Предвиждат се и промени в директивата за данъчно облагане на енергията, фокусирани върху проблемите на околната среда, като се използват възможностите на Договорите за ЕС, които позволяват на Европейския съвет и Европейския парламент да одобрят промени чрез квалифицирано мнозинство, а не единодушно. Това лишава по-малките страни от възможност за вето и при съгласие между големите, тези промени ще станат реалност. Замислени са и по-обхватни промени в данъчните системи, намаляване на субсидиите за изкопаеми горива, пренасочване на данъчната тежест от труда към замърсяването, използването на ставките по ДДС за “зелени цели”, като подкрепа за органични плодове и зеленчуци.

Относително невисоката данъчна тежест върху труда и високите нива на замърсяване в България предполагат увеличаване на данъчното бреме, ако се реализират тези намерения.

ЕК си поставя доста амбициозната задача тази визия да бъде споделена и от останалите развити страни и икономически блокове. В наскоро приключилата конференция на ООН за климатичните промени в Мадрид, Европейският съюз не успя да постигне някакво съгласие за подобни действия от страна на основните си конкуренти, което застрашава сериозно позициите на ЕС на международните пазари, ако тръгне по този път. Една от възможните реакции присъства в пътната карта и предвижда увеличаване на вносните мита за продукти, според нивото на използване на въглеродни емисии за тяхното производство. Ефективността на подобен инструмент е спорна, особено на фона на търговските войни в момента. Вероятен ефект обаче ще са по-високите цени на стоките и услугите за потребителите.

Производството и използването на енергия допринася за повече от 75% от емисиите на парникови газове в ЕС. Мощностите за производство на енергия все повече ще се базират на възобновяеми източници, отпадане на въглищата и декарбонизиране на газовия сектор. Тези промени ще засегнат в голяма степен българската икономика, особено ако се увеличи натискът за намаляване на ядрените мощности.

ЕК оценява периода на трансформиране на индустрията в климатично неутрална на 25 години, което предполага ключовите решения да се вземат през следващите 5 години. Енергийно интензивните индустрии - като производство на стомана, химически продукти и цимент се разглеждат като основно предизвикателство в процеса на декарбонизиране, тъй като имат много съществен принос за редица други сектори. През март 2020 г. ЕК ще приеме индустриална стратегия, която обхваща “зелената икономика” и дигитализацията, както и план за действие за кръговата икономика. Той ще дефинира политика за устойчиви продукти и ще подкрепи кръговият дизайн на всички продукти да се базира на обща методология и принципи. Целта ще е да се намали използването на суровини и материали, да се поощри повторното им използване, преди да бъдат рециклирани.

Други сектори, върху които ще се фокусира планът за действие, са ресурсно интензивните текстил, строителство, електроника и пластмаси. Бизнесът ще бъде окуражаван да предлага на потребителите дълготрайни продукти, които могат да се поправят и да се използват многократно. Идеята е да се намали количеството на отпадъци, да се избягват огромните опаковки и да се развие интегриран пазар за повторно използване на материали и продукти. Понастоящем е почти невъзможно да си представим как посочените индустриални сектори ще останат едновременно конкурентоспособни и декарбонизирани, което се очертава като основно вътрешно противоречие.

Първоначалните оценки показват необходимостта от значителни инвестиции. Постигането на текущите цели за 2030 г. изискват 260 млрд. евро допълнителни годишни инвестиции, а новите мерки ще струват в пъти повече. ЕК ще представи “Устойчив европейски инвестиционен план”, в който ще се опита да обхване необходимите инвестиции, източниците и използваните инструменти. ЕК ще потърси нови източници на финансиране на бюджета на ЕС, като добави към системата за собствени ресурси такса, базирана на нерециклираните пластмасови отпадъци в отделните страни, както и 20% от приходите от системата за търговия с емисии. Подобни решения ще натоварят допълнително националните бюджети. Ще бъде предложен и “механизъм за справедлив преход”, заедно с фонд за инвестиции към него. Той ще се фокусира върху регионите и секторите, които са засегнати в най-голяма степен, тъй като зависят от изкопаеми горива и въглеродно интензивни процеси. Източници на финансиране ще бъдат бюджетът на ЕС и Европейската инвестиционна банка.

Българската икономика ще бъде изправена пред много предизвикателства. Ако плановете влязат в сила, се очакват поредните 30 преходни години, през които да се преструктурира икономиката, в която не достигат нито работна ръка, нито капитал. Към момента не се наблюдават сигнали българското правителство да се противопостави на тази “зелена сделка”, която е припозната от основните европейски политически семейства. Вероятно към индустриалните планове на Европейската народна партия и “Обнови Европа” ще бъдат добавени социални мерки на “Социалистите и демократите”. Подобен ход ще увеличи цената на прехода и няма да изглади вътрешните противоречия между отделните действия. Подобно противоречие със скоро приети политики се наблюдава и спрямо пакет “Мобилност”, като в полза на българските фирми работи решението на ЕК да го подложи на оценка на съответствие с целите на “зелената сделка”, особено по отношение на връщането на камионите обратно в страната на регистрация на компанията, което очевидно увеличава емисиите.

Необходимо е в спешен порядък да се извърши оценка на въздействието на тези първоначални намерения, да се посочат рисковете за всички сектори на икономиката и по отделни страни и отрасли. При формулиране на конкретни планове и ново законодателство на ниво ЕС да се минимизират щетите и да се определят източниците на финансиране на подобен преход.

Ако тези планове се съчетаят с още по-скъпи и непосилни идеи за централизация на икономическата и фискална политика на европейско ниво, е необходимо да се зададе въпросът дали един ЕС, базиран основно на свободна търговия, но зачитащ икономическия суверенитет, не би получил повече подкрепа от достатъчен брой държави членки, което да спомогне за блокиране на подобни свръхамбициозни планове.

Коментари

Задължително поле