По-високото заплащане в чужбина може да се окаже мит

Строителството е един от секторите, който се очаква да извади страната от икономическата криза, породена от световната изолация и глобалната пандемия на COVID-19. Това стана ясно след среща на премиера Бойко Борисов с представители на сектора. На въпроси за състоянието на бранша и какво според бизнеса е необходимо, за да се справим с предизвикателствата по-бързо, отговаря за „Труд“ изпълнителният директор на Камарата на строителите в България Валентин Николов.

- Г-н Николов, какви удари понесе строителният сектор в резултат на пандемията и кога браншът очаква да се възстанови?

- Удари понесохме и понасяме всички. Увеличиха се разходите за предпазни средства и дезинфекция, транспорт, нарушиха се веригите за доставки, промени се поведението на доставчици на материали и услуги, загубите на работно време нараснаха и т. н. Всичко това дава отражение върху сроковете, икономическите показатели, върху всичко. Възстановяването няма да е лесно и бързо. Предстои ни „дълго бягане“ - маратон.

- Правителството предприе редица мерки за подпомагане на бизнеса в кризата. По какъв допълнителен начин трябва да бъде стимулиран строителният сектор?

- Предприетите мерки досега имат краткосрочен характер. Те са буферите, които са за първите 2-3 месеца за пряко подпомагане на хората при внезапно възникване на този проблем. Ние отидохме при премиера с ясното съзнание, че представлявайки бранша, който дава 14-15% от БВП, имаме право да изложим нашите виждания в посока стратегия за излизане от кризата в дългосрочен план. Нещо повече - конкретно да го информираме какво искат от своите правителства, какво предлагат европейските строителни организации като обща европейска политика. Сега е необходимо да се разработи стратегията, която ще ни помогне да излезем от очерталата се криза и ще определит облика на страната в 10-20-годишна перспектива.

Така би трябвало да постъпят и нашите колеги от другите браншове - да кажат какво могат да направят за своите сектори на икономиката и по-важно как могат да подпомогнат със знанията, опита и възможностите си за намаляване на безработицата и увеличаване на потреблението. Ние бяхме съвсем конкретни - разгръщане на нов етап на програмата за саниране, ускоряване и мащабно развитие на големите инфраструктурни обекти. Същото, което се подготвя и в Европа и света.

- Продължават ли държавните институции да дължат на строителните фирми пари за извършени дейности?

- Това държавните институции да ни дължат пари е нормално и е добре. Те винаги ни дължат. И това значи, че системата функционира. Проблемът е процесът по приемане на работата, плащане, гаранции да се оптимизира, да се ускори, защото това влияе по цялата верига. Още - процесът по разработване на нови проекти, отчуждителни процедури, търгове и прочие да не спира, да не се забавя. Именно сега е моментът много неща да се преоценят и опростят. Не говорим за „прескачане“ на закона, а за това, че всеки на своето място в администрацията трябва да работи по-бързо, по-отговорно, с повече усилия, защото преодоляването на последиците от кризата зависи от всички нас.

- Как евентуално подновяване на националната програма за саниране ще подпомогне българската икономика?

- 703 978 обитавани жилищни сгради трябва да бъдат обект на мерки за подобряване на енергийната ефективност през следващите години. Това показва доклад, изготвен по поръчка на МРРБ. Според него нужда от саниране имат 645 756 еднофамилни къщи, 54 533 блока, 3200 сгради от смесен тип и 500 общежития. Общата разгърната площ е 184 290 428 кв. м. Препоръката от Европа е в периода до 2030 г. политиката за подобряване на енергийната ефективност да бъде приложена към всички групи жилища. Сградите с лоши енергийни характеристики (класове E, F и G) са 91% от необновените, като тези, при които разходът на енергия е най-висок, са 18%. От тях би трябвало да дойдат най-големите икономии на енергия, но практиката от досегашните програми показва, че съществуват редица пречки за реализация на процеса, дори при 100% безвъзмездно финансиране. Голям е потенциалът при еднофамилните къщи - 42% от обновената площ до 2030 г. трябва да дойде именно от тях. Отключването на потенциала за енергийна ефективност и намаляване на въглеродния отпечатък на сградите, е основен приоритет за ЕС и Европейската комисия. За това ние като представител на българския строителен бранш подкрепяме подновяването на националната програма за саниране. Силно вярваме, че вълната за обновяване като част от Зелената сделка на ЕС е чудесна възможност за насърчаване на българската индустрия с технологии и експертиза, които могат да обслужват търсенето на обновяване на местно ниво. Това ще помогне да се запази и повиши конкурентоспособността на българската икономика, промишленост и строителство, което ще допринесе за запазването и създаването на нови работни места, като същевременно ще извади стотици хиляди българи от енергийната бедност. Камарата на строителите в България апелира към разработването на системен подход, който да поставя високо енергийно ефективни, интелигентни и гъвкави сгради в центъра на бързо променящата се децентрализирана енергийна система. Камарата на строителите в България е убедена, че високо енергийните и интелигентни сгради са първата и неизменна стъпка към стимулиране на устойчиво икономическо възстановяване, стимулиране на местната заетост и създаване на нови работни места.

- Какъв ще бъде ефектът от подновяване на програмата за саниране?

- Социалното въздействие на енергийно ефективната вълна за обновяване в целия ЕС би било огромно. Подобреният комфорт, по-доброто качество на въздуха на закрито и на открито, намалените сметки за енергия, нововъзникващата роля на потребителите, които имат възможност да оптимизират и монетизират своите енергийни ресурси на пазарен принцип, новосъздадените работни места на квалифицирани кадри са само няколко конкретни примера за множеството ползи, които енергийната ефективност на първо място в сградите би осигурила на тези, които се нуждаят най-много от тях, т. е. живеят в енергийна бедност. За да започне „зелената“ вълна по реновиране на сградите в България, е необходим устойчив модел за финансиране. Както и създаването и договарянето от държавата на „ветрило“ от програми и финансови механизми, насочени към решаване на различни проблеми и нужди. Фондът за справедлив преход и пакетите за възстановяване могат да изиграят решаваща роля за финансирането на тази национална инициатива. Съществуващи инструменти като Европейския кохезионен фонд и Фондът за регионално развитие трябва да продължат да финансират енергийната ефективност на сградния фонд. Анализите показват, че 97,6% от жилищата в България са частна собственост, а 60% от населението живеят в многофамилни сгради, в които решенията за обновяването им зависят от съгласието на всички собственици. Понятието „беден собственик“ е добре познато във всички страни от бившия социалистически лагер, но у нас е най-остро изразено. Благодарение на съвместната работа на Камарата на строителите в България и нашите европейски колеги можем да дадем множество примери за европейски държави, които активно и приоритетно работят по т. нар. вълна за реновиране на сградния фонд. Като най-активни бих посочил колегите ни от Франция, където за периода от 2015 г. до сега са инвестирани стотици милиони евро за саниране на сградния фонд на държавата. Става дума за енергийно обновяване на повече от 45 хил. сгради, като средствата, осигурени от държавата, са близо 11 млрд. евро и кредитни средства, предоставени от ЕИБ - над 2,5 млрд. евро. Всички тези европейски средства са разпределени под формата на различни механизми и програми, които са достъпни както за бизнеса, така и за обществото. Мнението на колегите ни от Франция е, че тази програма трябва да се развива и разширява все повече, особено сега като противодействие на икономическите последици от кризата, породена от епидемията. В една средносрочна и дългосрочна перспектива българската икономика има потребност от десетки хиляди нови работни места, дейности, които ще доведат до икономия на енергия и стимулиране на всички участници в производствения процес - проектанти, производители на строителни материали, оборудване, инструменти, транспорт и т. н. В крайна сметка всички печелят - и потребителите на строителния продукт, и изпълнителите, бюджетът и потреблението като цяло.

- Как бизнесът ще се опита да задържи върналите се заради пандемията близо 25 000 строителни работници предвид недостига на хора в сектора?

- Това е нужно да стори не само бизнесът, а цялото общество. С разбирането за важността на отрасъла, с конкретните действия за разгръщане на нови проекти и програми, с достойно заплащане и социална защита на българските граждани. Още от миналата година КСБ започна работа по задълбочено проучване на проблемите с командированите работници. Голяма помощ в тази посока ни оказва НАП. Ние сме по средата на това проучване, но още отсега мога да кажа, че се сблъскваме с потресаващи резултати и много обезпокоителни тенденции. Ето един пример - половината от фирмите, поискали удостоверение А1 за своите работници през последните 5 г., вече не съществуват в правния мир. Сега изследваме причините. Първите данни сочат, че преобладаващата част от ликвидираните или фалиралите фирми са оставили сериозни задължения след себе си. Към държавата, към други фирми, към свои работници. С други думи, може би ще се окаже мит много по-голямото заплащане в чужбина. За осигуровки - здравни и пенсионни, да не говорим. Когато приключи това проучване, ще му дадем широка гласност. Нека обществото научи, нека хората знаят какви са рисковете, поемайки трудния път на гурбетчията. А и примерите от последните дни и седмици са красноречиви. Голяма част от нашите хора, заминавайки зад граница, попадат в сивия, дори черния сектор на икономиката и рано или късно всеки страда - и човекът, и фирмата, и българската държава.

- Според анализатори всички бизнеси трябва да инвестират в дигитализация, за да оцелеят и да са по-ефективни след кризата. За какви промени настоявате в тази посока?

- Последните седмици поради риска от разпространение на зараза с COVID-19 ние като че ли свикнахме с дистанционната комуникация чрез видео конферентни връзки. Много фирми пригодиха наличната техника или инвестираха в уебкамери, екрани и апаратура, за да осигурят условия за видео конферентна връзка. Но това не означава дигитализация. Задаващата се икономическа криза в сектора наистина ще ни принуди да търсим начини за оптимизация на процесите. Дигитализацията е един от основните начини за това. Камарата на строителите от доста време работи в посока на въвеждане на BIM инструментите (цифрови модели за проектиране, строителство и управление на проекти, както и тяхното последващо поддържане - бел. ред), които ще ни позволят да въведем правила и норми, еднакви за всички. Да дефинираме ясно линията на отговорност на всеки един от участниците в инвестиционния процес. От миналата година вече има въведено ISO 19650, който документ поставя рамката на обработка на информацията (включително обмена, записването и организирането) за всички участници в процеса. Това е добре, защото се върви към унифициране на процесите, а и това е един стандарт, който ще стане задължителен в съвсем близко бъдеще. Лошо е обаче, защото когато стане задължителен, всички трябва да инвестираме в BIM инструменти - и големи, и средни, и малки фирми. А дали ще сме готови? Въвеждането на BIM инструменти в строителния процес не е само при строителите. За съжаление ние сме трети в редичката след възложителите и проектантите. КСБ работи усилено в посоката да убеди институциите, че това ще бъде в техен интерес, но за съжаление в момента степента на използване на проекти в изцяло цифров вид клони към нула. Към днешна дата няма обществен възложител, който да е изготвил задание за проект, подходящ за развиване през BIM инструмент. А от това трябва да се започне. След това идват проектантите, които са най-подготвени за изцяло преминаване към BIM, защото софтуерните продукти, които ползват, са същите. И чак след това сме ние, строителите, които трябва да изпълним проекта. Ние настояваме да започне постепенно въвеждането на изисквания от страна на възложителите към проектантите да разработват пълен цифров модел. Може би започвайки от големите инфраструктурни проекти, тъй като по-големите фирми по-лесно биха отделили финансов ресурс за обучения и софтуер. Разходите за това не са малко, но гарантирано се изплащат при изпълнение на проекта. Понякога се изплащат само с избягването на една грешка.

- Поискахте промени в Закона за шума. Как това ще подпомогне работата на сектора?

- Поставяме толкова остро проблема, защото не искаме да сме в позицията на виновни по принцип и винаги в зависимост от волята на случайни фактори. Искаме яснота, дефиниции, прагове, обективните изключения, когато е невъзможно да се спази буквата на закона по технологични причини. Именно сега, защото виждаме как в други страни бяха отменени разпоредби, за които преди никой не можеше и да си помисли. Например Германия - да се работи в неделя.

Нали този, който се оплаква, че му нарушаваме спокойствието между 14-16 ч., живее в сграда, построена от нас, и вероятно сме смущавали някой друг преди него. Тук важно е чувството за общност, за значимост, за търпимост към другия, а това става не с общи забрани, а с правила и ред.

Нашият гост

Валентин Николов е изпълнителен директор на Камарата на строителите от ноември 2019 г., но е част от управлението на организацията от 2007 г. насам. Завършил е “Търговия” и “Икономическа журналистика” в УНСС. Професионалната си кариера започва в Министерство на земеделието и хранителната промишленост и до 1990 г. работи в този сектор. От 2003 г. до 2014 г. е изпълнителен директор на “Промишлено строителство Холдинг” ЕАД.