Според броя на заетите лица и при инвестициите

За десет години нетният дълг нараства с над 13,1 млрд. лв.

Нормата на безработица у нас често се посочва като предимство

Предизборният период винаги е повод за равносметка какво се е случило и не се е случило с икономиката през последните години. При дебатите, освен чисто политическите нападки, понякога се посочват статистически данни, които могат да представят състоянието на икономиката като цяло или на отделни сектори. Фокусът обикновено е развитието и как то да бъде ускорено и устойчиво във времето, но понякога се оказва, че тези цели не се постигат.

Инвестиции

При липсата на интерес от чуждестранни инвеститори все по-голямо значение придобиват местните спестявания. Излишъците по текущата сметка на платежния баланс обаче са индикатор, че вътрешните спестявания не могат да се превърнат в инвестиции, което ограничава потенциала за икономическо развитие. Статистическите данни показват, че въпреки силното разширяване на икономиката, измерено чрез брутния вътрешен продукт, инвестициите в реално изражение, изразени чрез бруто образуването на основен капитал, през 2019 г. са малко над равнището си от 2006 г., но са далеч по-ниски от това от 2007 г.

В относително изражение ситуацията е още по-неблагоприятна. Делът на бруто образуването на основен капитал спрямо БВП в реално изражение през 2019 г. е 19,3%, колкото е бил през 2003 г. По-важното е обаче каква е била тенденцията през последните години. Средната стойност на съотношението между бруто образуването на основен капитал и БВП в реално изражение през периода 2010-2019 г. е едва 20,2% при 27,2% през периода 2005-2009 г.

Преки чуждестранни инвестиции

Размерът на преките чуждестранни инвестиции в България през 2020 г. спада до 561,7 млн. евро. През периода след 1997 г. само през една година данните показват по-ниска стойност и това е 2014 г. Според първоначалните данни за тази година входящият поток е бил значително по-висок, но ревизиите след това са в посока значително понижаване. Данните за 2020 г. все още са предварителни и е възможно по-късно те да бъдат коригирани нагоре, но за момента те представят силно негативна картина.

Данните за отделна година не са толкова показателни, особено когато тази година е кризисна за почти цялата световна икономика. Когато става въпрос за 10-годишен период, той вече може да се разглежда като дългосрочен. През толкова продължителен период е възможно да се повлияе съществено върху цялостната среда за бизнес, което да определи привлекателността на икономиката за чуждестранните инвеститори. Преките инвестиции показват наличието на дълготраен интерес и на доверие към съответната икономика. Те зависят от конкретните условия за навлизане, от разходите за правене на бизнес и от възможностите за излизане от инвестицията.

Общият размер на входящите ПЧИ през периода 2010-2019 г. (за да изключим въздействието на настоящата криза) е почти 12,4 млрд. евро. За сравнение през предходните 10 години (от 2000 до 2009 г.) в българската икономика са инвестирани над 35,1 млрд. евро. Тоест спадът е с 64,8%. Всъщност този размер на преките инвестиции е по-малък спрямо инвестициите, направени само в рамките на 2 години - 2006 и 2008 г. (12,9 млрд. евро), като тук дори не се включва рекордната 2007 г., когато ПЧИ в България са над 9 млрд. евро. Тоест само през 2008 г. са реализирани преки инвестиции, които са повече от всички ПЧИ в страната през периода 2010-2016 г.

Фактът, че през последните години не е налице нито една голяма нова инвестиция, а мечтаният завод за производство и сглобяване на готови автомобили така и не се сбъдна, показва недоверието към местната среда за бизнес и неумението на управляващите да осигурят условия и стимули за привличането на такъв инвеститор при наличие на сериозна международна конкуренция.

Всъщност натрупаните инвестиции през предходните години са в основата на икономическото развитие през последните години и съдействат за по-малкия спад през 2020 г. Натрупването на капитал, което се случва през периода 2000-2008 г., дава възможност след това икономиката да расте въпреки ниския интерес на чуждестранни и местни инвеститори.

Икономически растеж

В резултат от ниската инвестиционна активност през последните 10 години, както и поради влошаването на качеството на образованието реалният икономически растеж се забавя значително. Според международното сравнение PISA през 2018 г. 47% от българските ученици на възраст 15-16 години не покриват изискванията за минимална четивна грамотност. Това означава, че те не разбират смисъла и не са способни да използват съдържанието на прочетен от тях текст. В България нивото на функционална неграмотност по четене е двойно по-високо от средното за държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. От друга страна средният дял на учениците, представящи се на най-високо ниво на грамотност е едва 2% при 9% за ОИСР. Подобно е положението при математиката и природните науки.

Така през периода 2010-2019 г. средният темп на растеж в реално изражение е 2,55% на година. Най-високият темп през този период е реализиран през 2015 г., когато той е 4%. За сравнение - през периода 2001-2008 г. най-ниската стойност е 5,2%, а средният темп е 6,3%.

Нетен държавен дълг

Един от показателите, непосредствено свързани с финансовата стабилност и с устойчивостта на икономическия растеж, е размерът на държавния дълг. Критерият от Маастрихт се отнася до брутния размер на държавния дълг. Той отчита размера на задълженията, но не и на финансовите активи на правителството. Тоест вземането на кредит, без той да бъде похарчен, би било отразено като увеличаване на задлъжнялостта, а харченето на средства от фискалния резерв не би се отразило.

Ето защо по-подходящият показател е нетният държавен дълг, който отразява разликата между брутния дълг и фискалния резерв. Оказва се, че икономическият растеж след 2009 г. всъщност се дължи и на повишената нетна задлъжнялост на българската държава. Така в края на 2009 г. според данни на Министерството на финансите и на Националния статистически институт нетният дълг е едва 2,3 млрд. лв., докато в края на 2019 г. той е вече над 15,4 млрд. лв. Следователно през този период нетният дълг нараства с над 13,1 млрд. лв. или средно по 1,3 млрд. лв. на година.

За сравнение през периода 2003-2009 г. нетният държавен дълг се понижава от 12 млрд. лв. до 2,3 млрд. лв., което означава, че той е намален с над 9,7 млрд. лв. или средно с по над 1,6 млрд. лв. на година. Разликата със следващия период е над 2,9 млрд. лв. на година. Тоест през първия период при изплащане на дълг е реализиран среден растеж от над 6% годишно, докато през втория период поемането на нов дълг подхранва растеж от едва 2,55% годишно.

Заетост

Нормата на безработица често се посочва като предимство за българската икономика. Данните за този показател обаче са твърде зависими от конкретните действия на държавните органи при отчитането му. Поради това по-информативни са показателите относно заетостта. През 2019 г. броят на заетите лица в българската икономика е 3 533,6 хил. и това е най-доброто постижение от 2010 г. насам. Всъщност дори през кризисната 2009 г. заетостта е била значително по-висока. От периода преди тази криза заетостта през 2019 г. се нарежда в годините между 2005 и 2006 г.

Разгледано средно за периода 2010-2019 г. средният брой на заетите лица е 3 491,1 хил. човека, докато през периода 2002-2009 г. той брой е бил 3 542,6 хил., т. е. средно с над 50 хил. човека повече.

Аргументът, че населението през 2005 г. е значително по-голямо отколкото през 2019 г. и заради това заетостта е по-висока, всъщност показва, че политиката през периода 2010-2019 г. е способствала това намаляване на населението да продължи да се случва, както поради отрицателния естествен прираст, така и заради емиграцията на работоспособни хора в чужбина. Докато намаляването на потоците от чуждестранни инвестиции е показателно за недоверието на бизнеса към българската икономика, то миграцията е израз на недоверието на гражданите, че тукашната среда може да им осигури желаните условия за живот и да гарантира сигурност на тях и децата им.

В теорията за публичния избор това явление е известно като гласуване с краката. През същия период броят на емигриралите хора от България е приблизително 60 хил. души. При данните за естествения прираст също се наблюдава влошаване. Макар че средният брой на населението намалява в периода 2010-2019 г., естественият прираст се понижава с почти 21 хил. души допълнително спрямо предходното десетилетие. Т. е. при по-малък общ брой население разликата между умрелите и новородените се повишава.

Важен е фактът, че при отчитането на тези резултати съвсем съзнателно не са включени данните за 2020 г., когато се случи кризата, причинена от пандемията COVID-19. Това е външен за икономиката шок, който би могъл да бъде управляван по-ефективно, но целта на тези изчисления е да сравни два периода на растеж, като се абстрахира от влиянието на кризите през тези периоди. Това осигурява възможността за по-консистентна оценка на период, който е достатъчно продължителен и показателен за уменията за държавно управление.

Нещо повече - през този период е налице и благоприятна международна конюнктура в резултат от експанзивна парична политика и не особено стриктно спазване на правилата за фискална политика в еврозоната. Така най-големите партньори на България в търговията и инвестициите реализираха тогава постоянни макар и ниски темпове на растеж.

Като цяло комбинираният ефект от по-ниски чуждестранни и местни инвестиции, влошаването на качеството на образованието и задлъжнялостта на държавата при ниската ефективност на бюджетните разходи допринася за силното забавяне на икономическия растеж в страната. В резултат от провежданата през последните години политика икономиката се е върнала до нивата си от 2006 г. според броя на заетите лица и при инвестициите.