Бюджет 2025 разчита прекалено на мерки срещу сивата икономика

Никога не е имало ръст на приходите в хазната, колкото е планираният за 2025 г.

Предвидените приходи са с 2,3 млрд. лв. по-високи, отколкото в бюджета на служебното правителство

Продължава политиката на събиране на 100% дивидент

Общите приходи, помощи и дарения по консолидираната фискална програма в проекта за 2025 г. възлизат на почти 90,7 млрд. лв. и Министерството на финансите очаква те да нараснат с почти 18,3 млрд. лв. или с 25,4% спрямо изпълнението през предходната година. Най-голям дял логично имат данъчно-осигурителните приходи, които се очаква да надхвърлят 70,8 млрд. лв., като нараснат с над 12,1 млрд. лв. (20,7%).

Подобни темпове на растеж на приходите от данъци и осигурителни вноски не са били реализирани никога след паричната стабилизация в страната, която стана възможна с въвеждането на валутния борд през 1997 г. За сравнение - през 2021 и 2022 г. поради възстановяването на икономиката след COVID-19 кризата и мерките за ограничение на разпространението є и ускоряващата се инфлация те нарастват съответно с 14% и 14,5%. Освен това тогава растежът на външното търсене на български стоки най-вече от европейските страни беше значително по-голям, а това означава не само по-висок износ, но и внос.

През посочените години действително растежът на общите приходи се доближава до желаната цел за 2025 г., но това се случва заради твърде високия растеж на неданъчните приходи, помощите и даренията. Фактори за тези развития бяха както вноските заради високите цени на електроенергията, така и приключването на предходния програмен период по общия бюджет на Европейския съюз, което традиционно води до значително по-голямо усвояване на средства по изпълнени проекти. Само че честата смяна на правителства през последните години и липсата на капацитет и на по-дългосрочна визия сред управляващите допринесоха за значително изоставане при подготовката на нови проекти, което се отразява през 2024 и 2025 г.

Вероятността да бъдат изпълнени планираните приходи може да бъде оценена на базата на проекта за бюджет, който внесе служебното правителство. В него общите приходи от данъци и осигуровки за 2025 г. са 73,7 млрд. лв. и в тях се включват постъпленията от предложените тогава амнистии на стойност 5,15 млрд. лв. Следователно без тази мярка тези приходи биха били 68,5 млрд. лв. Тоест в условията на непроменена макрорамка и много сходни дискреционни мерки за повишаване на приходите в настоящия бюджет те са с 2,3 млрд. лв. по-високи отколкото в този на служебното правителство.

Припомням, че дори според този проект се предвиждаше съществено нарастване на данъчно-осигурителните приходи с 16,8% (над 9,8 млрд. лв.), така че дори постигането на онази цел се приемаше като предизвикателство предвид реализираните през 2024 г. по-високи от очакваните приходи.

В дискусията по повод проекта в Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание министърът посочи как предложените приходи са изпълними заради добрата работа на органите по приходите, чиито ръководители присъстваха на заседанието, но не получиха възможност да споделят дали споделят този бюджетен оптимизъм. На представителите на работодателските и на синдикалните организации пък изобщо не беше позволено да говорят, но все пак официално изпратените им становища по проекта са отразени в протокола.

Според проекта очакваните приходи от данъка върху добавената стойност през 2025 г. ще надвишат 24,8 млрд. лв. и по този начин ще нараснат с 33,7% спрямо 2024 г. (над 6,3 млрд. лв.), при положение че номиналните темпове на растеж на брутния вътрешен продукт и неговите компоненти по разходния подход са едноцифрени числа. Плащанията по доставките на военна техника, които ще бъдат извършени през годината, също подлежат на облагане и ще увеличат базата. Освен това прагът за задължителна регистрация по Закона за ДДС е намален от 166 хил. на 100 хил. лв. въпреки посоката на изменение в ЕС и тенденцията особено през последните години оборотите да се вдигат заради високата инфлация. Следователно допълнителни приходи ще бъдат реализирани, но те няма да са достатъчни.

Също така през последните 10 години най-високият растеж на приходите от ДДС е 18,1% (т. е. с над 15 процентни пункта по-нисък) и е реализиран през 2022 г. в условията на значително по-висока инфлация от очакваната от МФ. Освен това исторически погледнато в по-дългосрочен период (2014-2024 г.) приходите от ДДС са представлявали средно около 9% от БВП, докато през 2025 г. те би трябвало да достигнат 11,5% от БВП, което би било значително отклонение.

Следващият най-важен източник на приходи са осигурителните вноски, които достигат 9,7% от БВП и така също силно превишават средната си стойност през последните години (8,4% от БВП). Те са планирани в размер почти 21 млрд. лв. и би следвало да нараснат с 16,3% или с над 2,9 млрд. лв. Този растеж ще бъде подкрепен от прогнозираното увеличение на заплатите общо за икономиката с 9,1%, на минималния и максималния осигурителен доход съответно със 7,5% и 15,4%, на заетостта с 0,5% и на средния осигурителен доход. Тези развития обаче не предполагат толкова висок растеж на осигурителните приходи и изглежда се разчита прекалено силно на мерките за изсветляване на икономиката, които не биха могли да дадат толкова бърз резултат.

През 2025 г. се очаква облагането на личните доходи да изпревари по приходи акцизите. Очакваните приходи от това надхвърлят 8 млрд. лв. и се равняват на 3,7% от БВП. Техният планиран растеж е 13,3% и зависи от размера на работните заплати, хонорарите и другите доходи. Повишените осигурителни прагове при равни други условия обаче водят и до по-ниски приходи по облагането на личните доходи, тъй като понижават базата. Все пак тук вероятността за негативно отклонение от плана е значително по-ниска.

При акцизите е предвидено изтегляне напред на календара за повишаване облагането на тютюна и тютюневите изделия. МФ оценява ефекта от тази мярка на общо 252 млн. лв., което включва и допълнителните приходи от ДДС, тъй като основата за облагане с този данък се увеличава. По този начин очакваните приходи през 2025 г. биха били 7,7 млрд. лв., което означава годишен растеж 11,4%. Приходите от акцизи така ще достигнат 3,6% от БВП и това е единственият данък, при когото това съотношение е по-ниско от средното през периода 2014-2024 г. (4,3% от БВП). Всъщност тази тенденция е стартирала още през 2022 г.

Приходите от корпоративните данъци се очаква да достигнат почти 6 млрд. лв., т. е. 2,8% от БВП, но този по-висок дял се обуславя от въведената от началото на 2024 г. допълнителна ставка в размер 15% за многонационални или национални предприятия (или части от такива) с оборот над 1,5 млрд. лв. Очакваният растеж през 2025 г. е 23,2% след спада през предходната, като основен източник ще бъдат банките и други финансови предприятия. големите търговски вериги, мобилните оператори и др.
При неданъчните приходи най-голям принос имат таксите, концесионните плащания, приходите и доходите от собственост, глобите и др. От началото на 2025 г. драстично беше повишена таксата за издаване на лични документи и това добави около 0,2 п. п. към инфлацията, но ще донесе допълнителни приходи за държавния бюджет. Ефектите от мерките относно ТОЛ таксите се предвижда да имат неутрален ефект към бюджетното салдо. Вноската от Българската народна банка ще бъде 550 млн. лв., докато през миналата година беше 600 млн. лв.

И през тази година продължава политиката на събиране на 100% дивидент от предприятията с поне 50% държавно или общинско участие. Тя вече дава “резултати” - възниква необходимостта от капитализиране на някои предприятия и поради това е налице необходимост от по-големи емисии на държавен дълг. На практика се получава следното -събира се максимален размер дивиденти, а те представляват приходи в държавния бюджет, и заедно с това се увеличава капиталът на предприятията, като необходимите средства се получават чрез емисии облигации, което се отчита като финансиране. Тоест текущият ефект е подобряване на бюджетното салдо, но това е с цената на същото по размер увеличаване на дълга - т. е. по-високи лихвени плащания всяка година след това.

Вече стана ясно, че заложените помощи от ЕС и по Плана за възстановяване и устойчивост почти сигурно няма да бъдат получени, заради неизпълнението на изискванията. Така приходите от този източник и като цяло трябва да бъдат намалени с до 1,3 млрд. лв. Това неизпълнение беше очаквано от всички запознати със самоналожените от страна на българските правителства условия. Те съдържат мерки като приемането на закон за личния фалит, който би застрашил устойчивостта на системата за лицензирано кредитиране на физическите лица и би нанесъл вреди на редовните длъжници заради твърде вероятното повишаване на лихвените проценти и условията по кредитите към тях.

Необходимо е да обърна внимание и на няколко приходни мерки, които въздействат негативно върху официалната заетост, стимулите за предлагане на труд, и влошават средата за бизнес. Пример за такива са повишаването на минималната работна заплата, на минималните и на максималния осигурителен праг. Освен това в проекта се предвижда повишаване на ставките за фонд “Пенсии” през 2027 и 2028 г. Предлага се и приравняване на хонорарите с трудовите договори по отношение облагането им с данъци и осигуровки, което е неправилно и от гледна точка на работниците, и на работодателите.

Предложеното въвеждане на стандартния одитен файл и на задължителното издаване на електронни фактури с цел улесняване на органите по приходите сериозно ще увеличи административните разходи, особено за малкия бизнес. Въпреки това не е гарантирана по-висока събираемост, докато допълнителните разходи за бизнеса са сигурни. Ето защо е необходима цялостна подробна оценка на въздействието преди приемането на тези изисквания.

Според изготвената от Фискалният съвет алтернативна оценка за приходите за 2025 г. е налице “риск за неизпълнение на данъчните приходи до 6,3 млрд. лв.” спрямо наличния към момента проект. Следователно повишен риск за неизпълнението на приходната част на настоящия проект за бюджет за 2025 г. отбелязвам за поне 3,6 млрд. лв., а ако се базирам на оценката на Фискалния съвет за приходите от данъци и осигуровки - дори за 7,6 млрд. лв.