Ние и операция "Барбароса"

Първо бойкотираме Фридрих I, после Адолф Хитлер

На 22 юни 1941 г. Вермахтът пресича съветската граница с близо четири милиона бойци. Сред тях са румънски и финландски войници, български няма

На 22 юни 1941 г. започва най-голямата военна операция в човешката история. Призори на новия ден Германия напада Съветския съюз. Потомците на тевтонските рицари връхлитат наследниците на руските витязи.

"Барбароса" е кодовото име на касапницата. В превод "Червенобрадия", неин патрон е император Фридрих I. Той носи короната на Свещената римска империя, но германците го имат за свой, защото е с швабски корен. Нашите предци го срещат през далечната 1189 година.

Тогава императорът повежда Третия кръстоносен поход. Рицарите трябва да спасят от поругание Светите места под чалмата на египетския султан Саладин. Истинската цел обаче е огън, сеч и грабеж, каквито ще се повторят през 1941 г.

На 11 май около 120 000 меча тръгват на поход. Маджарите ги приемат с овации в земята си, мъчнотиите започват отвъд границата с Византийската империя. Исак II Ангел дава клетва да подпомага войните на Христа. На дело не прави нищо, защото знае, че пътьом ще разорят Константинопол.
По това време западните български предели са под ромейска власт. Асен и Петър още не са ги присъединили към Българската държава. Пътят на кръстоносците е спъван от многобройни засади на местното население, което ги посреща крайно враждебно.

Драгоманският проход е запушен с камъни и дървета

Рицарите трескаво ги прескачат и бързат към Средец, защото им обещават, че там ще си починат, ще вземат провизии и вещи от първа необходимост.

Челният отряд вече вижда крепостните стени и храма "Св. София". Никъде обаче не се забелязват хора, недоумяват тевтонците. Те намират градските порти широко отворени и влизат в крепостта. Вътре е мъртвило, няма дори куче да ги залае!

Епископ Дитпол от Пасау свидетелства: "В Средец не намерихме почти никакъв човек, тъй като по заповед на браничевския управител населението в тази област бе избягало в планините и бе отнесло със себе си съестните припаси; там армията поради липса на вино начена много да слабее."

Средечани се оттеглят в гористите склонове на Витоша и Люлин. Маньовърът е по-страшен от въоръжената съпротива, защото обрича противника на мъчително изтощение. Това е първият бойкот във военната история.

Христовата войска влиза в Средец на фаталния 13 август 1189 г. "Тя била измамена и подиграна. Разочарованието и негодуванието ѝ било голямо", пише проф. Светозар Георгиев и добавя: "Нямало какво да се прави в София и нямало защо да се стои в нея. Още на другия ден, 14 август, армията на Фридрих Барбароса напуснала града и се настанила на лагер в полето."

Поставени в безизходица, кръстоносците потеглят към Филипопол и след няколко месеца в Тракия минават в Мала Азия. Тук смъртта застига императора. На 10 юни 1190 г. той се удавя в река Салеф.

Червенобрадия обаче не е мъртъв

Такава е легендата, в която вярва германският народ. Фридрих Барбароса спи в една пещера, опрял глава на каменна маса, а брадата му стига земята. Един ден ще се събуди, за да върне старото имперско величие.

Това се случва по времето на Третия райх, когато Адолф Хитлер слага ръка на Европа. Само Англия се съпротивлява, а Съветският съюз боде очите на фюрера. Море от петрол и планина от други природни ресурси ще освежат германската икономика. Безплатна работна ръка ще се труди за райха. Непокорният Албион ще бъде още повече изолиран.

Планът е начертан през ноември 1940 г. и представен за одобрение на Хитлер. На 18 декември под директива № 21 той саморъчно изписва: "Операция Барбароса".

Нападението е насрочено за 15 май 1941 г., като до есента "барбаросовци" трябва да стигнат линията от Архангелск до Волга. В същото време Хитлер търси съюзници.

На 27 септември 1940 г. е подписан Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония. Ние веднага сме поканени да влезем в него. Цар Борис III отказва, защото през Първата световна война се е нагледал на ужасии. "По-добре черен хляб, отколкото черни забрадки!", често повтарял той.

С дата 22 октомври Борис праща на Хитлер писмо:

"Аз от сърце бих бил благодарен на Ваше Превъзходителство, ако бихте благоволили да обсъдите още веднъж въпроса, дали е безусловно необходимо да се промени досегашната недвусмислена и хладнокръвна политика на България, която досега държи в шах нашите и вашите врагове. Това би имало за последица незабавно изразходване на нашите скромни сили, независимо от обстоятелството, че пълна мобилизация би довела до застой целия стопански живот и производство в страната."

Фюрерът иска среща за лично обяснение

Тя е на 17 ноември в алпийската резиденция Бергхов. Часове ни дърпат за пешовете да влезем в пакта. Борис отбива атаките на Хитлер, външният министър Иван Попов спори с техния външен Рибентроп. Срещата е инфарктна, както я описва царят пред своя довереник Любомир Лулчев:

"Накратко, индиректно Хитлер го е запитал защо не влезем в пакта и царят е развил отлично тезата си, че България като неутрална по-добре задържа 24 турски и 7 гръцки дивизии, отколкото ако почне война невъоръжена, па даже и въоръжена, след толкова нещастни войни, когато народът ни не ще война, още повече когато видя, че и без война си взе Добруджа. Хитлер му дал да разбере, че и той иска да запази нашия народ и че не би искал да навлиза във война в тоя край, но че ако му се наложи, може да мине през нас…"

Да мине като средновековния Барбароса!

В крайна сметка, за да не ни окупират, влизаме в пакта на 1 март 1941 г. В навечерието на операция "Барбароса" царят отново е при фюрера. Продължава да го баламосва с турска и друга опасност. Което е скрита форма на бойкот.

На 22 юни Вермахтът пресича съветската граница с близо четири милиона бойци. Сред тях са румънски и финландски войници, български няма. До края на войната не пращаме на Източния фронт наш боец. Напразно премиерът Богдан Филов агитира царя:

"Говорих му продължително и твърде настоятелно, че и ние вече би трябвало да вземем участие в борбата против болшевиките, макар и символично с един доброволчески отряд. Ние сме почти единствените в Европа, които не вземаме участие в тази борба."