Бумърите и изкуственият интелект

Изкуство, създадено без намесата на духовното, без усилие, без порив на въображението, може да бъде създадено и от ИИ

За мен той не е нищо повече от поредния инструмент

Изкуственият интелект е като надуваемата жена – уж си има всичко необходимо, но пак не е същото. Ще кажете: да, ама изкуственият интелект е много по-бърз, помни много повече неща. То и надуваемата жена можеш да я направиш с три цици и два задника, но пак няма да е същото.

Международният валутен фонд излезе с нов доклад, където са описани професиите, в които хората са застрашени да бъдат заменени с изкуствен интелект. Вижте техния списък! Изключително е любопитен и заслужава разглеждане точка по точка, но за жалост тук нямаме мито времето, нито мястото за това. 

Например дизайнери, художници, музиканти присъстват в списъка, а не би трябвало, нали са божем творци, хора на духовното! Но като си дадем сметка, че вече се толерира изкуство, създадено без намесата на духовното, без усилие, без порив на въображението, то може да бъде създадено и от ИИ. Е, за да достигне до онези висоти като онази „творба“ в двора на историческия музей, ИИ трябва да измине още дълъг път на усъвършенстване. Сещате ли се за какво става дума? Някакъв „творец“ решил да бъде оригинален и неповторим. За целта изпълнил „инсталация“ от боклук, разхвърлян по поляната на музея. Хората реагирали своевременно и почистили след „твореца“, без да си дават сметка с простите си глави, че унищожават велика творба на изкуството.

Телемаркетолозите са най-застрашени от изчезване. Това са хората, които ви досаждат по телефона да ви продават разни неща. Според изследването, офис работниците са на същото дередже, но тук не съм съгласен, защото познавам офис работници и работнички, способни на такива неща, които ИИ все още не може и да си представи.

Копирайтъри, технически писатели и журналисти също са застрашени. Първите две категории – ясно. Обаче представете си до какви печални нива се е сринала журналистиката, след като журналистите могат да бъдат заменени от някакъв софтуер.

Интересно е, че в списъка на застрашените попадат също адвокати и съдии. Ако тези хора (особено съдиите) бъдат заменени от чатботове, ще настане някаква антиутопия. Ще се гледа само буквата на закона, но не и неговия дух, което всъщност е идеала на протестантския свят, в който живеем. Но пък от друга страна ботовете не могат да бъдат подкупвани или заплашвани.

В списъка влизат още архитекти, проектанти, анализатори на данни, касиери, пощаджии, софтуерни инженери, лаборанти и още доста други. Не знам… Ако всичко това се случи, положението е страшно. Това означава, че тези професии ще дават продукт, който не съдържа никакво творчество, никакво въображение и прогресът в тези професии ще спре. Защото ИИ може да отговаря виртуозно на въпроси, но едва ли може да формулира важните, дръзките, революционните въпроси, та да си ги зададе сам, както прави човекът.

Спокоен съм. Мен ИИ скоро няма да ме измести, не и в остатъка от живота ми. Той няма чувство за хумор – пробвал съм го. Не че не са го направили да симулира такова чувство, направили са го. Но няма никаква творческа инвенция, ползва готови клишета (вярно, неизброимо много), но от тях не произвежда нищо ново; богат е на денотации, но не умее да създава конотации. И най-важното – няма душа. Който не разбира какво е това, няма да разбере и изкуствения интелект.

Нашето поколение, бумърите (според статистиката най-работливото, най-непретенциозното, но и най-богатото в материално отношение поколение), имахме не щастието, не късмета, а нека го наречем „любопитното обстоятелство“ всичко да се случи пред очите ни и да участваме в него.

Лично аз, който съм на границата между бумърите и поколението Х, но все пак съм бумър, започнах на пишеща машина. Японска. Последното, което произведох на нея, беше дипломната ми работа за заглавието на лирическата творба.

Първият ми компютър беше Правец 16 (IBM XT) със светлозелено-тъмнозелен монитор и матричен принтер М88, пак български. Бях първият и известно време може би единственият сценарист в Телевизията, който си пишеше сценариите на компютър и ги предаваше разпечатани на принтер. Голяма гъзария!

После, когато най-масово се наложиха компютрите 386, аз си купих за луди пари 486 и лазерен принтер Panasonic на старо. Вече, освен текстове, се изкуших да произвеждам и изображения и с десетина телевизионни заставки бързо си върнах парите за компютъра. А пък първият ми цветен принтер беше мастиленоструен Epson, страшна работа! Усещах как бързият технически прогрес ме залива.

После дойдоха пентиумите и вече престанах да се интересувам какъв точно хардуер съдържат компютрите ми. По това време започна и бързата еволюция на паметта и носителите на информация – от големи меки дискети, през ракове, МО, CD, CDRW, флашки, карти, та до днес, когато си държим информацията в облаци. Преди носехме материалите в печатница на твърд диск, сега ги пращаме по електронната поща.

После се усъвършенства интернет и светът стана друг. Мултимедийният интернет беше сериозна революция и в областта на медиите. Постепенно сложи край на линейната телевизия и удари сериозно вестниците на хартия. От своя страна социалните мрежи сложиха край на рекламата такава, каквато я познавахме. Помня времената, когато беше революционна новост продуктовото позициониране в игралните филми, което днес е ежедневие.

С медиите се разви и пиарът – както професионалният, така и долнопробният. Дойде ерата на фалшивите новини и фактчекинга.

Всичко това се случи пред очите ми и съм го посрещал със спокойствие и даже с радост и благодарност, въпреки резервите на консервативната си душа, защото е инструмент. Няма добри и лоши инструменти. Добър или лош може да е само човекът, защото различава едното от другото и има дара (или проклятието) на свободната воля да направи избор.

Сега е на ред изкуственият интелект. За мен той не е нищо повече от поредния инструмент. Разбирам се с него, ползвам го, уча го на нещата, които не знае, увеличава производителността ми. Не ме е страх, че може да ме замести и измести. Той никога няма да може това, което може човекът, защото няма душа, а творческата му инвенция не е истинска, творчеството му е имитация. Веднъж ми каза:

– За мен е удоволствие да ти помогна.

А пък аз отвърнах саркастично:

– Радвам се, че можеш да изпиташ удоволствие.
– Ха-ха! Хвана ме! – написа той. – Наистина нямам емоции. Но ти изпитваш ли удоволствие от работата си?
– Изпитвам – отвърнах леко учуден, – но аз съм от друго естество.

И тогава той ме разби с отговора си:

– Колко хубаво го каза! Ти си от друго естество.

Подмазвач е пустият му изкуствен интелект.

Вероятно има професии, в които ИИ ще замести и измести човека и когато това започне да става масово, вероятно ще има сътресения като при индустриалния бум – помните въстанията на лионските тъкачи и „овцете (машините) изядоха хората“ във Великобритания. И тук следва да се запитаме: щом има дейности, в които ИИ може изцяло да замести човека, значи ли това, че са дейности, които не изискват душа? И още нещо: значи ли, че има ненужни, излишни хора? Самото поставяне на този въпрос отваря вратите пред твърде ексцентрични идеологии.

Има ли излишни хора? И “излишни” от гледна точка на какво? Кой е този модел на света, коя е тази картина, в която човекът може да се окаже излишен? Отговорът опира до представата за смисъла и целта на човешкия живот. Дали човекът е биологична единица, чиято природна повеля е да оцелее, докато се размножи и  продължи рода? Или пък е икономическа единица, която участва в процеса на създаване на принадена стойност? Или пък е образ Божий, получил повелята да се уподоби на твореца си и така да продължи във вечността? Това са много различни неща и при избора на кое да е от тях получаваме различна картина. В първия случай, когато човекът не успява да оцелее в съревнование с другите бозайници от вида си, може да кажем, че е непригоден. Във втория случай, когато не създава материални блага и не участва в движението и развитието на обществото, казваме, че е излишен. В третия случай, когато го разглеждаме като творение, за което има персонален божествен промисъл, не само не можем да кажем, че е излишен, но не можем да кажем, че е по-лош от когото и да било другиго.

Изкуственият интелект не е страшен, не е добър или лош сам по себе си. Ние сме тези, които могат да го направят добър или лош според начина, по който го употребяваме. Нещо като изтъркания пример с атомната енергия. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.