Инж. Васил Станке Василев, председател на НЛРС – СЛРБ, пред „Труд“: Истинският ловец повече дава, отколкото взема от природата Псевдоеколози имат интерес да ни държат настрана, за да печелят от проекти

Точно ден преди откриването на новия ловен сезон разговаряме с инж. Васил Станке Василев – председател на Националното ловно-рибарско сдружение – Съюз на ловците и риболовците в България (НЛРС – СЛРБ). Самият той е потомствен ловец, тъй като още прадядо му е обичал лова и риболова.

– Господин Василев, само дни преди началото на ловния сезон тази събота над 600 ловци се събрахте на връх Шипка за освещаване на знамената на ловните дружинки. Защо точно там?

– Така отбелязахме учредяването на националната организация на ловците преди 119 години. Ежегодно честваме това събитие, на което преди повече от век участие са взели представители на 66 ловни сдружения от територията на цялата страна, включително и сдружението в Босилеград, което е вече извън границата на нашата родина. Оттогава нашата организация работи в интерес за опазването на дивеча и дивата природа, както и за каузата на българския дух. В продължение на тази своя дейност дори след края на първата световна война, когато на България е забранено да има собствена армия, която да охранява държавните граници, нашата организация се преименува в ловно-стрелческа организация „Сокол” и започва под формата на обучения на млади ловци да подготвя мъжете как да боравят с оръжие. Във връзка и със 140-годишнината от Шипченската епопея ние решихме, че ще бъде уместно да поднесем венци и цветя пред паметника на свободата и да отдадем почит на нашите предшественици, които са ни позволили да живеем днес като свободни хора. Въпреки че сезонът е активен за почивки, на нашата покана се отзоваха ловци от цялата страна. Имаше водосвет за здраве и молебен за освещаване на знамената, с който да си пожелаем успешен ловен сезон без инциденти. Предния ден извършихме и зарибяване на две реки в Габровско – пуснахме 1500 рибки – пъстърви.

– Редовно ли правите зарибявания на водоеми?

– Тази дейност е израз на нашата природозащитна политика към обществеността и към държавата в лицето на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. А именно – че е редно и е време държавата също да започне да се грижи за рибните ресурси на страната. Защото след 2007 година, когато беше променена нормативната уредба и любители риболовци също започнаха да наемат водоеми за стопанистване, за да могат да ги почистват и зарибяват, но държавата все още с една наредба на министъра на земеделието блокира прилагането на закона и практически никой не се грижи за рибните ресурси в страната. Ние апелираме за преосмисляне на тези политики, тъй като рибните ресурси са изчерпаеми и искаме да демонстрираме, че без да сме оторизирани да се грижим за рибните ресурси, го правим. Считаме, че богатството на българската природа трябва да бъде съхранено. И разбира се, съвместно с ловците от сдружение „Чардафон” град Габрово ние отбелязахме и 120 годишнината от основаването на организацията. Те имат една изключително родолюбива инициатива – да поддържат в добро състояние забравени войнишки паметници. Така на път към Шипка ние се присъединихме и към акцията по почистването на няколко паметника в подножието на върха.

– Поехте управлението на НЛРС-СЛРБ в момент, в който ловци от Добруджа излязоха на протест за Калиакра. Удовлетворени ли сте от участието си в междуведомствената среща в Министерски съвет?

– Голяма част от протестиращите в Балчик, Каварна, Шабла са наши ловци и причина за тяхното недоволство бяха от една страна притесненията и на всички останали граждани с въвеждането на забраните за строителство и за земеделски дейности и други санкции, които ползват като собственици и ползватели на земи. Но недоволството не е толкова срещу заповедта на министъра, която регламентираше тези забрани, а подготвения от екип, определен със заповед на министъра от 2014 година, интегриран план за управление на комплекс Калиакра и защитените зони, които попадат в него. С този план за управление се предвижда и пълна забрана на лова по смисъла на закона за лова и опазване на дивеча на цялата територия на защитената зона. Нашата организация беше деен участник при разработването на зоните от мрежата „Натура 2000“ през 2006 – 2007 година и в резултат на нашето взаимодействие с експерти от БАН и други неправителствени организации, в нито една зона на територията на страната от мрежата „Натура 2000“, ловът не е забранен като дейност. И вашите читатели, които са следили чисто документално въпроса, знаят, че за всяка зона от мрежата „Натура“ има решение на Министерски съвет, което определя границата на зоната с координати, както и видовете, които подлежат на опазване в тези зони, както и дейностите, които се забраняват. Ловът не попада в тях. Разбира се, ако зоната не обхваща резерват или национален парк, които са с друг статут. В тази връзка ние възразяваме срещу опитите на определени кръгове, т.нар. екологични организации, които преследват други цели. Правят се опити да се разшири забраната и да се отмени решението на Министерски съвет, като се добавят нови забрани, които по никакъв начин не са обосновани с научни данни, които по безспорен начин да доказват вредното влияние на лова като дейност, която възпрепятства опазването на видовете и на хабитатите. Нашите членове възразяват именно срещу такива опити – а те не се правят за пръв път. Бяха правени подобни с плана за управление на червеногушата гъска в България, на малката белочела гъска… Това иде да ни покаже, че определени екологични организации и по-скоро определени хора в тях, имат интерес да държат ловците настрана, за да могат на тази територия да си осигурят възможности да изпълняват проекти с европейско финансиране, т.е. за сметка на местните хора. И вероятно някой би казал, че ловът е дейност, като хоби за хората, трябва да ви кажа, че тази дейност в малките населени места има и изключително голяма социална функция.

– В какво може да се изразява социалният ефект на лова?

– Ловът създава възможност на хората да припознаят зона от „Натура 2000“ като своя, да я възприемат като един непосредствен начин и да осъзнаят, че тя не им ограничава правата. А в случая ние тези аргументи ги губим, защото реално с такъв план на управление се въвежда статут на резерват на цялата зона. Ние възразяваме срещу тези предложения, защото са абсолютно безсмислени. Заставаме в подкрепа на министър Димов, в опита му да намери консенсус и баланс в интересите на всички страни и ще съдействаме с експертен потенциал, за да успеем да защитим правата си и да не допуснем България да носи санкции заради непоети ангажименти. Пак казвам – ловът не е основание за прилагане на никакви санкции в тези зони, защото не е дейност, която възпрепятства опазването на видовете и хабитатите.

– Може ли България да си върне блясъка на ловна дестинация, когато говорим за развитие на туризма?

– България трябва да направи така, че да възвърне авторитета си като ловна дестинация, който успя през годините да загуби. Докато ловът бе приоритет на национално ниво до 1989 година и в него държавата инвестираше изключително много средства и труд за развитие на отрасъла, ние бяхме водеща страна в рамките на Европейския съюз. Благодарение на положените усилия, България е носител на четири последователни световни рекорда на трофеи от благороден елен. Все още този наш световен рекорд е ненадминат – по класификацията CIC трофеят е с 273.6 точки и тежи повече от 17 килограма. До преди 5 години България беше носител и на световния рекорд на трофей от дива свиня, а все още ние сме носители на световния рекорд за кожа от дива котка. Този вид обаче вече е забранен и у нас, тъй като е изчезващ вид в Европа. За съжаление, през последните години се направиха много стъпки в грешна посока, които тотално влошиха имиджа на страната пред лицето на европейските ни партньори. И за да възвърнем позициите, на които бяхме, наистина е необходимо да има политика на национално ниво, която да регулира процесите и да има последователност в годините. Законът за лова през последните години е променян 28 пъти, т.е. почти два пъти годишно. Което показва, че много пъти вероятно се правят промени, продиктувани от някакви лобистки или други интереси, в момента имаме дори противоречие в правилника за прилагането му, тъй като последните промени в закона от 2011 година насам не са отразени в правилника. Сами разбирате, че така трудно могат да се формират приоритети на национално ниво. Не без известна критика към различните държавни институции, мога да кажа, че науката в ловното стопанство беше изолирана при вземането на изключително важни решения – и по отношение на стопанисването на видовете, и по отношение на организацията на ловната площ. Явно науката пречеше в годините назад на определени политически и икономически кръгове.

– Имахте десетки жалби, че се залагат капани за дива свиня и популацията намалява – как решихте този казус?

– Проблемът с улова на жив дивеч и най-вече дива свиня възникна през 2009-2010 година, когато държавата започна да предоставя държавните дивечовъдни участъци на физически и юридически лица. Става дума за вкарването на тези животни в заградени площи, където впоследствие биваха отстрелвани от ловци. Много голяма част от тези ловни стопански райони бяха наети от хора, които нямат неизчерпаем финансов ресурс и хора, които не познават лова като дейност. Те влязоха в тези договори с идеята, че от лов може да се печели. Когато установиха, че това не може да се случи, може би в стремежа си да минимизират финансовите си загуби, започнаха да изграждат огради. И започнаха да организират лов на платежоспособни господа в тях. Дори част от лобистките текстове бяха прокарани, освен, че казаха, че дивечът в тези заградени площи е собственост на собственика на заградената площ, удължиха лова на дива свиня зад оградите с месец и половина повече, отколкото за ловците на територията на страната в свободните площи. Тогава се появи и проблемът със залагането на капани в свободните територии, залавянето на дивеч и пускането му в заградените площи. С което напрактика се извършва кражба от цялото общество, защото дивечът е държавна собственост. В резултат на това бяха тотално унищожени популациите от дива свиня в цели региони на страната – говорим за Родопите, където е най-чистата генетически дива свиня в целия свят, в Североизточна България имаше много такива случаи. И това беше катализатор през юни 2015 година да организираме един национален протестен митинг, на който се отзоваха близо 10 000 ловци от цялата страна. В резултат на реакцията на държавните институции тези случаи намаляха значително. И в засегнатите територии вече наблюдаваме стабилизиране на запасите от дива свиня. Но все още има нормативна възможност това да бъде извършвано, без да е незаконно. И затова се надяваме земеделското министерство да инициира промени в закона за лова, този въпрос да бъде поставен с цялата му сериозност и да намери окончателно природата и интересите на обществото.

– Кои са по-фрапиращите случаи на недобросъвестен лов от последните години?

– До мен беше достигнала неофициална информация на отстрел в рамките на 2 ловни дни на повече от 150 животни. Това няма нищо общо с лова, с етиката и морала в лова. Защото моето мнение е, че истинският ловец е този човек, който повече дава, отколкото е взел от природата. И дано все повече да стават тези ловци сред нашите редици. От 2003 година до сега ние реализираме национална програма за разселване на дивеча. Тази инициатива предвижда част от стойността на всяко едно разрешително за лов, да бъде превеждана в отделна набирателна сметка. Ежегодно разселваме повече от 150 000 фазани, яребици, тракийски кеклик и др. През последните няколко години разселваме и едър дивеч в засегнатите от капаните райони – елен, лопатар и дива свиня. Тази национална програма се финансира изцяло със средства, събрани от ловците и годишният обем инвестиции достига до 2,5 млн. лв. От 139 сдружения и близо 117 000 ловци се генерират и с други дейности близо 7 млн. лв. Ние генерираме тези средства сами и то специално за дейности за подпомагане на дивеча, като тук не включваме доброволния труд на ловците, който не се остойностява. Без да се натрапваме на обществото, нашите усилия дават видими резултати.

– Имате ли любим анекдот за ловци или рибари?

– По какво се различава ловецът от рибаря?

– По какво?

– Единият гони Михаля, другият го чака.

– Наслука през новия ловен сезон!

– Чрез вестник „Труд” пожелавам наслука и успешен ловен сезон на всички наши членове. Да отбележим ритуално празника, да се срещнем с хората. Да бъдат внимателни, да не допускат изключения от правилата за безопасност, да са отговорни и мъдри и да пазим позитивния облик на българския ловец.

 

Нашият гост

Инж. Васил Станке Василев е роден през 1980 г. в с. Черни Осъм, Троянско. Завършил е магистратура в Лесотехническия университет София със специалност “Ловно и рибно стопанство”, като отличник на випуска. Бил е директор на ДГС Радомир. От 2007 работи като експерт в отдел “Лов” в централата на НЛРС – СЛРБ, София. Семеен е, с три деца. От юни 2017 г е председател на НЛРС – СЛРБ.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Колеги, ако може някой нека ми отговори, защо трябва да ходим на пъдпъдъци с оранжева жилетка. Очаквам при следващата поправка на закона, да ни задължат да бъдем с бели ботуши и да носим поне по два презерватива, единия от които да е розов.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.