50% от средствата от тол таксата ще са за ремонт на пътища, приоритет при новото строителство е магистрала „Хемус“

Преди броени дни Агенция „Пътна инфраструктура“ бе оглавена от нов председател на УС - инж. Светослав Глосов. Той е познат в строителния бранш и има дългогодишен опит в сектора. Затова и не му дадохме месец време, за да влезе в детайлите на поста, тъй като познава отлично работата отвътре. Какви са приоритетите на пътната агенция, какви магистрали ще се строят у нас и ще има ли тапи към морето, отговаря инж. Глосов за в. „Труд“.

- Инж. Глосов, ще има ли тапи към морето в разгара на летния сезон?

- Такива няма да има по най-натоварените артерии. По автомагистралите „Тракия“ и „Струма“, които водят към българското и гръцкото море, не се извършват ремонти, които да затрудняват трафика. Преди началото на активния туристически сезон - на 15 юни, завършихме ремонта на 22-километровия участък от магистрала „Тракия“ между Пловдив и Стара Загора. Екипите работиха денонощно и успяхме да завършим ремонта в срока, които си бяхме поставили. В средата на юни приключихме и разширението на пътя Слънчев бряг-Бургас между Поморие и Ахелой, както и обхода на Ахелой. Трафикът вече е изведен извън населените места и големите задръствания, които се образуваха там постоянно, вече ги няма. С изпълнението на тези проекти повишаваме безопасността на движение по основната черноморска пътна артерия, интензивният транзитен трафик се извежда извън населените места и огромните задръствания, които ставаха там постоянно, вече ги няма. През цялото лято ще продължат ремонтите по съоръженията на автомагистрала „Хемус“ - на виадукт „Коренишки дол“ при 36-и километър, който започнахме през април, както и на съоръжението преди тунел „Витиня“ в посока София. В момента движението по моста в посока София се осъществява двупосочно в платното за Варна. Работи се по долното строене на съоръжението, тъй като се ремонтират стълбовете, които не са обновявани от десетилетия. За да се ограничат вибрациите от преминаващите превозни средства не се извършват ремонтни работи в платното за движение. По този начин се осигурява възможност за безопасна работа на строителите, работещи под съоръжението. Предвиждаме да приключим ремонта през декември. Дотогава трафикът ще се осъществява двупосочно в платното за Варна.

- Кога ще стартира последният етап от изграждането на магистрала „Струма“ през Крененското дефиле?

- Съвсем скоро ще стартираме най-голямата обществена поръчка, по която Агенция „Пътна инфраструктура“ някога е работила в 135-годишната си история. Тя ще е за избор на изпълнители на последния и най-сложен участък от автомагистрала „Струма“ през Кресненското дефиле. Става дума за новото платно в посока Кулата - София, което ще преминава източно от дефилето по ново трасе. Цялата близо 24-километрова отсечка ще бъде разделена на два участъка. Единият е с дължина около 13 км - между 375-и и 389-и км. Тази отсечка включва изграждането на две пътни връзки между двете платна на магистралата при селата Полето и Брежани и при Стара Кресна - Ощава. Вторият участък е с дължина от близо 10,5 км - между 389-и км и 399-и км, като в него е включено изграждането също на две пътни връзки Кресна - Влахи и Стара Кресна - Ощава, както и обходният път на Кресна.

Общата индикативна стойност на поръчката за изграждането на лявото платно на лот 3.2 от автомагистрала „Струма“ е над 830 млн. лв. без ДДС. Това е най-голямата обществена поръчка, която агенцията някога е стартирала като индикативна стойност за един обект.

- Имат ли шанс български компании да се включат в този проект?

- Българските компании вече има опит и капацитет, за да се включат в такъв сложен проект. Предполагам, че за строителството ще има и чужди кандидати, както и такива, които ще се сдружат в консорциуми с български фирми. За нас е важно строителството да е качествено и в срок. Ние ще удължим максимално срока за изготвяне и подаване на техническите оферти за изграждането до 60-70 дни. Защото проектът е много сложен, на голяма стойност и трасето е с много съоръжения.

- На участъка Благоевград-Крупник продължават археологическите проучвания край село Покровник. По договор те трябва да завършат до 20 юли. След приключване на работата на археологическия екип по договора експертна комисия към Министерството на културата ще издаде протокол за бъдещите действия относно археологическия обект. Знаете, че на 5 май бе спряно изпълнението на всички видове строително-монтажни работи в отсечка с дължина около 1,9 км, включително и в участъка с археологическите проучвания. Извършено е консервиране с битумна емулсия на изпълнените до момента на спиране строителни работи, за да не се повредят от атмосферните условия. Решението дали трябва да се измести трасето на автомагистрала „Струма“ край Покровник ще бъде взето от междуведомствена експертна комисия, назначена от министъра на културата. Тя ще се произнесе след като завършат археологическите проучвания. Не е от компетенциите на Агенция „Пътна инфраструктура“ да взима подобно решение и това трябва да е ясно на всички. Според становището на екипа археолози, което е подкрепено и от Националния археологически институт с музей при БАН, разкритите до момента гробница и църква може да бъдат преместени от трасето на магистралата, така както е правено и с други находки, открити при изграждането на различни инфраструктурни обекти. Подобна е и световната практика. Археологически обекти се изместват, за да бъдат не само запазени и реставрирани, но и да продължи изграждането на новото.

- По изграждането на кои други магистрални отсечки работи пътната агенция?

- Напредва работата в отсечката между Кресна и Сандански. Очаквам 24-километровата отсечка да е готова през октомври-ноември тази година, което е близо 6 месеца предсрочно. Работи се по съоръженията - по жп надлеза, по една от пътните връзка на пътния възел „Сандански“ и др. Над 70% е изпълнението на обекта. В график се движат и строителните работи на 10-километровия участък от автомагистрала „Хемус“ между Ябланица и Боаза. От стартирането на работата в края на март досега са изпълнени над 20% от строителните работи. Очакванията ни са обектът да бъде завършен с около 5-6 месеца по-рано от предвиденото по договор и до края на следващата година да бъде готов. В следващите месеци ще стартираме и изграждането на отсечката между „Белокопитово“ и село Буховци. Техническият проект е разработен и представен за разглеждане. След одобряването на проекта и издаване на разрешението за строеж ще стартираме реалното строителство. С работата от двете посоки на магистралата и от посока София, и от Варна тази година ще се работи по изграждането на общо 26 км от трасето на „Хемус“. Предстои да обявим и тръжните процедури за избор на изпълнители на над 50 км от АМ „Хемус“ от Боаза до разклона на пътя Плевен-Ловеч. Подготвят се и останалите участъци. Ще открием процедурите и за отсечката от Плевен - Ловеч до връзката с пътя Русе - Велико Търново. Целта ни е до 2024 г. цялата магистрала „Хемус“ да бъде изградена.

- Какви нови тръжни процедури стартира ведомството?

- Ще стартираме тръжните процедури за участъка от автомагистрала „Хемус“ от Боаза до разклона на пътя Плевен - Ловеч. Отсечката ще бъде разделена на три части. Първата ще е от Боаза до пътен възел „Дерманци“ с дължина 14,1 км, втората ще е от пътен възел „Дерманци“ до пътен възел „Каленик“ - 18 км, а третата от пътен възел „Каленик“ до пътен възел „Плевен“ - 17,8 км. Другият приоритетен проект е направлението Видин - Ботевград. В следващите месеци ще стартираме тръжните процедури за пътя Видин - Ружинци. Участъкът от около 52 км ще бъде разделен на 3 части Видин - Димово, обход на Димово и Димово - Ружинци, като целта е да се заобиколят големите населени места. На 22 март т. г. обявихме обществената поръчка за избор на изпълнители на отсечката Мездра - Ботевград, която е 33 км. Участъкът е разделен на два лота, за да може изграждането им да стане колкото се може по-бързо. В края на май и в началото на юни бе срокът за подаване на офертите от кандидатите, но десетина дни преди това - на 18 май в КЗК постъпиха жалби от „Хермес-87“ ЕООД, които временно блокираха тръжната процедура. Целта ни е строителството на пътя Видин - Ботевград, което е с дължина 167 км, да започне от най-сложните участъци Мездра - Ботевград и Видин - Ружинци или общо 85 км от цялото трасе.

- През следващите 5 години агенцията ще инвестира 15 млн. лв. в поставяне на табели и знаци. Как това ще повиши пътната безопасност?

- Освен за доставката на пътни знаци за следващите 5 години, в момента провеждаме и обществена поръчка за мантинели, които са много важен елемент за пътната безопасност. Освен това те са сериозно перо в бюджета на агенцията. Индикативната стойност на поръчката е за 40,2 млн. лв. Средствата за знаци, мантинели и пътна маркировка не са само разход за бюджета, а сериозна инвестиция в сигурността ни като шофьори на пътя. Пътната безопасност е изключително важна и неслучайно в АПИ създаваме дирекция „Пътна безопасност“. Тя ще се занимава с одит на пътищата, планиране на мероприятия, свързани с пътната безопасност и ремонтни дейности. Проведен е конкурс и директорът на дирекцията Иван Табаков встъпи от 10 юли на работа. За съжаление ежедневно стават все повече пътни инциденти, които са заради шофиране с несъобразена скорост и неспазване на правилата за движение. Това разбира се е в правомощията на други институции, но и ние като стопани на пътя не може да сме безучастни, защото тежките пътни инциденти през последните седмици стават на пътни участници, които са съвсем скоро ремонтирани и са в добро състояние. Като общество трябва да променим съзнанието си, манталитета си и всички шофьори да спазват правилата за движение. Убеден съм, че ако всички консолидираме усилията си - институции, медии, гражданско общество, войната по пътищата и черната статистика ще намалее. Виждате във Франция, за да се ограничат тежките инциденти се пристъпи към непопулярна мярка, която първоначално не се прие добре от шофьорите, но въпреки това от началото на юли скоростта по второстепенните пътища е намалена от 90 на 80 км/ч. Това е скоростта за голяма част от двупосочните пътища, с по едно платно във всяка посока, без централен разделител - мантинела или насип, и на това описание отговарят 40% от пътищата във Франция. Готови ли сме и ние на подобна крачка?

- Кои от малките, регионални пътища предстои да ремонтирате през тази година?

- Със средства от европейските фондове рехабилитираме близо 370 км републикански пътища. Стартирахме ремонта на 50 км от пътя Чирпан - Симеоновград и 32 км от пътя Момчилград - Крумовград - участъци, които не са ремонтирани около 30-40 години. Тази година ще завърши ремонтът на ключови пътни артерии в Североизточна и Северозападна България, който започнахме през миналата година. Сред тях са 42 км от прохода „Петрохан“ на територията на Софийска област, 30 км от второкласния път Търговище - Разград и Кубрат - Тутракан, 30 км от Варна - Добрич - Кардам, 29 км от Старо Оряхово - Гроздьово - Провадия, 30 км от пътя Стара Загора - Раднево и др., както и реконструкцията на 10-километровия участък от пътя Пловдив - Асеновград, който става с магистрален габарит.

- Очаквате ли след въвеждане на тол системата да можете да ремонтирате повече пътища и за какво ще се разходват събраните средства?

- Световната банка е консултант по проекта за въвеждане на тол системата и те имат ангажимента да изготвят тарифирането за преминаване. Те трябва да подготвят три варианта с тарифи, а през септември заедно с консултанта да защитим една от тях пред Европейската комисия. Парите от тол системата ще покрият на първо място разходите по издръжката й. 50% от средствата, които остават, сме предвидили да отиват за възстановяване на съществуващата инфраструктура, за ремонти. И 50 на сто ще се отделят за изграждане на нови пътни обекти. Приоритет сред тях е довършването на проекти в Северна България като автомагистрала „Хемус“, отсечките между Видин и Ботевград, както и Велико Търново-Русе. За последните две има и интерес от страна на китайски инвеститори, така че това също ще бъде съобразено. При всички случаи автомагистрала „Хемус“ е приоритет на правителството и трябва да бъде завършена до 2024 г.

Нашият гост

Светослав Глосов е назначен за председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ на 26 юни 2018 г. От юни 2017 г. е член на Управителния съвет на ведомството. Той е дипломиран инженер от Висшия институт по архитектура и строителство, специалност „Промишлено и гражданско строителство“. Има специализации в областта на строителството и мениджмънта на строителния бизнес. Един от учредителите на Камарата на строителите в България (КСБ). От 2010 г. до 2016 г. е председател на Управителния съвет на браншовата организация.