На 24 април 2019 да почерпят

Елена Йончева: Моят свекър е управител на къщите, но преди да познавам това семейство, така че това е абсурдно

Китай демонстрира военноморска мощ Показа за пръв път най-новия си ескадрен миноносец

Вижте най-големите лафове на Емо Чолаков Дългогодишният водещ на БТВ напуска ефира на телевизията

Доналд Туск и Ангела Меркел разговаряха по телефона с Володимир Зеленски

Мехмет Акиф Алакурт ядоса турските жени

Бизнесът срещу саботажа на зимния туризъм Не можем да очакваме хората да се върнат след 4 часа чакане на лифта, категоричен е зам.-председателят на КРИБ проф. Николай Вълканов

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 24 април 2019

„Хемус” задминава Плевен след 3 години (обзор)

Сантра стана телевизионна водеща

Велико Търново домакинства националната дискусия „Общини БГ 2030“

Валентин Николов: В близко време ще бъдат прекратени договорите с американските централи в „Марица-изток“

Родител 1 и 2 в бланките за забавачка в София (обзор) Полетата бяха променени отново на “майка” и “баща”

Лютви Местан трябва да внесе гаранция от 10 000 лева до 25 април

ГЕРБ отстъпиха за адвокатските доноси

Какво крият двата модела за здравна реформа Държавата се опитва да прехвърли рисковете от НЗОК към застрахователите

Повишава се контролът върху разходите

В тази статия продължавам темата за реформата на финансирането в здравеопазването, която беше представена наскоро. Министерството на здравеопазването предлага два модела, като демонстрира предпочитание към практическото реализиране на втория от тях.

Модел А

Първият модел обхваща задължително осигуряване с възможност за избор на фонд между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) или частни застрахователни дружества, при запазване на размера на вноската от 8% от осигурителния доход. Освен това ще продължи да съществува допълнителното доброволно осигуряване. При фалит на застраховател пациентите ще се обслужват от НЗОК или от гаранционен фонд. Пациентите ще получават лечение само в болница, с която избраният от тях фонд има сключен договор. Осигурителните фондове ще се договарят пряко с лечебните заведения, които отговарят на изискванията. НЗОК и застрахователите ще се конкурират помежду си, като НЗОК ще има същия статут като останалите дружества за здравно осигуряване.

Във връзка с дизайна на модел А за здравно осигуряване възникват множество въпроси. Защо НЗОК ще продължи да съществува, след като със същата дейност ще се занимават частни компании, създадени именно за това. НЗОК търговско дружество ли ще бъде и ще реализира ли печалба? Ако не работи за печалба, тогава нейният статут всъщност ще бъде различен от останалите осигурители. Как ще се съвместяват едновременно дейностите като осигурител и като гаранционен фонд? Какво ще стане, ако самата НЗОК работи трайно на загуба, какъв ще бъде механизмът за покриване на загубите?

При частните осигурители също са налице множество неясноти. На първо място съгласни ли са изобщо системата да изглежда по такъв начин. Основната задача на застраховането е управлението на риска. Застрахователите обаче няма да имат възможност да селектират своите клиенти, те ще са задължени да приемат всеки, който пожелае да им бъде клиент при еднакъв размер на премиите. Разпределението по компании може да се окаже твърде неравномерно от гледна точка на случаите. Тоест в един фонд може да има повече хора с по-добро здраве и съответно да се реализира печалба поради ниски разходи. Същевременно в друг да се концентрират повече тежко и хронично болни хора, да се трупат загуби, които в крайна сметка да доведат до фалит и излизане от пазара.

Предимствата на този модел са, че вноската се запазва при настоящата стойност от 8% от осигурителния доход. Същевременно обаче конкуренцията между фондовете от една страна и между лечебните заведения и лекарите от друга, ще позволи намирането на пазарните цени на отделните услуги. Това означава, че това ще допринесе за коригиране на дисбалансите, които съществуват в момента – някои дейности са недостатъчно, докато други са свръх финансирани. Тъй като фондовете ще работят за печалба, те ще имат силен стимул да намаляват разходите за медицински услуги и лекарства, което би следвало да повиши ефективността в системата. Липсата на готовност сред застрахователите и информация за населението ще отложи значително стартът на тази система. Това е едно от обясненията защо от МЗ предпочитат втория модел. Друг недостатък е, че не е ясно дали ще има възможности за финансиране на нови дейности и мерки. Също така вероятно допълнителните плащания ще продължат да бъдат обща практика.

Модел Б

Този модел представлява своеобразен преход между настоящата система и представения модел А. Той обхваща три стълба – задължително осигуряване в НЗОК с вноска 8% от осигурителния доход, допълнително задължително осигуряване при застраховател и фиксирана премия (евентуално в размер 12 лв. на месец) за всяко осигурено лице и допълнително доброволно осигуряване също при застраховател. Ще се провежда национално рамково договаряне на цени и обеми на медицинските дейности, в което участват лекарите, лечебните заведения и НЗОК. Те ще бъдат задължителни и ще важат за основен пакет услуги. Лечебните заведения ще могат да работят и при по-високи от националните цени, като разликата ще се доплаща за сметка на доброволното осигуряване. Застрахователите ще се присъединяват към договорите на НЗОК и изпълнителите, тоест те няма да участват при договарянето.

Осигуряването във втория стълб няма да зависи от размера на дохода на лицето. Държавата ще покрива застраховките на пенсионери, безработни, социално слаби и деца, а държавните служители ще се застраховат за своя сметка. НЗОК ще може да участва като осигурител и да се конкурира със застрахователите във втория и третия стълб. Ще бъде създаден и гаранционен фонд. Той ще покрива плащания, които не могат да бъдат изпълнени от лицето или застрахователя му.

Застрахователите ще трябва да отговарят на определени изисквания. Те ще са свързани с поддържане на финансова устойчивост, задължителна отчетност, максимален размер на административните разходи, минимален брой записани лица, национално представителство, пълно покритие на територията на страната с договори за медицински услуги и използване на информационни системи.

С участието на застрахователите периодично ще се определя гранична (критична) линия. До размера є разходите се заплащат съвместно от НЗОК (90%) и пациента (10%). При наличие на доброволна застраховка (в третия стълб) средствата за сметка на пациента се покриват от застрахователя му. Ако граничната линия е надвишена, отново 90% от граничната линия се изплащат от НЗОК, докато останалата част се покрива от задължителната застраховка (втори стълб). Ако пациентът по свое желание е ползвал допълнителни услуги, те ще са за негова сметка или от доброволната му застраховка.

Мерките по отношение на лекарствената политика и медицинските изделия са свързани с централизирано договаряне на национални цени и използване на генерични лекарствени средства. При денталната помощ се увеличава пакетът с покрити от НЗОК дейности, докато моделът при извънболничната помощ се запазва, като се въвеждат електронни рецепти. Освен това ще бъдат налагани санкции, когато лицата не са изпълнили задължителните профилактични прегледи.

Високи административни разходи и такси при системата с индивидуални сметки

Един от проблемите на здравното осигуряване във фондове, които са търговски дружества, са високите административни разходи. Това ще бъде валидно и за двата предложени модела, но особено при вариант А. Например, в Канада около 15% от разходите за здравеопазване се използват за административни дейности, докато в Съединените щати този дял е около 30%.

Частните осигурители ще трябва да поддържат мрежа от офиси в цялата страна. Административните им разходи ще произтичат преглед и одобряване на разходите, обработка на плащания, управление на персонала или поддръжка на информационни системи. Освен това те трябва да вземат решения от кои лекари ще получат дадени услуги и да договарят процентите на възстановяване. Немалък дял от административните разходи ще са за маркетинг, тъй като фондовете трябва да се конкурират за клиентите си. Така в САЩ около 1/8 от разходите на частните осигурители са административни.

От премийните приходи, които получават застрахователите, те ще трябва да заделят резерви и освен това ще искат да реализират печалба. Това означава, че поне 20% от събраните средства от осигурителни вноски всъщност няма да се използват за медицински услуги. Така ресурсът за медицински цели от допълнителното задължително осигуряване няма да е 864 млн. лв., каквито са разчетите на МЗ, а не повече от 691,2 млн. лв.

Други ефекти

Очакваните ефекти са свързани с повишаването на контрола върху разходите в системата за фиктивни плащания. Влиянието на застрахователите обаче ще бъде частично. Те ще трябва да заплащат, когато са налице високи разходи, но няма да имат възможност да влияят върху определянето на цените във всички случаи. Основен недостатък е увеличаването на финансирането при вариант Б, без да е ясно дали това наистина е необходимо. Наличието на повече пари в системата със сигурност ще бъде използвано за договаряне на по-високи цени спрямо текущото състояние.

Разчетите, които МЗ представи, не показват увеличаване на броя на осигурените лица спрямо настоящата система. Следователно не се предвижда промяната на финансирането да реши проблема с големия брой на тези лица. Освен това няма да се повишат стимулите за осигуряване при действителните доходи. Разликата между сумите, които плащат осигурените при минимален и максимален осигурителен доход, дори ще се повиши поради очакваното повишаване на максималния праг на 3 000 лв. през следващата година. Същевременно правата, които се получават, са еднакви.

Параметрите на новата система все още не са уточнени, но за момента те не са съгласувани със застрахователите, които се очаква да имат основна роля. Според първоначалните им реакции те нямат готовност за участие.

Министерството на здравеопазването изложи своята позиция, като предизвика обществен дебат за промени в тази система. Предложеният вариант Б, който е предпочитан от МЗ, изглежда като преходен към вариант А, но всъщност не е. Опитът от предходното увеличаване на здравните осигуровки през 2009 г. показа, че ако осигуровките веднъж бъдат повишени чрез въвеждането на допълнителна вноска, след това размерът им няма да се възстанови. Резултатът тогава бяха допълнителни средства за системата без ефект върху качеството. Този риск съществува и при настоящите промени. Необходимо е сериозното им обсъждане, дори дебатът да отнеме повече време, но в крайна сметка да се стигне до решение, което е устойчиво във времето. Това не трябва да бъде опит за прехвърляне на рисковете от НЗОК към застрахователите, който да наложи последваща намеса на държавата като спасител при финансови затруднения за осигурителите.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Още по темата

  1. Кирил Ананиев: Предлагам два варианта за здравна реформа

  2. Георги Йорданов: ГЕРБ бъркат в джоба на гражданите, без да им дават качествено здравеопазване Управляващите нямат идея за реформа в сектора

  3. Според проучване на АФИС Даже и привържениците на ГЕРБ са против идеята за здравна реформа на министър Ананиев Половината хора искат запазване на сегашния модел, но със затегнат финансов контрол

  4. Здравният министър: Българите ще плащат по-малко за здравеопазване отколкото дават сега „под масата”

  5. Засилват контрола над харчовете на Здравната каса Министър Ананиев представи два варианта на нови осигурителни модели

  6. Жени Начева: Ще има таван на цените при медицинските дейности

  7. Обновена Кирил Ананиев с две предложения за здравноосигурителен модел: НЗОК и застрахователни фондове или пълна демонополизация

  8. На среща в Министерски съвет Властта обсъди два модела за здравна реформа Електронното здравеопазване тръгва през 2019 година

  9. Управляващите променят осигурителния модел Доплащаме за здраве или правим застраховка Не се предвижда вдигане на вноските, вторият стълб засега ще е доброволен

  10. Кирил Ананиев – Бюджетарят

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Застрахователите ще намерят начин да си покрият риска чрез премиине.
    Въпросът е дали всички ги плащат сега…

  2. Б.Борисов иска чрез Своя застрахователна фирма да Краде. Тъкмо ФАЛИРА една застрахователна фирма- Олимпик, а те искали да пълнят гушите на застрахователи… НЕ ни трябва тая реформа. Трябва да махнат Крадеца Б. Борисов заедно с неговите Крадци в държавните фирми и Съда. Крадците на Б. Борисов видяха че като е държавно и всички ги гледат и решиха направо да ПРИСВОЯТ държавните пари в частните си застрахователни фирми- Измамници.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.