България сега отново е губеща, а перспективата й е смущаваща

Доказателство за етническата реалност на този български край е населението му

Приключи поредният сблъсък от сагата „македонски въпрос“. Пътят на Скопие към НАТО е открит. Най-печеливши са глобалистките среди и войнстващата прослойка във Вашингтон. А губещата страна, както винаги, е България. Огромният натиск върху Атина и Скопие за името на македонската държава и светкавичното задействане на процедурата по приемане на Република Македония в НАТО, свидетелства за непоколебимия и решителен курс срещу Русия, главна пречка срещу глобализма. Тези сили, които днес се възползват от все още тлеещия македонски въпрос в отстояване на егоистичните си националистически интереси, не са по-различни от онези държави, които го сътвориха. А това бяха Англия, Германия и Австро-Унгария, разпокъсали преди 140 години българския народ.

След блестящо проведения акт на Съединението през 1885 г. в началото на XX век България има изключителната възможност да разреши македонския въпрос в своя полза, т. е. да обедини българския народ. На нейна страна са всички исторически свидетелства и необорими факти за българския характер на Македония. А най-силното доказателство за етническата реалност на този български край е неговото население. Над два милиона се раждат българи, живеят като българи и умират с кристално чисто българско национално съзнание на територията на географската област Македония.

Връх на непоколебима национална принадлежност е Илинденско-Преображенското въстание. Хилядите дипломатически доклади и печатни материали, отразили това събитие, са единодушни. То е дело на българите в Македония. Десетки хиляди пъти се твърди, че се сражават българи, български чети, изгорени са български градове и села, избити са българи, изнасилени и убити са български жени и девойки. И дума не се загатва, че във въстанието участва друга народност, освен българската.

Най-авторитетни европейски политици, анализатори и интелектуалци са единодушни. Българите от Македония имат право да бъдат свободни. Затова и по-голямата част от великите сили подкрепят Балканската война. На военната мобилизация от свиканите под знамената 300 хиляди воини, се отзовават 620 хиляди. Храбростта, с която се бие българският войник, е невиждана по бойните полета на Европа. Очевидно, този безпримерен героизъм е мотивиран от чувството му, че той воюва за свободата на поробените братя от Македония и Тракия. Най-големите военни специалисти не вярват на очите си. Един от тях пише, че българската армия е такава желязна лавина, която никоя сила не е в състояние да спре. Тази лавина разгромява за по-малко от месец армията на една от най-великите държави в световната история - Османската империя. Това е най-тежкото поражение в 600-годишната й история. В краката на един народ, по чудо оцелял след петвековно заличаване на държавата му от картата на света, пада една империя и моли за мир. Българското правителство е във възторг, а генералите и дипломатите ликуват. Европейските сили отдъхват. Заплахата Балканската война да провокира по-голям военен конфликт, е отстранена. Най-големите европейски държави единодушно предлагат територията на България да се разшири до 171 хил. кв. км, включваща най-плодородните земи на полуострова до линията Мидия - Енос, над 500 км излаз на Бяло море, с двата големи острова Тасос и Самотраки и 84-85% от Македония. Сърбия запазва т. нар. спорна зона, която представлява около 10% от Вардарска Македония, а Гърция получава Солун и Халкидики.

Сключването на мир при изключително благоприятни за България условия, означава разрешаването на македонския въпрос. Българската държава остава не само водеща военна, политическа и икономическа сила в Югоизточна Европа, но и сериозен фактор на континента. Да! Но едноличният господар на България Фердинанд Сакскобургготски, на когото посредствените и продажни български политици са връчили цялата власт в държавата, не иска мир, а война. Обладан от налудничавата идея да става император на фантазираната от него държава „Нова Византия“, той нарежда атака на Чаталджа. Военното командване е стъписано. Началник щаба на армията ген. Иван Фичев гневно реагира: „Нашият цар е луд!“

В резултат на този акт престъпно бе проиграна първата реална възможност за обединение на българския народ в етническите му граници, както и за разрешаване на македонския въпрос, който създаде огромно напрежение и тежки кръвопролитни войни на балканските народи през следващите години и десетилетия.

Възможностите, които се очертават през Втората световна война, са също сравнително благоприятни за България и за решаване на македонския въпрос. Светът е разделен на два воюващи на живот и смърт лагера - фашистки и антифашистки. Англия и СССР предлагат на българската страна да запази неутралитет срещу сериозни териториални придобивки. На първо време връщане на Южна Добруджа и излаз на Бяло море. Москва обещава на България и Северна Добруджа, неоснователно отнета на българския народ от Царска Русия, както и коригиране на границата с Турция, според Лондонския договор от 1913 г. - по линията Мидия – Енос. А участие на България в общия фронт срещу хитлеристка Германия отнема всякакви шансове за налагане на престъпната идея за македонизма на българите в Македония. Фактът, че между двете световни войни са избити в кралска Югославия над 35 хиляди във Вардарска Македония и още толкова са жертвите, които дават българите след 1944 г., само защото не се отказват от българската си национална принадлежност, свидетелства, че българският дух в Македония е жив.

Но за огромно съжаление за втори път историческият шанс за обединение на българите е престъпно проигран. Фердинанд продаде българските национални интереси на Германия срещу 25 милиона германски марки, а синът му Борис - за царския престол. България като съюзник на Германия дава много жертви и разрушения от противниците на нацистите, каквито са например Чехословакия и Дания. А още по-осъдително е, че Борис разпали най-кървавата гражданска война в българската история. Европейските народи по време на Втората световна война воюваха срещу германските окупатори. В България се биеха българи срещу българи. Последиците от тази престъпна политика се чувстват и днес.

Когато се разсеяха пушеците от Втората световна война, се видя, че България не само завинаги загуби възможността да реализира изконните стремежи на нашите предци за национално обединение, но отново над нея се очерта реалната заплаха от поредната тежка национална катастрофа. И то отново в резултат на престъпната антибългарска политика на династията на Кобургите и бездарната, сервилната и продажната политика на българската управляваща прослойка.

След катастрофалния провал на усилията за обединение на българския етнос пред българското правителство изниква един друг въпрос. Как да се противопостави на опитите на съседните Югославия и Гърция да денационализират българите от Вардарска и Егейска Македония. Вместо решителен и безкомпромисен отпор на бруталното налагане на македонизма, българското правителство става съучастник в най-мащабния еничарски акт, извършван някога в Европа. Ако България се бе противопоставила на асимилаторската политика на Белград във Вардарска Македония, то македонизма според видни западни изследователи не е имал никакви шансове да успее.

Днешните български политици не са по-различни от техните предшественици. Когато македонският въпрос отново излезе на дневен ред във връзка с името на македонската държава, и Гърция яростно отстоява интересите си, българските управляващи отново се снишиха. Дори когато преименуваха Вардарска Македония на Северна Македония, акт, който директно засяга териториалната цялост на България. Неоспорим факт е, че в северната част на географската област Македония попада както Вардарска, така и Пиринска Македония.

Още по-неадекватна е позицията на управляващите към миналото на българския народ. Въпросът с грубото фалшифициране и присвояване на цели периоди и светли личности от българската история не е научен, а политически. Силната и обективна историческа наука е казала своето категорично мнение. До 1944 г. историята на българите от Вардарска Македония е неотделима част от миналото на българския народ и всякакви дискусии по този въпрос са недопустими. И не историците, а политиците ни трябва ясно и с най-категоричен тон да заявят на македонските си партньори да не посягат върху българската история до 1944 г. така, както Гърция ултимативно задължи Скопие да престане с присвояването на античната история.