Калин Славов, изпълнителен директор на „Прозрачност без граници“, пред „Труд“: Членовете на секционните комисии са жертви

 

Корупцията в бизнеса е много по-голяма, отколкото в администрацията

Международната асоциация Transparency International („Прозрачност без граници“) призова гражданите на България да не бъдат безразлични и да подават сигнали, ако забележат нередности в деня, в който избират своите парламентарни представители. Българският клон на Transparency отвори безплатен телефон за целта. Каква е равносметката от получените и проверени сигнали? По този въпрос разговаряме с Калин Славов.

- Честни ли бяха тези парламентарни избори, г-н Славов? 
- Не по-малко честни и не по-малко нечестни бяха от тези преди тях. Но, като че ли една голяма машина за произвеждане на купен вот, позната от предишни избори, не можа да сработи. Може би се счупи или пък главният механик си смени партията. Това разчисти малко терен за други политически сили и пред нас се очерта шарен парламент.

- Много или малко хора се обадиха на вашия открит телефон на 4 април, за да съобщят за нередности при гласуването или за някакви други недопустими в деня на вота събития? 
- Телефонът през целия изборен ден не спря да звъни. Доста сигнали за нередности получихме. В началото на деня преобладаваха съобщенията за технически и организационни нарушения в изборния процес. Имаше проблеми с машинното гласуване - два типа. Едните бяха свързани с техническото състояние на машините, а другите бяха предизвикани, с различна степен на зла умисъл, от секционните избирателни комисии (СИК). Имаше членове на комисии, които заблуждаваха избирателите, че гласуването с машини става в по-късните часове. Имаше и такива, които не питаха избирателите дали желаят да гласуват машинно, а направо им подаваха бюлетини. С други думи, очерта се едно нежелание на секционните комисии да работят с машините.

- Защо е това нежелание? 
- Защо ли? Това би могло да бъде обект на различни интерпретации. Може би защото в комисиите са свикнали да работят с хартиените бюлетини и с тях да манипулират, да кажем, изборните резултати. Или защото не им се е искало да усложняват работата си при попълването на протоколите, като събират в тях данните от гласуването с машини и данните от гласуването с хартия. Може би... Това, което мога да кажа със сигурност, се отнася до техническите проблеми с машините. Не бяха предприети действия за тяхното минимизиране. Например - не се прибегна към софтуера с отворен код, което позволяваше на всеки външен наблюдател и участник в изборите да се увери, че той е коректно написан, коректно интерпретира резултатите, функционира нормално, не прави „бъгове“ и т. н. Сертифицирането на машините пък беше проведено в затворена институционална среда. Не беше използвана възможността да се тества от външни специалисти, които да проверят готовността u за работа в изборния ден. Така можеше да се избегне фиаското в Търновско, например - там 300 000 избиратели нямаха възможност да гласуват с машини само заради една незабелязана навреме техническа грешка - с некоректно въведени бюлетини.

- Суматохата покрай машините отмести ли вниманието на хората от класическите прийоми за контролиране на вота? От колективното гласуване, което телевизионни камери уловиха в секциите на ромските махали? 
- Сигналите за контролиран и купен вот дойдоха при нас следобед на 4 април. Ние ги насочихме към съответните районни прокуратури и полицейски управления. Тези сигнали визираха „продължавани престъпления“, които изискват сериозно разследване. Всяко такова престъпление е започнало сигурно месеци преди изборния ден с уговаряне и разплащане в търговията с гласове. Пред урните се вижда само върхът на пирамидата - само струпване на избиратели в определена част или някакъв човек, който стои близо до избирателната секция и следи кой гласува. Резултатите от образуваните разследвания тепърва ще се видят. Ние получихме и сигнали за председатели на комисии, които при откъсването на отрязъка от бюлетината, преди подпечатването и пускането u в урната, са я разгъвали и са поглеждали в нея - това говори пак за контролиране на гласа. Сигнализираха ни и за камера, разположена така, че да „вижда“ екрана на машината за гласуване. По време на проверката се установи, че не е включена, но дори и да е било така преди да се появят проверяващите, самото присъствие на камерата е предупреждавало гласоподавателя: внимавай как гласуваш! Други сигнали бяха за сложени от комисиите не сини, а черни химикалки, с които гласуването се брои за невалидно. Тия нередности са толкова първични и очевадни, че са на границата на куриозното, меко казано.

- Не знам дали членовете на избирателните комисии са ги допускали от злонамереност или от невежество? Ние бяхме много пъти предупредени, че пандемията е попречила на обучението им.
- И аз не знам кое е направено от незнание и недоглеждане, и кое - от злонамереност. Затова говоря предпазливо за „нарушения“. Ако са правени умишлено, това са „престъпления“ - престъпления против избирателните права на гражданите. Обучението е ахилесовата пета на комисиите, да. Особено за тези избори, когато беше виртуално. То можеше да се направи на живо и в условията на пандемията, с малки групи хора, при спазване на мерките, но това изискваше повече време и по-сериозно отношение. От друга страна погледнато - много трудно се намериха желаещи да работят в комисиите. Едно, защото ги е страх от заразата. Друго, защото членовете на секционните избирателни комисии са жертви. И те го знаят, особено ако са участвали и в предишни избори като такива. Те са жертви главно на лошата организация при приемането на изборните книжа след края на изборния ден, както на лошото отношение към тях в това време.

- Видяхме част от мъките им в клипове, които те изпращаха на близките си, докато бяха затворени като заложници в Арена Армеец и другаде. Жена припада от умора от стола, на който е седяла с часове и си удря главата. Преди да дойде линейка, втори човек припада. Затворените в залата скандират „Убийци“, а двама и по телевизията заявяват, че ще запалят книжата и ще си излязат...
- Добавете към тия мъки и честите промени в Изборния кодекс, който става все по казуистичен, предполага повече решения и съответно повече възможности за грешки. Дори човек да е обучен, защото е бил член на СИК в предишни избори, той пак рискува да сбърка. Защото разчита на рутината си, а точно тя може да му изиграе лоша шега, поради честите промени в изборното законодателство.

- Над 90% от протоколите са със сборни грешки. Сложното разпределение на преференциите оказа своето влияние със „сборуването и непоследователното вписване на многото числа“. Чух г-жа Полина Витанова, която е секретар на районна избирателна комисия да казва по телевизията това.
- Аз пък гледах по телевизията как един кандидат-депутат с колеги се опитваше да влезе в една районна избирателна комисия по сигнал, че вътре протоколите се дописват. И как председателката на комисията се крие зад гърбовете на полицаите и не ги допуска да влязат и да видят вътре какво се случва. Това беше грешка. Голяма. Ако нямаш от какво да се притесняваш, затвори вратата, запали лампите и покажи на хората какво правиш.

- Чух ви по радиото да споменавате, че много хора, които сигнализират за нарушения на изборните права, настояват да останат анонимни, изпитват страх. Защо се плашат, според вас? 
- Има много причини. Ние сме ги изследвали. Не само за изборни нарушения, а и за корупционни престъпления хората сигнализират плахо и с недоверие. Те изпитват недоверие към институциите - МВР, прокуратура, съд. Имат повече доверие в медиите и неправителствените организации като че ли, но ги очаква разочарование - понеже журналистите и НПО-тата нямат правомощията и средствата, с които тези проблеми могат да се решат. Ето защо гражданинът у нас е склонен да подаде сигнал, но не и да заяви името си, да даде телефон за контакт, да посочи свидетели, а още по-малко - да отдели час-два, за да се яви пред разследващ орган и да повтори там това, което е казал по телефон или в личен контакт. Разследванията често са неефективни - това е факт, но пък са невъзможни без съдействието на гражданите. На нашия въпрос „Готов ли сте да се явите като свидетел пред съд?“ - утвърдителните отговори са рядкост. Гражданинът у нас има емоцията да се възмути, но няма желанието да съдейства за отстраняването на това, което го възмущава. Това, разбира се, не е случайно. Често, след като подават сигнал за изборно нарушение, гражданите стават обект на натиск - и то още в рамките на изборния ден - получават повишено внимание от органите на властта, усещат, че са предупредени хората, срещу които са подали сигнала. Хубавото е, че след подаването на сигнал, повечето нарушения се прекратяват. Лошото е, че тези нарушения се повтарят при всички избори от доста време насам.

- Защото остават безнаказани. Или греша? 
- Така е. Системата за търговия с гласове работи - показват го редица репортерски разследвания, в които журналисти под прикритие „се продават“ и ги „купуват“. Преди 10-11 години се направи ротация на полицейски служители по места и това даде много добри резултати в борбата с престъпленията срещу изборните права. Но този почин беше спрян.

- Цветан Цветанов в качеството си на кандидат-депутат на тези избори призова ротацията да се въведе пак - полицейските началници да си сменят местата. Той знае защо, нали така? 
- И ние го знаем. Един зам.-министър на МВР преди около 6 години каза пред медиите на прав текст: „Полицейските началници много добре знаят какво се случва на тяхна територия с купуването на гласове, но не смеят да реагират“. Има много неформални връзки между хората и институциите по градовете и селата, които възпрепятстват правоохранителните и разследващите органи в тяхното задължение да следват само и единствено повелята на закона. Опитът ни е научил да не очакваме нищо - или поне да не очакваме много - от разследване, което се прави на местно ниво от полиция, прокуратура и съд на местно ниво срещу политици на местно ниво. Разследването без такива местни обвързаности поне дава надежда.

- Вашата организация „Прозрачност без граници“ е призвана да се бори с корупцията в 115 държави. Къде сме ние в тази борба, по последни данни? 
- Страхувам се, че в отговор на този въпрос ще трябва да повторя отговорите, който съм давал преди една, 2, 3, 4 и 5 години. Проблемът с корупцията у нас е изключително хронифициран. По глобалната класация на „Прозрачност без граници“ за политическата корупция трендът на България е много близък до правата линия. А правата линия в медицината говори за клинична смърт, най-малко. Индексът на България е 41-42 пункта по скалата от нула до сто. А индекс под 50 пункта означава, че имате системен проблем и невъзможност да се справите с явлението „корупция“. С нашия индекс, който измерва нива и в икономиката, и в политиката, и в социалната среда, ние отново сме на опашката на Европейския съюз. И това наше място става традиционно - то е от 7-8 години, от времето на голямата гръцка криза, когато Гърция беше след нас. Европейските държави с утвърдени демокрации имат индекси от 80-86-88 пункта. При тях също има корупционни проблеми, но са несъизмерими с нашите. А има и някои неща, които не се измерват с цифрите на индекса, но се усещат.

- Кои? 
- В един период от време у нас политиците бяха склонни да говорят за проблема с корупцията и къде искрено - къде не, да предприемат или симулират действия за решаването му. Тогава и бизнесът със силен глас настояваше: направете нещо, има проблем с корупцията в страната ни! В момента обаче и за бизнеса, и за политиците корупцията е тема табу. Позата ни е на щрауса - заровили сме си главата в пясъка, не виждаме проблема и смятаме, че така него го няма.

- Може да сме си скрили очите от срам - че сме най-продажни в цяла Европа? 
- Може, но не очаквам такава чувствителност.

- Вие самият от 10 години наблюдавате професионално корупцията, мерите u пулса. Тя променя ли се като жива жена, или е една и съща, като статия? 
- Промени има в корупцията. Не само у нас. При едно посещение в Тунис, местните експерти ни казаха: „Откакто свалихме режима, корупцията у нас се приватизира. По-рано само Той (диктатора) взимаше, а сега взимат всички.“ В България, като че ли на обратно се развиха нещата. Корупцията преди 10-ина години беше по-демократична. И друго - с течение на годините тя стана по-рутинна... Стана част от общоприемливото. Нещо повече - когато някой човек, който има пари или власт, не участва в корупционната схема и направи нещо безкористно, той предизвиква подозрение - защо прави нещо за някого, пък не търси неследващи се дивиденти? Тук ще вметна, че корупцията не е само в администрацията. Познавачи на бизнеса твърдят, че в него - в бизнеса корупцията е много по-голяма и е по-близко до нормата, отколкото в администрацията. Бизнесмените правят помежду си големи сделки, отстъпки и неследващи се услуги. Това се премълчава, но съществува и то не като нещо екзотично, а като правило.

- И изборните злоупотреби стават част от „общоприемливото“ сякаш... Не ви ли се струва, че хората свикват с тях, като с някаква даденост? „И без мен изборите са решени, казват, аз защо да си давам гласа?“ Или: „Сутринта е такъв резултатът, но следобед идат купените гласове от махалата“...
- Избирателното право у нас все още е равно. Всеки глас тежи колкото всеки друг от останалите. Отказът от гласуване усилва ефекта на купения вот. Купен вот има, това е факт. Но не е задължително винаги да е така.

Нашият гост
Калин Славов е роден на 23 юни 1976 г. в София. Завършва право в Софийския университет (2000), с две магистратури - по европейско и студентско управление. Първото му работно място е в президентската администрация (2001), после е съветник по правните въпроси в МС (2006), зам.-министър на МВР (2008-2009) и преподавател по финансово право в СУ. Изпълнителен директор е на българския клон на Transparency International от 2012 г.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта