Красивата кокетка Кейт Мара се завръща в голямото кино с два нови филма, които и българската публика очаква - „Астронавтът“ и „Малката спалня“. Зрителите познават звездата от нейните изяви в мега заглавия като  “Къща от карти” и “24”. Кейт Мара привлича вниманието върху себе си и с играта си в “Американска хорър история”, “Превъзходство”, “Фантастичната четворка” и др. Наскоро отново беше заглавията с главна роля в провокативната поредица “Учителката”.

Кейт Мара е родена в среда на просперитет и привилегии - тя е наследничка на богати индустриални родове в САЩ, които притежават популярни спортни отбори в страната. Но тя винаги е искала да бъде независимо успешна и започва своята кариера рано. Първоначално се ориентира към модната индустрия и театъра. Позира и рецитира, вдъхновява фешън средите с разкошното си тяло и публиката на “Бродуей” с изпълненията си в популярни спектакли.

- Кейт, редовно попадате в класациите за най-привлекателни млади актриси. Имате ли тайна формула за поддържане на форма?
- Нищо строго секретно, гениалното е просто и се знае. Спорт, режими, хубава храна. Гледам да се храня здравословно, но ми е много трудно да се откажа пържените картофки. Това ми е любимото нещо. Все пак човек живее само един път. И по принцип не бих искала да бъда от хората, които са подвластни твърде много на мнението на околните. Но това важи и за хората, които са прекалено добри към теб и на всяка цена искат да те накарат да се почувстваш по-добре. Дори и когато губиш. Понякога ми се иска да ошамаря подобни персонажи. Гледам да имам активен и пълноценен, ползотворен живот. Да балансирам ангажиментите с хубавите неща. Грижа се за формата си от малка. Мразех училището, но обичах да спортувам, да репетирам и да играя.

- Развлекателната индустрия отдавна е част от политическия процес, а звездите все повече приличат на активисти. Как гледате на този процес и бихте ли се определили като част от политическия ангажирания шоубизнес пейзаж?
- Не се интересувам от политическите конфронтации и не искам да съм част от тях. Знам си домашното, следя какво става и се информирам за събитията и явленията в страната и по света. Знам, че гласуването е отговорност и давам своя вот на хора, за които смятам, че го заслужават и които аз лично уважавам. Но извън това никога не съм била част от политическия свят.

- Ставате звезда първо във фешън света. Какво е най-важното за вашия стил и защо според вас имате такова влияние в модните среди?
- Това по-скоро другите трябва да определят. Знам, че мои близки ми натякват как съм била обсебена от розовия цвят. Много е интересно. Розовото по принцип го мразя, но някак си все става така, че слагам нещо розово. Майкъл Корс ми изпрати една розова рокля и аз веднага си я облякох. Беше прекрасна. Но в същото време аз продължавам да мразя розовото и през цялото време си казвах - „защо всъщност нося това?”

- Редица ваши колеги от Ню Йорк все още предпочитат сцената пред снимачните площадки и именно там търсят творческото си развитие? Как е при вас?
- Преди години исках да играя само в театъра. Постоянно се обаждах на моите агенти с молба да ми намерят нещо на „Бродуей”. Но истината е, че в един момент осъзнах, че вече няма особено голям избор там. И започнаха да ми уреждат телевизионни прослушвания.

- Вие сте истинска нюйоркчанка. Как се адаптирате към холивудския ритъм на живот в Ел Ей?
- Не съм много в час с него. Ню Йорк наистина е моят град. Когато прекарам твърде много време на друго място, започва да ми стана некомфортно и да ми се иска да си се върна у дома. Мразя, като се озова в Лос Анджелис по време на футболния сезон. В Ню Йорк може просто да се събудиш и всичко си идва на мястото. Лично аз съм от хората, които обичат да нямат план. Ежедневието ми понякога е много еднообразно. Или съм в някое кино или съм вкъщи да готвя. Е, не точно да готвя, защото не съм особено способна в кухнята. Но пък имам други таланти. Обикновено каня приятели в нас, които за разлика от мен могат да готвят и те правят нещо вкусно. Домошарка съм, въпреки че нямам нищо против вечерните излизания. Но не си падам по клубове и шумни пространства. Обичам да ходя на кино. Тъмният салон е моето място.

- Какви артистични предизвикателства ще преследвате занапред?
- Винаги съм искала да участвам в красиви костюмни филми. В пищни исторически драми. Но по принцип не избирам по жанр, а гледам индивидуалните характеристики на ролята. Дали третира тема, която ми е интересна и нова за мен. Режисьорите също са важни.

- Много шум се вдигна покрай участието ви в „Учителката”. Сюжетът описва противоречива сексуална афера между вашата героиня и 18-годишен ученик. Как подходихте към подобна деликатна тематика, особено в контекста на кампании като #MeToo?
- Целият сериал разглежда темата за властта в различните ситуации. Това е динамиката, която ни интересува. В определени моменти ученикът Ерик изглежда като този, който държи инициативата и дори се държи агресивно в рамките на тази афера с учителката. Но в крайна сметка именно моята героиня Клер е тази, която държи властта. Тя оперира от позицията на институционална сила. Това искахме да покажем. Сериалът не е за секс, а за власт. Всъщност, може да се каже, че е за двете, но сексът е разглеждан като игра на власт. Какъвто много често е.

- Вие сте част от развлекателната индустрия вече дълго време, играете от малка. Какво се промени през годините?
Все още изпитвам страст по своята работа, но определено мотивацията ми като малка беше огромна. Аз бях едно дете, което пристъпваше в този мистичен и магически шоубизнес свят и нямах търпение да открия всичко за него. Никой в моето семейство не се беше занимавал с актьорска игра преди и моите родители просто си нямаха идея как могат да ми помогнат в това ново и предизвикателно пътешествие. Помня, че всяка вечер оставях бележки на възглавниците на моите родители с надписа: „Моля помогнете ми да си намеря агент!”. Тогава бях само на 13 години. В крайна сметка нещата при мен проработиха и смятам, че тази висока първоначална мотивация ми помогна невероятно много.