Тайни ядрени опити

Предполага се, че виновникът за експлозията от 1979 г. е Израел 

Страната признава за незаконен внос на ядрени материали от Щатите

През септември 1979 г. американският шпионски сателит Vela регистрира двойно проблясване на ядрена експлозия в Индийския океан, близо до островите Крозе и Принц Едуард. Нито една държава в света не поема отговорност за случилото се. Експертите излагат различни версии, но все още не е известно кой точно е виновникът за експлозията. Въпреки това има двама основни заподозрени - Южна Африка и Израел.

Предисторията

На 5 август 1963 г. в Москва е подписан Договорът за забрана на изпитанията на ядрено оръжие в атмосферата, космоса и под водата. Под споразумението се подписват представители на СССР, САЩ и Великобритания. Документът влиза в сила през октомври. Съединените щати изстрелват шпионски сателити Vela, за да наблюдават спазването на споразумението от своя основен геополитически съперник, Съветския съюз. През целия период на работа, американците регистрират повече от 40 двойни огнища. Но винаги има виновни. По правило неподписалите Франция и Китай провеждат атмосферни тестове. Но за инцидента, който се случва през септември 1979 г., нито една държава не поема отговорност.

Американският сателит Vela успява да засече ядрената експлозия.

Според доклада на Съвета за национална сигурност на САЩ, това е ядрен взрив с ниска мощност. Във Вашингтон започват активно да проучват  случилото си и съставят списък с вероятни виновници. Кръгът на заподозрените включва държави, които по това време разработват ядрени оръжия, тъй като има доказателства, че световните сили не са замесени в това. Като най-вероятни "агресори" са посочени Южна Африка и Израел.

Южноафриканско участие

Претория активно започва работа по създаването на оръжия за масово унищожение през 70-те години. Южна Африка е многократно обвинявана от международната общност в сътрудничество с Израел за създаването на ядрена бомба. През ноември 1977 г. Съветът за сигурност на ООН приема резолюция, призоваваща за изоставяне на сътрудничеството с републиката в областта на ядрените технологии. През същата година редица големи международни медии, включително израелският вестник The Jerusalem Post, публикуват информация за споразуменията между Тел Авив и Претория за доставка на технологии и материали за сглобяването на шест атомни бомби. Поради тази причина, след инцидента над Индийския океан през септември 1979 г., редица държави обвиняват Южна Африка в тайни ядрени опити.

Но съвременните изследователи смятат участието на Претория в инцидента с Vela за съмнително. Експертът по ядрена индустрия Владимир Хрусталев пише за невъзможността Южна Африка да извърши тайна експлозия на бомба в статията си „Ядрено разследване: историята на мистериозно избухване над Индийския океан“. Той твърди, че ядрената програма на Южна Африка „сама по себе си не е твърде голяма, както по отношение на събраните средства, така и по отношение на броя на заетите специалисти. По-малко от 100 души са ангажирани с ядрени заряди, което означава, че би било изключително трудно да се скрие производството на поне едно „допълнително устройство“.

Владимир Хрусталев също отбелязва, че днес ядрената програма на Претория е разсекретена. Така че може да се провери участието на Южна Африка в инцидента, като се разгледат документите. Експертът твърди, че "в материалите няма информация за този взрив".

Израелска следа

Ядрената програма на Израел има повече от половинвековна история. През 1952 г. в младата еврейска държава е създадена Израелската комисия за атомна енергия. В началото на 60-те години в страната са създадени два центъра за ядрени изследвания. През 1963 г. в Израел е пуснат в експлоатация реактор с мощност 26 MW, а две години по-късно започва отделянето на оръжеен плутоний. Следователно до 1979 г. Тел Авив има всички възможности да създаде тестова бомба и да я взриви над океана. Освен това, Израел признава незаконния внос на ядрени материали от други западни страни, по-специално от Съединените щати. През 2001 г. американският физик Ричард Кели Смит признава участието си в незаконния износ на ядрени технологии за Израел. Въз основа на наличните данни, много съвременни експерти смятат Тел Авив за виновник за ядрената експлозия над Индийския океан, въпреки липсата на преки доказателства.

Една година след инцидента, президентът Джими Картър пише в дневника си: "... нашите учени смятат, че израелците са провели ядрен опит в океана не далеч от Южна Африка." 

Томас Рийд, който по онова време ръководи Военновъздушните сили на САЩ, заявява, че това е тест на израелската неутронна бомба. Времето за тестване е избрано така, че в момента на експлозията сателитите на Vela да са далеч. Израелската армия обаче изчислява неправилно само едно - те не забелязват един стар 10-годишният Vela-спътник, който е регистриран във всички доклади, както отписан, но именно той засича експлозията.