Миналия петък вечерта енергийната система на щата Калифорния не издържа и бе въведен временен режим за милиони домакинства. Подобно нещо не се е случвало там от 2001 г. Тогава всичко се дължеше на търговски спекулации с цената на тока, днес обаче проблемът е много по-базов - просто няма достатъчно електричество, за да работят климатиците в жегата.

Как стана така, че жителите на световния център на иновации, на които разчитаме да измислят, финансират и въведат технологиите, които трябва да спасят планетата от изменението на климата, изведнъж се оказаха обратно в XIX век - на тъмно и горещо и то насред пандемията?

В конкретния случай става дума за температури над 40 градуса, които водят до ръст на потреблението за климатизация в късния следобед. Това се комбинира с облачност, която ограничава производителността на слънчевите централи и тихо време, тоест и вятърните не дават почти нищо. После идва и неизбежният ежедневен залез и изведнъж се оказва, че токът не стига.

Всички индустриални потребители, които могат, са принудени да ограничат потреблението до абсолютния минимум. Дори при рекордни цени от $1000/MWh обаче, две газови централи не успяват да компенсират недостига, а трета изобщо не тръгва. Техническият капацитет на вноса и големите ВЕЦ бързо се изчерпва и накрая California Independent System Operator (местното ЕСО) хвърля бялата хавлия и започва поетапно спиране на тока. Същата история се повтаря и събота вечер. Очакванията са дискотеката да продължи цяла седмица, докато траят жегите. Нали се сещате колко струва всяка минута от това представление на най-голямата икономика в САЩ?

Сега е ред на по-задълбоченото обяснение, защото такива истории не са моментни грешки, а се дължат на наслагване на множество неправилни решения във времето. Забележете, че пиковото потребление в петък следобед достига 46.8 GW. През 2006 г. подобна гореща вълна също поставя енергийната система на изпитание. Тогава обаче не се стига до режим, въпреки че пиковото потребление достига 50.3 GW.
Какво се е променило през тези 14 години, че тогава „старата“ система се справя, а „модерната“ днес издиша дори при по-слаб натиск?

Краткият отговор е прост: Климатични политики в комбинация с антиядрени настроения! Дългият включва подробностите: Калифорния инвестира милиарди във ВЕИ, които в „добро“ време дават повече, отколкото е нужно, но в „лошо“ спадат почти до нула. Поради многото нови ВЕИ, на Калифорния се налага да инвестира още повече милиарди и за изграждане на нова преносна мрежа вместо да подобрява качествата на наличната. Калифорния затвари множество въглищни централи. Те не са запазени, за да осигуряват студен резерв за подобни ситуации. Защото това струва пари, а и хич не изглежда „еко“.

Газовите централи в щата водят непрекъсната битка за оцеляване срещу активисти, политици и агенции, защото и те са „замърсители“... според Грета и Холивуд.

В края на краищата днес се стига до следните резултати: цената на тока за домакинствата в Калифорния експлоaдира.

Честно казано, не ми пука дали в Сан Франциско, Берлин или Брюксел ще си направят правилните изводи от тази история и ще вземат мерки. Те са толкова богати, че могат да си позволят и да нямат ток от време на време (явно е модерно!). Ние обаче не сме и не можем да си го позволим. Затова трябва да внимаваме какво приемаме и планираме в рамките на Европейската зелена сделка.

*Авторът e един от водещите експерти по управление на околната среда в България. От 2007 г. е управляващ партньор в Denkstatt.