Милиони потънаха в липсващите регистри на крадени художествени творби

Цигани, които не познават друг начин за прехрана, освен кражбата, мишкуват по мазета и тавани, задигат между другото уникални картини на Владимир Димитров - Майстора и ги носят на антиквари. Безценни произведения на изкуството се въргалят на битака или чакат ред за продажба на безценица зад вратата на някоя панелка.Какво е това? Дивотия? Беззаконие? Бездържавност? „Това е кокошкарска работа, но тя храни мафията и едновременно с това издава невежеството на компетентните власти“, казва Игор Марковски, колекционер и собственик на най-голямата аукционна къща у нас. Той се бори от години, за да докаже, че свободната търговия с картини не е криминално занятие, а благородна професия и призвание да продаваш и даряваш на хората красота.

- Имам, г-н Марковски, един приятел, който ходи понякога сутрин в събота на битака. И си купува за жълти стотинки оттам най-различни уникати: статуетки, акварели, маслени картини в старинни рамки. И баба знае, че са крадени. Но полицията пет пари не дава. Да, тя откри 14 от 15 картини, откраднати от дома на наследник на Майстора тия дни. Но криминалният алъш-вериш с изкуството си върви!

- Очевидно. В този случай, който беше разкрит, защото медиите го показаха, крадците са кокошкари. Те влизат в този или онзи дом, за да вземат нещо ценно по техните представи - бижута, часовници, пари в брой. За тях картините не са ценност, но те ги цапардосват отвреме-навреме, особено, ако видят, че са повечко, защото знаят от опит, че могат да изкарат и от тях някой лев. Аз не знам полицията води ли статистика за откраднатите произведения на изкуството, но вероятно знае колко са те в последните 20-30 години. И е наясно сигурно, че те се крадат не само от частни жилища, а и от галерии, и не само случайно, но и поръчково, организирано. Има един-два центъра у нас, от които се дават поръчките, като се казва: „У Заркова, примерно, има едни картини, влез у тях, вземи си, каквото си искаш, а на мен ми донеси само картините и аз ще ти дам 1000 лв. за тях.“ Ето ви един истински случай. В хотел „Ростов“ в Плевен, който е собственост на депутат от БСП, влиза посред бял ден човек с качулка и бейзболна шапка, с наведена глава - така, че лицето му остава скрито от камерите - сваля от фоайето картина на Мичи Буюклийски - 100 на 100 см и си излиза безпрепятствено. При това подминава другите ценни картини, между които и една на Светлин Русев.

- Писахме за този случай. Задигнати бяха още две картини на Мичи - от един търговски център и от хотела. Пошушнаха ни от МВР, че ги е поръчал варненски бизнесмен. И дотам.

- Картините не са намерени. Както и много други, ценни. Гледах веднъж в ГДБОП запис от камера, в който режат картината със скалпел, навиват я на руло и заминават, а рамката остава на стената...Разбира се, че и това е поръчкова кражба. А относно картините на битака - те са откраднати от хора, които не мислят за тях като за изкуство, а като за нещо, което ще им осигури за два-три дни яденето и пиенето. И едното, и другото е безчинство - краде се от българския дух. И той обеднява... В една неделна сутрин на ул. „Любен Каравелов“ видях да стърчи от кофа за боклук картина със счупена рамка. Дръпнах я и онемях: На Генко Генков! Обясниха ми комшиите: събарят къща наблизо, прибират тухлите, а другото хвърлят и циганите го товарят в каруците. Как може да се изхвърля изкуство в боклука!

- Един художник, мой стар познат, се хвана вчера с мен на бас, че наказателното преследване за прочулата се тия дни кражба на 15-те картини, сред които и тия на Майстора, няма да стигне по-далеч от циганите кокошкари. Ще загубя баса сигурно. Делото е в районната, а не в специализираната прокуратура, въпреки че циганите може да са част от организирана престъпна група.

- Не мисля. Според мен няма поръчка за тая кражба. Като показаха откраднатите картини по телевизията, аз предвидих веднага, че ще бъдат подхвърлени някъде, или ще ги намерят у някой антиквар. Не казвам, че антикварните магазини са средище на крадени картини.

- А какви са? Антикварят, в чиято квартира намериха картините на Майстора, сто на сто е знаел, че са крадени. По БиТи Ви той каза: „Купих ги от друг антиквар за 8000 лв., макар че само за портрета на Вера повече бих дал...“

- Каквото и да каже, по закон той е „добросъвестен купувач“. Всяка картина си има история, нали знаете? „Тази е - казва ми някой - от една моя баба, леля на майка ми, която е била зъболекарка на Златю Бояджиев.“ Толкова пъти съм чувал това, че за малко да повярвам как Златю е имал 24 зъболекари, 280 зъба и 250 роднини...Не истории, а смехории... А моят съдружник купи веднъж една картина на Бенчо Обрешков и я реставрира. Много й се радвахме, но после разбрахме, че била открадната от Пловдивската градска галерия и се издирва. Отидохме в галерията и я дарихме. Така постъпват добросъвестните купувачи, ако са наистина такива, а не само на хартия. Обаче са малцина, които биха върнали, като нас, крадената картина. Затова аз съм писал три писма на МВР в годините - да си направим сайт, на който да качваме крадени картини, за да може да види всеки, че са издирвани и така по-лесно да се намират. Не ми разрешиха.

- Видях в интернет нещо подобно, озаглавено „Регистър на откраднатите произведения на изкуството“. В него има цифром и словом 6 скулптури.

- А Интерпол има толкова богат регистър на крадените картини! През него се намират творби, задигани още от времето на нацизма, та и до наши дни.

- Разгледах го преди срещата с вас. Сравнението с нашия регистър е печално.

- А всички картини би трябвало да са публикувани! Като напишеш името на художника, да ти излизат - коя къде е, коя е в неизвестност. Аз влизам безплатно в сайтовете на чуждестранни музеи, пиша примерно „Ван Гог“ и виждам всички негови картини по света къде се намират - и да са в частни колекция, пак излизат на снимка. Така е с всеки художник - френски, унгарски, полски, румънски, чешки! Само с нашите художници не е. Напишете в интернет „Владимир Димитров - Майстора“. Ще ви излязат само няколко картини, продавани на търг и от Националната художествена галерия (НХГ). Само няколко! Въпреки, че и нашето Министерство на културата, като и всички културни институции в Евросъюза, взе доста европейски пари, за да се направят регистри на произведенията на изкуството. И в МВР е потънал около 1 милион, доколкото разбирам, даден, за да се направи уеб страница за крадените картини и скулптури. Като научих, че се разработва такъв сайт, преди време, поисках да вляза в него. Казаха ми да подам молба в РПУ-то по местоживеене, да кажа от кой ай пи адрес ще вляза в сайта, да ми дадат парола, т.е. да ме следят. Направих го. И какво да видя след това? Че има само 5 картини там!

- Колекционерите като вас обичат да пазят в тайна картините си и статуите. Чиновниците казват, че това е съществена пречка пред регистрацията им.

- Аз не съм длъжен да обявявам колекцията си пред държавата. Наследил съм я от дядо си, поета Венко Марковски, чието истинско име е Вениамин Миланов Тошев. Той е дошъл в България от лагера на смъртта в Голи Оток, където бил сред политическите затворници. Планът бил да отпътува по покана от ООН оттук за САЩ, но той остава, по покана на Живков, с който до края на живота си беше близък. През март 1986 г. ми остави в наследство 1237 произведения на изкуството. Той от друго не се интересуваше - нито от апартаменти, нито от коли. Колекцията в годините растеше и намаляваше, аз си изкарвах с нея прехраната. Защо да я обявя каква е и къде я държа? Да дойдат по-лесно да ми я откраднат? И Светлин Русев не си беше регистрирал колекцията. И много други колекционери.

- Чух ви да казвате по телевизията, че у нас няма свестен закон, който да регулира свободната търговия с произведения на изкуството.

- Със Светлин Русев, който, за съжаление, не е между нас вече, работихме доста за промяна в прословутата наредба Н-3 и Закона за културните ценности. Защото този закон е една измишльотина, която спъва и колекционерите, и всички, които се интересуват от изкуство. В парламента вече мина на първо четене законопроект за изменението му.

- Четох го. Той предвижда промяна в идентификацията на художествените творби. Но аз не разбрах - защо е нужна?

- Идентификацията се прави от комисия в състав от 5-ма души. Сред тях задължително трябва да има реставратор и изкуствовед, и то с научна степен, а не какъв да е.

- Естествено.

- Да, но в комисията попадат хора, завършили минно-геоложкия институт, история, география... Има леяри, грънчари... всякакви. Грънчар оценява безценна творба, като например картина на Майстора! Представяте ли си това! Ако не вярвате, вижте регистъра на 63-мата експерти към Министерството на културата. В него няма нито едно име на известен художник, скулптор, колекционер. Случвало се е комисия да разглежда моя картина. Гледат я експертите и ме питат: Това на кого е? То няма подпис! На този ли? Сигурен ли сте? Невероятно! Показвам им монографии, публикации и т.н. Нормално е идентификацията да я издавам аз. Организирам търг, заставам с името си и казвам: това е картина на Майстора и т.н. Дано да влезе в закона това, че...аман! И за друг абсурд ще ви кажа. Художник иска да изнесе картина на изложба зад градина. И какво прави? Отива на комисия, да му оценят всяка картина. Като му вземат по 3 лв. и 40 ст. Такса. И му дават бележка, без която никъде не може да иде. 3 лв. си поделят петима! В света това е нещо невиждано!

- Друг важен законов текст бихте ли отбелязал? Хем важен, хем недодялан?

- Най-важния аз съм го изстрадал. През 2010 г. на един наш търг дойде полиция, пратена от Цветан Цветанов и ние със съдружника ми Димитър Фицов бяхме арестувани - с обвинение, че нямаме право да продаваме картини, които са културна ценност. В целия Европейски съюз културна ценност по смисъла на закона е картина, която е над 50 години и струва над 300 000 лв. Да, но „и“ - то е отрязано с ножица в сайта на министерството на културата. Поради това там за културна ценност се счита картина над 50 година и толкоз. Друг въпрос е, че картина за над 300 000 лв. няма на българския пазар за изобразително изкуство. Българските художници не са популярни и в чужбина. И мъртвите, и живите. Навремето комунистите, които са виновни за всичко, нали... не ги пускаха да излизат. А сега ги притиска тесногръдието, трудностите в прехраната, конюнктурата... В изложбената зала картината гледа човека. Тя попива от неговия дух и показва от себе си това, което той вижда в нея. Има картини, които са слепи... Трудно се описват духовни ценности. А спорната комисия към Националния исторически музей (НИМ) или Националната художествена галерия ( НХГ) може, като нищо, да напише на някоя бележка, че картина на Мутафов - 40 на 40 см, е културна ценност. Въпреки, че тя на търг се продава за 2000, а не за 301 000 лв. Аз купувам картини от Чехия - на Мърквичка, на Ярослав Вешин и др., от галерии, антикварни къщи, търгове. Отивам в националната им галерия след това. Може ли да ми дадете документ? - питам. - Защо ви е? - Тази картина може да е културна ценност? - Откъде я купихте, 301 000 ли струва? - Не, 2000 евро. Те се смеят: Каква културна ценност е тогава? Аз настоявам: Трябва ми документ, ще ми го искат в България! Те вдигат рамене, снимат картината отзад и отпред и пишат под нея: Я. Вешин - нещо излишно, защото на самата нея подпис има. Е, добре. Кацам на българското летище и казвам: - Внасям картина на Вешин. Обаче ми отговарят: - Марковски, разкарай се с тия цапаници, не ни интересува. Нямам думи!

- Тъй или инак, преди 8-9 години вас ви арестуваха, съдиха ви за незаконен търг и ви оправдаха. Ще съдите ли сега държавата?

- Осъдих я вече. Обърнах се към едно сдружение на адвокати без граници в Париж и се разбрахме така: ако спечелим делото в Страсбург да ми преведат от обезщетението само 1 евро. Преведоха го, спечелихме. Но аз съм горд най-вече с това, че евросъдът наложи допълнение към закона за културните ценности, което се казва „Марковски срещу България“. То гласи, че не е културна ценност онова, което е над 50 години , защото трябва да е и над 300 000 лв. И че то може да се продава на търг, по търговския закон. По това допълнение е произнесена вече оправдателна присъда в България. За приятели на бизнесмен, които поръчват за 60-годишнината му бюст, по негова снимка, но в позата на Цезар, със златен венец. Вземат документ за него от НХГ и го изнасят в Германия, където той празнува юбилея. Там обаче ги чакат германски полицаи и веднага ги арестуват. По сигнал от българската полиция. Екстрадират ги и им завеждат дело тук - за износ на културно-историческа ценност. Оправдават ги обаче, по допълнението „Марковски срещу България“.

- 275 от картините, които полицията изнесе преди години от трезорите на фалиралата КТБ и ги закара с камионетка в НИМ, се оказаха ваши? Сред тях бяха платна на Васил Стоилов, Дечко Узунов, Златю Бояджиев. Съдът постанови да ви ги върнат. Честито.

- Благодаря. Обаче от КПКОНПИ ми казаха, че тези картини са веществено доказателство по делото срещу Цветан Василев за пране на пари в особено големи размери. А аз трябвало да се явя в съда и по него, и тепърва да доказвам пак с хиляди документи, че тия картини са мои, а не на обвиняемия банкер и че са дадени по договор в трезора на съхранение. Но това е по-малкият проблем. По-големият проблем е, че 39 от тези картини липсват.

- Липсват?!

- Няма ги. Между тях е“Предачката“ на Вешин, купена от Прага. Изчезнала е по пътя между КТБ и НИМ. По списък от банката излиза, но по списък в музея не влиза. Аз питам само за тази картина, за една от 39-те: къде виси, в чий кабинет?! Не е открадната от циганин, не е занесена на антиквар, не е в частна колекция, проверил съм това. Подал съм и 39-те картини за издирване по тържни къщи в чужбина. Тук прокуратурата ми пише:“...във връзка с ваши вещи...“ Вещи, а не картини! Оценили ги - моите 275 картини - за 1 млн. лв. Как? Откъде-накъде? И кои са тия „експерти“? Дотам се стигна, че след като извадиха ценните картини от трезорите на банката, нахвърляха ги в една камионетка при минусови температури посред зима, и ги откараха в НИМ, покойният Божидар Димитров даде интервю. Повдигна една картина на Мърквичка от 1888 г. - „Дете на дървено конче“- и каза: „Тази конфискувана картина настоявам да остане в НИМ, защото е портрет на малкия княз Борис!“. Бог да го прости, професора, но той първо, конфискува без съд и присъда картина, която е моя, а не е на обвиняемия Цветан Василев, чието имущество предстоеше да се запорира, и второ - това не е малкият Борис, защото той е роден 6 години по-късно. Няма как Мърквичка да го е нарисувал преди да се роди.

- Смешно и тъжно.

- Да... Пита ме съдията, като гледа в папката: Тая картина как ще докажете, че е ваша? Отговарям: Тая ли? Изнесете я, тя тежи над 200 кг, защото е медно пано от Михалис Гарудис, обърнете я и ще видите - отзад в долния ъгъл с длето и чукче са изковани думичките: „На другаря Венко Марковски от другаря Пенчо Кубадински“. Такива смешни и тъжни случки мога да ви разказвам до утре.

Нашият гост

Игор Марковски е роден на 25 май 1963 г. в Скопие, в семейството на писателя Миле Марковски, внук е на поета Венко Марковски. Завършил актьорско майсторство във ВИТИЗ и мениджмънт в УНСС. Става популярен с ролите си в театър “Сълза и смях” и във филми, сред които “Таралежите се раждат без бодли”, а после като водещ в БНР и във “Всяка неделя”. От 1986 г. притежава аукционна къща “ Аполон и Меркурий”, със съдружника си Димитър Фицов. Издател е на списанието за култура и изкуство “АРТизанин”.