Бенсу Сорал отлага забременяването

Миролюба Бенатова кара такси в София (СНИМКИ)

Шефът на „Амазон“ обеща, че компанията ще изпълни ангажиментите от Парижкото споразумение за климата 10 години по-рано

Съдия Калпакчиев пусна на свобода убиеца Полфрийман (обзор) Само преди 2 месеца Софийски градски съд отказа

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 20 септември 2019

Марош Шефчович: ЕС, Киев и Москва все още не са постигнали съгласие по договора за пренос на руски газ

До 27 000 лева глоба отнася Българското национално радио (обзор) СЕМ санкционира заради спиране за 5 часа на “Хоризонт”

Взривиха с газ колата на частен съдебен изпълнител Версия: Атентатът е свързан с работата на мишената

Хърватия сваля възрастта за пенсиониране

Фонд „Земеделие“ саботира доставките на закуски в училищата

Ботьо Ботев: Доживотният затвор без право на обжалване е справедлива присъда за хора, които знаят какво са направили

Антон Станков: Около 97% от внесените обвинителни актове в България приключват с осъдителни присъди

МОСВ обсъди с бизнеса и природозащитни организации проект на наредба за качеството на твърдите горива

Теглят жребия за номерата на кметовете на 25 септември

Затъваме в дългове заради джаджи Хората са по-изрядни платци от бизнеса

Лихвите паднаха до исторически ниски нива Банки у нас предлагат оферти за ипотечни кредити с под 3% лихва

По-достъпните кредити стимулират домакинствата да купуват жилища.

Стимулират домакинствата да купуват жилища

В търсене на пазарен дял банките предлагат все по-изгодни условия по кредитите за физически лица и особено за такива с по-високи и стабилни доходи. Рекордно ниските лихви по потребителските и жилищните кредити са добра новина за кредитополучателите. Въпреки това лихвените проценти по тях все още са значително по-високи отколкото в по-развитите страни от Европейския съюз. В тази статия ще разгледам кои са факторите и какви са последствията от тази политика.

Общата рамка – паричната политика на ЕЦБ и БНБ

Европейската централна банка реагира спрямо предходната финансова и икономическа криза като понижи рязко основните си лихвени проценти и започна директно да се намесва на пазарите за по-дългосрочни облигации. Нещо повече, тя направи отрицателен лихвения процент по депозитите, които търговските банки държат при нея за резерви над минимално задължителните. Това означава, че ако тези банки разполагат със свръхрезерви, те получават обратно по-малки суми отколкото са депозирали при ЕЦБ. Периодът на изкуствено ниски лихви обаче продължи повече от очакваното, а мениджърите на банката нямаха куража да се опитат да ги възстановят по-близо до обичайните им равнища.

При тежим на валутен борд Българската народна банка фактически внася паричната политика на ЕЦБ. За да спази напълно този принцип, БНБ също направи лихвения процент по свръхрезервите на банките отрицателен. Това е сериозен стимул за тях да инвестират повече, тъй като в противен случай биха реализирали загуби. Така експанзивната парична политика се прилага и в България вече няколко години, през които лихвите се понижават.

Финансирането на държавата

При тези условия българската държава успява да се финансира чрез емисии на дългови инструменти при ниски лихвени проценти. Според информация от Министерството на финансите за проведените аукциони през месец юли постигнатата цена на финансиране с 10-годишни държавни ценни книжа е 0,32%, докато при 20-годишните ДЦК тя е 1,52% на годишна база. Тези стойности могат да се разглежда като минимални по кредитите със съответен матуритет. Например, при отпускането на 20-годишен ипотечен кредит за домакинства банките биха поели по-висок кредитен риск, отколкото ако инвестират в ДЦК, и заради това биха изискали по-висока възвръщаемост от посочената.

Същевременно, според данни на Евростат, през юли лихвените проценти по 10-годишните ДЦК в Белгия са 0%, в Германия са -0,39%, в Дания са -0,31%, във Франция са -0,07% и т.н. От друга страна тези лихвени проценти са съответно 1,36% в Чешката република, 2,33% в Унгария, 2,13% в Полша и 4,51% в Румъния. Тоест при последните страни лихвите по кредитите за домакинствата би следвало да са по-високи отколкото в България.

Цената на ресурса за банките

Българските банки разчитат предимно на привличане на влогове от местния пазар. Големите банки с чуждестранни собственици се финансират при лихвени проценти, които не надвишават 0,1% на годишна база, т.е. при ниска цена. При останалите стойностите са по-високи.

За банките е важна обаче разликата между лихвите по отпуснатите кредити и получените депозити. Освен това по-ниските лихви им позволяват ефективно да използват по-голям дял от привлечения ресурс. Нещо повече – наличието на отрицателни лихви по свръхрезервите на практика ги стимулира да намалят държането на такива и да ги заменят с активи, които носят положителна или дори нулева доходност.

Лихвите за домакинства

Някои банки предлагат ипотечни кредити при първоначален лихвен процент и дори годишен процент на разходите, които не превишават 3%. Те се отпускат на лица с максимален осигурителен доход при превод на работната заплата в съответната банка и при покупка на имот в големите градове. Тоест този продукт все пак е с по-ограничен кръг от потенциални клиенти.

При понижаване на лихвения процент от 4,5% на 3,5% годишно по ипотечен кредит с главница от 100 000 лв. и срок от 20 години, който се изплаща на равни месечни вноски, размерът на плащането спада с над 50 лв. Това означава, че за целия период на кредита получателят му ще плати на банката с над 12 000 лв. по-малко.

Банките по принцип не са склонни да понижават лихвените проценти (и вноските) за съществуващите си клиенти. Те често съставят договорите за кредит по начин, който им позволява да не правят това автоматично, въпреки че на клиентите им се струва, че това би трябвало да се случи. Периодът на понижаване на лихвите обаче позволява съществуващ кредит да бъде рефинансиран от друга банка при по-ниска лихва, което да позволи и понижаването на месечните вноски. Разбира се, това може да е свързано с непренебрежими по размер трансакционни разходи за получателя – нова оценка на обезпечението, изваждане на документи за доходи и семейно положение и т.н. – всичко необходимо при кандидатстване за кредит. Въпреки тях обаче, замяната на кредита с по-нисколихвен би била от полза за потребителя и настоящият момент е подходящ за това.

Ситуацията в чужбина

Банките предлагат все по-изгодни условия по кредитите за физически лица и особено за такива с по-високи и стабилни доходи.

Вече станаха популярни оферти в Дания за ипотечни кредити с отрицателна лихва. Тук има няколко особености. Дания е страна извън еврозоната, тоест има относително самостоятелна парична политика, която не се влияе пряко от тази на ЕЦБ. Освен това годишният процент на разходите по тези кредити, който включва и различни такси, които получават банките, както и всички останали разноски по кредита, всъщност е положителен. Тоест в крайна сметка банките няма да получат по-малко пари от клиентите си, отколкото са им отпуснали, но приходите за тях няма да са от лихви, а от такси. Разбира се, разликата при оферта с лихва, която е по-ниска с 3 или повече процентни пункта, е много съществена дори при по-големи такси.

Макроикономически ефекти

На пръв поглед ниските лихви създават благоприятна икономическа конюнктура. Налице е евтино финансиране, което стимулира растежа на инвестициите и потреблението на дълготрайни стоки, създаването на нови работни места, повишаването на доходите на населението и печалбите на фирмите. Нарасналото вътрешно търсене повишава потребителските цени, цените на финансовите активи и на недвижимите имоти. Накратко това описва фазата на разширяване на икономиката.

По-високите работни заплати и достъпността на кредитите, поради по-малкия размер на вноските, стимулира домакинствата да купуват жилища или да заменят съществуващите с по-големи и по-качествени, което е свързано с разходи за ремонти, обзавеждане и т.н. Голям дял от тези разходи се финансира чрез кредити и от тях печелят и двете страни – получателите извличат ползи, тъй като изтеглят потреблението си в по-ранен етап от живота си, като вече не се налага да плащат наем за жилище, докато банките печелят от лихви и такси.

Допълнителната ликвидност на пазарите, в резултат от изкуствено занижените лихви, влияе не само върху потреблението, но и върху инвестициите и спестяванията. По-ниските лихви не стимулират хората да спестяват, а да вземат повече заеми, тъй като намаляват полезността на бъдещото потребление спрямо текущото. Това означава обаче, че повишаването на търсенето поради това може да бъде само временно, тъй като в по-дългосрочен период не е базирано на нараснали спестявания. Именно това е един от факторите за възникване на дисбаланси в икономиката, които на свой ред правят растежа й неустойчив.

Рано или късно кредитите трябва да бъдат погасени. За съжаление обаче, икономиката не расте постоянно, а за нея са характерни циклични изменения, включително и кризи. При продължителен период на растеж на даден пазар се създават погрешни очаквания, че тенденцията ще се запази едва ли не постоянно, докато с течение на времето всъщност наближава моментът на обръщането й. Участието на допълнителни инвеститори и увеличаването на експозициите на съществуващите чрез използване на заемни средства надуват спекулативни балони, които рано или късно се пукат. Най-често това се случва при акциите и недвижимите имоти, но развитието на финансовите пазари допринася за създаването на нови и все по-сложни активи, които също могат да бъдат засегнати. Такъв беше случаят при последната криза с ипотечните облигации и дериватите.

Ниските лихви не са основният фактор за извършването на дадена покупка, но могат да повлияят при вземането на решение. Проблемите възникват, когато прекомерната задлъжнялост в резултат от тях се съчетае с влошена икономическа конюнктура. При тези обстоятелства обслужването на кредитите става по-трудно или дори невъзможно. Тогава и кредиторите, и длъжниците започват да страдат от погрешните решения, които са взели в предходни периоди. Наличието на балони също може да допринесе за влошаването на проблемите. Спукването им е свързано със спад на цените на активите, загуби за инвеститорите, закриване на работни места и цели компании.

Всъщност изкуствено ниските лихви не изваждат икономиките от кризите. Те се използват от политиците за печелене на време, докато икономиките се приспособят към промените и сами се излекуват. За изпълнение на краткосрочни цели (обикновено хоризонтът е до следващите избори) политиците жертват устойчивостта на икономическия растеж. Нещо повече – ниските лихви поддържат съществуването на множество фирми, които иначе биха спрели да правят бизнес поради невъзможност да обслужват задълженията си. В противен случай те биха освободили ресурси, които да се използват по-продуктивно в други дейности и биха създали предпоставки за по-здравословен растеж.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.