Има ли хвърлена ръкавица между президент и премиер, един от двамата рано или късно е повален

Войната е най-сигурният път към мир, казват. У нас върви политическа патаклама на политическо ниво от първо его. При това със страшна сила. Вярно, вместо кръв, хвърчат пръски имидж и достойнство, а мирът е мираж. Не е ясно кой с кого и защо започна свадата (от електорална гледна точка), но ратно е времето и ако поседим малко по-дълго на брега на медийния поток, ще видим доста политически трупове. Епилогът е напред във времето.

Борисов срещу Радев ли е войната? Ами да... между тях е, защото нещата вече са лични, макар причините да са различни.

Винаги е имало противостоение между държавния глава и министър-председателя у нас, особено когато те са от различни политически партии. Войните са стигали до мерзки нива, но никога досега не е прекрачвана границата на предумишлено унизяване на съпруга на държавен глава.

... Може би е редно да се спомене инфантилното отношение на медиите към Мария Желева, мир на душата й, подклаждано от политическите врагове на първия демократично избран български президент – Желю Желев, унищожен по-късно от седесарските Брут-овци. Легенди се носеха за нейното публично поведение – натурално и честно, но непростимо за псевдоекспертите, четящи „Как да се държим в обществото“, преведена и адаптирана от неокъпани интелектуалци на новата номенклатура.

А, да... Сега се сещам, че и към бившата съпруга на... боже, бяга ми първото име на Плевнелиев... толкова ли безличен ми се струва вече... - Юлияна, която я изядоха, че не застана на церемонията по встъпването в длъжност до а-ха дрънкулата на Борисов. Кой да я вини, гледайки го сега.

Всъщност, имаше атаки и срещу Зорка Първанова, Антонина Стоянова – пак някакви жълти, жлъчни атаки.

Трудно е за разбиране какъв политически мъж си, за да лъскаш сабята, като се целиш в жените на опонента. Липса на зрялост, комплекс? Но!

Досега винаги атаките са били, така да се каже по пиковски жълти, но не и с употребата на наказателния кодекс, при това дори не по подозрение, а само и единствено чрез внушение. Друго не прочетох. Само кудкудякането на Ненчев и Плевнелиев, добре програмирано по медиите, ни убеждава, че съпругата на Радев е може би „чужд шпионин“, а Радев „е нарушил закона“.

Президентът Радев свали доверието си към правителството на Бойко Борисов. Официално и на висок тон. Той е извън от нерви или вътре във войната с двата крака. Свършеното от главния прокурор Гешев свърши работа. Пилотът, който може при излитане да обърне изтребителя с лице към земята на 30 метра, да прави фигури като „Камбана“, “Ласо”, “Кука” и “Аркан“ (не онзи Аркан, чиято вдовица е приятелка на Борисов), изглежда е много ядосан. Разликата между това да те учиш да гасиш пожари и да правиш тарани е огромна. Тези последните ги учат да се жертват и те се научават, ако не се пречупят са готови да правят това и след армията.

Битката между президент и премиер в България винаги е водила към промени. Понякога и към добро. Понякога. Например инатът на Желю Желев не позволи на Николай Добрев и БСП да направят мечтаното второ правителство през 1997-а – мечта, довела до Виденовата зима. Желев инат, който доведе до катастрофа, но и до обрат в политическия път на страната, довел до членство в НАТО и ЕС. Разбира се, обрат, субсидиран от спестяванията и имотите на народа. Ако тогава имаше референдум и попитат българите дали са склонни да минат през фалит, за да влязат в Евросъюза, нямам идея къде щяхме да сме сега. Нека днес не ми обясняват кои са героите на прехода, защото само народът плаща, другите обират овации и милиони.

Изявлението на Румен Радев не е начало на войната, а контранастъпление. Не е случайно, че изявлението му е на 4-и февруари – датата, на която през 1997-а, президентът Стоянов прие капитулацията на Николай Добрев и сие. Може би не е случайно, че изявлението на Румен Радев изненада всички в часове, след като посланичката на САЩ у нас – Херо Мустафа, застреля политическия елит, че се очаква важно изявление на Държавния департамент, че български политик, за когото се смята, че е корумпиран, ще бъде анатемосан (няма да получава достъп до САЩ).

Борисов очевидно беше вбесен от обръщението на Радев към народа. Може би това нямаше да се случи, ако джентълменският принцип да не се закачат жените (каквото и да значи това в този антиджендър свят), беше спазен.

Тази война също ще приключи, рано или късно и ще промени страната. Може би, може би... надявам се – към добро. Но не вярвам.

Борисов си изпусна нервите, нарече вечните дитирамби около него „мисирки“, дясната ръка на президента „келеш“. Преди време това беше пичовско, днес – не знам. Обидата си е обида.

Факт е, че Борисов е между Сцила и Харибда. Русия, Турция, Сърбия и Унгария от една страна и САЩ – от друга. Момчето от Банкя, което иска да направи България велика отново, сега трябва да играе нестинарски танц върху въглени, подклаждани от сибирски и шистов газ. Мечтата му да станем балскански газов хъб, може да и да се осъществи, но все по-ясно става, че цената е да вгради сянката си в него.

Ръкавицата е хвърлена. Сега следва развръзка и епилог. Тоест, очакваме някой да ритне политическата камбана.

Боянски ливади - завинаги

Първият драматичен разлом между президент и премиер у нас се случва на 30 август 1992 г. Тогава президентът Желю Желев кани медиите в Бояна и дава пресконференцията, известна като „Боянските ливади“. Желев обвинява своята партия и кабинета на Филип Димитров в отстъпление от демокрацията. Месеци по-късно Димитров е вкаран в клопка и СДС пада от власт. Следва разцветът на подземния свят.