Мадлен Алгафари: Паниката покрай „коронясания“ вирус е излишна

Негативните новини и страха могат да разболеят повече от истински вирус

Най-мощният антидепресант е прегръдката

Българинът е грозно пате, което не знае, че е лебед

Във връзката ни с Нидал следваме съветите на баба и дядо

- Г-жо Алгафари, в навечерието на осми март, какво е пожеланието ви към българските жени и уважавате ли този празник във вашето семейство?

- Имам много хубави спомени още от тържествата в детската градина с мама и двете ми баби, после от училищните ми години, когато правехме рецитали за жената... Мил празник е, макар да смятам, че жената трябва да празнува ежедневно женствеността си. Пожелавам на българската жена, а и не само на българската, да съхранява женската си енергия, защото последните десетилетия компрометират женствеността, а това не е здравословно нито за душата, нито за тялото.

- Каква е личната ви рецепта за успешна връзка и прави ли ви романтични изненади за празници вашият съпруг Нидал?

- Да, отсега знам, че ми предстои специален уикенд, който ще е подарък за 8 март. Прочетете му книгите и ще видите колко много романтика има у него! А каква е рецептата - не искам да го променям, приемам го такъв, какъвто е - това е моята рецепта, но тук ще цитирам и мъдрите съвети на баба и дядо от сватбения ни ден преди почти 30 години. Двамата ги следваме и те работят безотказно. На баба напътствието беше: “Еднъжка ти ще отстъпаш, еднъжка - ти ще отстъпаш!”, като посочи първо мен, а после Нидал, а на дядо ми: “Всичко правете, ама с внимание един към друг!” Всичко е казано в тия две изречения.

- В момента всички говорят за коронавируса - насажда се паника на тази тема. Това ли е най-страшният вирус, от който да се пазим?

- Едни от най-опасните “вируси” са вътре в нас, говоря за “емоционалната чума” на днешния човек, както я нарича Вилхелм Райх. Това са по-опасните болести, които полека, коварно и невидимо ни карат да се саморазболяваме и с които всички - кой повече, кой по-малко, сме заразени. Диагнозата е “неосъзнатост”. И коварното є е в това, че човек не осъзнава, че е неосъзнат, дори и когато е много знаещ. Паниката покрай “коронясания” вирус е излишна, но ако все пак потърсим и в нея перверзна полза, то това е, че ни кара да се замислим за ценностите си, за приоритетите и истинските неща в живота. Както и да се замислим за властовата невроза на медиите и на Матрицата изобщо.

- Как да не се поддаваме на стреса и негативните новини?

- Като дишаме дълбоко и издишваме дълго и до край. Буквално. Това сваля тревожността. Като търсим положителни преживявания. И, разбира се, като анализираме фактите. Има и много данни, които опровергават “страшните новини”. Както и да не стоим нон-стоп пред екрана, за да не се оставяме да ни бомбардират с негативни емоции. Емоциите са много важни, но здравият разум, който овладява паниката, не бива да спира да балансира везните от другата страна с реалните факти, за да сме спокойни. Негативните новини и създаваният от тях страх могат повече да разболеят от всеки истински вирус. Това е принцип, който Системата от антични времена използва. През страха се управлява успешно.

- Кои са най-честите проблеми, с които се сблъсквате във вашата практика - от какво страда българинът?

- Повишена тревожност напоследък, панически атаки - по-често от преди години... Но най-вече от неосъзнатост, за която вече споменах. Човек може да е безкрайно интелигентен и ерудиран и доста неосъзнат, защото ние носим много неверни знания. Не мога да не кажа тук, че расте много броят на хората, които четат литература за себепознание, ходят на такива семинари, тръгват на терапия. А тези, които ходят на терапия, са много по-пораснали от никога неотишлите, а това ги прави по-здрави и по-щастливи. Виждам също и колко нарасна броят на желаещите да специализират психотелесна терапия в нашия институт. Това показва, че хората проглеждат за истините.

- Ако имахте възможност, коя черта в националната ни психология бихте искали да премахнете?

- Писах в една от книгите ми “От “какво ще кажат другите”, до “какво избирам аз”“, че кусурът на българина е в това, че е грозно пате, което не знае, че е лебед. Аз имам шанс да работя с хора от цялата планета и твърдя, че сме по-балансирани, по-естествени, по-спонтанни, по-автентични, по-изобретателни от много други нации.

- Бихте ли споделили за някои от най- вдъхновяващите случаи от вашата практика?

- Психотелесната терапия е интегративен подход, който работи с тялото и душата едновременно. Работя като психотелесен терапевт от 25 години, откогато тази интегративна школа беше основана в България. Спомням си както за излекувани депресии, панически атаки, хранителни разстройства, подобрени партньорски отношения, така и за не малко излекувани язви, улцерозни колити, щитовидни проблеми, репродуктивни проблеми, алергии, камъни в бъбреците и жлъчката, дори почти изчезнала остеопороза. Психосоматиката разглежда тялото и душата като взаимно влияещи си. Зад телесните проблеми има психични причини. Изброените тук са много малка част. Спомням си, разбира се, и неуспешни случаи.

- Новата ви книга се казва “Поправителен за родители. Неверните вярвания за възпитанието”. Каква е най-голямата грешка, която допускаме във възпитанието на децата ни?

- Да не се подлагаме никога под съмнение, да си мислим, че винаги сме прави и да не се поинтересуваме дали пък няма и други гледни точки към възпитателните подходи днес. Например, някога господстваше Макаренковският подход - с липса на поощрение, с повече критика. После твърде либералното възпитание го замени. А днес говорим за вредните последици от прекалено либералното възпитание, което произвежда неемпатийни, консуматорски настроени деца в случаите, в които родителите не могат да слагат граници.

- А притесняват ли ви зачестилите случаи на агресия и виждате ли решение на този проблем?

- Нека първо да обясня, че агресията е нещо естествено. Болните є форми, които наричаме садизъм или насилие, са тези, които трябва да смущават. А те се проявяват там и тогава, когато здравословната агресивност е потисната. Здравословна агресия е тази, която се казва още “спокойна сила и топла категоричност”. Трябва да има емоционална грамотност. Тъжно е, че на планетата ни рационалната интелигентност е най-висока при човека, но емоционалната - най-ниска. Животните и растенията са емоционално по-интелигентни от човека. Решението е просвета и обучение по емоционална интелигентност на малки и големи. Но и това е тъжно, защото тепърва да се обучаваме в това означава, че сме се отдалечили от естествената си, първична човешка природа, която всъщност е дълбоко интелигентна.

- Какъв предмет липсва в родните училища?

- Трябва да има предмет “себепознание”. Колко хора знаят например, че гневът е признак на любов? Не бихме се гневили някому, ако не го обичаме. Гневът е моментна емоция-реакция и има начин да бъде изразен от полето на добронамереността. Ако това не се случи, се натрупва и се превръща в чувството омраза, което вече унищожава любовта. Но колко хора правят разлика между емоции и чувства? Това трябва да се преподава в училище преди всички останали знания! Защото зад всяка диагноза стоят неизразени емоции. Ако и родителите не са емоционално интелигентни, децата няма как да знаят кога, как и къде да изразят или овладеят преживяното. Решението е предмет “себепознание” в училище, за да може след време тези деца да са и по-компетентни родители. Това би оздравило човечеството.

- В днешно време границите между половете все повече се размиват и жените стават все по-еманципирани. Какво мислите за тази тенденция и как се отразява тя на отношенията мъж-жена и на връзките?

- Днес се говори за връзкофобия. Нейните корени не са само в промяната на мъжкото и женското, а и в първата годинка от живота ни, когато ни отделят преждевременно от майката. Тогава симбиозата, естествена за тази първа годинка, се оказва хем плашеща в бъдеще, хем много копняна. В последните десетилетия вътрешният мъж и вътрешната жена са изявени у всеки от нас и изглежда става по-малко нужно да ги търсим отвън. Затова и трудното зачеване на дете е все по-чест проблем. Виждам как се множат клиентите на сестра ми, която е репродуктивен натуропат. Аз също все по-често срещам двойки с този проблем. А се говори вече и за ерата на “сингълите”... Лично, смятам, че тази тенденция не е здравословна, независимо, че новите ценности на Матрицата, подменили здравословните природни ценности, ни “учат” да я зачитаме.

- А на какво се дължи тази зависимост от новите технологии, която също е голяма пречка за създаването на качествени отношения...

- Клавиатурите и екраните генерират свръхдоза допамин и човек не може после да се отпусне. Преобладаването на възбудните процеси е в основата на модерните диагнози днес. Няма как да се върнем в 15 век, но ограничаването е жизненоважно. Важно е физическото движение, докосването, релаксът. Липсата на физически контакт между хората разболява много, защото една прегръдка, например, е най-мощният и бърз антидепресант и успокоително.

- С коя зависимост е най-трудно да се пребори човек?

- Най-трудно е да се преборим със зависимостта от собствената си човешка природа и всички болестни симптоми са начин тя да се съпротивлява на опитите ни да я опровергаем. Не се шегувам. Зависими сме от човешкостта си, а се пробваме да я убием. Никое друго животно не си причинява това! Това е висша форма на духовна арогантност. Следват болести, които показват, че природата ни не се предава. Жалко, че много хора не успяват да разберат посланието на болестите. Всички зависимости от алкохол, дрога, хазарт, храна, шопинг и т. н. са израз на невъзможността ни да сме зависими от дълбоката си първична природа, от другите и от по-голямото от нас. Човекът е зависим от всичко живо и неживо. Но истинското удоволствие е в това да имаш чувство за принадлежност, да си утвърден, нахранен, погален и сексуално задоволен. Неодушевените мета-удоволствия, или менте-удоволствията - са нездрави заместители на изброените естествени удоволствия. Драмата е, че не знаем как да комуникираме с живите хора.

- Миналата седмица бе Сирни Заговезни. Доколко умеем да даваме прошка и какво мислите за модерната тенденция да се иска прошка във Фейсбук?

- Модерно и тъжно! Прошка се иска от две очи отсреща. Това е най-големият изпит по духовна интелигентност - умението да се прости. Да простиш не означава да одобриш или харесаш това, с което някой те е наранил, а означава да го видиш като урок и да изпиташ любов и благодарност, въпреки болката. Прошката е и висш израз на себеуважение. Непростилият не се обича достатъчно и избира да остане пълен с разболяващ го гняв. Смирението е най-големият дефицит днес. До скоро говорехме, че българите имаме проблем със себеотстояването, защото сме били потискани в детството си, в историята си. Смятам, че се понаучихме на това и днес вече е важно да работим над умението ни да се смиряваме. Това е най-голямата сила, която, заедно с умението за самоотстояване ни помагат да се справяме отвън и отвътре във всяка ситуация.

- Вярно ли е твърдението, че позитивната нагласа и мислене могат да лекуват?

- Да, но да обясним, че позитивното мислене не води до живот без проблеми, а до различно приемане на проблемите - като уроци и поуки. Хроничните негативни емоции повишават стресовите хормони в тялото, намаляват имунитета и по този начин разболяват. Положителните емоции повишават хормоните на щастието и повишават силите на организма, т. е. лекуват. Това го знае и хилядолетната народна мъдрост: “Мисли бяло и ще те стига бяло, мисли черно и ще те стига черно.”

- Какво е мястото на вярата в живота ви?

- Вярата ми започва там, където свършва знанието ми. Вярвам в Бог, независимо какво име всеки иска да му даде.

- Любимата ви мисъл, или цитат?

- “Същественото се вижда със сърцето” - казва Големият малък принц.

Нашият гост

Известната психотерапевтка Мадлен Алгафари е родена в София, но завършва езиковата гимназия във Враца и владее перфектно френски, италиански, руски и английски. През 1986-а става републикански шампион по стенография за средношколци. Мадлен е отличена и с награда, като първенец на випуска във Философския факултет на СУ, който завършва със специалност психология. Паралелно с това се дипломира и в НАТФИЗ в специалността “Режисура за драматичен и куклен театър”. Работи като редактор и водещ в “Ку-ку”, а после става популярна с изявите си в “На кафе”. Поетичните книги на Мадлен, примесени с психологически съвети, като “Мира нямам”, “Вяра имам”, “Всички можем да летим” и “Глад за истински неща” се продават в многохилядни тиражи. Авторка е и на “Приказки за пораснали деца”, “Как да се разболяваме качествено”, “Чувствам, следователно съм” и “Пътят на сърцето”, в която описва преживяванията си по пътя Камино де Сантяго.

Коментари

Задължително поле