Дон Диего бе голям приятел с Фидел Кастро и Уго Чавес, той бе личност с планетарен размах

Един от най-великите спортисти на всички времена и народи, прославилият Аржентина - Диего Армандо Марадона, бе погребан на 27 ноември в частното гробище Бела Виста, на 35 км от Буенос Айрес. Той си отиде внезапно на 25 ноември. Съвсем неотдавна, на 30 октомври, бе съобщено, че Аржентина е отпразнувала неговия 60-и рожден ден, и той се чувства поносимо, присъствал е в началото на мача, организиран в негова чест, въпреки че не е изгледал цялата игра, като се позовавал на това, че не е много добре...

Диего е роден през 1960 г. в обикновено и бедно семейство. На милиони момчета по света той даде пример за безкористно служене на красотата на своята работа и бе живото доказателство как успехът може да споходи един обикновен човек. Световен шампион от 1986 г. Жалко е, че Меноти (старши треньор на Аржентина по онова време) не взе Диего в националния отбор през 1978 г. - ако го бе направил, Марадона щеше да бъде двукратен шампион. Причината за това бе, че Диего е още неопитен, а той бе почти на 18 години и вече беше известен талантлив играч в Аржентина. Играеше за националния отбор и се отличаваше с ефективност и оригиналност на терена.

Диего Армандо блещеше на футболните игрища в Южна Америка и Европа. Той спечели аржентинското първенство с ''Бока Хуниорс'', два пъти спечели италианското първенство с ''Наполи''. Но преди всичко, той е патриот на своята родина!

Ето, неговите думи, изречени през годините:

„Моята националност е безценна. Никой не може да ми плати толкова, за да ме спре да се чувствам аржентинец, никой! Всички останали - дори Хенри Кисинджър - се съгласиха и се продадоха за един милион долара. Но за мен това не е въпрос на пари: да си аржентинец е нещо безценно”;

„Аз съм гласът на безгласния представител на хората. Аз съм един от тях и не съм по-различен от тях. Те просто идват при мен през цялото време с микрофоните и аз имам възможност да кажа всичко. А на тези хора никой не им даде такъв шанс в нещастния им живот!"

В четвъртфиналите на Световния шампионат през 1986 г., на път да стане шампион, на 22 юни 1986 г. той вкарва два гола във вратата на Англия - и двата легендарни. Първият е с прочутата „Божия ръка“, когато беше трудно да се разбере как вкара топката Марадона в своята неудържима стремителност - с глава или с ръка. Вторият е признат заради своята красота за „гола на века“. Това беше личното отмъщение на Марадона и на цяла Аржентина в лицето на Великобритания за Фолклендската война. Направилият филм за него - Емир Кустурица, казва: „Планетата Земя по чудо не излетя от своята ос, когато над милиард души скочиха едновременно. И това се случи, когато всички ликуваха за гола на Марадона в мача с Англия на Световното първенство в Мексико“.

Аз не съм гледал Пеле как играе. Но от това, което може да се види от архивните кадри, и сравнявайки ги, мисля, че Марадона е пръв. Не по отношение на титлите и статистиката, защото бразилецът (трикратен световен шампион) беше по-продуктивен по отношение на отбелязаните голове. Въпреки че футболът при Пеле беше малко по-различен, по-отворен. Не е известно дали Пеле би бил толкова ефективен по времето на Марадона. А и на бразилеца му беше излязъл късмета, защото замина за Световното първенство през 1958 г., на което за първи път стана световен шампион, в своите непълни 18 години. А Марадона, на същата възраст, не го взеха на световното първенство през 1978 г., на което Аржентина спечели златото. Диего обаче е първи по красотата на играта - за грацията, за притежанието на топката, за дрибъла.

Това е мнението на аматьор и фен на футбола и хокея, когато имаше за кого да си болен, когато руско-съветският хокей на лед (спорт № 2) беше най-добрият в света, а руския футбол (спорт № 1) беше на прилично ниво. Днес чрез постоянни реформи в „новата Русия“ и в тази област всичко е изтласкано до тъпота и непривлекателност, и почти никой от нашите играчи не може да е пример за младите хора.

И още едно докосване в сравнението на тези двама великани на футбола. По отношение на човешките качества Марадона е изключителна, мащабна личност, размахът му се усещаше не само във футбола, но и във всичко, до което се докоснеше, в преценките за световните проблеми, защитавайки правата на хората в неравностойно положение. Пеле е малко по-земен и по-фокусиран върху себе си. Той не помогна на своя бивш колега от националния отбор - Гаринча, когато имаше нужда от помощ. 

Но днес, след като научи за смъртта на Марадона, Пеле каза: „Със сигурност някой ден ще ритаме заедно с него топката на небето“.
А самият Марадона скромно се шегуваше на тази тема: „Няма смисъл да спорим кой е по-добър - аз или Пеле. Всеки ще каже, че това съм аз".

Да, Диего не може да се нарече скромен, той знаеше за звездната си сила и понякога злоупотребяваше, държеше се нахално, отличаваше се със своенравния си характер. В Европа, когато играеше за европейските клубове, имаше доста дълъг период, в който той беше пристрастен към наркотиците, и които по-късно, по неговите думи, го отказаха от футбола. През 1994 г. той разочарова своя тим, когато даде положителен тест за наркотици. Оттогава започва неговият упадък като играч, и след около три години той спря да играе. В една или друга степен наркоманията го преследва в остатъка от неговия живот и съкращава дните му. Освен това, през последните години, като заместител на наркотиците, той се пристрасти към алкохола. И все пак, всичко това бледнее на фона на другите му висши прояви и стремежи.

Спомням си, че беше невъзможно да гледаме Марадона, без да тръпнем по време и след мача с Германия на Мондиала от 2010-а – тогава аржентинците загубиха с голям резултат 0:4. По това време Диего бе начело на националния отбор на Аржентина като старши треньор ... Той не просто плачеше, а ридаеше ... Тогава той не оправда неговите надежди. Не беше в най-добрата си форма и Лионел Меси, на когото Марадона разчиташе, и който беше почти същия играч като него от Мондиала през 1986-а ...

В началото на 2000-те, след като завърши кариерата си на играч, той отива в Куба, за да се лекува от наркоманията и там се сприятелява с Фидел Кастро, когото смята за най-великия политик, и изразява одобрението си за реда и справедливостта в Куба. Място, където няма и най-малкия лукс, но всичко е добре и няма гладни хора. И Марадона, и Фидел умират в един и същи ден (25 ноември, Диего точно 4 години след смъртта на Фидел).

Уго Чавес също бе негов приятел и Марадона нарече президентът на Венецуела „живата история“. Припомнете си, че самият Чавес смяташе своята тайнствена болест за „онкологична зараза“, разпространявана от САЩ през 2010-2013 г. сред много от лидерите на Латинска Америка. 

Най-малкото беше подозрително по едно и също време да бъдат поставени на ръба на своето физическо оцеляване президентите на Парагвай, Бразилия, Аржентина и Венецуела. След смъртта на Чавес, Марадона посети гроба му през 2013 г., и говори на митинг в подкрепа на Николас Мадуро и призова венецуелците да изберат него за наследник на Чавес. "Продължавайте да се борите", каза Марадона по телевизията, обръщайки се към венецуелците.

В Диего има нещо от неговия сънародник, легендарния Команданте Че Гевара. Възможно е, ако не беше футбола, той да се превърне в същия революционен романтик, не с марксистко-ленинска ориентация, а срещу глобализма, срещу всяко потисничество и несправедливост. Той имаше татуировка на Че на ръката си и портрет на Фидел Кастро на левия си крак. Щеше да си направи и татуировка на Уго Чавес, но след това промени решението си заради излишъка от „татуировки“ по тялото си ...

И още веднъж, ето няколко брилянтни изявления на Марадона:

„В психиатричната клиника, където се лекувах, един се смяташе за Наполеон, а друг за Сан Мартин (водачът на аржентинската борба за независимост от Испания), а на мене никой не ми вярваше, че съм Марадона“;

„Роналдо е казал, че е най-добрият в историята? Кажете му да престане да се шегува”;

„Моята майка смята, че аз съм най-добрия. А аз никога не противореча на майка си”;

„С тази система VAR (системата за видеопомощ за съдиите) нямаше да я има не само моята „Божия ръка“. Ще ви кажа нещо повече: на Мондиала от 1990-а аз извадих топката зад голлинията с ръка в мача срещу националния отбор на СССР. Тогава имахме късмета, че съдията не забеляза това”;

„Владимир Путин е моят идол. Вкъщи имам фотографии на стената. До тях висят портретите на Фидел Кастро и Путин”;

„В моята страна политиците забогатяват, но хората не получават нищо от тях. Много пъти ми предлагаха да отида в политиката, но аз им казвах - „не“, защото не мога да крада от хората“;

„Хубаво е, че има хомосексуалисти по света, така за нас остават повече и по-красивите жени“;

„Да, аз тръгнах срещу папата. Това се случи, след като пристигнах във Ватикана и видях покривите от злато. И тогава чух папата да казва, че Църквата се тревожи за бедните деца. Но по дяволите, продайте покрива, и направете нещо!”;

„Господ ми даде дарбата да съм добър играч. Ето защо аз се прекръствах всеки път, когато излизах на терена. Мислех, че ще Го подведа, ако не го направя".

Ето, такъв беше Диего! Марадона е личност с планетарен размах.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)