Мустафа Чаушев: Спасих дънките на Парцалев от крадци

Няма да се оттегля - интересът към мен още е голям

Лили ме научи как да стоя на сцената и да се обличам

В Съюза ми викаха “Золотая головушка” и ни гледаха като богове

След раздялата се наложи доста да се потрудя, за да сваля отново жена ми

- Г-н Чаушев, навръх 77-мия ви рожден ден на 10 април ще имате голям концерт в родния Шумен. Какво подготвяте?

- Преди две години направих юбилеен концерт, като тогава си мислех, че няма да имам повече подобни големи концерти, защото в днешно време е доста трудно да организираш такова събитие. Уморително е и без спонсори тези неща не стават, защото сцената трябва да е пълна, да има хубава апаратура, декорация, осветление, шоу и балет, както беше на юбилейния ми концерт, а тези неща струват много пари. Всички ми казват: “Няма да се отказваш!” Отговарям им, че в края на краищата човек трябва да си знае времето, а и толкова много нови колеги излязоха на сцената, за някои интересни, за други - не, но те също искат да пробиват и да станат популярни, както и ние сме станали. Нормално е, такива като нас, някой ден да се оттеглят от пиедестала, но се оказа, че няма да стане много лесно това оттегляне, защото интересът към мен все още е доста голям.

- На сцената на вашия концерт в Шумен ще сте заедно с Астор. Откога датира приятелството ви?

- Интересното е, че с Астор живеехме на 200 метра един от друг, но в най-младите ни години не сме били приятели. След казармата обаче, когато аз започнах да се занимавам с пеене, а той с магическо изкуство, се сближихме. Един ден Астор дойде да ме слуша в един огромен ресторант в Толбухин и после ми каза: “Ще ти направя договор с Югославия, сега се връщам, а след два месеца заминаваме заедно да работим там.” И после наистина го направи. С него и с Тодор Колев, още преди години имахме идеята за съвместен концерт като тримата най-известни шумналии, но така и не я реализирахме.

- Как започна певческата Ви кариера?

- В Шумен има арменско читалище “Ереван”, където се правеха най-хубавите балове и вечеринки. Един мой приятел - Данчо, който беше саксофонист в оркестъра на читалището, ме представи пред неговия ръководител Чилингирян, за да ме прослуша. Аз изпълних две италиански песни и на него буквално щяха да му паднат очилата от пеенето ми, защото не беше очаквал такъв глас. Тогава аз бях направо като Робертино Лорети и той веднага се залепи за мен и каза, че ще направим репертоар. После започнахме да изнасяме концерти заедно с Парцалев и Мутафова, а в един момент направихме професионален оркестър “Шумен”.

- Имате ли някакъв забавен спомен с големите актьори?

- Да, с Парцалев. Спомням си, че използвахме за съблекалня една лятна спортна площадка в Търговище. Веднъж, както се събличахме на площадката, която имаше комин и близо до него Парцалев си беше закачил едни много хубави дънки. Изведнъж гледам, че от дупката за кюнеца с една кука някой подхвана панталоните му и започна да ги тегли бързо към комина. Тъкмо да заминат дънките и аз успях да ги хвана за крачола и така му ги спасих. Явно, това им е бил редовен номер, а после с него се смяхме много на тази случка. Двамата със Стоянка са големи личности.

- В момента какво ви вдъхновява?

- Откровено казано, вече нищо не ме вдъхновява, това, което преживявах в кариерата ми, вече е минало. Няма как да я подновя и да бъда това, което съм бил, защото първо ситуацията е напълно променена, също така хората, с които сме контактували, повечето вече ги няма и други командват парада. Второ, за да направиш един диск, влагаш много пари, но няма възвръщаемост, а и веднага ти изтеглят песните по интернет, затова е безсмислено да правя нещо ново, само и само за да го има. В момента нямам и тези средства, с които сам да се финансирам и поддържам, а сега Захари Георгиев ми е написал хубава песен и се чудим как и кога да я реализираме.

- Няма ли меценати?

- На думи има, но няма някой, който да каже - ето ти 50 000, направи един диск. Да, има много богати хора, които в началото казват - да, да, но като стигне после до парата - няма нищо. Иначе с голямо удоволствие бих работил още, гласът ми си е същият, дори е по-хубав, защото с годините узрява.

- Дълги години бяхте най-продаваният певец, с пари поне видяхте ли се?

- Даже стотинка не съм взел от това - нито тогава, нито сега, защото за разлика от авторите и поетите, певците не взимаха допълнителни доходи от продадените плочи. Имаше хонорар от 15 лева на минута, а една плоча е 45 мин. Като цяло, за нас имаше хонорар от 600-700 лева бруто, но като сложиш данъците и остават 450-500 лв. за една плоча, от която продавахме по 200-300 хиляди бройки, а те бяха 8 такива и 15 малки плочи, отделно пък имаше видеокасети и т. н., но от тези тиражи аз нямах някаква финансова печалба.

- Има ли песен, която ви вълнува до сълзи, докато я изпълнявате?

- Да, има доста такива романтични песни. Например песента на Тончо Русев - “За две ръце” по текст на Евтим Евтимов. На един концерт се разплаках на нея и казах, че това е една от най-хубавите български песни, а хората ме аплодираха много бурно. Тази песен обаче не звучи никъде, нито по радиото, нито по телевизията.

- Боли ли ви от това отношение към вас и колегите от вашето поколение?

- Боли ме естествено, защото дори и в телевизията, където редактори на музикалните програми бяха известни композитори - мои приятели, пак не ме пускаха. Като ходех при тях едно време и те ми викат: “Виж сега, Мусе, тази седмица нямаме предаване и не е по план, по-добре ела другата”, а всяка седмица си имаше предаване, но мен не ме излъчваха. Като започнах обаче да записвам плоча към “Балкантон” и същите хора ми казваха: “Нали ще изпееш и една моя песен.” Идваха сами да се натискат - ама защо не излъчвахте поне вашите песни, които съм записал! Аномалии колкото искаш...

- Успяхте ли да запазите приятелството си с Лили Иванова и за какво сте є благодарен?

- На Лили Иванова съм много благодарен затова, че когато ме чу на един концерт в зала “България” през 69-та година, дойде, прегърна ме и каза, че имам много хубав глас и иска да работи с мене. Тогава тъкмо бях станал солист на оркестър “Балкантон” и заедно с Бисер Киров, който беше звездата, пеехме на рождения ден на ръководителя му - Димитър Ганев. Присъстваха големи имена като Морис Аладжем, Тончо Русев, Митко Трошанов, Никола Кюлджиев, Николай Арабаджиев... След това повече от пет години работехме заедно с Лили и много я уважавам, защото тя ми показа как правилно да стоя пред публиката, как трябва да се обличам и т. н. Лили ме изкара на сцената на всички летни театри с до 5000 зрители и много бързо - за една година станах звезда в тази държава. Станах новият глас на радио “София”, а след това Тончо започна да пише песни за мен, както и Морис, а плочите ми започнаха да вървят с големи тиражи. Лили винаги ще бъде специален човек за мен!

- Как помните обичаната певица и педагог Ирина Чмихова, която ни напусна миналата седмица и е била ваш преподавател в Консерваторията?

- Спомням си нейните думи: “Освен че сте певци, трябва да бъдете и пример за хората с вашето поведение - не трябва да крадете, да лъжете и да се изхвърляте.” Няма да забравя усмивката є, тя беше много лъчезарен и добронамерен човек и всичко, което знаеше - от сърце го раздаваше на нас. Настръхвах на нейните концерти, бях на няколко нейни изяви в зала “България” и дори сега настръхвам само като си помисля за нея - невероятна! Не мога да забравя и когато влязох за първи път на приемния изпит при нея и тя възкликна: “А, това ли е Мустафата?”. Аз, тогава бях с дълга коса, слабичък и хубав и вече пеех турски песни по радио “София”, а тя явно ги беше чула и ме прие с отворено сърце.

- Как се отрази смяната на имената на вашата кариера?

- След като смениха имената и започнаха да казват на запитванията от чужбина, че няма такъв певец в България, от това какво може да е по-лошо?! Тогава бях много популярен в Съветския съюз и оттам всяка година идваха покани да правя турнета от по 3-4 месеца, но те питат за мен и като кажат два-три пъти, че няма такъв певец и край. На мен там ми викаха “золотая головушка”, заради червената ми огнена коса и гласа ми. Ние си бяхме супер звезди там, като богове ни гледаха и се учиха от нас, а сега стана така, че ние трябва да се учим от тях на шоубизнес. На финала на един от концертите ми там - в Новосибирск изпях песента на Евгений Мартинов - “Лебединая верность” и няколко пъти ме извикаха на бис. По едно време, Виолета Илиева от Импресарска агенция ми каза: “Моля ти се, още веднъж я изпълни, защото хората не си отиват.” А аз, вече шест пъти я бях изпял и бях вир-вода и така се получиха седем биса за около 40 минути.

- Следите ли турските сериали?

- Да, дори ние със семейството ми гледаме директно от турската телевизия нови сериали, които след това идват и тук. Факт е, че те направиха бум и в момента са на второ място след американците по изнасяне на сериали в света. Техните филми наистина отразяват реално бита им и показват, че все още има страни, където се уважават възрастните хора, защото ако ги нямаше тях и младите нямаше да ги има. Тук, на пенсионерите им е много трудно. Ето, моята пенсия започна от 114 лева, а сега е 180, което също е минимално. Казват ни - с вашите песни сме израснали, всички знаят колко сме работили през годините и сме си плащали всичките данъци години наред, защото нямаше как да вземаш хонорар, без да се разпишеш, но такава е ситуацията...

- Във вашето семейство патриархат, или матриархат цари и как успяхте да спечелите отново съпругата ви, след 10-годишната раздяла?

- У нас цари свободоряд - всеки си прави каквото си иска, но имаме консенсус по много въпроси. Честно казано, трябваше доста да поработя, за да сваля отново жена ми след раздялата, защото тя беше с наранено сърце и си мислеше, че съм я отблъснал. А то не беше отблъскване, а просто отидох да снимам тв-предаване, но тя си помисли, че през това време съм бил с гадже. Изясниха се нещата, но чак след 10 години, явно обаче така е било писано и все още сме заедно с нея.

- Дъщеря ви Ажда също вече е популярна певица. Вие щастлив ли сте, че тя тръгна по вашите стъпки?

- Гордея се с детето си, но винаги съм є казвал, че не искам да става певица, защото знам колко мръсна и трудна работа е това. Трябва да има човек, който да стои зад тебе, да те пази като орлица, защото иначе - за да печелиш пари, трябва да лягаш със сульо и пульо - с извинение, а това няма как да стане при нас! Важното е, че Ажда има качествата и ето, сега в Бургас направи доста благотворителни концерти в помощ на момчета и момичета и събра над 200 000 евро за тях. Освен това, тя издаде и една стихосбирка и има материал за още една книжка, но ще видим как ще я реализираме.

- Най-необикновената случка в живота ви?

- Когато стреляха по мен, само че не можаха да ме убият. Тогава бяхме със семейството ми в Турция и един ме изпревари с колата и стреля по мен, а куршумът беше счупил задното стъкло и сигурно е прелетял на сантиметри от главата ми. Цяло чудо е, че оцелях! Преди години имах и много необикновена случка, когато катастрофирах, защото един трабант ми запуши пътя. Стана така, че излязох от банкета, а колата се завъртя и се преобърна два пъти. По време на въртенето усетих, че си отивам, но точно тогава почувствах как някой много нежно ме хвана и ме премести на съседната седалка. Имах чувството, че едни ръце като от памук ме вдигнаха и поставиха от другата страна на волана и сякаш слагаха възглавници около мен. След това, се вледених, защото като погледнах мястото, на което седях преди - там тавана бе смачкан чак до волана, докато страната където ме преместиха, се беше запазила почти непокътната. После като видяха на какво прилича колата и хората се чудеха как съм останал жив. След това, една известна тв-водеща ми каза, че ме е спасила майка ми и може би има истина с това, защото допирът беше много нежен и майчински.

- Оптимист ли сте?

- Като се събудя сутрин и самият живот ми дава оптимизъм, че все още съм на крака и съм жив, че мога да пея, да ходя и даже да тичам. Оптимизмът ми идва от това, че все пак е хубаво да живееш, какво може да искаш повече?

Нашият гост

Мустафа Чаушев стартира соловата си кариера с кавър на турски на песента на Йорданка Христова - “Делфините”. Отново кавър, но на хита на белгийския изпълнител Адамо “Жената на моя приятел” го прави известно и обичано име за родната публика. Тончо Русев е сред композиторите, които веднага забелязват таланта му и започва да пише за него. Според архивите на “Балкантон” Мустафа Чаушев е най-продаваният певец у нас и става първият изпълнител с албум в тираж над 100 000 бройки.

Коментари

Задължително поле