Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ направи национално проучване за рейтинга на последните седем образователни министри от времето на най-голямата учителска стачка до 2022 г. 

Проучването е по отношение на просветните министри към най-важните образователни политики и тяхното подреждане по приоритети: отношението на националните образователни лидери към социалния диалог и зачитане на ролята и мнението на синдикатите, работодателските и родителските организации, както и при формиране и промяна на национални образователни политики, съобщават от синдиката.

Ето какво още става ясно от проучването:

В проучването, състояло се от 29.08.2022 г. до 10.09.2022 г., участват 5508 респонденти, от които 71,8% учители, 11,5% директори на образователни институции, 16,7% родители и заинтересовани.

Възрастовата група на проявилите интерес към това изследване е както следва:

33.6% в диапазона между 45 и 55 години;
20.3%  между 35 и 45 години;
18.8% между 55 и 60 години и др.

Респондентите са определили следните рейтинги на участващите седем образователни министри:

Първото място с 61,2% от гласовете на участниците е спечелено от Красимир Вълчев, управлявал 2017 – 2021 г.  ГЕРБ.

 „Учителите са ключът към по-добро образование“. 

Втори в тази рейтингова класация е проф. Даниел Вълчев, управлявал 2005 – 2009 г. -   НДСВ  
„2007 - Учителите дадоха своя ясен знак и той бе добре разбран.“

Проф. Вълчев получава 20.8% одобрение от участниците.

Проф. Сергей Игнатов, управлявал 2009 – 2013 г. ГЕРБ.

„Най – силното оръжие на синдикатите е борбата за социална справедливост, безкомпромисната защита на достойнството и правата на българските учители.“, е подреден на трето място с 6.7% от гласувалите в тази анкета.

Последният образователен министър - акд. Николай Денков, управлявал 2021 – 2022 г. ПП .

„Не съм се отказал от идеята учебната година да бъде удължена… Когато нашите деца учат по-малко, това е голям проблем.“, е четвърти с 5,6% от вота на респондентите.

Проф. Анелия Клисарова, управлявала 2013 – 2014 г. БСП.

„Мисля, че ролята на синдикатите все повече ще расте, защото никой по-добре от учителите не познава потребностите и възможностите за подобряване на образователния процес.“, е получила 2.7% от гласувалите учители и родители.

На следващо шесто място в тази рейтингова класация е  проф. Тодор Танев, управлявал 2014 – 2016г. Безпартиен.

„Все пак участието на синдикатите при формирането на глобалните политики в образованието е ограничено и трябва да се запази такова.“.

Професор Танев получава 1.7% от гласовете в анкетата.

1.3% са гласували за министър Меглена Кунева, управлявала 2016 – 2017г. ДБГ.

„Убедена съм в ролята на учителските синдикати, не само като фактор при формирането на политики, но и като преки участници в създаването на нормативната уредба, която определя условията, реда и инструментите за реализацията й.“

Според бившия съветник в МОН и държавен инспектор Иво Райнов, българското образование изисква силен министър:

„Искреното поставяне на образованието като национален приоритет изисква избор на силен министър. На първо място трябва добре да познава системата на предучилищно и училищно образование. Практиката показва, че по-решителните и важни промени се случват, когато начело застане човек, загрижен за училищното образование.

Днес образованието е най-динамичният сектор от обществения живот. В света на ежедневно остаряващите технологии начело на образованието трябва да стои дързък реформатор, способен да подбере екип от специалисти, които да насърчават иновативното развитие на образованието. Образователният министър трябва да е човек с нова визия за квалификацията на учителите, която да стимулира обмена на добри практики, овладяването и внедряването на съвременни методи на обучение и технологизацията на учебния процес.

Изключително важно е министърът да притежава добри познания за същността на системата и административните трудности в нейното функциониране. Да бъде смел в осъществяването на най-важните реформи – въвеждането на регламенти, които да гарантират прекратяване на практиката за политически назначения като отворят пътя до високи административни позиции за истински компетентни и подготвени специалисти, въвеждане на мандатност за директорската длъжност и обезпечаване на достатъчно висок за нуждите на образованието бюджетен дял от БВП на страната. 

Министърът трябва да рационализира процесите на управление и контрол на образованието, така че учителят да бъде разтоварен от административни задължения и да получава подкрепа от всички управленски нива. Силен министър би бил този, който успее да ограничи вмешателствата на родителите в учебния процес като стимулира сътрудничеството между тях и учителите. Съществен момент от работата на един добър министър ще бъде неговата ангажираност с мерки за значително подобряване на дисциплината в класната стая. Не на последно място загриженият министър не би си затварял очите пред слабите резултати на външните ценявания и би започнал дългосрочна работа за тяхното подобряване.“

Въпреки последната промяна в ЗПУО, българският учител да бъде деполитизиран, българското общество не вярва следващите министри на образованието да са надпартийни, но всички имаме надеждата образователните министри да бъдат силни радетели за най-успешните национални образователни политики заедно с българските учители.