Вицепрезидентът на 22 септември: Трябват ни същата увереност и воля на дедите ни отпреди 111 г.

Теменужка Петкова: Либерализацията на пазара няма да оскъпи електроенергията

Деца монтираха табели с еко-послания на дърветата в НП “Пирин“

Арестуваха 20-годишен за брутално изнасилване в Сандански

Цветан Цветанов: Най-печеливши в местните избори ще бъдат ДПС

Каракачанов: БНР не е частна собственост на група от хора, то е национално

Фандъкова на 22 септември: Нека помним онези забележителни дни, когато страната ни възвърна своето достойнство

МВР: Продължават опитите за безопасното извеждане на барикадиралия се мъж в „Овча купел“ в София

Корнелия Нинова на 22 септември: Нека заедно и смело пазим българщината и отстояваме независимостта си

Юнкер: Убеден съм, че Брекзит ще се случи

Сергей Шойгу: Все някога ще трябва украинските екстремисти да бъдат спрени

111 балона с цветовете на трибагреника полетяха над Царевец Даниел Панов: Нека бъдещето на децата бъде каузата, която ни обединява

Десетки ранени и разрушения след земетресението в Албания (СНИМКИ)

Климатологът Георги Рачев: Октомври ще бъде по-топъл от нормалното, живакът скача до 30 градуса

Караянчева на 22 септември: Единството и обединените усилия са най-важното условие за развита и просперираща България

Необходима е нова дългосрочна стратегия за развитие на висшето образование

„Труд” продължава професионалната дискусия за висшето образование в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов – човек с изключителен организационен опит и доказани практики в развитието на университетското образование у нас. В серия от статии проф. Борисов анализира ключовите, според него, проблеми и перспективи пред висшето образование в България. След него в дискусията със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Анастас Герджиков, ректорът на Медицински университет – Варна проф. Красимир Иванов, ректорът на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски” проф. Любен Тотев, който е и председател на Съвета на ректорите, проф. Георги Михов, ректор на Технически университет-София, проф. Христо Бонджолов, ректор на Великотвърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” , проф. Пламен Бочков, ректор на Нов български университет, проф. Анна Недялкова, президент на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, проф. Георги Колевректор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доц. д-р Григорий Вазов, ректор на Висшето училище по застраховане и финанси, проф. Митко Георгиев, ректор на Химикотехнологичният и металургичен университет – София (ХТМУ), проф. Иван Марковректор на Университета по архитектура строителство и геодезия, проф. Стоян Денчев, ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии – София, и проф. Иван Илиевректор на Лесотехническия университет – София, проф. Станислав Семерджиев, ректор на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“, и проф. Иван Въшин, ректор на Тракийски университет-Стара Загора, проф. Стати Статев,  ректор на УНСС и  заместник-председател на Съвета на ректоритe, проф. д-р Христина Янчева, ректор нa Аграрен Университет-Пловдив и проф. д-р Стефан Костянев, ректор на Медицински университет – Пловдив и проф. Борислав Юруков, ректор на Югозападния университет „Неофит Рилски“.

Днес своите виждания за проблемите във висшето образование излагат проф. Борислав Борисов, ректор на Висшето строително училище „Любен Каравелов“ и проф. Николай Драчев, ректор на Националната художествена академия.

Следващата седмица в сряда ще публикуваме още мнения на неучаствали в дискусията ръководители на висши учебни заведения.

Накрая проф. Борислав Борисов, който откри дискусията със шест свои статии, ще направи кратко обобщение на изразените мнения и становища.

Проф. д.а.н. арх. Борислав Борисов, ректор на Висшето строително училище „Любен Каравелов“
Проф. д.а.н. арх. Борислав Борисов, ректор на Висшето строително училище „Любен Каравелов“

Както са ясни констатациите за изминалите 30 години, така ни е нужен ясен ориентир, конкретни цели и точно дефинирани средства за реализацията им през следващите 30 г. Деформациите очевидно не са в броя на висшите училища. Те са по-скоро от една страна в структурата и съдържанието на обучението в съответствие на обществените потребности, както и в съответствие на най-високите световни критерии за качество в образованието

Може да се твърди, че се нуждаем от устойчива във времето, дългосрочна образователна политика в съответствие с обществените интереси и в синхрон с националната политика в областта на демографските процеси, на икономиката, на доходите и жизнения стандарт, на националната сигурност и т.н..

Дебатът за висшето образование е дори позакъснял по отношение на необходимостта от реформи. Но не формални реформи свързани с броя и преструктурирането на висшите училища или пожелателни оптимистични твърдения, а реформа гарантираща реални основания да очакваме в обозрим срок измерими положителни промени. Голяма част от констатациите и анализите на съществуващото положение са публично известни и не са окуражително позитивни. Тези факти станаха по-популярни, чрез дискусията организирана от вестник „Труд“. Те са смущаващи, дори стряскащи в някои от критериите за оценка, в.т.ч. класацията на българските университети в световните ранглисти, експанзията на някои видове специалности, реализацията на дипломиралите се в съответната специалност, съотношението на завършващите средното си образование към обявените места за прием във висшите училища, пропорцията на броя преподаватели спрямо броя студенти, партньорството с бизнеса, образователната миграция в чужбина, демографската криза и др. Към това можем спокойно и без риск да сгрешим да добавим и невъзможността на повечето висши училища без странична помощ да поддържат, да обновяват и да развиват собствената си материално – техническа база, в.т.ч. за обучение, за изследователски цели, за спорт, рекреация и свободно време, за културни дейности и др. Това са част от осъзнатите констатации и изводи на голяма част от ректорите на висшите училища, взели участие в дискусията за висшето образование на страниците на вестник „Труд“.

Деформациите очевидно не са в броя на висшите училища. Те са по-скоро от една страна в структурата и съдържанието на обучението в съответствие на обществените потребности, както и в съответствие на най-високите световни критерии за качество в образованието и от друга страна на която бих искал да обърна специално внимание е стратегията за развитие на висшето образование. Това е отсъствието на съответствие спрямо приета с консенсус, ясно разбираема, последователно и стриктно реализуема от всички заинтересовани страни /не само от МОН/ нова дългосрочна стратегията за развитие на висшето образование в Република България. Стратегия, която да бъде освен високо професионално подготвена, да съдържа визията и съгласието на нашето общество за положителна промяна с непоколебима воля за отстояване на целите и реално измерване на всяка крачка за постигането им.

Настоящата действаща стратегия за развитието на висшето образование, приета от Народното събрание на 26.02.2015г., не е дългосрочна /тя е за пет години/ и нейният времеви хоризонт за приложение изтича до 2020 година. Необходима ни е стратегия до 2050 година. Както са ясни констатациите за изминалите 30 години, така ни е нужен ясен ориентир, конкретни цели и точно дефинирани средства за реализацията им през следващите 30 години. Ако се разгледа внимателно действащата в момента стратегия не е трудно да се установи, че тя не е изпълнена и няма шанс да се изпълни по отношение на някои от основните си цели и задачи до 2020 година. Цитирам „..да се преодолее изоставането спрямо водещите европейски страни..“ и „..висшето образование – фактор за печелене на предимство в европейската и глобалната надпревара за знания, просперитет и напредък…“. Дефинирането на визията за развитието на висшето образование в разглежданата стратегия е по-късо от една страница /Около 17 машинописни реда/ и има много декларативно – пожелателен характер.

Мога да цитирам други неосъществени примери, записани в целите на стратегията за съществено повишаване на качеството на висшето образование и мерките за постигане на тези цели „…Обединяване на институционалната и програмната акредитация…и т.н.“.

Висшето образование е ресурс за развитие на националната ни икономика и може да се разглежда като своеобразен потенциал за преодоляване на изоставането в други области на социално – икономическото развитие на страната ни. Предизвикателствата на бъдещето могат да се откриват и преодоляват с инструментариума на висшето образование и науката. Преподавателите и работещите в системата на висшето образование приоритетно трябва да се стимулират. Обвързването на демографската и икономическата политика с политиката на висшето образование е задължително. Патриотичното възпитание и съхраняването на националните ценности също са елемент на висшето образование, който се подценява. Запазването на добрите традиции в българското висше образование не противоречи на необходимостта от търсене на неконвенционален и нестандартен подход за преодоляване на рисковете и кризисните деформации в родното висше образование в съответствие, съизмеримо на световните постижения в образованието и науката.

За това ни е необходима нова дългосрочна стратегията за развитие на висшето образование.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.