Джонсън ще спази закона, но въпреки това ще изкара Великобритания от ЕС на 31 октомври

Повреда остави без ток милиони хора в Централна Америка

Путин предложи на Саудитска Арабия да си купи С-300 и С-400 за защита

Тръмп: САЩ искат да избегнат война с Иран

Променят движението в София заради празника на града

Според учени: Лятото на 2019 г. е най-горещото в северното полукълбо, откакто се правят измервания

Слънчево и топло ще е времето днес

София празнува със „140 удара в минута” Аудиовизуално шоу на площад “Княз Александър I” тази вечер

Общинският съветник и издател от Велико Търново Нейко Генчев: Шумът убива в огромни мащаби Според данни на СЗО 3500 смъртни случая годишно се дължат на прекомерен шум

Горящо ремарке на тир блокира движението на магистрала „Тракия“ (ВИДЕО)

Етичната комисия разглежда кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор

Почитаме Светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София

ЦИК и СЕМ подписват споразумение за местните избори

Катастрофа затруднява движението на пътя Плевен – Русе

На 17 септември 2019 да почерпят

Проблемите в образованието са в качеството, количеството и парите

„Труд” продължава професионалната дискусия за висшето образование в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов – човек с изключителен организационен опит и доказани практики в развитието на университетското образование у нас. В серия от статии проф. Борисов анализира ключовите, според него, проблеми и перспективи пред висшето образование в България. След него в дискусията със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Анастас Герджиков, ректорът на Медицински университет – Варна проф. Красимир Иванов, ректорът на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски” проф. Любен Тотев, който е и председател на Съвета на ректорите, проф. Георги Михов, ректор на Технически университет-София, проф. Христо Бонджолов, ректор на Великотвърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” , проф. Пламен Бочков, ректор на Нов български университет, проф. Анна Недялкова, президент на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, проф. Георги Колевректор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доц. д-р Григорий Вазов, ректор на Висшето училище по застраховане и финанси, проф. Митко Георгиев, ректор на Химикотехнологичният и металургичен университет – София (ХТМУ), проф. Иван Марковректор на Университета по архитектура строителство и геодезия, проф. Стоян Денчев, ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии – София, и проф. Иван Илиевректор на Лесотехническия университет – София, проф. Станислав Семерджиев, ректор на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“, и проф. Иван Въшин, ректор на Тракийски университет-Стара Загора, и проф. Стати Статев,  ректор на УНСС и  заместник-председател на Съвета на ректоритe.

Днес задаваме на проф. д-р Христина Янчева, ректор нa Аграрен Университет-Пловдив и на проф. д-р Стефан Костянев, ректор на Медицински университет – Пловдив въпроса кои са най-сериозните проблеми във висшето образование днес.
През следващите две седмици в сряда – 23 и 30 май, ще публикуваме мнения на неучаствали в дискусията ръководители на висши учебни заведения.
На 6 юни проф. Борислав Борисов, който откри дискусията със шест свои статии, ще направи кратко обобщение на изразените мнения и становища.

Проблемите в образованието са многобройни като пясъка в морето или ако трябва да ги обобщим – това са проблеми в качеството, в количеството и в парите. Когато в университета се влиза по-лесно, отколкото в детската градина, нещата не са наред.

Без да повтарям казаното от моите колеги, ще добавя няколко щрихи за общото и за специфичното (медицинското) във висшето образование.

За качеството

Формулата за модерния университет е: идентичност, иновации, интернационализация. За постигането на всеки един от тези три елемента е необходимо качество. Качество на обучението означава конкурентоспособност и бърза и сигурна реализация. Лошо качество в образованието сега означава послушен електорат в бъдеще.
Качеството във висшето образование се гради с идеи и с желание, но се постига с добър мениджмънт, с добри преподаватели и с много инвестиции! Защото се намираме в силно конкурентна среда. Проблемът е, че качеството на висшето образование се определя от много вътрешни и външни фактори като: закони, нормативна база, финансиране, обществени нагласи, качество на средното образование, подбор на студентите и др. Но най-много е необходим качествен колективен манталитет.
Въпреки създадените в университетите вътрешни системи за управление на качеството, контролът върху тяхното прилагане и обменът на добри практики са незадоволителни. Акредитацията е управленска технология за осигуряване на качество, компетентности и надеждност. Но процедурите на НАОА за оценяване и акредитация на висшите училища са усложнени, бавни и неефективни. Висшите училища постоянно са в процес на акредитация. Това претоварва човешките ресурси, създава допълнителна бюрокрация и в крайна сметка затруднява нормалната работа. Да не говорим, че някои от критериите за акредитация са субективни и не позволяват ефективно оценяване.

Студентите в центъра на образованието

Ние сме в изключително тежка демографска криза поради емиграцията, ниската раждаемост и високата смъртност. „Изтичането на мозъци” е друг кардинален проблем за България. Така губим таланти, средства, шанс за бъдеще и се увеличава зависимостта ни от по-силните. Загубата е много по-голяма, отколкото изглежда на пръв поглед.

Следващите в България студенти имат по-голям шанс да останат в България, отколкото следващите в чужбина. Затова трябва да се борим за всеки кандидат-студент, защото ако не го направим ние, други ще го направят! Трябва да се борим и за всеки абсолвент, но тук нещата опират до държавата. С разумно законодателство за обвързване за определен период от време след дипломиране и за достойно заплащане на младите специалисти можем да намалим тези огромни загуби. Ако не решим тези кардинални въпроси, всичко останало са временни и частични решения.

Отношението преподавател – студент трябва да се промени от менторство към партньорство. Иначе няма да можем да ги въвлечем в изследователския процес, да провокираме тяхната критичност и креативност. Ние отделяме твърде много внимание на натрупването на знания вместо на тяхното умно приложение. Наблюдава се изоставане на методите на преподаване от иновативните тенденции и практиката, както и застаряване на академичния състав.

Мотивацията на студентите е от огромно значение. Образованието не е хоби, но то може да бъде интерактивно и информационно забавление. Защото ученето е най-ефективно, когато е свързано с положителни емоции. Особено при днешното дигитално поколение.
Активното участие на студентите в контрола и качеството на обучението е абсолютно задължително в съвременното обучение. И да не забравяме, че най-важното качество на личността е нейната духовност.

За иновациите

Моето определение за научна фантазия – концепцията, че с малко инвестиции могат да се получат големи резултати в науката. Необходими са ключови компетентности за научноизследователска дейност, развиване на докторантските програми и на постдокторантурата. Как с докторантска стипендия, по-малка от минималната работна заплата, ще привличаме талантливите млади хора? Подходящата научна среда и научните мрежи са животворната градина за творческото мислене и иновациите. Поради голямата учебна натовареност на преподавателите се налага да има и такива с изследователски статут. Необходими са научноизследователски звена и технологични центрове, които са ангажирани само с научната дейност. Инвестициите в транслационна наука имат огромно бъдеще. Но за тази цел субсидията за наука трябва да се увеличи от 10 % на 15 % от субсидията за обучение (съгл. ЗВО).

Връзката на бизнеса с висшите училища, особено с медицинските, все още е твърде крехка. За Медицинските университети трансферирането на научни знания и продукти за пазарна реализация е по-труден и по-бавен процес в сравнение с другите висши училища, тъй като е свързано със специални разрешения за прилагането на тези продукти върху хора.

Проектната дейност, която се превърна в основен механизъм за финансиране на научната дейност в университетите, страда от сериозни дефекти: бавна и усложнена комуникация с финансиращите институции; необходимост от значителен финансов ресурс на ВУЗ-а в аванс – изразходват се собствени средства, възстановяването на които става след време, винаги с рестрикции; тежки за провеждане и отчитане тръжни процедури; трудоемки междинни и финални отчети; големи архиви и продължителни финансови одити. Когато проектите приключат, няма възможности за алтернативно външно, чуждо или частно финансиране и оттук – липсата на устойчивост.

В медицината качеството няма алтернатива. За да се направи добър един хуманитарен университет, са необходими поне три неща: 1. Добри преподаватели; 2. Добри преподаватели; 3. Добри преподаватели. За да бъде конкурентноспособен един Медицински университет, освен добри преподаватели, са необходими още отлична материална база и огромни за нашите мащаби инвестиции в модерните направления. Защото Медицинските университети се целят не само във вътрешния, а и във външния пазар. Затова намаляването на държавната субсидия за тези професионални направления бе неправилно решение. Както беше отбелязано и от други колеги, ако не получим адекватно финансиране и не бъдат премахнати нормативните пречки, медицинското образование в България ще престане да бъде конкурентноспособно на агресивния европейски образователен пазар. Наложително е медицинските специалности да бъдат включени в списъка на приоритетните за страната професионални направления и да отпадне ограничението за прием на студенти платено обучение.

На дневен ред е преосмислянето на единните държавни изисквания за медицинските специалности и привеждането им в съответствие с достиженията на съвременната медицинска наука. Може би е време да се преоцени дисциплинарният подход, на който е базирано медицинското обучение в България и да се заложи върху интегралната подготовка на студентите и на проблем-базираното обучение. Добрият преподавател се намира трудно и се гради дълго. За да бъде задържан и мотивиран, той трябва да бъде добре платен и удовлетворен! Но основната задача в Медицинските университети си остава една съща: Да запазим ентусиазма и човечността на студентите след дългия образователен маратон. Защото медицината освен наука, е и душа, освен технология и знания, е и емпатия и човеколюбие!

Заключение

Необходима ни е дългосрочна визия, средносрочна стратегия и комплексно решаване на проблемите – например единен закон за висше образование, наука и академично развитие. Все по-често ще ни се налага да ходим на лов не само за студенти, но и за асистенти, и за докторанти, ако не искаме да закриваме катедри и факултети. Ще ни се налага да ходим на лов и за чуждестранни студенти, ако искаме да подържаме добри заплати.

Ще перифразирам по следния начин една известна мисъл на Граучо Маркс: Ние сме овладяли изкуството да търсим проблеми, да ги намираме навсякъде, да им поставяме грешна диагноза и да прилагаме погрешни лекарства.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. БЛА БЛА, СЪЩИЯ ТОЗИ ДА ОБЯСНИ ЗАЩО ПРИ ОБЯВЕН КОНКУРС ПО ШИФЪР 7.6 ПО НЕОБЯСНИМ НАЧИН НАЗНАЧАВА КАНДИДАТИ С ДИПЛОМИ С ШИФЪР 3.2.КАКВО ЗНАЧЕНИЕ ИМАТ КОМИСИЯТА ПО ДОПУСКА НА ДОКУМЕНТИТЕ НА КАНДИДАТИТЕ.УЖ ВСИЧКИ СМЕ РАВНИ НО НЯКОИ СА ПО ПО -РАВНИ…………

  2. Пълни глупости и нищо ново. На тези пишман професори ще им кажа…….В БГ има легализирани 53 бр. ВУЗ- За всеки човек има свободни по 2 места. Държавата вече е с население 6,6 млн.
    Тази космическа бройка трябва да се намали МИНИМУМ с 50 %. Нещата така се въртят, че всички да са на държавната хранилка и НИЩО ПОВЕЧЕ.
    Образованието е в ТОТАЛЕН КОЛАПС……..

  3. А защо нито един ректор в дискусията досега не повдига въпроса за ..“ академичната автономия“? Ако трябва да я оприличи с 2 думи- те са: тотална вакханалия,Содом и Гомор….

  4. Кузма Прутков е казал „Смотри в корень“. Но високоуважаемите госпожи и господа ректори не гледат и не искат да гледат в корена, защото така им е в пряк и преносен смисъл по-изгодно. Някой да е предложил да се отмени порочния принцип „парите следват студента“? Когато аз следвах, знаех, че задължително трябва да взема всичките си изпити през текущата учебна година, че мога да оставя най-много един изпит за есенната сесия, и че ако не го взема, презаписвам и мога да презапиша най-много веднъж през цялото си следване, след което отпадам. Когато синът ми следваше, всяка година му оставаха по 2-3 изпита от текущата година, броят им нямаше горна граница и накрая се натрупаха толкова, че той не завърши. Но аргументът му беше железен: „ако отпадна, в университета няма да си получат парите, ще останат малко студенти, ще закрият специалността или дори катедрата, така че ще ме търпят“. И го търпяха. Получаваха си парите, които следват студента, но той така и не завърши. Какво предлагате сега? Отново „студентите в центъра на образованието“. Отново те да живеят с чувството, че университетът зависи от тях, а не че те трябва да докажат, че заслужават да продължат да се учат в този университет. За да се стигне до непостижимото твърдение, че „Образованието не е хоби, но то може да бъде интерактивно и информационно забавление“. Госпожи и господа ректори! Образованието не е и не може да бъде нито хоби, нито каквото и да е забавление. То е тежък труд. Спомнете си как Птоломей попитал Евклид дали няма по-лесен начин за изучаване на геометрията и Евклид отговорил, че в геометрията царски пътища няма. Царски пътища няма и в никоя друга наука, особено в медицината, в която от тежкия труд на студента по време на образованието зависят буквално човешки животи. А вие искате да го превърнете в забавление, за да запазите студентите си, които очевидно нямат друга мотивация да учат, освен да се забавляват, докато получат дипломи. Защо? За да получите парите си, които следват студента. Нищо, че после този студент, завършил на майтап, ще убива хора. В Германия има поговорка, че икономиката е прекалено сериозно нещо, за да се остави на икономистите. Четейки откровенията на ректорите, това може да се перефразира като „образованието е прекалено сериозно нещо, за да се остави на ректорите“.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.