Проблемите в образованието са в качеството, количеството и парите

„Труд” продължава професионалната дискусия за висшето образование в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов - човек с изключителен организационен опит и доказани практики в развитието на университетското образование у нас. В серия от статии проф. Борисов анализира ключовите, според него, проблеми и перспективи пред висшето образование в България. След него в дискусията със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски”  , ректорът на Медицински университет - Варна  , ректорът на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски”   който е и председател на Съвета на ректорите,  , ректор на Технически университет-София,  , ректор на Великотвърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” ,  , ректор на Нов български университет,  проф. Анна Недялкова , президент на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“,  проф. Георги Колев ректор на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски",  доц. д-р Григорий Вазов , ректор на Висшето училище по застраховане и финанси,  проф. Митко Георгиев , ректор на Химикотехнологичният и металургичен университет – София (ХТМУ),  проф. Иван Марков ректор на Университета по архитектура строителство и геодезия,  , ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии – София, и  проф. Иван Илиев ректор на Лесотехническия университет – София,  , ректор на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“, и  , ректор на Тракийски университет-Стара Загора, и  ,  ректор на УНСС и  заместник-председател на Съвета на ректоритe.

Днес задаваме на проф. д-р Христина Янчева, ректор нa Аграрен Университет-Пловдив и на проф. д-р Стефан Костянев, ректор на Медицински университет – Пловдив въпроса кои са най-сериозните проблеми във висшето образование днес.

През следващите две седмици в сряда – 23 и 30 май, ще публикуваме мнения на неучаствали в дискусията ръководители на висши учебни заведения.

На 6 юни проф. Борислав Борисов, който откри дискусията със шест свои статии, ще направи кратко обобщение на изразените мнения и становища.

Проблемите в образованието са многобройни като пясъка в морето или ако трябва да ги обобщим – това са проблеми в качеството, в количеството и в парите. Когато в университета се влиза по-лесно, отколкото в детската градина, нещата не са наред.

Без да повтарям казаното от моите колеги, ще добавя няколко щрихи за общото и за специфичното (медицинското) във висшето образование.

За качеството

Формулата за модерния университет е: идентичност, иновации, интернационализация. За постигането на всеки един от тези три елемента е необходимо качество. Качество на обучението означава конкурентоспособност и бърза и сигурна реализация. Лошо качество в образованието сега означава послушен електорат в бъдеще.

Качеството във висшето образование се гради с идеи и с желание, но се постига с добър мениджмънт, с добри преподаватели и с много инвестиции! Защото се намираме в силно конкурентна среда. Проблемът е, че качеството на висшето образование се определя от много вътрешни и външни фактори като: закони, нормативна база, финансиране, обществени нагласи, качество на средното образование, подбор на студентите и др. Но най-много е необходим качествен колективен манталитет.

Въпреки създадените в университетите вътрешни системи за управление на качеството, контролът върху тяхното прилагане и обменът на добри практики са незадоволителни. Акредитацията е управленска технология за осигуряване на качество, компетентности и надеждност. Но процедурите на НАОА за оценяване и акредитация на висшите училища са усложнени, бавни и неефективни. Висшите училища постоянно са в процес на акредитация. Това претоварва човешките ресурси, създава допълнителна бюрокрация и в крайна сметка затруднява нормалната работа. Да не говорим, че някои от критериите за акредитация са субективни и не позволяват ефективно оценяване.

Студентите в центъра на образованието

Ние сме в изключително тежка демографска криза поради емиграцията, ниската раждаемост и високата смъртност. „Изтичането на мозъци” е друг кардинален проблем за България. Така губим таланти, средства, шанс за бъдеще и се увеличава зависимостта ни от по-силните. Загубата е много по-голяма, отколкото изглежда на пръв поглед.

Следващите в България студенти имат по-голям шанс да останат в България, отколкото следващите в чужбина. Затова трябва да се борим за всеки кандидат-студент, защото ако не го направим ние, други ще го направят! Трябва да се борим и за всеки абсолвент, но тук нещата опират до държавата. С разумно законодателство за обвързване за определен период от време след дипломиране и за достойно заплащане на младите специалисти можем да намалим тези огромни загуби. Ако не решим тези кардинални въпроси, всичко останало са временни и частични решения.

Отношението преподавател - студент трябва да се промени от менторство към партньорство. Иначе няма да можем да ги въвлечем в изследователския процес, да провокираме тяхната критичност и креативност. Ние отделяме твърде много внимание на натрупването на знания вместо на тяхното умно приложение. Наблюдава се изоставане на методите на преподаване от иновативните тенденции и практиката, както и застаряване на академичния състав.

Мотивацията на студентите е от огромно значение. Образованието не е хоби, но то може да бъде интерактивно и информационно забавление. Защото ученето е най-ефективно, когато е свързано с положителни емоции. Особено при днешното дигитално поколение.

Активното участие на студентите в контрола и качеството на обучението е абсолютно задължително в съвременното обучение. И да не забравяме, че най-важното качество на личността е нейната духовност.

За иновациите

Моето определение за научна фантазия - концепцията, че с малко инвестиции могат да се получат големи резултати в науката. Необходими са ключови компетентности за научноизследователска дейност, развиване на докторантските програми и на постдокторантурата. Как с докторантска стипендия, по-малка от минималната работна заплата, ще привличаме талантливите млади хора? Подходящата научна среда и научните мрежи са животворната градина за творческото мислене и иновациите. Поради голямата учебна натовареност на преподавателите се налага да има и такива с изследователски статут. Необходими са научноизследователски звена и технологични центрове, които са ангажирани само с научната дейност. Инвестициите в транслационна наука имат огромно бъдеще. Но за тази цел субсидията за наука трябва да се увеличи от 10 % на 15 % от субсидията за обучение (съгл. ЗВО).

Връзката на бизнеса с висшите училища, особено с медицинските, все още е твърде крехка. За Медицинските университети трансферирането на научни знания и продукти за пазарна реализация е по-труден и по-бавен процес в сравнение с другите висши училища, тъй като е свързано със специални разрешения за прилагането на тези продукти върху хора.

Проектната дейност, която се превърна в основен механизъм за финансиране на научната дейност в университетите, страда от сериозни дефекти: бавна и усложнена комуникация с финансиращите институции; необходимост от значителен финансов ресурс на ВУЗ-а в аванс – изразходват се собствени средства, възстановяването на които става след време, винаги с рестрикции; тежки за провеждане и отчитане тръжни процедури; трудоемки междинни и финални отчети; големи архиви и продължителни финансови одити. Когато проектите приключат, няма възможности за алтернативно външно, чуждо или частно финансиране и оттук – липсата на устойчивост.

В медицината качеството няма алтернатива. За да се направи добър един хуманитарен университет, са необходими поне три неща: 1. Добри преподаватели; 2. Добри преподаватели; 3. Добри преподаватели. За да бъде конкурентноспособен един Медицински университет, освен добри преподаватели, са необходими още отлична материална база и огромни за нашите мащаби инвестиции в модерните направления. Защото Медицинските университети се целят не само във вътрешния, а и във външния пазар. Затова намаляването на държавната субсидия за тези професионални направления бе неправилно решение. Както беше отбелязано и от други колеги, ако не получим адекватно финансиране и не бъдат премахнати нормативните пречки, медицинското образование в България ще престане да бъде конкурентноспособно на агресивния европейски образователен пазар. Наложително е медицинските специалности да бъдат включени в списъка на приоритетните за страната професионални направления и да отпадне ограничението за прием на студенти платено обучение.

На дневен ред е преосмислянето на единните държавни изисквания за медицинските специалности и привеждането им в съответствие с достиженията на съвременната медицинска наука. Може би е време да се преоцени дисциплинарният подход, на който е базирано медицинското обучение в България и да се заложи върху интегралната подготовка на студентите и на проблем-базираното обучение. Добрият преподавател се намира трудно и се гради дълго. За да бъде задържан и мотивиран, той трябва да бъде добре платен и удовлетворен! Но основната задача в Медицинските университети си остава една съща: Да запазим ентусиазма и човечността на студентите след дългия образователен маратон. Защото медицината освен наука, е и душа, освен технология и знания, е и емпатия и човеколюбие!

Заключение

Необходима ни е дългосрочна визия, средносрочна стратегия и комплексно решаване на проблемите – например единен закон за висше образование, наука и академично развитие. Все по-често ще ни се налага да ходим на лов не само за студенти, но и за асистенти, и за докторанти, ако не искаме да закриваме катедри и факултети. Ще ни се налага да ходим на лов и за чуждестранни студенти, ако искаме да подържаме добри заплати.

Ще перифразирам по следния начин една известна мисъл на Граучо Маркс: Ние сме овладяли изкуството да търсим проблеми, да ги намираме навсякъде, да им поставяме грешна диагноза и да прилагаме погрешни лекарства.

Коментари

Задължително поле