Легендарната Нешка Робева е най-успешната треньорка в историята на родния спорт и художествена гимнастика. Нейните „златни момичета“ са спечелили 294 медала от най-престижните спортни форуми и шампионати, което е абсолютен рекорд. Кариерата ѝ на състезателка също е без прецедент, защото тя започва да тренира художествена гимнастика, когато е вече на 20 години и без никакъв опит с уредите. Въпреки това, само за една година нейната треньорка Жулиета Шишманова успява да я подготви като шампионка. На Световното първенство във Варна през 1969 г. тя печели сребърното отличие в многобоя. Като гимнастичка Нешка така и не става любимка на съдийките, които й отреждат все второто място, дори когато играе най-силно. Тя обаче става любимка на публиката, която измисля за нея прословутото „Нешка няма грешка“, което я съпътства през цялата й кариера. Нешка Робева печели обичта на зрителите и с уникалните си спектакли, като: „Орисия“, „Арамии“, „Два свята“, „Готови Ли Сте?“, „Кармен от Факултето“, „Купон по нашенски“...  За изключителните си постижения известната треньорка е носителка на почти всички държавни отличия у нас, но получава голямо признание и в чужбина. Тя е отличена с орден „Петър Велики“, както и с „Орден на изгряващото слънце“ от Японския император, а също така с Почетния знак от кмета на Детройт.  

- Г-жо Робева, на 26-ти май станахте на 77 години, но признавате, че още продължавате да се учите. Кои са най-ценните уроци, които научихте за тези години и на какво не успяхте да се научите?
- Въпросът Ви е колкото интересен, толкова и труден. Благодаря, че ме провокирате, за да се замисля. Да, чета и продължавам да уча, а дали нещо съм научила е друг въпрос. Трудно ми е да отговоря. Чета – трупам знания, наблюдавам – взимам решения – греша, понякога повтарям грешките си. Не мога със сигурност да кажа, че учейки научавам уроците си… Май, малко сложно го извъртях. Истината е, че все по-трудно мога да отговарям с „да“ и „не“. Ставам все по-несигурна в знанията си…

- Как посрещнахте рождения си ден и с какво Ви изненадаха дъщеря Ви Аглика и внучката Рада?
- Ооо, изненадата беше страхотна! Подариха ми електричeска фреза – за разораване, което значи, че вече сериозно са ме възприели, като селскостопански труженик. Рождения си ден посрещнах в парника, с телефон в ръка. Занимавах се с доматите си, засадих някакви семенца и т.н. Ден, като ден…

- Какви чувства изпитахте, когато гледахте новия филм на режисьора Стилиян Иванов – „Изповед с любов и болка“, посветен на Вас?
- Амиии, установих колко непохватна съм станала и как един приятел с много любов може да направи чудеса. Радвах се на Еми (танцьорката и гимнастичка Емилия Радичева, която във филма интерпретира с танц идеите на Нешка). Тя се опитваше да разбере какво точно искам и често го постигаше. Беше необичайно за нея, за мен – притеснително. Но тя има бъдеще в професията, която е избрала – танцовия театър. Стилиян искаше да ме върне във времето, поиска да материализирам чувствата и мислите си в танц, използвайки уредите от гимнастиката и то на прима-виста и то върху гениално подбрана и талантливо изпълнена музика. Трудно, наистина трудно… Благодарна съм на него и екипът, който работеше. 

- Хората, които Ви познават, твърдят, че имате голямо чувство за хумор. На какво се смее Нешка Робева?
- На какво се смея? Преди всичко на себе си. Аз съм ужасно разсеян човек, много лош физиономист и често правя гафове. Хубавото е, че си ги признавам и мога да се надсмея над себе си. Когато се шегувам с други хора – внимавам. Да, лесно е да схванеш някой недостатък у събеседника си, не е трудно и да го иронизираш, но…, ако спазваш мярката. Има хора, 
които нямат чувство за хумор, не търпят закачки, тогава по-добре е да не демонстрираш остротата на ума си. Мисля, че това съм научила и го спазвам, щадейки човека срещу себе си.

- А с какви чувства си спомняте за първото ученическо влюбване и първата голяма любов? Съжалявате ли понякога, че не сте имали повече време за любовта, покрай огромната Ви заетост в гимнастиката?
- Когато любовта реши да атакува, прегазва всичко. Крале са се отказвали от кралствата си, водили са се войни, извършвали са се престъпления и подвизи… Любовта не подлежи нито на анализ, обяснение или предсказуемост. Разбира се, че съм имала и първа и голяма любов, въпреки заетостта си в гимнастиката. Не съм, обаче толкова „модерна“, за да изнеса на тезгяха тази част от живота си, която смятам, че е твърде лична и съкровена…

- С повече тъга или с хубави емоции Ви зареждат случайните срещи с хората?
- Предимно, дори изцяло с хубави емоции... И с тъга, виждайки какво е дереджето на тези хора.

- Вие алармирате за опасностите от навлизащата джендър идеология в училищата у нас. Кои са основните Ви притеснения по този въпрос?
- Това е дълъг разговор, а аз доста говорих и ще продължавам да го правя, ще продължавам - без умора и с пълната убеденост в правотата си. Ако някой иска да разбере, в интернет пространството има доста публикации от световно известни учени, лекари, политолози, социолози и най-важното от потърпевши. Обърнете внимание – от потърпевши! Джендър  идеологията е най-грозната, но базисна част от неолибералната, кой знае защо наречена, лява идеология. И най- гнусното в случая е силния стремеж да се въздейства върху децата. Деца, разбирате ли? Деца без укрепнала психика, без оформени характери, без истински знания какво им се предлага, деца, които ще бъдат и лесно ще стават плячка на педофили, извратеняци и психопати… Дали някой ще обясни или обяснява на едно дете, че кладенецът от който могат да пият чиста вода и да черпят сили, енергия и подкрепа, се нарича семейство? Дали ще им обясни до какво води химическата кастрация, а операционната смяна на пола? Не разбират ли нашите политици, които леят крокодилски сълзи за ниската раждаемост, за демографския проблем, че истинската и крайна цел на джендър идеологията, в действителност е „намаляване на популацията“. Разбира се, че го знаят. Тук идва въпросът, чия душа дава патриотът? Четете Ботев!

- Според вас, ще се съгласи ли Елена Йончева на открит дебат по тази тема, към който я приканихте?
- Елена Йончева? Коя? Тази, която беше в най-горещите точки по света, която ни правеше информирани, която държеше будна съвестта ни. Тази, която засне филма и показа истината за Украйна – 2014? Която разчовърка и ни разкри тлеещия огън под бурето с барут, която показа зверствата и истината за една фашизираща се държава? Тази Елена Йончева не би подписала Конвенцията, не би осъдила вдигайки ръка, без да покаже филма, Руската агресия. Не би замълчала, срамежливо, без да посочи истинските причини за тази война… Елена Йончева, която познавах и която до голяма степен бе пример за подражание и не само за мен, вече я няма?Елена Йончева – сегашната, не заслужава коментар.

- Ядосвате ли се понякога, че единствено Русия се посочва за агресор и виновна за войната в Украйна и не се дава трибуна на друга гледна точка?
- В началото се ядосвах, след това се срамувах, удивлявах се, сега се успокоих, защотоосъзнавам, че колелото се завъртя и колкото повече се напъват евроатлантиците, в една доста нескопосана пропаганда, толкова повече очи се отварят. Народът се събужда и започва да набира гняв.

- С Влади Въргала, който е Ваш приятел и заедно направихте спектакъла „Разбъркай го – да се оправи“, говорите ли си за войната – неговия брат все още е в Украйна?
- Да, с Влади си говорим и мисля, че сме на едно мнение – някои печелят, трупат милиарди, трилиони…, а други се лишават от единственото си богатство – Живота! Няма победители в една война. Има почернени майки, прекъснати 
животи…

- Обяснимо ли е за Вас, че днес има младежи, които не знаят за какво са сирените на втори юни, а някои дори се оплакват, че ги стресират?
- Е, сегашните младежи си имат изкуствен интелект. Той толкова знае и те покрай него…

- Един от Вашите най-харесвани спектакли е „Орисия“. Според Вас, каква е българската орисия и кои са най-хубавите и най-негативните черти от нашия национален манталитет?
- Поканиха ни и играхме в Париж. Когато спектакълът завърши и публиката не спираше аплодисментите си, до мен се приближи един от организаторите и ме попита, дали е толкова тъжна съдбата на моя народ - да, и още по-тъжна… Много, много тъжна… Народът?! Кой народ? За кой народ иде реч. Защото народът ни е често необясним. Поне за мен.

- Много хора се чудят откъде идва Вашият „железен характер“. Кои качества сте наследили от майка Ви и кои от баща Ви – какви хора бяха те?
- Те бяха мои родители. За мен бяха прекрасни хора. Пример за подражание. Бедни, отрудени, до болезненост честни, работливи… Родители, които не ни оставиха материално богатство, но ни научиха на самоуважение и уважение към всеки друг човек. Няма да ми стигнат страници да говоря за тях. Моите родители ме научиха, какво значи майчина и бащина обич, какво значи родителска самопожертвователност...

- Лили Игнатова е признавала, че са се опитвали безуспешно да я въвлекат в заговор срещу Вас, за да Ви поставят на колене. Как се почувствахте в този момент и успявате ли да прощавате предателствата?
- На колене трудно могат да ме поставят. Заговори срещу мен? Не си придавам такова значение. Махнали ме? Ами добре, с това ми дадоха възможност да навляза в друга област, да тръгна по друг път, да откривам други светове. Да навляза в дълбините на традициите ни. Предателство аз не мога да извърша, а тези, които могат, ще си носят последствията.

- Кои са уроците, или заветите на Ванга, които най-често си припомняте?
- Ванга беше и е един от големите духовни Учители на света. Учител! Бях допусната до приятелите й, чувствах се привилегирована. Тя казваше: „Алчността ще унищожи света! Да се молим Бог да запази земята.“

- Тази година художествената ни гимнастика постигна голям успех и за първи път от времето на вашите „златни момичета“, имаме абсолютна европейска шампионка в индивидуалното и шампионки в ансамбъла. Как ще коментирате този успех?
- Радвам се, това е безкрайно радостно, че в цялата тази гмеж около нас се случи това. Човек не може да не се радва на този успех – това е светъл лъч за България! 

- А в какво виждате оптимизъм и надежда за бъдещето?
- В децата. В децата на България – нейните синове и дъщери.