Амелия-Мира остава непобедена в „Игри на волята”

Катастрофа на магистрала „Тракия“, движението след Пловдив е затруднено

Фейсбук преустанови действието на десетки хиляди приложения заради риск за личните данни

„Ферари“ мачка и на виртуалната Формула 1

САЩ ще изпращат допълнителни военни сили в Саудитска Арабия и ОАЕ

Ирландски ветеран е най-слабият във FIFA 20

Дневен хороскоп на Алена за събота, 21.09.2019

На 21 септември 2019 да почерпят

18-годишен български студент е убит в Германия

Бирата помага срещу затлъстяване и диабет

Йеменските бунтовници обещаха да спрат нападенията си срещу Саудитска Арабия, ако те направят същото

Художникът воин Николай Хайтов 100 години от рождението на писателя

Милиони хора по света се включиха в глобален протест срещу промените в климата (СНИМКИ и ВИДЕО)

Спрягат Шаби Алонсо и Раул за „Реал“

Русия оспори резолюцията на ЕП, според която пактът Рибентроп-Молотов е довел до Втората световна война

Ники Илиев – режисьор и актьор, пред „Труд“: Не ме е страх да се влюбя отново, готов съм за сериозна връзка Предпочитам да се занимавам с филми, отколкото с риалити формати

До края на месеца Ники Илиев трябва да приключи снимките на новия си филм „Завръщане“. Как започва всичко – откъде тръгва идеята, кои актьори ще видим в него, кога ще е премиерата. Намерил ли е вече себе си, как върви живота му след раздялата му със Саня Борисова, колко трудно е да си популярен човек в България – затова разговаряме с известния режисьор и актьор.

– Ники, на 28-ми август ще бъдат финалните снимки на твоя нов филм – „Завръщане“. С какво ще провокира зрителите тази продукция и кога ще бъде премиерата?
– Моята цел е да разкажа една история, която да вдъхновява, но същевременно с това да забавлява и да е достатъчно вълнуваща, за да може хората да не се чувстват така, сякаш някой ги назидава, а просто да гледат филм, който им е интересен. Героите в него се прибират в България от чужбина, за да разберат, че са изоставили някои неща в миналото си и си задават въпроса дали е трябвало да заминават и да поемат по този път. Надявам се филмът да замисли зрителите за това какво оставяме зад гърба си, кои приятели и кои ценности захвърляме, както и за важните решения в живота. Бих искал да ги докосне емоционално, същевременно освен тези въпроси, които повдига – самият филм е доста забавен и в него има много комични и атрактивни моменти. Премиерата ще бъде през октомври.

– Как дойде идеята за този филм – имаше ли конкретна случка, или събитие, което я предизвика?
– Самата идея дойде от Башар (Рахал-б.а.) Ние с него работихме заедно и по „Нокаут“ и още тогава си говорихме, че искаме да съпродуцираме филм. Един ден той ми сподели, че му е много болно за това, че доста български къщи, които са паметници на културата, се събарят и иска да направи вдъхновяващ филм за истинските ценности. Аз му казах, че също съм много на тази вълна и ще включа и моите идеи, за да направим филма освен вдъхновяващ – атрактивен и забавен. След това заминахме с Башар за неговото село – Лисичарка, и два дни мислихме по сюжета, а после започнах да пиша сценария и година по-късно вече имаме филм.

– Темата за приятелството също е застъпена в „Завръщане“. Колко са приятелите, на които можеш да разчиташ в най-трудните ти моменти, предавали ли са те някога?
– Много мога да разчитам на приятелите си. Пресен пример за това имах онзи ден, когато отивах към морето, за да чета в „Пощенска кутия за мръсни приказки“ и по пътя ми гръмна двигателят. Тогава се обадих на Боги (Богомил Грозев-б.а.) и на Башар, а той се обади на Румен Кривицки, с когото работихме, и те ми помогнаха да си прибера колата в Пловдив. Други приятели също ми помагат, аз също съм се отзовавал, когато са имали нужда. Не мога да кажа, че от приятел съм усещал някакво предателство, по-скоро това го има понякога във връзките ми с жени, но в любовните взаимоотношения това е нещо нормално.

– Героите в новата ти продукция търсят верния път и посока в живота си, а ти чувстваш ли, че вече си намерил себе си?
– Чувствам се на прав път и в мир със себе си. Разбрах, че не трябва да търся външни фактори, че например когато направя това и това в кариерата си ще съм щастлив, или като имам еди-каква си връзка, или живея еди-къде си ще съм добре. В един момент усетих, че имам нужда от промяна и започнах да се интересувам от философия. Лека-полека започнах да пренастройвам мисленето си и да оценявам това, че аз работя нещо, което за голяма част от хората е хоби, а на мен ми е професия и се чувствам пълноценен. Слушам често и аудио книги, като „Препятствието е пътя“ на Райън Холидей, която е на базата на стоицизма и мемоарите на Марк Аврелий, но в съвременен вариант. Ценен съвет от книгата е, че препятствието е пътят, тоест – всяка трудност би могла да бъде възприета като възможност.

– Стефан Данаилов играе твой дядо в „Завръщане“. По време на снимките той „бащински“ ли се държа към вас – младите актьори, и с какви впечатления остана от работата си с него?
– Чак бащински е силно казано, но по някакъв начин може би се държи леко бащински с Башар и му вика -Гаро, незнайно защо, както и с Евелин (Костова -б.а.), но все пак те са негови ученици и това е нормално. С мен също се държеше добре, но ние се запознахме малко преди да започнем снимките, когато с Башар му отидохме на гости, за да му предложим ролята. Изпитвам голямо уважение към него. Той е толкова легендарен, има толкова успехи и би могъл по някакъв начин да гледа отгоре на хората, но ми направи впечатление, че е много скромен и умерен – изключително приятни качества за човек като него. Не се опитва да се държи наставнически, или да демонстрира, че е нещо повече от другите, въпреки че би могъл да си го позволи, а се държи изключително нормално и цени човешките взаимоотношения. Също така има голяма самоирония и чувство за хумор.

– Трудно ли е да си популярна личност в България?
– Не мога да кажа, че е нещо трудно, ако го чуят от мен, ще излезе, че се оплаквам и това би било тъпо, защото хората имат много по-сериозни проблеми от това дали ги преследват папараци, или пишат за тях гадни неща в жълтите медии, така че това не е реален проблем. Ако за човек това е наистина проблем и го тормозят хейтъри – може да спре да бъде популярна личност и да се скрие някъде. Ти избираш дали външни фактори, като коментари или атаки от хейтъри могат да ти влияят. На мен не ми влияят въобще, така че не ми е трудно, дори го използвам в своя полза, защото като ме познават, ми е по-лесно да търся контакти за нов филм и да презентирам работата си. Когато някой напише нещо неприятно за мен, си давам сметка, че никой успешен и щастлив човек няма да седне да го направи и съответно мнението на този човек за мен не е важно. Няма как да се случи хора, като Илън Мъск, Кристиано Роналдо, или Димитър Бербатов например да седнат и да напишат кофти коментар. Цитирам хора, които са успешни в своята сфера, и чието мнение би имало тежест, но такъв успял човек наистина няма да влезне в даден сайт и да напише – ей, този е гей, или тази е еди-каква си! Хората, които пишат такива неща, не са за завиждане и тяхното мнение не е важно, защото те просто изразяват злоба в чистия u вид.

– Твоята бивша съпруга – Саня Борисова ще участва във „Фермата“. Ще следиш ли изявите u там и ти самият би ли участвал в подобен формат?
– Ако имам време, ще гледам изявите u и се надявам да се представи добре. Радвам се, че участва там и бих се радвал нейното участие да има смисъл, така че, стискам палци да се редстави наистина добре. Не знам дали аз бих участвал в такова редаване – малко съм на кантар, предпочитам да се занимавам с илми и сериали, отколкото с риалити формати, но никога не ога да кажа никога.

– Изпитваш ли страх от това да се влюбиш отново и готов ли си вече за сериозна връзка?
– Не изпитвам страх почти от нищо, а това да се влюбя е последното нещо, от което ме е страх. Аз съм готов за сериозна връзка, но когато се случи, не искам да пресирам и тези неща до голяма степен зависят от двама души едновременно. Това не е като в кариерата – да се бориш за нещо и да го постигнеш, тук са двама души, които трябва да правят синергия и да правят нещо заедно, така че, като усетя, че това нещо се случва – няма от какво да се страхувам.

– Веднага ти приписаха връзка с актрисата Евелин Костова…
– Нормално, те ме спрягат с всяка актриса, с която снимам. Бях наясно с това, но ние си казахме, че ще изберем тази, която е най-подходяща за филма. Взехме Евелин и всичко беше супер, така че нека си възприема кой както иска – това е нормално.

– А как избра Диляна Попова за другата главна женска роля в „Завръщане“ и винаги ли си гледал на нея само като на колежка? Вярваш ли, че може да има истинско приятелство между мъж и жена?
– С Диляна се познаваме вече повече от 15 години, но винаги съм я възприемал като колежка и приятелка. Вярвам, че приятелството между мъж и жена е съвсем реално и възможно, защото не всеки мъж и жена могат да се привличат сексуално – тази химия не се среща толкова често, така че за мен е абсолютно възможно. Когато с Башар обсъждахме главните женски роли и стигнахме до името на Диляна – не можахме да се сетим за друга по-подходяща от нея. Преди това сме работили заедно и в „Килерът“, където тя също се справи прекрасно. Изглежда невероятно и играе много добре, а в „Завръщане“ прави много хубава роля и хората ще се очароват от нейното изпълнение.

– С Орлин Павлов също сте приятели от много години. Усещаш ли в него някаква промяна, откакто стана баща?
– Да, с Орлин сме приятели отдавна и това си личи – вече правим пореден филм заедно. Освен, че е актьор във филма, той прави и песен за него. Разбираме се прекрасно и за мен е удоволствие, че работим заедно, защото знам, че мога да му се доверя и знам, че той ще даде много на филма. Откакто стана баща, не се е променил особено и не изглежда затормозен от тази работа – има същото чувство за хумор и енергия. Ако се е променил е за добро, защото сега изглежда още по-весел и щастлив. Орлин отделя много време за бебето и жена си и супер им се радва.

– А кои са твоите най-силни качества и тези, които не харесваш?
– Според мен най-силните ми страни са постоянството и волята, която имам – най-малкото за да избутам тези четири частни филма, което почти никой друг у нас не го прави. Виждам, че успявам да не се отказвам и да гоня целите си, без нищо да може да ме спре и съм доволен от това. Тези черти, които не харесвам в себе си, се стремя да ги оправям. Опитвам се да избягвам конфликти, а понякога е нужно да се изправиш лице в лице с проблема, за да го разрешиш.

– Понякога ядосваш ли се на родните политици и какво би искал да се промени с по-бързи темпове в родината ни?
– О, не се ядосвам въобще – не се концентрирам в неща, които не мога да контролирам, но като чуя изказвания на Валери Симеонов и леко се изнервям. Не казвам, че човека е глупав, но просто има прекалено непоклатимо и установено мнение за нещата, докато Йорданка Фандъкова например ми изглежда с отворен ум и имам чувството, че на нея мога да u се доверя за много неща. Това, което ми се иска да се промени в политиците у нас, е да мислят повече за общото благо в дългосрочен план, а не само за момента и за техните тъпи взаимоотношения и интриги – между и вътре в партиите. Не искам да слушам политик, който плюе друга политическа партия и говори за това кой какво бил направил и т.н. Единственият смисъл е да говорят за това – те какво могат да направят и допринесат за хората, защото те работят за нас, а не ние за тях.

– Сред любимите ти книги са биографиите на Марлон Брандо и Стинг. С какво те вдъхновява техния житейски път и история?
– Фен съм и на двамата като творци и затова ми е било интересно как те са успели. Това, което ме е вдъхновило до голяма степен, е, че и двамата са направили нещо, което е различно от останалите – потърсили са някаква оригиналност в себе си и са я изразили чрез творчество. В края на 40-те и началото на 50-те години Марлон Брандо е въвел нов начин на актьорска игра в киното, която се ползва и до днес, а затова се иска голяма смелост и отворен ум. Повечето хора обичат да ходят по сигурния път, за да не изпъкват и така да не могат да бъдат отхвърлени. Стинг по същия начин е изразил себе си, чрез неговата музика, която не може да бъде категоризирана към някакъв конкретен стил – да, може да има пънк, рок, или други неща в нея, но въпреки това той е намерил някакъв собствен музикален стил, който е уникален. Интересно е, че Стинг е бил учител по литература и сигурно заради това самата му биография е много хубаво написана. Той е син на млекари и е живял в едно корабно градче, когато започва да пише музика и да свири в групи, докато в един момент написва „Роксан“, която става тотален хит.

– Усещал ли си невидима подкрепа в трудни моменти и какво е за теб вярата?
– Понякога съм усещал, че някои неща се получават по-лесно, сякаш им е предначертано да се случат, и други, които ги насилваш и пак не могат да станат. Има такава енергия и човек трябва да обръща внимание на това, да слуша интуицията си. Вярата е нещо изключително важно, за да може човек да поддържа ценностите и морала си и да има сила, но тя не трябва да се използва за бягане от отговорност и да не си казва: „Бог така е решил и няма какво да се направи.“

– Любимата ти мисъл?
– „Родил си се оригинал, не умирай копие.“ Приел съм като мое верую да се сравнявам единствено и само със себе си и да съм по-добра версия на самия себе си от вчера. Харесва ми и една поговорка – „Амор фати“, което значи да обичаш всичко, което ти се случва. Тоест, да имаш любов към съдбата и да се наслаждаваш на всички неща – независимо дали са хубави или лоши, защото единствената истина е, че те са се случили, а всичко друго е интерпретация на твоето съзнание. Качеството на живота ни зависи от качеството на мислите ни и човек може да обърне всяка ситуация в позитивна, стига да разбере, че винаги има избор да приеме нещо по добър или лош начин.

Нашият гост
Ники Илиев е роден през 1981 г. в София. Завършва Френската гимназия, а след това Кино и тв-режисура. Прави своя дебют пред камерата едва 15-годишен, с главна роля в тв филм „Мускетарят с маратонките”. Добива популярност като модел и тв-водещ. През 2012 г. той режисира първия си филм – „Чужденецът”, който се превръща в един от най-касовите филми в родните кина. Подобна е и съдбата на „Нокаут, или всичко, което тя написа” и „Живи легенди”, който спечели няколко международни награди.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.