Арестуваният за кибератаката срещу НАП хакнал сайта на МОН преди две години

Гори електрически стълб на столичен булевард

Андреа пак прекали с фотошопа (СНИМКА)

БФС глоби и порица „Царско село“ заради съмнителни мачове

Слабо начало на сезона за хотелите край Варна Статистиката отчете спад на туристите и приходите за май

Бисер Петков: Над 43 хиляди първокласници ще получат по 250 лв. еднократна помощ за началото на учебната година

Продавачка присвоила над 70 000 лв. от заложна къща

Хари и Меган влязоха в списъка на Time за най-влиятелните интернет звезди

ДПС предлага правителството да купи машини за гласуване Идеята е да се сертифицират от "Електронно управление", одитират от ДАНС, програмират и отчитат от "Информационно обслужване"

Шофьор блъсна 7-годишно дете в Русе

Премиерът за хакването на НАП: Разполагаме с уникални мозъци, на които трябва да плащаме повече, за да не ни нанасят такива щети

Борисов: Отпускаме 5 млн. лева за обновяване на сградата и музея на БАН

Кристалина Георгиева има шанс да оглави Международния валутен фонд след оставката на Кристин Лагард

Български ало измамник завлече с 20 000 евро грък

Марешки превръща Пощенската палата във Варна в хотел

Нона Йотова и Петър Антонов: Само изкуството ни е наркотик и спасение

В България няма държавна културна политика

Хората имат нужда от поезия и от нещо, което да им възвиси душата

– Вие участвате заедно в музикално-поетичния спектакъл “Абсурдни времена” по стиховете на Добромир Банев и Маргарита Петкова. Предстоят ли ви нови съвместни изяви и бихте ли записали и някоя песен заедно?
– Нона: Аз искам да поканя Петър в един много интересен проект, който правя в момента – албум по българските поети-символисти. Преди съм записвала много песни по стиховете на Николай Лилиев, Теодор Траянов, Кирил Христов…, а в момента правя по Димчо Дебелянов и Яворов. Решила съм, задължително да включа Петър в една от песните, така че той ще участва в новия ми албум, който ще се казва “Ловци на бисери” и момента сме в процес на подготовката му с Дани Милев. Цялата ми мисия с този албум е малко апостолска дейност и е свързана с това младите хора да чуят тази музика и да разберат, че има българска поезия, която е абсолютно на световно ниво. Например Лилиев е преведен на толкова езици, но за съжаление не се учи в родните училища, а като го чуят в една песен и го възприемат по друг начин.
– Петър: Аз лично с Нона Йотова бих работил с най-голяма радост – веднага и по всяко време, не само защото смятам, че е изключително честен артист, а и защото е невероятно удоволствие да се работи с нея и да споделяме заедно безграничното чувство за хумор, което имаме към живота, към света и всичко останало.

– Какви други ангажименти и проекти ще имате през летния сезон?
– Н.: Аз имам още едно представление на “Влюбена, сгодена, изчезнала” – на 18-ти юли, което ми се случва за първи път, защото лятно време не съм изкарвала премиера, но е много хубаво.
– П.: За новия сезон ще направя едно представление със Стефания Колева и в момента работя по въпроса, а през септември в Пловдив ни очакват с “Абсурдни времена”.

– А как реагират хората, които са били на вашия общ спектакъл и има ли интерес към поезията в днешно време?
– Н.: Това е първият поетичен диалог по българска поезия, който се прави и се оказва, че хората имат нужда от поезия – от нещо, което малко да им възвиси душичката и да ги пренесе в друга реалност. В спектакъла има и въздействаща мултимедия и танц, а музиката в него по случайност е моя… Това е едно много хубаво събитие и често се случва зрителите да плачат на тези красиви стихове за любовта.
– П.: В началото ми беше странно, че много хора излизат просълзени и това е впечатляващо, но и доста отговорно. За артиста, поезията е нещо изключително важно, тя носи своите съвършенства, представени от авторите в чист, неподправен вариант и който има сетива да усети това и да го изживее е много голям късметлия.

– Коя е любимата ви роля един на друг?
– Н.: О, веднага казвам, в “Писмо до Америка” е любимата ми роля на Петър. Според мен, артисти като него трябва постоянно да снимат. Днес обаче, виждам една тенденция, която не ми харесва и е свързано със сериалите, които в цял свят вече изместват киното – виждаме какво се случи с “Игра на тронове”, а и у нас. Въпросът ми е, защо в родните сериали се снимат едни и същи хора? Ок, има неща, които много ми харесват, но не може в сериала в осем часа, а после и в този от девет – да участват пак същите хора! Това вече се коментира и във фейсбук, където хората постоянно питат: “Ало, защо едни и същи артисти са снимани и в двата филма?”
– П.: А моята любима роля на Нона е най-новата – във “Влюбена, сгодена, изчезнала”. Аз съм много честен и не го казвам за да є стане хубаво, но задължително трябва да се гледа това представление. В него тя е като човека оркестър, като един Чарли Чаплин на българската сцена и това е необходимо за душата – да се види и да се усети.

– Общият ви спектакъл се казва “Абсурдни времена”. Кое е най-абсурдното нещо във времената, в които живеем според вас – което трябва да се промени?
– Н.: Маргарита Петкова и Добри Банев държаха спектакъла да се казва “Абсурдни времена”, защото живота ни минава в тези абсурдни времена. Има много неща, които трябва да се променят у нас. Елена Панайотова, която е режисьор на новата ми постановка “Влюбена, сгодена, изчезнала” и е живяла и поставяла в Холандия ми е споделяла, че там си има закон, според който ако една фирма плати декорите в дадено представление, тя получава съответните данъчни облекчения. В България, докато икономиката ни е почти изцяло сива, какво можем да направим? У нас, за да даде пари един човек, бизнесът му трябва да е наяве и легален, защото утре някой може да каже: “Този ти е дал пари, от къде ги има?” Ако не може да отговори от къде, ти ставаш съучастник на престъпление, което си е абсурдна история. Това е както понятието, че много по-лесно е да се самоубиеш, отколкото да живееш, много по-лесно е да заминеш в чужбина в днешно време, отколкото да останеш тук, но ние стоим!
– П.: Много неща у нас са абсурдни, това е ясно вече дори за децата, но с днешна дата е много абсурдно да има индивид, който ни управлява, който да иска да сложи намордник на всяко едно куче. Те искат и на нас да ни сложат намордници! Появява се някакъв чичо отнякъде, който се налапва с пари и власт и всичко останало – за жалост дадена му от нас, който иска да ни сложи намордници!

– А най-големият абсурд в шоубизнеса ни какъв е?
– П.: То ние нямаме шоубизнес.
– Н.: Абсурдното у нас е, понеже няма държавна културна политика и се гледа всичко да се принизи до най-низките човешки страсти, а хората имат нужда и от духовното – те са интелигентни и винаги съм казвала, че това подценяване на интелигентността на българския народ е кошмарно. Показателно е, че публиката в Разлог, на която вече 14 години є поднасяме най-доброто от родния театър, което излиза и когато при тях мине пътьом някаква халтура – те не искат да го гледат. Иначе в световен план също има страшни абсурди, като цялата тази истерия със сексуалното уж насилие и цялото “Me Too”-движение, от което ми иде просто не знам какво да направя…

– Професията на артиста е сред най-стресиращите, а същевременно е сред най-нископлатените…
– Н.: Абсурдът наистина е голям, но артистите у нас няма и да протестират никога срещу това, защото искат само да работят, а в момента като някой надигне глава и каже нещо и веднага го махат. Аз познавам няколко души, които така ги отстраниха от сериали. Едното момиче – много талантлива актриса им каза в очите, че не є пука, че я махат, щом є плащат като на пълен нещастник някакви 120 лева на епизод! Добре, че тя има и други възможности, но така са много малко хора, а останалите работят за 120 лева и никога няма да си отворят устата, което е много тъжното…Като си позволиш да им кажеш нещо и те отговорят, че няма незаменими хора. Според мен не е така, как може да замениш една Невена Коканова например?! Да им влезе в акъла – не можеш да смениш една Невена с друга актриса, защото друга такава няма, нейното ДНК е нейно, Ян Енглерт също не можеш да го замениш в “Осъдени души” с някой глупендер, който е много популярен в момента. Никога няма да има втора Невена, втора Татяна, или Парцалев, това не го разбират тези, които дават парите. Тези дни,на премиерата на новия ми спектакъл един журналист ми направи страхотен комплимент, че на няколко пъти съм му заприличала на Татяна Лолова, която е една от любимите ми актриси – незаменима.

– Случва ли ви се да се обезверите и да се поддадете на депресията, както много артисти, които прибягват до наркотици, или антидепресанти?
– Н.: Постоянно ми се случва, защото при мен, осъществяването на всичко винаги е било много трудно, но само изкуството ни е наркотик и само то може да ни спаси. Преди няколко години, като загубих майка ми и цялото лято четях стиховете є, имам и много песни по нейни текстове, а много исках тогава да направя и една пиеса, която не се осъществи, но си мислех за нея през цялото време и наистина това е единственото, което може да ме спаси – изкуството и книгите.
– П.: Разбира се, че и на нас ни се случва да се поддадем на такива мисли, ние сме абсолютно нормални хора, но артистът носи и една особена чувствителност, която го прави по-раним.

– В новия спектакъл на Нона – “Влюбена, сгодена, изчезнала”, се казват много нелицеприятни неща за мъжете, но с чувство за хумор. По-лесно ли е да се говори с усмивка на тези теми?
– Н.: Винаги се сещам за онзи сладък филм с Мел Гибсън – “Какво мислят жените”, в който той чуваше мислите на жените всекидневно, докато в нашия случай имаме една екстремна ситуация – на изоставена жена в деня на сватбата, а тогава тя може да нарече мъжете с каквито си иска имена, да ги изкара даже най-големите чудовища. Понякога жените сами не се разбираме, но добре, че все пак мъжете ни обичат много, въпреки че за тях ние сме една голяма енигма, както и те за нас.
– П.: Но признайте, че ще ви е скучно без нас…
– Н.: Е, как, не можем без вас! Аз до края много се противях на този текст – за седемте типа мъже, но всички ме убеждаваха да остане, особено Крум Зарков и Сашо Симов. Факт е, че винаги такива филми и пиеси се харесват. Ето, постановката “Красиви тела” я играем вече 14 години и на нас дори леко ни е омръзнала, но още се харесва на хората и продължава да пълни салони, а през октомври с нея сме във Варна. Както се вика, през тези години какви ли не неща се случваха – деца се раждаха, после влизаха в пубертета, самите ние се променяме, вярно баби още няма между нас станали, но…

– А ти представяш ли си се в тази роля и би ли дала на внучето да ти вика баба, или ще му забраниш, както някои твои колежки?
– Н.: Въобще не ми пука, дори моето име на италиански, но с две “н” означава баба. Даже много съм се шегувала с това, особено като се запознаваме с италианци и винаги има леки шеги по темата, което е приятно. Аз нямам притеснения за възрастта и дори си говорехме за това с Цветана Манева, която дойде на премиерата ми, заедно с Татяна Лолова и Емилия Радева и трите ми направиха много приятни комплименти за ролята ми. Цветана ми сподели, че никога не я е притеснявало да казва на колко години е. Аз също съм от жените, които нямат този комплекс, защото само човек с комплекси може да си крие годините, а и всеки може да види кога си роден. Сега и една Аня Пенчева стана баба и си показа внучето на сцената, така че…

– Какво е любовта за вас и как бихте я описали?
– П.: Всичко е любовта – абсолютно всичко, нещото без което не трябва и не може да се живее. Ако я нямаш, все едно наистина нищо друго нямаш.
– Н.: Бог е любов. Аз вярвам, че по някакъв начин, за да бъде създадена Вселената, трябва да има някакъв висш разум и трябва да има любов, иначе ще е само хаос. Хората на изкуството затова са благословени, защото имат възможността да сътворяват нещо – художници, писатели, поети, артисти, всички ние, които създаваме изкуство, а то се прави с любов.

– Най-вдъхновяващата личност в живота ви?
– П.: Това беше моята майка.
– Н.: И при мен беше майка ми, но за съжаление и двамата ги изгубихме, но ето и сега като имах премиера и преди да изляза на сцената винаги я усещам и знам, че е с мен. Те действително са с нас.

– Най-необикновената случка, която сте имали?
– Н.: Аз съм общувала на сън с Ванга преди години, когато имах един много тежък перитонит и едва оживях. Никога не съм ходила при нея, но преди това я сънувах и тя взе да ми се кара да пия едни билки, които после се оказа, че са били против възпалителни процеси. Не успях да ги пия, но тогава наистина едва оживях, Слава Богу, че все пак ме спасиха. След това, минавайки през църквата в Рупите, исках да си купя нещо и си взех една плочка с образа на Ванга, която винаги нося с мен. Като си я купих, разказах в църквата тази случка, че съм я сънувала и тя ме предупреди, а те ми споделиха, че това се случва на много хора – да я сънуват по здравословни проблеми и тя да им каже нещо, или да ги посъветва.

– Любимата ви мисъл, или цитат?
– Н.: Имах щастието да играя в две пиеси на Тенеси Уилямс и любимата ми мисъл е от “Трамвай желание”, където Бланш казва, че “единственото обратно на смъртта е желанието”. Другата мисъл, която харесвам е, че “единственият непростим грях е умишлената жестокост”. Цял живот не мога да разбера защо хората сме умишлено жестоки – защо има хора, които искат да причиняват зло на други хора, или на животни, това не ми дава мира.
– П.: Много харесвам следната мисъл – “дишай свободно и мечтай смело!”

Нашите гости
Нона Йотова и Петър Антонов са сред малкото родни актьори, които печелят почитатели не само със сценичните си превъплъщения, но и с таланта си на изпълнители. Двамата се познават и са приятели от много години, но в един момент решават да обединят усилия във вълнуващ спектакъл, събрал в себе си страстта им към музиката, поезията и актьорската игра. Какви други общи проекти им предстоят, кои са абсурдите в българския шоубизнес и към какво друго не могат да останат равнодушни в родната действителност – двамата разкриха в откровено интервю пред в. “Труд”.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.