Министър Аврамова: Цената на водата ще остане социално поносима, въпреки водната криза

Стриптизьор-пожарникар посети дом за възрастни хора (ВИДЕО) 89-годишна жена "получи" за Коледа специален танц в скута

Без промяна при изписването на лекарства за хронично болните пациенти

Френски полицаи застреляха мъж, заплашил ги с нож

Отпадат бележките за получени доходи

Пешеходец блъснат и убит на място от кола в Монтана

252 615 домакинства ще получат помощи за отопление този сезон

Съдят жена и мъж, опитали да вкарат дрога в затвора

Малки таланти редят юбилейна изложба в арт салона на Апелативния съд "Пльок" представя шарени творби на възпитаници на школа "Дедал"

Арестуваха ромка с дрога в гащите Скътала 15 пликчета „чай за пушене“

Шарл Мишел: Очакваме възможно най-скоро гласуване в британския парламент по споразумението за Брекзит

Министър Маринов: В автомобила на НСО е бил само шофьорът

25 ранени при експлозия в жилищен блок в Германия

Млада шофьорка блъсна жена на пешеходна пътека

Оборудваха отделението по неонатология в Търново с видеоларингоскоп

Общественото мнение за качеството на образованието е твърде негативно

„Труд” продължава професионалната дискусия за висшето образование в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов – човек с изключителен организационен опит и доказани практики в развитието на университетското образование у нас. В серия от статии проф. Борисов анализира ключовите, според него, проблеми и перспективи пред висшето образование в България.

След него в дискусията със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Анастас Герджиков, ректорът на Медицински университет – Варна проф. Красимир Иванов, ректорът на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски” проф. Любен Тотев, който е и председател на Съвета на ректорите, проф. Георги Михов, ректор на Технически университет-София, проф. Христо Бонджолов, ректор на Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”, проф. Пламен Бочков, ректор на Нов български университет, проф. Анна Недялкова, президент на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, проф. Георги Колевректор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доц. д-р Григорий Вазов, ректор на Висшето училище по застраховане и финанси, проф. Митко Георгиев, ректор на Химикотехнологичния и металургичен университет – София (ХТМУ), проф. Иван Марковректор на Университета по архитектура строителство и геодезия, проф. Стоян Денчев, ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии – София, проф. Иван Илиевректор на Лесотехническия университет – София, проф. Станислав Семерджиев, ректор на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“, проф. Иван Въшин, ректор на Тракийски университет-Стара Загора, проф. Стати Статев,  ректор на УНСС и  заместник-председател на Съвета на ректоритe, проф. д-р Христина Янчева, ректор нa Аграрен Университет-Пловдив, проф. д-р Стефан Костянев, ректор на Медицински университет – Пловдив, проф. Борислав Юруков, ректор на Югозападния университет „Неофит Рилски“, проф. Борислав Борисов, ректор на Висшето строително училище „Любен Каравелов“, проф. Николай Драчев, ректор на Националната художествена академия, проф. Даниела Тодорова, ректор на Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“ и проф. Димитър Цанев, ректор на Националната музикална академия „П. Владигеров“.

Днес своите виждания за проблемите във висшето образование излагат проф. Пенчо Гешев, ректор на Национална спортна академия „Васил Левски“ и проф. Руслан Пенчев – ректор на Международното висше бизнес училище в България.

За финал следващата сряда проф. Борислав Борисов, който откри дискусията със шест свои статии, ще направи кратко обобщение на изразените мнения и становища.

 

Да, има занижено качество на обучение, но смея да твърдя, че то се провежда предимно в разкритите в някои висши училища неспецифични за тяхната специализация и традиция професионални направления

Не може да се реализира качествено обучение там, където не са налице най-малко три от условията за разкриване на ново професионално направление – материална база, научно-преподавателски състав и учебна документация

Включвайки се в края на дискусията за състоянието на висшето образование в България, аз съм определено улеснен, тъй като в публикациите си всички колеги досега поставиха обективно съществуващите проблеми, както и споделиха обосновани идеи и посочиха реални стъпки за тяхното решаване.

Това, което ме мотивира да се включа в дискусията, е усещането ми за наличие на прекалено критично, а защо не и нихилистично обществено мнение за качеството на подготовка на специалистите с висше образование като цяло в родните университети и висши училища. Аз лично, не като ректор, а като преподавател в НСА „Васил Левски“, се чувствам засегнат от подобно твърдение. Защото не е редно някои слабости, допуснати в многостранната дейност в отделни висши училища, да се пренася като негативи върху цялата система на висше образование.

Да, има занижено качество на обучение, но смея да твърдя, че то се провежда предимно в разкритите в някои висши училища неспецифични за тяхната специализация и традиция професионални направления. Тук е мястото да се противопоставя на общественото мнение за наличието на голям брой висши училища, тъй като проблемът не е в техния брой, а в разкритите в някои от тях нови професионални направления. Защото не може да се реализира качествено обучение там, където не са налице най-малко три от условията за разкриване на ново професионално направление – материална база, научно-преподавателски състав и учебна документация.

В направленията, по които ние провеждаме обучение, също се забелязват подобни случаи. Не е нормално да се разкрие професионално направление, а след това да се отправя искане за ползване на материалната база на НСА под наем. Не е нормално да се разкрие професионално направление, когато кадрово учебният процес се осигурява основно от пенсионирани в НСА преподаватели или такива, които водят обучение по 5 и повече учебни дисциплини. А дали не се реализира прием на студенти в професионални направления в университети без необходимата за целта програмна акредитация? Това говори за наличие на занижен контрол и на неадекватни решения, взети понякога под натиск на прекалено амбициозни преподаватели или несъобразени с широко дискутирания помежду ни проблем за демографската криза, за намаления брой завършващи средно образование и т.н.

В НСА, например, имаме всички условия за обучение на медицински сестри като материална база, кадри и документация, наличие на акредитация в професионално направление „Здравни грижи“, наличие на необходимост на пазара на труда от такива кадри. Но водени от разбирането за съществуващия проблем, не го реализираме. Освен това, години наред не увеличаваме броя на студентите по професионални направления за обучение по държавна поръчка, като след анализ на търсенето променяме само плана за прием в отделните специалности в направлението. Вероятно и затова досега нямаме неизпълнение на утвърдения план-прием във всички професионални направления.

Вторият мит, който съществува, е, че след приемането на Закона за развитие на академичния състав (ЗРАС) многократно се е увеличил броят на хабилитираните преподаватели. Нека още веднъж да заявим, че това не отговаря на истината. Не трябва да забравяме, че имаше голям период от време между закриването на Висшата атестационна комисия и приемането на цитирания закон. През този период към преподавалите със стартирали, но незавършили процедури във ВАК се добавиха преподаватели, които междувременно придобиха право да се хабилитират. Така в първите 1–2 години след публикуването на ЗРАС се натрупаха голям брой хабилитации по горепосочените причини.

След този период всички висши училища въведоха свои вътрешни критерии за академично израстване и процесът на хабилитиране се нормализира. Тук трябва да посочим, че няма ректор на държавно висше училище, който би стимулирал процес на безконтролно нарастване броя на хабилитираните преподаватели, най-малкото защото това се отразява пряко на фонд работна заплата. А впрочем на почти всички висши училища държавната субсидия покрива предимно фонд работна заплата.

Наскоро ми попадна списък на преподавателите в НСА от 1982 година. За мое учудване констатирах, че в условията на стриктно прилагани единни държавни изисквания за академично израстване във ВАК броят на хабилитираните преподаватели по това време е по-голям отсега при по-малък общ брой преподаватели. И ако всеки ректор си направи такава справка, аз съм почти сигурен, че такава ще бъде ситуацията в повечето висши училища или разликата ще бъде незначителна.

И така, стигнахме до новия Закон за развитие на академичния състав, който според мен беше приет именно под натиска на общественото мнение. Затова, освен че има редица недостатъци, с отделни клаузи звучи и твърде назидателно и обидно за дългогодишни изявени преподаватели и учени. След като вече повече от 5 години не са на основен трудов договор с Академията, те трябва наново и формално да доказват своите научни достижения съобразно въведените минимални наукометрични изисквания за придобиване на академични степени и длъжности, за да бъдат включени в научните журита. С какво ли ще се променят рецензиите и становищата им? Да не говорим, че по принцип не е редно преподаватели, които са се хабилитирали в условията на действие на един закон, да се лишават от придобити права при влизането в сила на нов закон.

А всъщност предложените минимални наукометрични показатели са по-ниски от прилаганите в университетите, според твърденията на почти всички колеги. Нещо повече, получава се голям дисонанс между критериите в предложените минимални наукометрични изисквания и критериите, заложени в Правилника за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от висшите училища и научните организации, както и на дейността на фонд „Научни изследвания“. Това ще доведе до сериозно разминаване между личния интерес на преподавателите за академично израстване и интереса на висшето училище за получаване на по-висока оценка на научноизследователската дейност с оглед на по-доброто є финансиране. Като резултат академичните ръководства вероятно ще предложат значително завишаване на вътрешните критерии. Ако, разбира се, бъдат възприети от академичната общност, в което аз лично се съмнявам. И си задавам въпроса: За какво са ни тогава тези минимални наукометрични изисквания?
Прекалено голямо внимание според мен се отделя на публикациите в реферирани и индексирани списания като критерий за оценка на научноизследователската работа във висшите училища. Това изправи НСА пред сериозни трудности поради липсата на такива издания в областта на спорта. Като първа стъпка за решаване на този проблем, с решение на Академичния съвет финансово се подпомагат публикациите на преподавателите в индексирани списания и такива с импакт фактор.

Отчитайки необходимостта от създаване на възможности за такава публикационна дейност, през миналата година НСА издаде ново научно списание „Приложни науки в спорта“, което вече е включено в 5 бази данни за индексирани и реферирани списания. Трябва да отбележим, че този процес е свързан и с осигуряване на допълнителен финансов ресурс.

И ето пак проблем. За отчитане публикациите в индексирани и реферирани издания ще се използват само световните научни бази данни SCOPUS и WEB of SCIENCE. А ние преди всичко сме преподаватели.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. По-добре е спортистите да учат друго висше и да зи вземат „занаят в ръцете“ и след това СДК към НС, ако толкова искат да са учители и треньори. Защото ние с дипломите сме последна дупка на кавала на трудовия пазар

  2. По-добре е спортистите да учат друго висше и да зи вземат „занаят в ръцете“ и след това СДК към НСA, ако толкова искат да са учители и треньори. Защото ние с дипломите сме последна дупка на кавала на трудовия пазар

  3. Много приказки за едно нищо….Всичкото това бръщолевене се отнася до запазването на 53 бр. ВУЗ ….при население 6,5 млн. население. Пълнят с глупости студентите. Всеки кандидат студент е със СИГУРНО МЕСТО…
    КПД = 0 – това е резуртата. Преди години се борехме по 15-18 човека за 1 место а сега ????.
    Забележете разни пишман професори, пиари и какви ли не защитават каузата да се запази това статукво.
    Решение – НАМАЛЯВАНЕ поне с 50 %. Вече куцо и сакато е с диплома

  4. Нивото на студентите в нса е под всякаква критика,преподавателите тормозят студентки за „лични срещи“ и това се знае от ръководството.

  5. Нивото в НСА сега е много по-високо от това на СУ и това се знае от тези, които са завършили и двете Висши училища. Подобни „тормози“, г-н Николов, няма.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.