Мачовете и спортът по телевизията днес, събота, 29 февруари 2020

Дневният хороскоп на Алена за събота, 29.02.2020

На 29 февруари 2020 да почерпят

Проф. Тодор Кантарджиев: Ситуацията с коронавируса не е толкова страшна, но никой не слуша

Премиерът е разговарял с Кириакос Мицотакис за ситуацията с мигрантите

Българи дариха 178 000 евро за бебето Анди Чернодробната трансплантация ще е в Германия, някой от родителите ще е донор

Младен Маринов: Предприемаме всички мерки за засилена охрана на границата

Борисов към Шарл Мишел: Безопасността на външните граници има пряко отношение към общата сигурност на ЕС

Борисов и фон дер Лайен обсъдиха проблема с мигрантите в Турция

Първите тестове за коронавирус в отбора на „Лудогорец“ са отрицателни

Турция пусна бежанците (обзор) Премиерът Борисов прати армия и жандармерия по границата

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Ангела Меркел разкритикува нападението срещу турски войници в Сирия

Турция е поискала от Русия незабавно да спре огъня в Идлиб

ВМА: Всички проби, изследвани за коронавирус днес, са отрицателни

Отец Георги Фотакиев, ръководител на Православния център за духовно обгрижване на наркозависими, пред „Труд“: Страстта към наркотиците у нас стана пандемия Вече деветгодишни посягат към дрогата

Единственият в България православен Център за духовно обгрижване на наркозависими, които се намира в храма „Свети Цар Борис” на варненския квартал Аспарухово, навлезе в 16-ата си година и отчете, че има много хора, спасени от порока, но нуждаещите се от изцеление, се множат с бясна скорост. За унищожителния ефект на новите дроги, за вярата, която преобразява и за нуждата от по-ефективен модел за рехабилитация на зависимите, разговаряме с основателя на центъра отец Георги Фотакиев.

– Православният център за духовно обгрижване на наркозависими, който основахте преди 15 години, няма аналог у нас. Каква е равносметката ви за изминалите години работа, отец Георги?
– Статистиката не е силната ми страна, но за тези години през центъра са преминали над 500 души. Последното ни проучване преди 2 г. показа, че близо 53% са скъсали с пагубния порок. Важно е, когато говорим за успеваемост, да се знае, че тя се мери между петата и осмата година след рехабилитацията. Казвам това, защото има нелоялни собственици на терапевтични общности, които след година-две работа отчитат успехи, а те не са реални. Резултатът ни радва, но за цялото ни общество е тревожно, че пристрастените се увеличават и възрастовата граница пада, а съвременните дроги са силно токсични и това удължава процеса на възстановяване. Преди години със зависимите към хероин започвахме работа седмица след настаняването им. Днес просто няма как това да се случи, защото много рядко потърсилите помощ имат само една зависимост. Повечето смесват алкохол и амфетамини или метаамфетамини, често с неясен произход. Получава се токсичен коктейл, който причинява тежки поражения в мозъка – психотични епизоди, паранои, страхови неврози, шизофрении. Налага се първо да пият медикаменти, за да излязат от своя измислен свят и чак след това започваме рехабилитацията.

– Колко трае курсът на лечение при вас?
– Първият му етап е от 9 до 12 месеца. Следват 3 месеца ресоциализация в защитени жилища и едномесечен преход. Почти година и половина се занимаваме с всеки един, а след това е нужно още поне толкова време, за да се очисти напълно организмът от отровите, да утихнат невроните в мозъка и той да заработи нормално. Покрай модата широкото навлизане на синтетични дроги се появяват нови предизвикателства. Имахме фрапантен случай – мъж твърдеше пред психиатъра, че е зависим от амфетамини, но при теста се оказа, че е чист. Това означава, че е употребявал непознати вещества, от които изпада в кризи. В такива случаи е трудно да се назначи лечение, тъй като не е ясна химическата реакция и ефектът u върху организма на човека. Но с Божията помощ успяваме да възстановим хора, които са били в много тежко състояние и лекарите са ги отписали.

– Дайте примери?
– Помогнахме на мъж с тежка шизофрения, който беше блъснал полицай и беше скочил от прозореца на болница в София. Когато дойде при нас, първо се опитваше да се удави, като пие вода, а после се изживяваше като Исус Христос. Беше на 35 г. и се дрогираше от 7-годишен. Докараха го с рани по китките и краката, защото в болницата е бил вързан. Днес е здрав и пълноценен. Спасихме и 27-годишен мъж, получил инфаркт след дългогодишна употреба на какви ли не наркотици. Той имаше корова атрофия и психиатрите обявиха възстановяването му за чудо.

– Значи не е вярна тезата, че няма бивши наркомани?
– Елате в неделя в храма след служба и попитайте. Аз съм против това понятие бивш наркоман. За мен има хора, които са употребявали и са прекратили този вреден навик. Той е епизод от живота. Стотици имат страхотни семейства, след като са преодолели този труден период.

– Какви са възможностите на центъра да приема нуждаещи се?
– В малка сграда в двора на храма настаняваме жени, а в отделна – мъже. Капацитетът ни е общо 16 души, а нуждите са огромни. Зависимостта става пандемия, вече имаме листа на чакащите. Центрове като нашия по света се броят на пръстите на едната ръка. Тук работи интердисциплинарен екип, помагат ни и доброволци. В центъра няма грам дрога, настанените нямат пари и лични вещи, за да не се изкушат да ги заложат. Стремим се да запълваме времето им максимално – веднъж седмично всеки има консулт с психиатър, три пъти седмично – с психолог. Има духовно обгрижване, катехизис, курсове по актьорско майсторство и по иконография.

– Как се опазвате от наркопласьори? Не ви ли нападат?
– Господ ни пази, но имаме и прекрасни взаимоотношения с полицията. Самите пласьори се държат към мен с уважение. В началото опитваха да влизат в центъра, защото зависимите често им дължат пари, но успях да ги отблъсна. При момичетата положението е по-сложно, тъй като пласьорите често ги ползват и като дилъри, и като проститутки. Когато такава девойка влезе при нас, загубите за боса u са солидни. Преживяхме премеждия, но те са в миналото.

– А приемате ли деца?
– Нямаме право да приемаме лица под 18 г. и това е проблем, защото вече и 9-годишни деца посягат към дрогата. Наскоро доведоха момче от Силистра на 12 г. с всички симптоми на зависимост – крадеше и мамеше, говореше като човек, който е употребявал наркотици поне 10 г. Родителите бяха вдигнали ръце, но за съжаление няма адекватно законодателство, за да помогнем. Изискванията за терапия на деца са прекалено сложни и за да се изпълнят, разходите биха били поне 4000 лв. месечно. Проблемът е общ за всичките терапевтични общности у нас. Разговаряхме с министъра на здравеопазването по този въпрос. Смятам, че стандартите трябва да се преосмислят и то с участието и на правосъдното министерство, МВР и хората, които работим на терен. Законите трябва да отговарят на нуждите. В България няма много рехабилитационни програми и липсва държавно финансиране. Зависимият може да лежи по клинична пътека в болница, а след това няма кой да му помогне да си стъпи на краката. Краят на този път често стига до затвора. Нужни са законодателни промени, за да има повече програми и пристрастените да са задължени да участват в тях.

– Вярата в Бога ли е основното лекарство, което прилагате?
– Най-дълго подкрепящата терапия – до последния ти дъх, е православната вяра. Отиваш на изповед и причастие и знаеш, че всяка неделя можеш да си в общността и всеки ден има кой да те подкрепи. Енорията като част от църквата и втората след семейството градивна единица е много важна за този процес. Тя е едно голямо семейство. Има много хора, на които сме помогнали и идват редовно. По Божията милост с тях се случват чудеса. Последното е изцелението на 60-годишен баща на две деца с тежка хазартна зависимост. Беше проиграл много имоти и пари и беше на ръба. Дойде, изповяда се, говорихме и се преобрази. Сега всяка събота е на вечерня с жена си и не помисля за хазарт.

– Търсят ли Ви хора и с други зависимости?
– Да. Наскоро дойде баща с момче, което страда от компютърна зависимост. Видях, че ако не пипне телефон за 5 минути, детето става нервно, спира да мисли и започва да трепери. Това не е по-малко страшно от наркотиците. Борим се да спасим и полусирак със странна зависимост към самозадоволяване.

– Дефицити в семейството ли определят профила на зависимите?
– Най-често. Ако нямаш някакъв дефицит, няма да тръгнеш по наклонената плоскост. По нея се плъзгат хора, които опитват да компенсират някаква липса – на любов, на подкрепа. В днешната ни държава, в която нищо освен смъртта не е сигурно, такива хора се множат. Една от причините е и липсата на реализация, която е резултат от недобрата образователна система. Зависимостта е страх да погледнеш празнотата в себе си. Наричаме настанените при нас студенти, защото уроците, които не са взели навреме, ги научават при нас.

– Какво ви провокира да насочите усилията си именно към работата с наркозависими?
– Започнах през 1997 г. съвсем случайно. В тези години имаше пик на употребата на хероин. Бях млад свещеник на 23 г. Друг млад човек, който днес е свещеник, ме помоли да се срещна с майка на наркоман. Отидох в дома u, а на вратата ме посрещна лекар, защото момчето бе поело свръхдоза. Изчаках да се свести. Първите му думи бяха, че иска цигара. Казваше се Младен. И се възстанови. Последваха го други. От тях започнах да се уча какво е зависимостта, какво усещат пристрастените, какво ги кара да вземат дрога. И понеже Бог не избира квалифицираните, а квалифицира избраните, ме насочи по този път. Първо работех по къщите на хората. Приютявах зависими и у дома. През 2004 г. с благословията и подкрепата на покойния митрополит Кирил бе създаден православният център, а от 2009 г. работим със сдружение „Отвори очи”. След толкова години успешен труд базата ни отесня, а сега дори има риск да я загубим.

– Успехите на центъра са безспорни. Защо се опасявате, че той може остане без база?
– Основната сграда ни беше дадена от областната управа преди 15 г. Тя е била бар, после склад. Приехме я в окаяно състояние и я преобразихме. Сега ни канят да напуснем. Упрекват ни, че по устав събираме такси и че развиваме търговска дейност. Няма как да не изискваме такса – месечната издръжка на всеки настанен е около 1500 лв. и няма държавно финансиране. Често изобщо няма кой да я покрие, защото приемаме сираци и бездомници. Дарителите са рядкост. А търговската ни дейност е, че продаваме по 20-25 лв. ръчно изработените от включените в програмата икони, за да закупим материали за изработката на нови. Екипът ни има възможност да се грижи поне за 30 души, но няма къде. Три пъти писахме молби до община Варна, но без резултат. В кв. Аспарухово има подходяща сграда – бившо училище, но то можело да се ползва само за образователни цели. В същото време закрити училища по селата се разпродават. А на нас ни се налага да връщаме страдащи, чиито близки също страдат.

– При първата си служба в храма „Св. Цар Борис” преди 6 г. Варненският и Великопреславски митрополит Йоан обеща безрезервна подкрепа за центъра. Тогава имаше идея дори той да стане национален. Има ли движение по този проект?
– Ние сме готови. Имаме екипи, с които може да се направят още два православни центъра за обгрижване на наркозависими в София и Велико Търново. Заедно с нашия те ще работят по единна методика и ще прилагат стандартизирани процедури. Но и за това е нужна база. Ще се радвам, ако митрополит Йоан помогне.

– Само православни християни ли приемате в центъра?
– Приемаме всеки, който търси помощ, независимо каква религия изповядва. Идват хора от цялата страна и от чужбина. Помагали сме на руснаци, белгийци, израелци, арменци. Някои сами пожелават вярата, но никого не задължаваме.

– Българинът не е много религиозен. Какво сочат Вашите наблюдения – увеличават ли се или намаляват вярващите хора?
– В моя храм се увеличават. Когато дойдох тук преди 23 г., имаше пет баби енориаши. Сега е пълно с млади хора – над 20 малки деца всяка неделя идват с родителите си за причастие. Ако човек наистина реши да се обърне към Бог, той рано или късно ще го прослави. Ние изгонихме Господ от църквата, от училищата, от институциите, от държавата, от сърцата и домовете си. Но тези, които не го направиха и в неделя се стараят да идват на литургия, са закриляни и защитени. Имат сговор в семейството, децата им не са пръснати в чужбина – все традиционни ценности от миналото, които днес голяма част от обществото е загърбило.

Нашият гост
Отец Георги Фотакиев е роден във Варна в семейство на свещеник. Учи в техникума по обществено хранене, а след и в Духовната семинария. След като отбива военната си служба, завършва магистратура в Богословския факултет на Великотърновския университет. От 1997 г. служи в храма „Св. Цар Борис” във варненския кв. Аспарухово, който днес е напълно реставриран, а в двора му действа неделно училище. През 2004 г. основава единствения у нас православен център за духовно обгрижване на наркозависими. Женен, има 7 деца.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.