Офисният планктон в САЩ ще трябва да премине през трудни времена, преди да се реши да отиде „на картофите“

Американските фермери алармират, че коронавирусът ще предизвика тектонични промени в производството на храни. И въпросът не е в повишеното търсене, а в това, че стотици хиляди сезонни работници заради карантината няма да могат да дойдат в САЩ и да работят на полето. Ще могат ли милионите безработни американци да ги заменят? Най-вероятно "не" и ето защо.

Масовите смущения в снабдяването с продукти, от които американците се оплакват днес, все още не са фатални. С увеличение на доставките, препланиране на логистика и намален асортимент, търговските вериги частично се справят с тях. Но фермерите предупреждават американците, че през лятото и есента могат да се очакват много по-сериозни и вече структурни проблеми с храните.

По принцип, Америка си самоосигурява храната с изключение на пресните зеленчуци и плодове. Пандемията на коронавирус обаче поставя под въпрос буквално всички етапи на селскостопанското производство - от сеитбата до прибирането на реколтата. Традиционно в големите и малките стопанства се наемат мигранти като сезонни работници. Те са съгласни на минимална заплата и не изискват никакви гаранции. Всичко това значително намалява разходите и позволява на фермерите да развиват своето производство дори и при сегашните сравнително ниски цени на храните.

Но карантинния режим, вече въведен в много щати на САЩ, изключва работниците мигранти от пазара на труда. Консулствата спряха да дават визи за временни работници, а всяка година около 250 000 мигранти влизат в САЩ по този официален начин. Обзети от безпокойство, фермерите алармират властите за това, че през април и май местните жители ще са в самоизолация и този режим днес е обхванал около 90% от американците. А чуждестранните работници няма да могат да влязат поради визовите ограничения. Въпросът е кой ще работи на американски обработваеми земи и зеленчукови градини.

Изглежда, че икономическата криза подсказва естествения отговор на този въпрос. Само за една седмица, 14-21 март, американците са подали 3,28 милиона молби за обезщетения за безработица. Следващата седмица това число се удвои. САЩ не са виждали такъв бесен ръст на увеличение на безработицата дори по време на Голямата депресия.

Това отвори очите на американците за първи път, може би за много години, да излязат от пашкула на виртуалната реалност, създадена от местните медии, и да видят тъжната истина. Години наред се смяташе, че безработицата в Съединените щати е на ниво от 5–7% и в същото време все още някъде спада. Но докато все още бе кандидат за президент, Доналд Тръмп обяви една интересна цифра, която по някаква причина не попадна в официалната статистика. Тогава работоспособното население на САЩ наброява 159 милиона души. От тях през 2017 г. 96 млн. не са се занимавали с трудова дейност. В същото време те не са се регистрирали на борсите на труда и не са получавали обезщетения и Бог знае от какво са живеели - нелегален бизнес, престъпност, проституция.

Ако извадим тези хора от трудоспособното население и преброим официално регистрираните безработни от тези, които остават, тогава реалният процент на безработицата в САЩ изглежда много по-драматичен. Според Тръмп „реалните числа могат да се доближат до 42%“.

Тази ситуация съществува и преди президентството на Тръмп и той не без причина превърна борбата с безработицата в една от основните задачи на своя президентски мандат.

Коронавирусът обаче изтри всичките му планове. Според официалните оценки на Министерството на труда само през последните две седмици над 10 млн. души са загубили работата си в САЩ. Изглежда, че местното селско стопанство е идеално средство за спасението на американските безработни. Винаги има стотици хиляди работни места за тези, които искат да събират ягоди или да отглеждат царевица.

Проблемът обаче е, че загубилите своята работа креативни мениджъри и стилисти са психологически напълно неподготвени да отидат на полето. Американските власти многократно са се опитвали да насърчат фермерите да наемат местни, вместо мигранти, за работа на място. И всеки път тази инициатива се проваляше.

А и фермерите бяха напълно неподготвени да наемат хора, несвикнали с тежък физически труд. А и самите градски жители изобщо не искаха да работят на полето, въпреки че $ 10,5 на час не са толкова лоша заплата, след като помощник учителите в началните училища получават приблизително същата сума. „Те просто си взеха всичко и си тръгнаха. Работиха шест часа и веднага си тръгнаха. Около 25 души казаха, че е твърде трудно", оплака се Джон Харолд, фермер от Колорадо пред New York Times за първия си опит да наеме местни жители през 2011 г. В Северна Каролина, в разгара на безработицата, свързана с Голямата рецесия през 2008 г., от близо 500 000 безработни в щата, само 268 души се съгласиха да отидат да работят в селското стопанство. Останалите избраха да останат на обезщетенията.

Подобна ситуация се развива днес и във Франция. Преди седмица министърът на земеделието призова французите, загубили своята работа да отидат на нивите и да помогнат на земеделските производители със сезонната работа. След сеитбата във френската селскостопанска индустрия липсват 200 000 работници. Всички те трябваше да дойдат от Северна Африка и от Испания, но заради затворените граници те си останаха вкъщи. Призивът на министъра обаче не предизвика ентусиазъм сред французите. Безработните „бели якички” си останаха вкъщи.

Няма съмнение, че в САЩ офисният планктон ще трябва да премине през трудни времена, преди да се реши да отиде „на картофите“. А тежките времена са точно зад ъгъла. Ако проблемът с работната ръка не бъде решен в близко бъдеще, американците ще се сблъскат с недостиг на храна.

А чужбината този път няма да помогне. Пандемията от коронавирус беше отличен претекст да се затворят границите. По отношение на храната държавите масово преминаха към самоосигуряване. Организацията на храните и земеделието към ООН официално предупреди за рисковете за международните доставки на продукти, които коронавирусната пандемия носи със себе си. Очевидно е, че правителствата ще действат според ситуацията и по всяко време ще могат да блокират износа на храни.

Така към есента в САЩ се очаква недостиг на вносни плодове и зеленчуци, както и повишаване на цените за всичко, което остана по рафтовете. Цените на някои продукти започнаха да растат и сега. Например американците започнаха масово да купуват яйца и цената им се покачи почти 3 пъти. Портокаловият сок почти напълно изчезна от продажба защото американците решиха по някаква причина, че витамин С ще ги спаси от коронавируса. Когато се появи отново в магазините, той ще струва много повече.

В ситуация на пълната непредсказуемост на пазара американските фермери са принудени да решат друг проблем и това какво всъщност днес ще садят и отглеждат. Ресторантите и кафенетата са затворени, търсенето на скъпа, гурме храна намалява, а на продуктите с дългосрочно съхранение расте бързо. От една страна, ако познаете търсенето през есента, можете да забогатеете, но при най-малката грешка може да стигнете до фалит.

Засега в риск са плодовете и ягодите. Събирането им трябва да се извърши много бързо, в рамките на 2-3 дни. Земеделските производители се опасяват, че няма да има достатъчно работна ръка заради строгото съблюдаване на дистанцията между хората която да наемат.

Зърнопроизводителите са по-уверени. При тях всичко е механизирано и там отдавна се наемат много по-малко хора.

Дефицитът на храна и несигурността автоматично ще доведат до по-високи цени на храните. Ясно е, че дори обеднели до крайност, хората все пак ще купуват ориз и боб - основата на американската диета. И плодовете и ягодите могат да станат луксозни продукти до есента, а потребителите просто няма да имат достатъчно пари за тях.

По-бедните американските купувачи вече да се оплакват, че в супермаркетите почти за минути от рафтовете изчезват всички евтини видове хляб и тестени изделия. Само скъп хляб и вносните "пасти" остават на рафтовете на непоносими цени.

Американските фермери отдавна се оплакват, че твърде ниските цени на храните са съсипали техния бизнес. Може би тази есен експлозивните увеличения на цените ще им донесат значителни печалби. Не е ясно как милиони техни сънародници, загубили работа и заплати ще оцелеят в тази криза.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)