Първата работа на глупавия българин като забогатее е да пропуши и да почне да пие

Атанас Буров е една от най-любопитните личности в политическия и обществен живот на Третото българско царство. Роден на 30 януари 1875 година в Горна Оряховица, Буров оставя трайна следа в нашата история като виден индустриалец, политик и държавник. След 9 септември 1944 г. е в опозиция, но комунистическата власт го осъжда на 20 години лишаване от свобода. Умира през 1954 г. в Пазарджишкия затвор, гробът му е неизвестен и до днес. Преди смъртта му журналистът Михаил Топалов (псевдоним на Михо Памукчиев) взима пространно интервю от него. То е публикувано за първи път във в. „168 часа“ през 1990 г. Поради непреходното историческо значение на казаното от Атанас Буров вестник „Труд“ публикува отново интервюто в поредица с продължение във всеки следващ брой.

- Г-н Буров, защо няма ни един българин сред най-големите богаташи по света?
- Никога не търси печалба извън България. Светът е малък и голям, беден и богат, но той е беден за бедните, богат за богатите.

Без пари, без капитал, без помощ отнякъде богат не се става. В света има един милион богати и три милиарда бедни.

Как ще улучиш именно ти, ти бедният, Фортуната, та да станеш богат? Как? Никак... Затова българинът - казвам ви го вече сто пъти - и пак го повтарям - той не може да печели пари навън...
Тук, тука е печалбата - в България. Както аз съм станал богат тук, защо да не станеш и ти? Както баща ми е просперирал тук, в България, защо да не просперираш и ти? Но тук.

Защото парата тук е сладка, в чужбина - горчива. Парата в България е около нас, но кой да я спечели, кой да я види. Иван Евстатиев Гешов наследи сто милиона златни франка от Евлоги Георгиев* и ги профука, и ги пропиля. Каква е гаранцията, че ти не си като него - чуждата пара лесно се харчи, а своята се пастри и пази.

- Господин Буров, мога ли да ви кажа нещо напротив това?
- Чакам, ви.

- Как е успял Евлоги Георгиев да забогатее в Румъния? И да стане най-богатият човек там? Той не е ли бил българин?
- А какъв поданик е бил? 

- Румънски.
- Грешите, господин Памукчиев - руски поданик! Поданик на великата руска империя... И тя му е дала сирището, тя му е дала първоначалния капитал, защото е бил неин предан агент и разузнавач. Защото той е работил за нея и за нейната кауза в Румъния. В България. Навред, където е бил. Чрез него Русия е имала кантори и пристанища по Дунава, банки, дружества и компании.

Великите империи създават своите агенти и контрагенти, маклери и търговци, като Евлогий, и работят чрез тях - само в Казанлък през 1925 - 1933 година се настаниха пет чужди фабрики, пет чужди компании. Едната бе фабрика за аероплани, друга за конци, „Коатс” трета - за платове...

Може да ме оспориш, но аз ще ти докажа с факти, че в България най-сладко се печелят пари, когато си умен и пестелив, когато умееш да разиграваш парата, а не да я държиш като баба си във възела. Парата при пара ходи, пара пара прави, когато ти правиш нещо умно и предвидливо.

Защо няма лоша година и лоши печалби за Стоян С. Тевекелиев, за д-р Никола Чилов или за жена му Мара Чилова.

По петдесет милиона на година печелят чиста печалба. В България, в бедна, малка, гладна България. Правят сапун, олио, кюспе, консерви, плодове, зеленчуци и парата вали.
Вали, защото не чакат късмета. Няма късмет на този свят. И на него не бива да се разчита. Ще разчиташ винаги на себе си, на волята си, на ума си, на сръчността си, на приятелите си. И най-важното, на парите си. Да се научиш първо да ги уважаваш и да ги командуваш.

- Как?
- Първо ще се научиш за всяка услуга да си плащаш честно. Но да искаш хубава услуга. И като идеш при жена, не отивай с празни ръце, Занеси нещо или мушни нещо под възглавницата, без тя да те забележи. А после тя ще ти се отплати още по-добре.

Ако си адвокат, умри, но спечели делото на своя доверител. Умри, но спечели. Ако си търговец, уважавай клиента си, той ти носи хляба и парите. Цени го като човек, като твой приятел. Търговията е училище за любезност.

Не прави мръсно и сечено на човека, който е до тебе и ти помага в търговията. Ако ти му помогнеш днес, той ще ти помогне утре.

Не бъди злопаметен - забравяй обидите. От едното влязло, в другото излязло. Дума дупка не прави...

И работи по 3 часа след работното си време...

Ако то е регламентирано 8 часа - работи 11 часа.

Това ти е дяловият капитал в живота. Ако работиш 15 часа, ще забогатееш.

Ако пък отделиш и един час на денонощието за бъдещето - ще си богат. Но без работа няма просперитет, няма богатство, няма слава и пари. Това е всичко.

Баща ми работеше по 18 часа на денонощието и ни остави двайсетина милиона лева капитал. Евлогий Георгиев е работил по 22 часа и остави само на един свой наследник - Иван Евстатиев Гешов - сто милиона златни франка.

Българинът може да забогатее само с упорита работа. С нищо друго. Проклятие на съдбата ли е или нещо друго е, но е така.

Евлогий Георгиев не е пиел, не е пушел, А първата работа на българина, като позабогатее - и то българина полуинтелигент - е да пропуши и да почне да пие. Пиянството става национален въпрос в България, господин Памукчиев.

И аз ви казвам, не пийте.

Аз пия, не ме гледайте, колко ми остава да живея. Но ти недей, младо момче си, запомни го това от мене. Не посягай на чашката...

- Та да има за вас, нали?
(Смее се.)
- Не вулгаризирай нещата. Това не е етично... Аз няма за кога да ставам печеловник и въздържател. Но животът е пред тебе. Жената не обича да й дъхтиш на алкохол.
По чашка, с компания, повтарям и потретям, може. Бива. Но не повече, А най-добре е да не се пие нищо...

- Преди ми казахте друго.
- Сега ви казвам това. Обзет съм от сурови, песимистични прогнози за пиянството на българина. Тук, в Гостилица, пият ракия, сливова ракия 55 градуса и се напиват. Мъже и жени пият, това е лошо...

Висшата цел на един човек, господин Памукчиев, в живота е да забогатее. Да стане силен, независим човек. Защото само богатството и властта гарантират тези неща. Но до властта се стига по нечестни пътища. А богатството, добито с честен труд и ум, то е сладко нещо. Най-сладкото нещо на света. Властникът няма сладък сън, изпитал съм го по себе си. Само търговецът, индустриалецът, земеделецът в село - те имат сладък, сън. Но забележи, господин. Памукчиев - чифликчията в село не е щастлив човек. За него зърното не е хляб и радост, то е стока. А всяка стока трябва да се харчи и създава грижи. Щастлив е дребният стопанин. Той само се радва на зърното като хляб.

И като види нивата си разлюляна от зефира, казва с радост: “Хляб се пече”.

Като жъне, казва: “Хляб се прибира”.

Като падне трошичка, дига я и казва: “Уважавайте хляба, деца!” 

Изчезне ли това уважение към хляба, ще изчезне България.

*Евлоги Георгиев - виден букурещки банкер, тъст на Иван Евстатиев Гешов, баща на съпругата му Пулия.

(Следва в понеделник)