Сергей Лавров: „Турски поток“ може да мине през България и Сърбия

Последният ръководител на Комсомола: Промените през 89-а тръгнаха от самата БКП

Спас Гърневски: Няма да има предсрочни избори, ГЕРБ ще управлява още два мандата Разполагаме с информация, че БСП участва в организацията на протестите, каза депутатът от мнозинството

Държавата готви нови мерки за безопасност на асансьорите

Сайтът на парламента е недостъпен

Гърците отбелязаха 45-тата годишнина от бунта срещу хунтата

Волен Сидеров: Каракачанов също да подаде оставка, да започнем на чисто И двамата с Валери Симеонов изгубиха връзката с реалността, заяви лидерът на "Атака"

Жена се взриви край контролен пункт на полицията в Грозни

Дуейн Джонсън – Скалата изненада посетителите на фитнес зала

Легенда за пиратско съкровище в пещера подлудява иманяри Отварят остров Свети Иван за туристи

Финландия пита Русия дали заглушава GPS навигацията в Арктическия регион

Откриха уникално изображение на Иисус Христос в пустинята Негев

Старозагорско село отбеляза за 12-и път Празника на райската ябълка

Фермери премериха сили в картинг турнир (СНИМКИ)

Правителствената армия превзе последния бастион„Ислямска държава“ в южна Сирия

Политологът проф. Георги Манолов, ректор на ВУСИ – Пловдив, пред „Труд“: Много от политиците на прехода трябва да се оттеглят „Наркотикът“ на властта е най-големият бич на съвременните политически елити

Неотдавна „Труд” информира подробно за едно изследване на голяма група от най-уважаваните български учени, което представлява класация на българските премиери от 1879 до 2009 г. За най-интересните факти от изследването, каква е причината днес да се чувства липсата на държавници у нас и по света – по тези въпроси разговаряме с ректора на ВУСИ – Пловдив политолога проф. Георги Манолов.

– Проф. Манолов, неотдавна излезе първото по рода си изследване на рейтингите на нашите премиери от 1879-а до 2009 г. – „Най-успешните български министър-председатели“, което бе публикувано в специално издание. Изненадаха ли Ви резултатите, до които стигнаха българските учени – автори на изследването?
– Не, изобщо не съм изненадан, тъй като изследването е професионално, отчита обективно историческите епохи и което е най-важното – в него участват едни от най-значимите имена в нашите обществени науки: акад. Г. Марков, акад. К. Косев, проф. Ан. Пантев, проф. Г. Янков, проф. Г. Карасимеонов, проф. Б. Димитров, проф. Евг. Калинова, проф. Ант. Тодоров, проф. Д. Динков, проф. Тр. Митев и др. Това е „тежката артилерия“ на българската социалнополитическа мисъл (историци, политолози, международници и др.), която отдавна е доказала своя огромен интелектуален потенциал. При това става дума за учени, които работят в елитни университети в страната – СУ „Св. Кл. Охридски“, УНСС, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, БАН и др.

– На базата на какви критерии определихте резултатите?
– Изследването се опира на експертен анализ, в който респондентите са класирали министър-председателите по скалата от 1 (най-ниска оценка) до 5 (най-висока оценка) по всеки един от 20-те критерия, свързани с личните качества, политическите способности и държавническите умения. Тоест става въпрос за комплекс от критерии, които се отнасят до проявлението на лидерските качества на премиерите от най-различно естество – бекграунд, комуникативни умения, работа в екип, политическа интуиция, морален авторитет, постижения във вътрешната и външната политика и в икономиката, защита на националните интереси, цялостна оценка и др. – във всички сфери на обществения живот. А това е друго доказателство за обективността на настоящата рейтингова класация.

– Смятате ли, че тази класация е реалистична и на базата на какво? Първият – Стефан Стамболов, не е изненада, но той е противоречива личност. Винаги е бил от „осанна“ до „разпни го“, както се казва.
– Дълбоко съм убеден, че класацията е реалистична, защото почти няма диаметрално противоположни оценки, които взаимно да се изключват при един или друг министър-председател. Това е характерно при подреждането както на първите, така и на последните петима премиери. Така стоят нещата и при оценката на Стефан Стамболов и независимо от многобройните му ценители и хулители той убедително заема първото място в класацията поради важното обстоятелство, че е създал европейските основи на Третата българска държава. Това – едно. И друго – нека припомним, че крайните резултати в политиката са най-ярките измерители за постиженията (или неуспехите) на всяко едно управление, според които Стамболов заслужено води в премиерската класация.

– Противоречиво оценяван е и Петко Каравелов…
– Да, в изследването той е класиран втори с оценка 4,21 (срещу 4,45 на Ст. Стамболов), която недвусмислено изразява неговия огромен дан за строителството на тогавашната държава. Така е, защото ако Стамболов е първостроителят държавник – революционер, диктатор, владетел, модернизатор, западнофил, то Петко Каравелов е „патриарх на демокрацията“ – прагматикът-демократ, еволюционист, институционалист, русофил – на новата българска държава. И двамата обаче имат неоценим принос за съзиждането, установяването и развитието на българската държавност от края на XIX и началото на XX век.

– Кои са най-любопитните факти от изследването? Ето, няма как да не се види, че в първата десетка има само двама съвременници.
– Наред с това, което посочвате, любопитен е фактът, че Тодор Живков например се подрежда на шесто място в общата класация, което за мнозина звучи изненадващо; или пък четиринадесета позиция на Симеон Сакскобургготски, което някои смятат за прекомерно добра като общ рейтинг. Но може би най-интересното от рейтинговата класация през различните епохи е, че натрапчиво се откроява един очебиен и противоречив факт: и през трите исторически периода (капитализъм, социализъм, демокрация) първите места в класацията убедително се заемат от министър-председатели, които имат авторитарен стил на управление, каквито безспорно са Стефан Стамболов, Тодор Живков и Иван Костов. Нещо повече, и тримата посочени премиери се класират на твърде престижни места в първата десетка – съответно първи, шести и десети, което е друго доказателство, че по време на тяхното властване авторитарните им методи на управление са били водеща доминанта при реализацията на една или друга политика.

– Това не е ли интересен феномен от представената класация?
– Да, защото той влиза в дълбоко противоречие с други важни индикатори, какъвто е например показателят „Честност и почтеност“, при който тримата – Стамболов, Живков и Костов са класирани съответно на 22-ро, 23-то и 29-о място (от общо 31 премиери). Следователно, дори и да е вярна максимата, че обикновено авторитарните водачи са непочтени и корумпирани, без реални доказателства такова нещо изобщо не може да се твърди. Разбира се, този въпрос не е поставен в класацията, тъй като е предмет на други размишления и изследвания. Между другото номер едно в тази класация е Петко Каравелов – с оценка 4,57 (наричан още Безсребърника), следван от Ж. Виденов – 4,34.

– А защо изследването е до 2009 г.? Някои веднага заподозряха конспирация заради липсата на сегашния премиер Борисов.
– Няма никаква конспирация. Организаторите на класацията не са включили Бойко Борисов, защото той все още е действащ премиер и евентуално негово участие би засилило субективността при оценките на дейността му. Неговото присъствие в политическата история на България е „запазена марка“ и аз съм убеден, че при бъдещи подобни изследвания той ще получи своята реалистична и достойна оценка.

– Тези премиери, които са докарвали страната до кризи и катастрофи, са в дъното на класацията. Какво ще кажете за тях?
– Мисля, че в тази част от изследването респондентите са били много точни и категорични. На последните места (25. – 31.) са класирани Ж. Виденов, Ал. Цанков, Ф. Димитров, Б. Филов, Гриша Филипов и А. Югов, които недвусмислено са се утвърдили в масовото обществено съзнание като едни от най-неуспешните ръководители на страната.

– Умеят ли нашите управници и преди, и сега да работят заедно в екип?
– Следва да се подчертае, че класацията по индикатора „Способност да формира компетентен екип и работа в екип“ е с една от най-ниските оценки в цялото изследване. Така например първите петима премиери получават стойности под 4,00 – първи е Константин Стоилов – 3,95, докато при последните петима резултатите са още по-ниски, тъй като всички са под 3,00 – последният в списъка е Филип Димитров оценка 2,39. Видимо, този показател е „ахилесовата пета“ на българските управници, защото освен факта, че няма нито една оценка над 4,00, почти половината премиери (15) получават оценки между 2,39 и 2,98. Сиреч работата в екип за голяма част от българските министър-председатели не е била водеща не само в тяхната дейност, а и в почти цялата ни следосвобожденска политическа история.

– Освен отличници има и двойкаджии начело на българските правителства. Но хич не са малко и тройкаджиите. Толкова ли са зле повечето ни премиери до 2009-а, професоре?
– Особено интригуващи в този смисъл са резултатите, получени през т.нар. „демократичен период“ (1990 – 2009 г.), в който са оценени осмина премиери, въпреки че той е най-кратък като исторически отрязък от време в сравнение с останалите. По разглеждания индикатор челната тройка се води от Ив. Костов (3,26), докато последни са Жан Виденов (2,50) и Филип Димитров (2,39). Тези резултати са повече от красноречиви и са почти толкова ниски, колкото и данните през останалите две исторически епохи. Такива отчайващи оценки са плод на неумението на българските политически елити да решат същностните проблеми на държавата, и най-вече да излъчат ерудирани и компетентни министър-председатели, които да отговарят на изискванията на прехода, и които да отстояват българските национални интереси.

– Проф. Манолов, ясно е, че повечето български премиери са далече от народната любов. Като политолог как обяснявате дефицита на истински държавници у нас, на водачи лидери?
– Това е един от най-болните въпроси в българската политическа история, чийто отговор не може да бъде еднозначен. И все пак основните причини за острата липса на истински водачи на страната в следосвобожденска България могат да се групират така. Едната произтича от обстоятелство, че „…нашата народна психика е егалитарна: всички сме равни и равни трябва да си останем, та дори и в нищетата и мизерията. Ние не търпим видающи се личности – нито пълководци, нито държавници, нито общественици, нито дори поети и писатели…“ (Ст. Бочев). Другата е свързана с типичните вътрешнопартийни ежби, партийна партизанщина и лидерски вражди, в които обикновено надделява хитроумният комбинатор или аджамия в политиката за сметка на истинските лидери – водачи на народа. Третата е отчайваща, тъй като в нашата политика попаднаха прекалено много ограничени, неуки, невежи и неграмотни хора с генетически увреден интелектуален капацитет, който ежедневно „узаконява“ политическата простащина и управленския темерутлък. И последната причина опира до ниската степен на демократичност на обществото, което не е в състояние да реагира адекватно на различни политически шутове и шмекери на дребно, които от мандат на мандат тъпчат своите кесии на едро в ущърб на социалното развитие.

– Е, за такава голяма липса на водачи говорят и в Европа, пък и в света. Личностите като че ли отстъпват място на безличните администратори или пък на хора, които от сутрин до вечер говорят за глобализъм и мултикултурализъм…
– Права сте, че отсъствието на качествени лидери е голям проблем не само в България, но и в Европа и в света. И както е известно, намирането на „правилни“ водачи никак не е лесен проблем, защото една част от лидерите се мислят за такива, на друга им внушават колко са велики, на трета – че са върхът на националното водачество, на четвърта – че са незаменими, поради което без тях е невъзможна политическата дейност, и т.н. При това положение обикновено резултатите са всеизвестни: или сгромолясване от властта, или прикрито участие в корупционни схеми, или срещи с прокуратурата и съда, или в най-лекия случай – тотални болки от ишиас по цялото тяло. Тук проблемът преди всичко е морален, тъй като без честност и почтеност в политиката не може да има и качествени лидери. В този смисъл „наркотикът“ на властта е най-големият бич на съвременните политически елити, които, омаяни от неговата сила, мислят само егоистично, а не на ползу роду. А иначе захаросаните лидерски приказки за глобализма и мултикултурализма са толкова примамливи за някои, че ги накараха дори да се крият от народната любов в чужди посолства.

– Вие сте и ректор – на ВУСИ. От години една от най-честите „дъвки“ е броят на висшите учебни заведения у нас. Като частно училище как гледате на последните предложения за промени в Закона за висшето образование, които се чуха?
– Мантрата за многото висши училища е абсолютно несъстоятелна, при условие че всички те (51 на брой) вече 30 години се конкурират и съществуват на образователния пазар у нас. И, разбира се, не това е проблемът на висшето образование, както и новите проектопредложения в Закона, с които към момента не съм запознат цялостно. Дълбоко съм убеден, че в нашия сектор е необходим изцяло нов, единен и цялостен Закон за висшето образование, академичния състав и науката. Сегашният е приет през 1995 г., преправен е десетки пъти и още една нова кръпка няма да реши, а само ще отложи немалкото проблеми във висшето образование.

– Населението в България се топи, децата намаляват, студентите – също. Ще оцелеят най-силните или най-снишените – може ли така да кажем, или е пресилено?
– Не, не е пресилено Вашето твърдение. България се нуждае от коренно различен стил на управление в сравнение с този на прехода, който да се опира на нова стратегия за развитие на държавата и който ще даде отговор на фундаменталните въпроси, начертавайки пътищата за тяхното решаване в средносрочен и дългосрочен аспект. Това е начинът за оцеляването на нацията, който обаче без нов тип политици – знаещи, можещи и национално отговорни, няма как да се реализира. Защото с висок глас трябва да се подчертае, че голяма част от политиците на прехода са амортизирани и износени в политико-управленско отношение, поради което следва да се оттеглят. Макар че те искат да управляват, но не могат да го правят. Крайно време е да отидат на заслужен отдих в „музея“ на историята, а някои от тях може би и някъде другаде.

Нашият гост
Професор дпн Георги Манолов (1958 г.) е президент и ректор на Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ) – Пловдив, и един от неговите основатели. Чете лекции по политология, политически маркетинг, избори и избирателни системи и др. Щатен преподавател е в УНСС. Главен редактор е на сп. „Политика и сигурност”. Шеф на Програмния съвет на Института за социалнополитически изследвания „Макс Вебер” – Пловдив. Автор на учебници, монографии, студии и стотици научни публикации у нас и в чужбина.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Тази нация не може да оцелее по чисто природен закон, определен още от Дарвин. Да оставим настрана политика, икономика и образование. Животът в България противоречи на Природен – а не европейски – закон за продължаване на рода.

  2. И как ще стане това да се оттеглят??Да оставят кацата с меда? Да не са луди!По скоро, като първа стъпка да се намалят! 240 са много.

  3. Няма отсъствие на качествени лидери, това са болните мисли на поредния „професор“. Сред народ от седем милиона не съществуват такива лидери, така ли ? Винаги е имало, има и ще има такива. Но проблема не е в това. Проблема е в ДОСТЪПА до власта. Социалните лифтове не работят. В обществото е блокирана възможноста за издигане на такива. Партийната номенклатура се е превърнала в класа. Затворена и изолирана от обществото. Класа, която сама се избира, сама управлява и сама разпределя в своя полза благата на страната, при това го прави законно. Самите закони, приети от нея, са насочени към това, да не допускат достъп до власта. За това става дума. Всичко друго са празни приказки и аматьорски упражнения на тема политика от някой си Георги Манолов !

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.