Вече показват на практика своите дълбоки дефекти и противоречия

Злополучните конституционни промени бяха разисквани на страниците на в. „Труд news“ нееднократно през последните месеци. Без да се вслушат в обоснованата критика, депутатите гласуваха набързо поправките. Те вече показват на практика своите дълбоки дефекти и противоречия. Като продължение на обществената дискусия, представям на широката аудитория накратко отделни акценти от Правното мнение, което по покана на Конституционния съд внесох днес по образуваното дело срещу промените.

Досега КС застъпва, че на конституционен контрол подлежат само спазването на процедурата и на ограничената компетенция на НС за конституционна ревизия. Извън обхвата на контрола остава дали промените съответстват на Конституцията преди промяната (Решение на КС ? 3/2003 по к.д. 22/2002). Поддържам, че това разбиране трябва да бъде изоставено. Пределите на конституционния контрол произтичат от субстанцията на отношенията между оригинерната и производната учредителна власт. Ако в релацията учредителна-учредена власт има отношения на субординация, то отношенията между оригинерната и производната учредителна власт включват делегация и доверие. НС, като производна учредителна власт, е делегирана власт. Делегираните частични учредителни пълномощия не позволяват промяната да нарушава основните ценности и принципи, които формират идентичността на Конституцията. По думите на Карл Шмит – промяната трябва да съхранява приемствеността на Конституцията в нейната цялост. Неслучайно, изтъкнатият американски правник Уилям Л. Марбъри подчертава, че няма основания да се предполага, че предоставяйки право за конституционни промени, учредителната власт е възнамерявала да разреши всякакви промени, които унищожават оригиналния дух на конституцията. Същата позиция заема и друг голям авторитет на конституционната теория - Карл Фридрих. Промените в Конституцията, гласувани от производната учредителна власт, не могат да прерастват в революция, отбелязва и проф. Георги Близнашки. В противен случай, нейното политическо върховенство, като lex fundamentalis, би могло да бъде ерозирано в дълбочина. Производната учредителна власт няма компетенция да решава по нов начин големите ценностни въпроси и/или дилеми в обществото, които са вече решени по определен начин от оригинерната.

В съвременната конституционна теория, а и в конституционната юриспруденция на редица държави, се приема, че наред с изрично нормираните ограничения за ревизия, съществуват и имплицитни, които произтичат от висшите конституционни ценности и принципи. Трябва да се държи сметка, че дори правомощието за ревизия да не е изрично ограничено, това не означава, че производната учредителна власт получава "празен чек". На тази основа предлагам обхватът на конституционния контрол да включва и съответствието на промените с основните конституционни ценности, с висшите цели на държавата и с правата и свободите на гражданите, които са залегнали в Преамбюла, в Глава първа „Основни начала“ и в Глава втора „Основни права и задължения на гражданите“.

Поддържам, че приложената процедура за приемането на промените е противоконституционна. Неоснователно е твърдението, че чл. 155, ал. 2, в която се предвижда „бавна писта“ със спадащо мнозинство от две трети, се отнася единствено до първото гласуване. Да се възприеме такава теза, би означавало да се допише произволно конституционната норма. Историческото, буквалното и функционално тълкуване сочи, че чл. 155 КРБ, ал. 2 се отнася за всяко от трите гласувания по алинея първа. Неслучайно, процедурните правила, приемани при всички предходни поправки, са точно в този смисъл. Критерият за разграничаване на бърза и бавна писти не е мнозинството при първото гласуване, а нивото на парламентарен консенсус по проекта по принцип. Ако този консенсус е висок (три четвърти), то времетраенето на процедурата по трите гласувания е оставено в регламентарната автономия на Парламента, като е предвидено само гласуванията да са в три различни дни. Ако обаче парламентарният консенсус е по-нисък (две трети), то Парламентът е обвързан със срок - всяко от трите гласувания да е не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. Целта е да се даде допълнителна възможност за разширяване на парламентарния консенсус и политическата легитимност на промените чрез постигане на мнозинство от три четвърти при всяко гласуване.

Наред с това, на самостоятелно основание следва да бъдат обявени за противоконституционни и следните промени.
Първо, според промените избори за ново НС се произвеждат не по-късно от 1 месец преди изтичането на пълномощията на действащото. В същото време обаче, чл. 75 КРБ изисква Президентът да свика на първо заседание новоизбрания парламент най-късно един месец след изборите. Простата календарна аритметика показва, че в хипотезата на пълен 4-годишен мандат на НС, няма как да бъде изпълнено изискването на чл. 75 КРБ, без това да е свързано със скъсяване на 4-годишния мандат.

Нарушава се и принципът на правовата държава, защото се пренебрегва, че изборите, а не клетвата, са правопораждащият факт за депутатския статус. Неслучайно, пак в чл. 75 КРБ се дава възможност на новоизбраните депутати да свикат на първо заседание НС. Те са легитимирани да го свикат, защото са придобили депутатски статус с избора. Възнагражденията им се начисляват след конституирането на парламента, но от датата на изборите. Това не може да бъде променено с парламентарния правилник, каквито опити се правят сега, защото всеки парламентарен правилник губи правно действие с прекратяване на пълномощията на НС.

Второ, отмяната на забраната за двойно гражданство на депутати и министри противоречи на фундаментите на националната държава, като суверенна и независима, защото двойното гражданство създава „двойна лоялност“. Оригинерната учредителна власт е приела, че лоялността към чужда държава, която е част от съдържанието на публичноправния институт на гражданството, като политико-правна връзка, не съответства на създавания с Конституцията обществен и политически ред, основан на суверенността на висшите конституционни органи.

Трето, в правното мнение е обоснована противоконституционност на промените, които отнемат правомощия на основни конституционни органи – на Президента и на Главния прокурор – с което се засяга формата на държавно управление. Такива са промените в начина на формиране на служебното правителство – каталогът от длъжностни лица, измежду които се избира служебен премиер, и назначаването на служебните министри не пряко от държавния глава, а само по предложение на премиера. Допустима за обикновения парламент е само промяната, която предвижда консултации с парламентарните групи. Обоснована е противоконституционност и на бланкетната възможност със закон да се ограничават правомощия на служебното правителство. Поддържа се и противоконституционност на отнемането на правомощията на Главния прокурор по надзора за законност и методическото ръководство на Прокуратурата, както и да сезира КС по редица въпроси.

Четвърто, премахването на Висшия съдебен съвет и замяната му с два напълно самостоятелни органа (ВСС и ВПС) плюс хибриден трети (Общо събрание), нарушава принципа за единно административно ръководство на съдебната власт и засяга формата на държавно управление по смисъла на Решение на КС ? 3 от 2003 г.

В заключение, начинът, по който бяха осъществени промените, изисква решителна намеса на конституционната юрисдикция в защита на Конституцията от случайните и дори самоцелни хрумвания на едно вече разпаднало се конюнктурно мнозинство, които дестабилизират конституционната система.