По-малко от месец преди светът да отбележи терористичните актове от 11 септември в САЩ, довели до войни и окупация на две държави - Афганистан и Ирак, с цел в двете държави да възтържествува демокрацията, Западната цивилизация бележи едно забележително и трагично фиаско. Талибаните си върнаха Афганистан за дни. За нашия свят това означава ново напрежение, зараждащи се нови бежански и вероятно терористични кризи. Защо две десетилетия и над трилион долара не бяха достатъчни да се промени гробницата на империи - Афганистан?

- Фактът е факт: Талибаните превзеха Афганистан за седмица. Имаше ли друг начин да приключи мисията на САЩ и НАТО в тази страна, освен бързо изтегляне?
- Събитията в Афганистан от последната седмица показаха, че има драстично разминаване между договорености, планирания и очаквания. Да напомним, че подготовката за приключване на участието на САЩ и НАТО с военна операция в тази държава започна още през миналата година, след като на 29 февруари 2020 година бе подписано споразумение между САЩ и движението „Талибан“, което съдържа няколко основни договорености, сред които изтегляне на силите на САЩ, всички съюзнически сили и целия персонал в рамките на 14 месеца; създаване на гаранции и механизми, че Афганистан няма да се превърне отново в поле за дейност на терористични организации, които да застрашат сигурността на САЩ и съюзниците му; спиране на военните дейности като елемент на вътрешно политическия процес и диалог.

- И все пак това не се случи.
- Искам да кажа, че изтеглянето на силите на САЩ и на съюзниците, включително и българския контингент, е ставало по план. Например, българското военно участие в Афганистан е прекратено с решение на Министерския съвет №367 от 16 април 2021 година, а последните български военнослужещи се завърнаха в страната на 30 юни. Повечето военни контингенти бяха изтеглени от Афганистан, а останалите военнослужещи, основно американски, бяха съсредоточени в няколко града, за да може евакуацията да приключи до крайния срок, а именно 31 август.

- Какво се обърка тогава?
- Естествено, въпросът е защо се стигна до насилие и хаос буквално в последните дни от изтеглянето? Мисля, че това е съвкупност от няколко фактора. Първо, талибаните започнаха да завземат нови територии преди да приключи изтеглянето на чуждестранните сили, което е в нарушение на споменатия договор. Това наруши плановете за евакуация. Второ, абсолютно неочаквано бе огромната скорост, с която се сгромоляса армията на афганистанското правителство. Това бяха над 300 хиляди военнослужещи, екипирани, обучавани и спонсорирани от САЩ и съюзниците в продължение на седем години. Явно, че мотивацията е била на много ниско ниво. Накрая, оказа се, че държавната организация и ръководството на армията са нефункциониращи и корумпирани. Висшето държавно и военно ръководство просто напусна Кабул и другите градове с всички пари, които можеха да заграбят, което още повече деморализира страната. В резултат се случи бързото и цялостно завладяване на страната от табиланите. Без политически преход.

- Прав ли е президентът Байдън, че нищо не може да се направи? И изобщо какви грешки допуснаха САЩ?
- Много сериозен анализ трябва да се направи на ситуацията в Афганистан, както и на цялостната операция на САЩ и НАТО, която води началото си от 2001 година. Операцията започна като част от глобалната война срещу тероризъм, като нейната първа задача бе да свали правителството на талибаните, управлявало Афганистан от 1996 година до 2001. Мотивът бе, че талибанското правителство бе дало възможност на Ал-Кайда да изгради тренировъчни лагери, да подготвя терористи и да планира терористични актове в цял свят, подобно на тези в САЩ от 11 септември 2001 година. Тази задача бе решена относително бързо. До 2006 година съюзните сили контролираха цял Афганистан, или по-скоро големите градове и основните инфраструктурни обекти. Въпреки установения контрол, САЩ и другите сили не срещаха подкрепа от местното население, а атаките срещу техните сили бяха чести. Това наложи да се премине към нов етап на операцията, който включваше дейности на военните сили и партньорските организации като строителство на училища и болници, подобряване на инфраструктурата и много други, насочени към икономическото развитие на Афганистан за да се „спечелят сърцата и умовете на афганистанците“. Въпреки усилията, тези мерки не дадоха искания резултат. Ето защо от 2014 година се промени концепцията на съюзните сили, а именно всички усилия бяха насочени към изграждане на управленски и административен капацитет в Афганистан, както и създаване и обучение на нова армия. Доста неща бяха направени, които могат да се оценят като положителни от гледна точка на западната демокрация, от нашата гледна точка. Но като виждаме как бързо се връщат талибаните към властта, явно че принципите, които са били водещи в очите на западните стратези, не са били споделяни от голяма част от населението на Афганистан или не са могли да „пуснат корени». Ето това е един от въпросите, които заслужават да бъдат анализирани. Очевидно, че само с военна сила не може коренно да се промени положението в една страна, нейният строй и управление, начинът на живот. Конкретно, демокрацията не намери място в афганистанското общество.

- Талибаните отварят вратите на Афганистан за възстановяване за други държави? Кой ще се възползва и може ли да се промени геополитическият баланс в региона?
- Завръщането на талибаните и изтеглянето на САЩ и НАТО несъмнено ще доведе до разместване на центровете на влияние, както в Афганистан, така и в региона. От ключово значение ще бъде поведението на талибаните и тяхното отношение им към населението на страната, какви форми и методи на управление ще прилагат, дали ще позволят да се развива спокойно дейността на терористични организации и т. н.
Няма съмнение, че САЩ ще продължат да играят съществена роля, но с по-малко възможности. Те са ключът към международното признаване или непризнаване на режима, държат част от финансовите резерви, могат да упражняват влияние върху търговската и финансовата дейност на страната и имат влияние върху различни регионални фактори. Това, което ме притеснява, че от самото начало талибаните нарушиха някои от договореностите от споразумението със САЩ. Нов крупен играч на освободената територия е Китай, който вече заяви готовност за работа с талибаните. Китай има сериозен интерес в две основни направения. Първо, Афганистан да не се превърне в бариера за проектите по инициативата „Един пояс, един път». От друга страна, интересът на Китай е да не се развиват и разпространят към други държави крайни религиозни и терористични движения, които могат да подпомагат или да стимулират борбата на мюсюлманското население в самия Китай - уйгурите.
Друг съществен играч в региона се очертава Русия, която също има проблем с ислямския радикализъм и тероризъм и ще се опита да не допусне дестабилизация в бившите съветски републики по своята южна граница. От гледна точка на сигурността и най-вече на противодействието на тероризма, интересите на основните сили в региона, съвпадат. Със сигурност ще види по-активна роля на Пакистан, Индия, Турция. Почти не виждам ролята на Европейския съюз, който има амбицията да бъде геостратегически играч. Първо, ЕС няма достатъчно лостове за влияние, и, второ, трудно ще се намери общ знаменател за изграждане на единна политика вътре в съюза. И при все, че страните от ЕС се очертават като едни от засегнатите от бъдещите мигрантски потоци от афганистанци.

- Колко реална е заплахата за бежанска за България и какви сценарии са възможни?
- Нова бежанска криза е напълно реална предвид на връщането на власт на талибаните. До голяма степен потенциала на миграцията ще зависи от това, какви политики ще налагат талибаните и с какви мерки. Каква част от афганистанското население ще се окаже застрашено или няма да приеме новото управление и насилието. Талибаните се опитват да убедят международната общност, че са се променили по сравнение с това, което бяха преди 20 години, когато бяхме свидетели на масово прилагане на такива мерки, като публични убийства с камъни на площадите, абсолютно лишаване на жените от права, разрушаване на културни ценности и много други. Предстои да видим каква власт ще изградят сега, но някои изказвания на техни лидери ме кара да бъда скептичен, че има значителна промяна в техните виждания и методите на действие. Аз мисля, че ще видим в близко бъдеще значително нарастване на броя на бежанците от Афганистан. Освен бежанската криза, сериозна заплаха представлява тероризмът. И в момента на територията на Афганистан действат различни терористични организации. Самите талибани бяха преследвани от САЩ и силите на НАТО в продължение на почти 20 години и можем да очакваме прояви на желанието за мъст. Въпреки, че талибаните и САЩ се договориха Афганистан да не стане територия за действие на терористи и източник на заплаха за САЩ и техните съюзници, ние трябва да сме готови да посрещнем и тази заплаха. Мисля, че трябва да засилим нашата бдителност за сигурността и да направим преглед на нашата национална готовност и планове за действие при терористични заплахи.

- Турция ще издържи ли на втора чудовищна вълна от мигранти и какво следва за нас?
- Досега основните потоци бежанци и мигранти от Афганистан по пътя си към Европа са минавали през Турция. Тя, обаче строи сериозни огради по своята граница с Иран и Ирак. Не изключвам бежанците да се пренасочат и по други маршрути. Считам, че Турция има ключова роля за решаване на мигрантския поток към Европа и ЕС трябва да влезе в преговори с Турция за съвместно превантивно решаване на проблема с бъдещи мигрантски потоци към европейските държави. Това е особено важно за България, тъй като ние сме първата страна от ЕС и голяма част от мигрантите може да се насочи към нашата граница. Естествено, ние също трябва да вземем мерки за укрепване на границата - засилване на граничните патрули, ремонт на оградата и други. Но най-вече трябва да търсим европейски подход, който да има за цел спиране на бежанците и мигрантите далеч от нашите граници и създаване на адекватни хуманни условия там.

- Предвиждате ли нови конфликти, в които Българската армия да участва като миротворец?
- Светът става все по-комплексен, динамичен и непредвидим. Виждаме нарастваща нестабилност в различни точки на света. Трябва да изграждаме боеготови и боеспособни сили, а в какви мисии ще участваме ще зависи от националите оценки, решенията на политическите органи на страната и действията на нашите съюзници. Нека да спомена, че бъдещите конфликти могат да не бъдат чисто военни, а да се водят в киберпространството или със средства извън военните или хибридни средства. Ето защо трябва да изградим различни способности. Освен това, новите технологии, като изкуствения интелект, автономните системи, квантовите компютри, роботизираните системи, безпилотните системи и други ще създадат нови възможности, но и ще ни изправят пред нови рискове. Задължително е нашето министерство на отбраната и другите структури от сферата на сигурността да работят активно върху оценката на тези нови рискове и да търсят начини и средства за тяхната превенция. Предвид на комплексния характер на бъдещите рискове е добре да се изградят способности за дългосрочен анализ, планиране и взимане на решения в новата среда за сигурност.

- Как трябва да преструктурираме отбранителните си способности, за да отговорим на предизвикателствата на миграцията?
- Изграждането на военни способности изисква много време, усилия и средства. Това, което се залага като отбранителни системи - самолети, кораби, бойни машини и т. н. - сега ще бъде използвано през следващите поне 30-40 години. Задължително е да бъдат придобивани на най-съвременни средства, иначе „новото» може да се окаже „остаряло» от военно-техническа гледна точка. През последните месеци имаше доста статии в някои наши медии по този въпрос, че не се придобиват най-нови технологии, които останаха без отговор или опровержение от отговорните институции. Най-важното в изграждането на способности е да бъде на основата на дългосрочен план, приет от основните политически сили. Това се отнася и до изграждане на военни способности за подпомагане на граничните власти за справяне с мигрантски кризи. Необходимо е да има ясна визия за участието на армията в такива операции - какви задачи ще изпълняват, с какви средства, каква да бъде подготовката им и т. н. Нали не си представяме, че армията ще стреля по цивилни граждани? Ние видяхме през 2015 години как в различни европейски държави, независимо от участието на армията, мигрантските потоци не можаха да бъдат овладени. По принцип политиката ни трябва да бъде насочена към мерки за недопускане на бежански потоци до нашите граници. Това означава прилагане на общоевропейски политики.

- Толкова се промени света през последните години, че логичният въпрос е: от какво трябва да се пази България през следващите години?
- Трудно може да се отговори на този въпрос. Както споменах, рисковете стават по-многобройни, нестабилността расте, новите технологии дават възможности в ръцете на отделни държави, но на организации и даже на отделни лица, които да застрашат съществени национални интереси. НАТО възприе подхода за справяне с рисковете на 360°, независимо от техния характер и откъде произтичат. Това означава да има добър анализ, добра подготовка за противодействие, изграждане на устойчивост на ключови системи, съвместна работа със съюзниците и т. н. Ние не трябва да неглижираме въпросите на сигурността именно за да не сме уязвими. Следва да кажа, че имаме да наваксваме много в това направление. Ето, говорим за киберсигурност, а постоянно се натъкваме на системи и решения, които съдържат уязвимости, не се спазват елементарни норми за сигурност. Колко хора си сменят редовно паролите, колко организации ползват защити, и т. н.? Да, сигурността е основна отговорност на държавата и нейните органи, но всяка фирма, всяка организация, всеки отделен човек трябва да има отношение към сигурността и да спазват основни принципи, особено в киберпространството.

Нашият гост
Йордан Божилов е председател на Софийския форум за сигурност. Завършил е Философския факултет на Московския държавен университет “М. Ломоносов” и има магистърска степен по философия и политология към УНСС. Дългогодишен служител в Министерството на отбраната, като в продължение на няколко години е ръководил международната дейност на ведомството. Бил е началник на политическия кабинет на министъра на отбраната в периода 2010-2013 г.