Проф. Любомир Маринчев, ревматолог, пред “Труд news“: Самолечението по интернет може да ви направи инвалид

Артритът не може да бъде излекуван, но може да бъде спрян

Физическата активност трябва да е с мярка

Всеки от нас поне веднъж през живота си е изпитвал мъчителна болка, когато ставите на ръцете и краката го „въртят“. Свикнали сме да обвиняваме за това смяната на времето, атмосферното налягане или магнитните бури и да махаме с ръка – ще мине. Толкова невинни ли са тези болки и могат ли да доведат до тежко физическо състояние, питаме ревматолога проф. Любомир Маринчев.

- Проф. Маринчев, почти всеки човек се е сблъсквал с болки в ставите, кои са най-честите заболявания, свързани с тях?
- Най-честите болести за България и за нашата популация са няколко. Това е остеоартрозата, която е дегенеративно заболяване, унищожаващо хрущяла, при което ставите губят своята функционалност. То може да се получи както на крайниците, така и на гръбначния стълб. Друго заболяване, което е автоимунно, е ревматоидният артрит. Това заболяване е възпалително, с неясен произход. В своята еволюция води до инвалидизация, ако не се лекува, ако не се спре. То може да бъде забавено и болните влизат в ремисия. Третото разпространено заболяване е подаграта, която е свързана с нарушение на обмяната на пурините и с повишената пикочна киселина, която може да се превърне в кристалчета, които се отлагат в съответните ставни структури и предизвикат артрит. Само повишената киселина сама по себе си не означава подагра. Тази болест е доста зависима и се предопределя от диетата, която болните трябва да спазват.

- Неправилното хранене ли отключва подагра?
- Това е външната причина, иначе е доказано, че има определени мутации на някои гени, които определят производството и излъчването на киселината през бъбреците. Когато то е нарушено, това води до натрупването й в кръвта и при ниско РН на тъканите се получават кристалчетата. Болните от подагра не трябва да ядат храни, които са богати на белтъчини, защото те съдържат пурини и водят до натрупването им. Конкретно – трябва да избягват животински вътрешности, тлъсти месни храни и бульони, дивеч, хайвер, гъби и морски дарове, да ограничат варивата – боб, леща и грах. Може да се консумира риба, но да не е тлъста. При вегетарианците, които не консумират месо и месни продукти, рискът от подагра и от изостряне на тази болест, е много-по малък. Човек, дори да е здрав, трябва да внимава какво яде, кога го яде и в какво количество. Хранителният режим е много важен.

- Ревматоидният артрит болест на възрастните хора ли е?
- Не, на младите - възрастовият пик на заболяването е 40-50-годишна възраст. Възрастните също може да имат артрит, но тази болест започва обикновено на средна възраст и засяга 3 пъти по-често жените. Това е автоимунна болест, при която има нарушение на имунния толеранс в организма и може да го провокират както определени гени, които предразполагат тази болест, така и други болести от всякакъв характер. Например инфекциозни, стресови ситуации, предишни други заболявания. При всички случаи обаче има един генетичен терен, на фона на който се развиват тези автоимунни събития. По принцип имунната система разпознава своето от чуждото и когато има дисбаланс, нарушени регулаторни механизми в организма, определени клетки, които се наричат автореактивни, се активират и започват да атакуват собствените тъкани. Те произвеждат антитела, които атакуват тъканите на опорно-двигателния апарат, главно – ставите, но може да бъдат засегнати и вътрешни органи. Ревматоидният артрит е системна болест, не е само на ставите, а на целия организъм.

- Много често човек смята, че ставите „го въртят“ заради смяната на времето. Как може да разбере, че всъщност има сериозен здравословен проблем?
- Смяната на времето по принцип е един атмосферен фактор, влагата и студът оказват влияние, но те в никакъв случай не могат да бъдат причина. Когато се мисли за едно такова заболяване като ревматоидния артрит, се правят образни, лабораторни изследвания, които взети заедно се събират и образуват едни критерии за поставянето на диагноза. Те са международно признати и се работи в цял свят по тях. Но, така или иначе, болният, ако има артрит, той се вижда при преглед. Ставите са болезнени, подути, топли, човек е с ограничени движения. Докато болките при влажно и студено време, както и при всяка една инфекция, е съвсем друг проблем, който няма нищо общо с това заболяване.

- Климатът в България благоприятен ли е за хора със ставни заболявания?
- Зависи в коя част на страната. Там, където климатът е влажен, особено в комбинация с ниски температури през зимните месеци, е вреден. Докато сухият климат, например в областта на Югозападна България, около Сандански, е добър и полезен за този вид заболявания. Вие знаете, че например асмата, която изисква сух климат, добре се повлиява в този район. Но по принцип влагата и студът допринасят допълнително за влошаване на ставните болести.

- А има ли лечение или хората с подобна автоимунна болест са обречени да станат инвалиди?
- Лечение има, въпросът е заболяването да се докаже рано и да се започне веднага. Ако болестта е запусната или открита със закъснение, рискът от инвалидизиране е голям. Така че, целта на нас, специалистите-ревматолози, е рано да диагностицираме пациента и рано да започнем да го лекуваме. Това е на същия принцип като рака – когато се хване навреме, тогава успеваемостта е твърде голяма при лечението. Нашите болести не могат да бъдат премахнати, но могат да бъдат забавени и спрени, т.е. да не прогресират, да не инвалидизират болния и оттам да не нарушават качеството на живот.

- Могат ли ревматоидните болести да отключат проблеми в други органи?
- Могат, но, разбира се, не при всички болни. Когато например един артрит от ревматоиден характер е агресивен и тежък, той може да засегне много органи – бели дробове, сърце, бъбреци и т.н. Да не говорим, че другите системни болести на съединителната тъкан, да кажем лупус, почти винаги са с участие на вътрешните органи и там нещата могат да станат животозастрашаващи.

- Спортът и физическото натоварване помагат или пречат на болните?
- Когато артритът е активен и ставите са възпалени, е необходим покой, защото тогава спортните дейности влошават състоянието. Но когато болестта е в ремисия и човек се чувства добре, тогава той може да прави различни упражнения, но да няма тежки натоварвания, защото всяко едно екстремно натоварване, дори при здрав, но нетрениран човек, може да доведе до различни усложнения.

- Артрозата болест на пенсионерите ли е, за разлика от артрита?
- Артрозата по принцип е болест на по-възрастните хора, тя започва малко по-късно в живота на човек. Тя е по-честа и също води до инвалидизиране, тъй като определя функционалния дефицит на съответните стави. Артритът започва от ставната капсула, от вътрешната й мембрана, докато артрозата е дегенеративна болест и тя води до разрушаване на хрущяла и започва от него. Определено значение има обаче наднорменото тегло, особено, когато става дума за носещи стави - коленни или тазобедрени. Много е важно да бъде намалено теглото, доста помага физиотерапията. Впечатлението от опита, който имам, е, че в България на нея се обръща по-малко внимание и е по-малко застъпена, обаче тя е един метод на лечение, който изключително много помага, стига да бъде целенасочена и прилагана правилно при дадено заболяване. Използват се и нестероидни противовъзпалителни средства, които обаче при по-възрастните хора са рискови заради многото си странични действия и трябва да се внимава. Когато артрозата е в по-ранен стадий, може да се опитат така наречените нефармакологични мерки – упражнения, физиотерапия, ненатоварване на ставите. Често при това заболяване се използват така наречените базисни средства, които съдържат глюкозаминсулфан и хиалуронова киселина. Те се поставят вътре в ставите, подобряват метаболизма на хрущяла и предотвратяват неговото по-нататъшно разграждане.

- А помагат ли хранителните добавки, които съдържат колаген и други вещества?
- Колагенът бива много видове, но хрущялът съдържа колаген тип 2. Той е полезен и се включва в тази комплексна терапия. Артрозата не може да бъде излекувана, но може да бъде значително подобрена, да бъде спряно нейното развитие. Ако я оставим на самотек, на собствен ход, тя ще напредне и пациентът ще стане инвалид в определен момент.

- Какво представлява Болестта на Бехтерев?
- Болестта на Бехтерев е възпалителна автоимунна болест, като ревматоидния артрит, но засяга преди всичко ставите на гръбнака. Тя е по-разпространена при мъжкия пол и настъпва в ранна възраст – 30-45 г. Тази болест също прогресира, но може да бъде спряна. Тука се използват както синтетични медикаменти, така и биологични лекарства, които са големи молекули. Те са скъпоструващи и се прилагат, за да може болестта да бъде вкарана в ремисия. При възпалителните болести, които са във фаза на активност, не трябва да се прилага горещи води. Когато ставите са възпалени, трябва да се слага студена, може и минерализирана вода, а когато са спокойни, тя трябва да е най-много с телесна температура.

- Кой трябва да насочи болния към ревматолог?
- Болните обикновено идват при нас, насочени от личните лекари, които трябва да се усъмнят в такъв вид заболяване. Повечето от тях изпращат пациентите си на ревматолог, но много пъти болните не са навреме диагностицирани и са разкарвани от лекар на лекар. Пращат ги вече в късен стадий, когато по-трудно може да се окаже положително въздействие върху заболяването.

- Какво трябва да направят родителите, за да нямат ставни проблеми децата им в бъдеще?
- Трябва просто да си гледат децата здравословно, да ги карат да спортуват и да ги следят, няма нужда да се прави нещо особено. И когато родителите забележат и най-малкия симптом и проява на подобно заболяване, веднага да се насочат към педиатър-ревматолог.

- Защо българинът е толкова болен?
- Защото имат некачествен живот – нездравословно хранене, стрес, обездвижване. Трябва да прибавим и някои генетични фактори, които не могат да бъдат променени, защото се наследяват. Всичко това комплексно води до тези заболявания. Сред българите много често разпространено е самолечението и то не само в ревматологията, а въобще. Пациентите, които се самолекуват, правят основна грешка, защото взимат информация от интернет, а там в 80-90% пише глупости и неверни неща, които не са научно издържани. Хората се интересуват, четат и си създават една такава философия, че всичко това може да бъде приложено спрямо тяхното здраве, което е много вредно. Това води не само до влошаване на болестта, но и до объркване и замаскиране на картината и след това на нас ни е трудно да излезем от това състояние. Искам да посъветвам всички – когато забележите най-малки симптоми на отклонение, свързано с тези болести, веднага се обърнете поне към личния си лекар. В никакъв случай не трябва да закъснявате и да опитвате да се самолекувате.

Нашият гост

Проф. Любомир Маринчев е един от най-изявените лекари-ревматолози, има над 35 години опит. Преподавал е на студенти по медицина и фармация, общопрактикуващи лекари, специализанти по ревматология и вътрешни болести в Медицинския университет София, а от 2014 г. – в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През 1992 г. специализира в Хюстън, САЩ под ръководството на проф. д-р Франк Арнет. Рецензент е на британското ревматологично списание Rheumatology и на американското научно-медицинско списание Medical Science Monitor. Член е на Българското научно дружество по ревматология, на което е секретар от 1998 г. до 2002 г. 12 г. е шеф на Клиниката по ревматология на болница „Софиямед“, в момента работи в болница „Лозенец“.